Програма за управление на отпадъците регион пазарджик за общините Пазарджик, Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пещера, Ракитово и Септември
Прогноза за разпределение на населението според типа населено място за периода на проекта 2011 – 2040 г
Изтегляне 3.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОБЩИНА ТЕРИТОРИЯ (кв. км)
- Обща площ
- СЪЩЕСТВУВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ В ОБЩИНИТЕ НА РЕГИОН ПАЗАРДЖИК И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОТОЦИТЕ ОТ ОТПАДЪЦИ
- Опасни отпадъци от бита
Прогноза за разпределение на населението според типа населено място за периода на проекта 2011 – 2040 г.
Населението в населените места с по-малко от 3000 жители ще намалее значително и към края на проектния период делът му ще бъде 33,43% от общото население в проектния регион. Населението в населените места с между 3000 и 25000 жители също ще намалява, но с по-бавни темпове и към края на проектния период ще бъде 36,60% от общото население на региона. Въпреки продължаващото намаление на населението му, единственият град в проектния регион с население над 50 000 жители – гр. Пазарджик ще запази относителния си дял от приблизително 30% общото население на региона. a.3. Брой домакинства Съгласно данните от преброяването, проведено през месец февруари 2011 г., средният брой на хората в едно домакинство в област Пазарджик е 2.7 души. Приема се, че тази цифра е валидна за целия проектен регион. b. Площ, природогеографско райониране, климат, води b.1. Община Пазарджик Община Пазарджик е разположена в Южна България, в централната част на Горнотракийската низина, на север от планината Родопи, по поречието на река Марица. Общината граничи със седем общини от Пазарджишка област, в т.ч.: община Стрелча, Панагюрище, Лесичово, Септември, Ракитово, Пещера и Брацигово, както и с четири общини от Пловдивска област - Съединение, Стамболийски, Марица, Родопи. Площта на общината и относителния дял спрямо Пазарджишка област и територията на страната са представени в следващата таблица:
Релефът на общината е равнинен. Надморското равнище варира от 190 до 370 м., като надморската височина на град Пазарджик е 205 м. На изток от Пазарджик е най-ниската част на полето - под 200 м надморска височина. Полето е бедно откъм речни тераси, защото е хлътнало. Това е допринесло за равнинния характер на Пазарджишкото поле. От двете страни на Марица и притоците й се е образувала ниска, но широка незаливна тераса. Тук са най-хубавите алувиални почви на полето. Климат Община Пазарджик има благоприятен преходно- континентален климат, който се характеризира с летни засухи. Този климат е преходен между умерено континенталния климат на Дунавската равнина и преходно- средиземноморския климат на Югоизточна България. Отрицателните температури в Тракийската низина са характерни за най-типичния зимен месец - януари. Поради защитата на Стара планина и влиянието на Средиземно море, средната януарска температура на Пазарджик е положителна. Летните температури на Пазарджик не са по-високи от тези на Дунавската равнина. Средната юлска температура е 23.3°С. Дългото лято, често от април до октомври, е достатъчно топло. Това е удобно както за отглеждане на две култури от обработваемата земя, и то с добив на зърно, така и за по-добро развитие на някои едногодишни култури, които виреят по на юг - ориз, тютюн, памук и др. В низините физико- географските условия се проявяват по-силно върху режима на температурата и по- специално върху продължителността на мразовете и горещините. В Пазарджишкото поле през зимата поради температурната инверсия е по- студено и има по- продължителни мразове, отколкото по средногорските и родопски склонове и разклонения. В сравнение със Северна България през пролетта в Пазарджишко по-рано престава да пада слана, а през есента - по-късно. Валежите в областта зависят от циклоналните ветрове, северозападен, югозападен и южен, североизточен и източен. Стара планина и Средна гора пречат на свободното проникване на валежите от циклоналните ветрове от север и северозапад, а Родопите на южните - средиземноморски валежи. По този начин Тракийската низина се ползва от по-малко валежи, отколкото е средната валежна сума на България. Така Пазарджик се намира под влажна сянка от околните му планини, затова годишната сума на валежите му е едва 515 мм. В Пазарджик най-много валежи падат през лятото - 142 мм (27.6%), а пролетно време - 27%. Летните валежи дори и най-големи, често пъти са поройни и са недостатъчни за земеделските култури, особено за вторите култури. Характерни за Пазарджишкото поле са и честите засушавания, проявяващи се най-вече през втората половина на юли и първата на август. Водни ресурси Общината е богата на водни ресурси. Главен водосборен басейн е р. Марица и нейните по-големи притоци - реките Тополница и Луда Яна. Важен източник на вода са подпочвените и подземните води. Те са резултат от валежите и се разполагат в няколко пласта на водоносните хоризонти. b.2. Община Батак Община Батак е разположена в Западните Родопи на територия 667 кв. км, представляваща 15% от общата площ на Пазарджишка област. 90% от територията ѝ е заета от гори. Батак е разположен на 1036 м надморска височина в долината по двата бряга на Стара река. Заобиколен е от всички страни с хълмове (100-200 м над равнището му), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и яз. Доспат, на изток - с река Въча, и на север - с Тракийската низина Климатът на Батак е умерено континентален. Поради разположението си той е запазен от силни ветрове. Средната годишна температура е около 10°С. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял Вятър". Зимата е с обилни снеговалежи до 63 см в града и до 150 см в балкана. