12.2. Информация за всякакви известни тенденции, несигурности, изисквания, ангажименти или събития, които е разумно вероятно да имат значителен ефект върху перспективите на Емитента, поне за текущата финансова година
Очаквани тенденции, свързани с туристическото поведение в периода до 2020 г. :
-
нарастване изискванията на туристите към качеството, специфичността, атрактивността и разнообразието на туристическите услуги като основен фактор за формиране на туристическото поведение;
-
насочване предпочитанията на туристите към специфичните форми на туризъм – СПА-туризъм, балнеология, хоби и екстремен туризъм, еко и селски туризъм, спортен, и медицински туризъм, приключенски и др.;
-
ориентиране на предпочитанията на туристите за периода до 2010 г. към близки дестинации (от 1 до 4 часа пътуване със самолет), но и наличие на значително повишаване на интереса към пътувания от далечни дестинации - Китай, САЩ, Канада и др.;
-
увеличаване пътуванията на хората от третата възраст с цел лечение, профилактика, рехабилитация и възстановяване;
-
нарастване дела на детските и младежки пътувания, особено на учащите за участие в културно-образователния туризъм и др.;
-
увеличаване на предлагането на туристическите пътувания на сравнително ниски цени от страна на туроператорите, авиокомпаниите и др. Появата на новите нискобюджетни (low cost) въздушни превозвачи като предпоставка за значително намаляване на цените на самолетните билети и търсенето на пътувания в последния момент;
-
значително разширяване на ролята на информационните и комуникационни технологии в хотелиерството и туроператорската дейност по отношение на търсенето, планирането и реализацията на пътуванията.
Показатели за развитие в световен мащаб
Съвременната международна туристическа индустрия се развива в сложна политическа, икономическа и засилваща се конкурентна среда. По данни на Световната организация по туризъм, независимо от някои кризисни явления (войни, тероризъм, природни бедствия), международните туристически пътувания и приходите от туризма отбелязват ежегоден положителен ръст.
№
|
Дейност
|
1990
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
2006
|
1
|
Международни турист. Пътувания /млн./
|
455.0
|
687.3
|
684.1
|
702.6
|
750.4
|
766.0
|
808.0
|
846.0
|
2
|
Приходи в /млрд. щ.д./
|
264.0
|
473.4
|
459.5
|
472.2
|
532.8
|
632.7
|
681.5
|
733.0
|
3
|
Среден приход от едно турист. пребиваване /щ.д./
|
|
в Света
|
211.3
|
342.7
|
467.4
|
524.0
|
623.0
|
820.0
|
818.5
|
835.0
|
в Европа
|
183.0
|
327.0
|
780.0
|
790.0
|
795.0
|
642.0
|
611.0
|
633.1
|
Анализът за периода 1990–2006 г. показва, че се наблюдава среден ежегоден ръст от 3 до 6 % на броя на туристите. В сравнение с 2005г. туристите в света са били с близо 6.5 % повече през 2006г.
Европа е най-значителната дестинация на туристическите пътувания. През 2006 г. 51.9 % от световните пътувания и около 50% от световните приходи от туризма се реализират в стария континент. Средният ръст на увеличаване броя на туристите през 2006 г. в сравнение с 2005 г. е 3.9 %.
Развитие на туризма в България
България има стратегическо географско местоположение, разположена е на територията на Югоизточна Европа в североизточната част на Балканския полуостров, изпълнявайки ролята на кръстопът между Запада и Изтока, между Севера и Юга;
Членството на България към Европейския съюз ще продължава да оказва своето влияние върху развитието на туризма в страната през следващите години. Това влияние далеч не се ограничава с чисто технологичните улеснения като граничен и митнически контрол и др., но основно касае утвърждаване имиджа на България като „близка” дестинация, предлагаща усещане за стабилност, надеждност и предсказуемост;
Благодарение на природното и историческо разнообразие в рамките на едно сравнително ограничено пространство, България има значителен потенциал за развитие на туризма. Такъв потенциал са не само черноморското крайбрежие и планините, които заемат повече от 1/3 от територията на страната, но също и 9 обекта включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, повече от 600 минерални водоизточници, хиляди местни традиционни и културни атракции, повече от 5 % от територията на страната е със статут на защитена територия (вкл. 3 национални и 11 природни парка) 40 000 исторически паметника, 160 манастира, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има официално обявени 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски;
Наличие на значителен брой Оперативни програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които ще бъдат предпоставка за:
- повишаване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на висок и устойчив растеж;
- развитие на човешкия капитал като необходимо условие за по-висока заетост, доходи и социална интеграция.