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като красив високопланински курорт. b.3. Община Белово ОБЩИНА БЕЛОВО е разположена в западната част на област с административен център Пазарджик. Намира се на пресечната точка на три български планини - Рила, Родопите,Средна гора и на Горнотракийската низина. Обща площ: 336.2 кв. км, или 7,5 % от територията на Пазарджишка област и 0,3 % от територията на страната. b.4. Община Брацигово Община Брацигово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик. Общината има 7 населени места: гр. Брацигово, с. Бяга, с. Жребичко, с. Исперихово, с. Козарско, с. Равногор, с .Розово. b.5. Община Велинград Община Велинград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик. Общината има 24 населени места: с. Абланица, с. Биркова, с. Бозьова, с. Бутрева, гр. Велинград, с. Всемирци, с. Враненци, с. Грашево, с. Горна Биркова, с. Горна Дъбева, с. Драгиново, с. Долна Дъбева, с. Кандови, с. Кръстава, с. Медени поляни, с. Пашови, с. Побит камък, с. Рохлева, с. Света Петка, гр. Сърница, с. Цветино, с. Чолакова, с. Алендарова, с. Юндола Общината е разположена в Западните Родопи – Чепинската котловина, при надморска височина от 700 до 1 800 м. Нейната територия е 818 000 дка. Тя включва два града и 18 кметства с 35 населени места. Населението е 44 250 жители, от които в общинския център Велинград живеят 26 500, а в другите населени места – 17 750. Градът е разположен в живописна долина на река Чепинска на височина 750 м и отстои на 81 км от Пловдив и на 196 км от Смолян.
Община Лесичово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик. Общината има 7 населени места Населени места в община Лесичово: Боримечково, Динката, Калугерово, Лесичово, Памидово, Церово, Щърково. Община Лесичово е разположена в Северозападната част на Пазарджишка област. На север и на изток граничи с община Панагюрище, на юг с община Септември, на югоизток с община Пазарджик, а на запад с община Ихтиман. Общата площ, която заема община Лесичово, е 21,9 кв.км. Административен център на общината е село Лесичово. Територията на община Лесичово обхваща на север и запад части от Ихтиманска и Същинска Средна гора, а на юг и югоизток — северните разклонения на Горнотракийската низина. Главната водна артерия, протичаща през територията на община Лесичово, е река Тополница. На 15 km северозападно от село Лесичово е изграден едноименният язовир, а бента на реката при селото се използва като водосбор на водите от язовир „Белмекен“. b.7. Община Пещера Община Пещера (17 472 ха) е разположена в Западнородопската част на Осоговско-Родопската зона. В нея попадат части от Бесапарските, Къркарските и Баташките ридове, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. Град Пещера (н.в. 450 м) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина. По дефилето на река "Стара река" минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите "Батак", "Беглика", "Широка поляна", "Доспат". На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината - с.Радилово и с.Капитан Димитриево. Град Пещера се намира на 20 км. от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София. Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, тютюнопроизводството и животновъдството. От общата територия на Община - Пещера около 40% е заета с гори, което се отразява благоприятно върху екологията и способствува за развитието на дърводобива, дървопреработването и ловния туризъм. Климат Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 м. Средната годишна температура е 12.6оС. Валежите - от 670 до 680 л/кв.м. годишно. Водни ресурси На територията на общината съществуват осем гравитачни извора с минимален дебит 20 1/8 и максимален дебит 42 1/8, сондажни кладенци с дебит 30 1/8 и един карстов извор с дебит 12 - 30 1/8.Водните ресурси в Община - Пещера са достатъчни за 100% водоснабдяване на населението, което е осъществено. b.8. Община Ракитово Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km. В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир Батак. Община Ракитово е една от съставните общини на област Пазарджик и има три населени места: с. Дарково, гр. Ракитово, гр. Костандово
Община Септември е разположена в най-западната част на Горнотракийската низина, северните склонове на Родопите и крайните разклонения на Западна /Ихтиманска/ Средна гора. Тя заема 348,9 кв. км. площ и съставлява 7,8 % от територията на Пазарджишка област. Повече от половината от територията на общината е заета от земеделски земи – около 207 474 дка, над 96 989 дка са горските площи.Релефът на общината е преобладаващо равнинен, отчасти полупланински и планински по склоновете на оградните планини. Климатът е преходно-континентален в равнинните части и предпланински по склоновете на планините. Зимата се характеризира с мек климат, пролетта настъпва рано, есента е топла и продължителна.Средната температура за годината е 12,2 С, малко по-висока от средната за областта, която е 11,3 С. Общата годишна сума на валежите е 564 мм/кв. км. при средна за областта 550 мм/кв. км. и за страната 650 мм/кв. км. Валежите са недостатъчни за развитието на земеделските култури, което налага използване на допълнителни източници за напояване. Главни хидрографски фактори в Общината са р. Марица и нейния десен приток Чепинска река. Изградени са няколко микроязовира – Ветрен, Карабунар, Славовица и Семчиново, чийто води се използват при напояване. През територията на общината преминават главни напоителни и отводнителни канали и общинската канална мрежа. Състоянието като цяло на напоителната система не е добро. Почвите са разнообразни и са представени от канелено-горски, делувиално-алувиални, оподзолени, леко песъчливи и глинести. Те са благоприятни за отглеждане на традиционни за региона култури: зърнено – житни култури /пшеница, царевица, ръж, ечемик/, трайни насаждения /лозя и овошки/, зеленчукови и технически култури /тютюн/.
Съществуваща система за управление на отпадъците в общините от Регион Пазарджик a. Общи характеристики Всички населени места от общините в региона се обслужват от съществуващите общински системи за събиране, транспортиране и депониране на битовите отпадъци. И в деветте общини от проектния регион са изградени и функционират общински системи за организирано събиране и извозване на битовите, строителните и други видове отпадъци, които могат да бъдат приравнени към тях, образувани на територията на общината. Нивото на покритие от общинските системи за сметосъбиране и сметоизвозване е 100% във всички селища от региона. Събраните отпадъци се извозват за депониране на общински сметища, които не отговарят на нормативните изисквания. Експлоатацията на общинските депа не отговаря на съвременните изисквания за приемане и обезвреждане на постъпващите отпадъци, а именно:
Сметосъбиращата и сметоизвозваща техника, която обслужва общинските системи по предоставянето на услугата по събиране и изозване на битовите отпадъци на населението е морално и физически остаряла. Реинвестиции в закупуването на нова техника почти не се правят. Транспортните маршрути не са оптимизирани, което от своя страна води до не добро планиране на разходите. В повечето случаи, разходите, които общините отделят са за основно за покриване на транспортирането на битовите отпадъци. а.1. Видове отпадъци, генерираните на териториите на общините:
Дефиниции, съгласно ЗУО: По смисъла на ЗУО "Битови отпадъци" са "отпадъци от домакинствата" и "подобни на отпадъците от домакинствата". Към тях се приравняват и отпадъци от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. От общия състав на битовите отпадъци, почти 40 – 50% представлява биоразградима фракция, основно представена от хранителни остатъци (кухненски отпадъци), зелени отпадъци от поддръжка на растителността в личните дворове и бракувана продукция от пазари , тържища и търговската мрежа за плодове и зеленчуци.
Дефиниции, съгласно ЗУО: "Опасни отпадъци" са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3 към ЗУО. В общия поток битови отпадъци винаги могат да се срещнат батерии за битова употреба, лекарства и опаковки от тях, остатъци от бои, разтворители и лакове и техните опаковки, малки количества препарати за растителна защита и техните опаковки, луминисцентни осветителни тела, електрически уреди и друго битово електронно оборудване, които се причисляват към групата на опасните отпадъци от бита. Към тази група отпадъци съществуват изисквания за разделно събиране при източника и установени добри практики в редица европейски страни, които се предвиждат да бъдат реализирани с бъдещата регионалната система за управление на отпадъците от регион Пазарджик. Луминисцентните лампи, излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), батериите и други опасни отпадъци от бита са в обхвата на принципа «отговорност на производителя» и събирането им за по-нататъшно рециклиране или екологосъобразно обезвреждане е задължение на операторите, които ги пускат на пазара. Законодателството дава възможност, икономическите оператори да се сдружават и да реализират принципа «отговорност на производителя» чрез създаване на колективни системи за разделно събиране и оползотворяване, подобни на тези за отпадъците от опаковки. Към момента, на национално ниво работят няколко организации за оползотворяване на ИУЕЕО, за оползотворяване на батерии и акумулатори, излезли от употреба МПС, за употребявани пневматични гуми и за рециклиране на отпадъчни масла и нефтопродукти. Сключени от договори на общините в регион Пазарджик с организации за оползотворяване на масово разпространени отпадъци
В медицинските заведения в регион Пазарджик функционират системи за събиране на опасни болнични отпадъци. Болнични заведения и частни лекарски и стоматологични практики в региона са сключили договори с лицензирани фирми, които са задължени да събират ежемесечно опасните болнични отпадъци и да ги транспортират извън територията на региона за обезвреждане.
|