През 2007 г. общността на Европейския съюз продължава да е най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България, с относителен дял 72.5%, като ръстът му спрямо 2006 г., когато е бил 51.5%, се е покачил с 21 пункта. В броя на туристите от ЕС за България се наблюдава ръст от 23.4%. Данните ясно показват, че интересът към новата страна-членка на ЕС се е увеличил особено от пазари, които са били традиционни за нашата страна, като: Полша, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Унгария. Продължава тенденцията от 2006 г. на силен интерес от страна на Румъния, и Португалия.
Радващ е интересът от страна на Испания, Франция, Италия и Кипър. През 2007 г. е преодолян отчетеният спад на туристи от Гърция (-9 %), като вече е констатиран ръст от 36.5 %. Гърция оглавява класацията на страните, по брой на туристи посещаващи нашата страна.
ПОСЕЩЕНИЯ НА ТУРИСТИ В БЪЛГАРИЯ - 2007 г. (ЯНУАРИ - ДЕКЕМВРИ) ПО НСГП и НСИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ (по класификацията на WTO и ETC)
КЛАСАЦИЯ ОТ 1 ДО 50
No.
|
Страни
|
ТУРИЗЪМ
|
2007/2006 %
|
|
No.
|
Страни
|
ТУРИЗЪМ
|
2007/2006 %
|
|
ОБЩО
|
5 151 283
|
-0.1
|
|
|
|
|
|
|
СЪРБИЯ *
|
163 158
|
-73.4
|
|
|
|
|
|
|
МАКЕДОНИЯ*
|
157 017
|
-71.4
|
|
24
|
ИСПАНИЯ
|
38 900
|
74.7
|
|
ОБЩО**
|
4 831 108
|
20.9
|
|
25
|
БЕЛАРУС
|
28 424
|
23.6
|
1
|
ГЪРЦИЯ
|
827 351
|
36.5
|
|
26
|
КИПЪР
|
23 380
|
49.6
|
2
|
РУМЪНИЯ*
|
750 083
|
103.2
|
|
27
|
МОЛДОВА
|
21 491
|
-27.4
|
3
|
ГЕРМАНИЯ
|
519 894
|
-1.6
|
|
28
|
ШВЕЙЦАРИЯ
|
21 491
|
-1.6
|
4
|
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
|
353 597
|
-15.8
|
|
29
|
ХЪРВАТИЯ
|
15 722
|
45.6
|
5
|
ТУРЦИЯ
|
268 468
|
16.1
|
|
30
|
СЛОВЕНИЯ
|
14 228
|
25.2
|
6
|
РУСИЯ
|
245 845
|
13.9
|
|
31
|
КАНАДА
|
12 332
|
12.2
|
7
|
ПОЛША
|
144 032
|
20.6
|
|
32
|
ЯПОНИЯ
|
11 882
|
5.0
|
8
|
ЧЕХИЯ
|
123 709
|
0.2
|
|
33
|
ПОРТУГАЛИЯ
|
11 836
|
49.3
|
9
|
СЛОВАКИЯ
|
118 581
|
33.7
|
|
34
|
АВСТРАЛИЯ
|
10 836
|
19.2
|
10
|
ФРАНЦИЯ
|
110 201
|
32.7
|
|
35
|
ФИЛИПИНИ
|
9 629
|
-9.6
|
11
|
ИЗРАЕЛ
|
109 219
|
22,2
|
|
36
|
ЛИТВА
|
8 973
|
29.0
|
12
|
ШВЕЦИЯ
|
104 004
|
1.4
|
|
37
|
ЕСТОНИЯ
|
8 042
|
90.7
|
13
|
УКРАЙНА
|
101 677
|
7.9
|
|
38
|
ЛАТВИЯ
|
7 205
|
70.7
|
14
|
ИТАЛИЯ
|
89 524
|
34.6
|
|
39
|
ИСЛАНДИЯ
|
6 831
|
2.8
|
15
|
ДАНИЯ
|
88 524
|
-0.1
|
|
40
|
РЕП. КОРЕЯ
|
6 394
|
44.7
|
16
|
НОРВЕГИЯ
|
77 826
|
13,4
|
|
41
|
АЛБАНИЯ
|
6 393
|
12.1
|
17
|
ФИНЛАНДИЯ
|
75 870
|
-13.3
|
|
42
|
МАЛТА
|
6 046
|
89.7
|
18
|
АВСТРИЯ
|
69 165
|
11.1
|
|
43
|
СИРИЯ
|
5 787
|
21.0
|
19
|
САЩ
|
68 949
|
4.9
|
|
44
|
КИТАЙ
|
5 043
|
11.2
|
20
|
НИДЕРЛАНДИЯ
|
67 194
|
10.7
|
|
45
|
ГРУЗИЯ
|
5 004
|
21.7
|
21
|
УНГАРИЯ
|
62 498
|
29.9
|
|
46
|
КАЗАХСТАН
|
4 739
|
55.9
|
22
|
ИРЛАНДИЯ
|
62 318
|
4.3
|
|
47
|
ЛИВАН
|
4 725
|
135.2
|
23
|
БЕЛГИЯ
|
44 235
|
37.7
|
|
48
|
ИРАН
|
4 333
|
31.5
|
*вкл. "куфарната търговия"
**от "общо посетили страната" туристи са извадени обемите на туристи от Сърбия и Македония, с които се обяснява ниския ръст на посещения спрямо предишната година
Приходи от туризма – България (януари-декември 2007 г.)*
По предварителни данни приходите от международен туризъм (без транспорта) за дванадесетте месеца на 2007 г. възлизат на 2 284.8 млн. евро, което е с 10.8% повече от същия период на 2006 г.. Разходите на български граждани за пътувания в чужбина за дванадесетте месеца на 2007 година са общо 1 332.1 млн. евро, което е с 13.7% ръст спрямо същия период на 2006 година.
ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС НА ТУРИЗМА (в млн.евро)
*Данните за приходите и разходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс за периода 2001 – 2007 г. са ревизирани през 2007 г. от БНБ.
Сред най-значимите глобални тенденции, които ще формират новата пазарна среда и бъдещето на българския туризъм в периода до 2013 година са:
-
Продължаващият процес на глобализация, на вертикална и хоризонтална концентрация и диверсификация на капиталите в туризма;
-
Ръст на международните туристически пътувания и приходите от туризъм, по-висок от ръста на брутния вътрешен продукт на глава от населението;
-
Засилване на конкурентната борба за преразпределение на туристическите пътувания и за разместване на пазарните позиции;
-
Активно навлизане на Китай и Индия (всяка с население над 1 млрд. души), Русия и Япония и утвърждаването им като основни играчи в световния туризъм;
-
Адаптиране на туристическия продукт съобразно промените в начина на труд и живот на обществото, към поведението, очакванията и предпочитанията на туристите.
-
Преориентацията от „икономика на услугите” към „икономика на преживяванията” извежда на преден план туристическите атракции, анимацията и предлагането на национални туристически специфики. Поставя се акцент на автентичното, на типично националното начало по цялата верига на туристическото предлагане;
-
Разширяване практиката на двукратно ползуване на годишната отпуска (лято –зима) и на увеличаване на дела на ваканциите, извън активния летен туристически сезон;
-
Нарастване на търсенето на специализираните видове туризъм;
-
Нарастване ролята на въздушния транспорт при туристическите пътувания за сметка на пътуванията с автобуси;
-
Поставяне на новото строителство в туризма в зависимост от значимостта и многообразието на природните и антропогенни ресурси;
-
Увеличаване конкурентната борба в сектора на качеството на туристическите услуги, независимо че обслужването все повече ще се интернационализира и уеднаквява чрез прилагането на международни стандарти и сертификати;
-
Разширяване на мрежата от хотели, включени в хотелски вериги;
-
Използване на туризма като средство за съхранение и оценка на природните ресурси, за комерсиализация и социализация на културното наследство. В бъдеще най-сериозното предизвикателство в туризма ще бъде балансирането между опазване на околната среда и икономическите ползи от туристическите дейност;
-
Утвърждаване на информационните и комуникационни технологии.
Към настоящия момент българският туристически продукт има две основни разновидности:
1. Масов туризъм, който е насочен към експлоатация на природните ресурси в морските и ски курорти и е включен в голям обем програми, които нямат висока доходност и рентабилност;
2. Специализиран (алтернативен ) туризъм, комбиниращ в себе си отчитането на специфичните интереси и потребности на туристите със съхранението на туристическите (природните и антропогенни) ресурси. Tози вид туризъм е насочен към една по-висока класа потребители, които са по-платежоспособни.
Неексплоатираният все още сериозен потенциал от природни и културни ресурси, с които България разполага, е предпоставка за развитието на практически по-голямата част от т.нар. „специализирани форми” на туристически дейности, които биха оказали съществено влияние върху промяна на съществуващия в момента имидж на България на „дестинация за масов туризъм”, както и биха спомогнали за разрушаване на ясно изразената сезонност в потреблението извън активните летен и зимен сезон.
Като част от тези възможности се явяват развитието на: Културен туризъм, Здравен туризъм (СПА, уелнес, балнеология); Екотуризъм /природен туризъм; Делови пътувания и събитиен туризъм; Спортен, приключенски и хоби туризъм; Ловен и др.:
Здравен туризъм (СПА, уелнес, балнеология)
Предимства:
-
високата конкурентоспособност на природния потенциал. В България има над 600 минерални водоизточници, групирани в около 240 находища. Общият им дебит е около 270 млн. литра на денонощие. Над 75% от тях са топли и горещи - с температура 37-101 градуса по Целзий. В страната ни има почти всички видове минерални води, които се срещат по света. По химичен състав минералните води биват: въглекисели – съдържат над 500 mg/l въглероден двуокис, сероводородни – над 10 mg/l сероводород, азотни – с повишена алкалност, ниска минерализация и често богати на микроелементи и радиоактивни води – радонови. Според температурата на водата минералните извори биват: студени (хипотермални) – до 20ºC; топли (субтермални) – 21-37ºC; топли (термални) – 37-42ºС и горещи (хипертермални) над 42ºC. По-голямата част от изворите в страната ни - над 80 %, са с ниска обща минерализация, със съдържание на твърди вещества под 1g/l. България разполага с находища на лечебна кал: неорганична (утаечна и изворна) - Поморие, Баня (Карловско), Шабла, Марикостиново и др., органична (с растителен произход) - Кюстендил, Содово и др., и торф (високопланински и землист).
-
142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски;
-
климатът е здравословен и има лечебен ефект в определени региони от страната;
-
наличие на модерни балнео и СПА- хотели не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната – Девин, Велинград, Хисар, Кюстендил, Сандански, Банско;
-
утвърдени традиции в балнеолечението.
Недостатъци:
-
здравният туризъм у нас не е изведен като приоритет на държавната политика по туризъм;
-
България не присъства на европейската карта на здравните пътувания;
-
недостатъчен брой квалифицирани медицински и туристически персонал;
-
правната уредба, която има отношение към този вид туризъм е недостатъчна, а съществуващата такава се нуждае от прецизиране и актуализация;
-
липсва стратегия за развитие на здравния туризъм;
-
липсва нормативна уредба за устройството, функционирането и категоризацията на балнеолечебните, спа и уелнес центрове;
-
цената на минералната вода за лечебни нужди е много висока и това не стимулира развитието на този вид туризъм;
-
невнасяне на данъци и такси от извършваното в курортите медицинско обслужване;
-
несъбиране на туристическата такса в някои лечебни заведения, които разполагат с леглова база и предлагат туристически услуги на туристи;
-
липса на широка целева реклама в чужбина на балнео, СПА и Уелнес продукта;
-
липса на актуална статистическа и адекватна оперативна информация.
Мерки:
-
разработване на стратегия и план за действие за развитие на здравния туризъм - балнеологичен, СПА и уелнес – туризъм в България, маркетингови и рекламни стратегии и програми, разработване на туристически пакети и др.;
-
създаване на възможности за многофункционално целогодишно използване на курортните територии с комплексно включване на ресурсите им;
-
опазване и съхраняване на природните ресурси, провеждане на екологична политика за „здрава жизнена среда”, като гаранция за оздравителните функции на курортно-туристическите територии;
-
регламентиране статута на балнеолечебните, СПА и уелнес центрове;
-
регламентиране специфични изисквания към изграждането, обзавеждането и предлаганите туристически услуги в балнео, СПА и уелнес хотелите;
-
оптимизиране на нормативната уредба и създаване на Закон за устройство и развитие на балнеологичните курорти;
-
определяне на оптимален капацитет на курортите;
-
въвеждане на стандарти за предлаганите туристически услуги в балнео, СПА и уелнес туризма;
-
уреждане на дейностите и компетенциите на държавните органи и местните власти свързани с най-ефективното използване на топлите и студени минерални води с доказани лечебни и стопански характеристики и качества за организиране на различни стопански дейности в т.ч. за здравен туризъм;
-
осигуряване рационалното използване на минералните лечебни води за поддържане и възобновяване на параметрите на психо-физическите норми или здравето на гражданите и повишаване на общественото благосъстояние;
-
организиране на система от мероприятия за популяризиране и промоциране на хидротермалните ресурси на страната като обществено природно богатство и фактор за социално-икономическо развитие на зоните богати на минерални води;
-
насърчаване и създаване на предпоставки за защита, съхранение и подобряване на качествата на хидротермалния потенциал на страната с цел комплексното социално-икономическо развитие на зоната и в частност туризма на тази територия;
-
предлагане на здравни програми като част от цялостната туристическа развлекателна програма;
-
подобряване на механизмите на взаимодействие между институциите, имащи компетентност в областта на здравния туризъм.
-
разработване и разпространение на информационни и на рекламни материали, провеждане на и участие в семинари, кръгли маси, конференции, туристически изложения и други PR, рекламни и маркетингови кампании и др. инициативи, посветени на развитието на здравния туризъм.
Сподели с приятели: |