Пространството на любовта поредният поклонник
Изтегляне 1.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Чуйте заповед, Братлета!
- Възсъздайте Шамбала
- За творчеството
- Коя си ти Анастасия
Благодарим ти, Настенка! Природата е наша Майчица, А Господ - наш Бащица, Ний всички сме дечица малки, Неразумни и инати. От Майчицата сме се скрили, От Бащицата сме се закрили, Нещастници сме се заврели В пещери бетонни, В бездушни тухлени “Гори” микрорайонни. Сиротни си тъгуваме, В проблеми омотани. Не живеем, мъчим се на гордостта в гонитбата, Престижно да живеем Както там: зад граница. А там пресъхнала, злочеста Е на душата топлината. Комфорт там повече цени се, От съвестта - гласът на истината… Благодарим ти, Настенка! Благодарим ти, мила, За лъча ти Божествен, Дето в тъмното царство свети, Но без теб ний нищи сме… Слави се Род! - Бащица наш, Природата! Слави се Майчице, Родители на нас простете ни, За чуждите обители, За лъчите угаснали, Но вас в душата търсещи. Ние лъчи запалваме, И мили наши, гледайте Божествените линии В цяла Руия блесват. Чуйте заповед, Братлета! На Анастасия да помогнем Земният свят щастлив да стане Катастрофата да преварим И навек да я забравим. Да станем дружно в шест, С усмивка, простодушно, Ръце ний към звездите да протегнем, Така у нас да няма скука. Както в детството да тръгнем Към милата ни майка, като към годеница: Ето ме! Вземи ме родна моя! И палава усмивка ни огрява, И веднага, в миг - Ликът на Мама отговаря. Здравей, Майчице Природа, Ти при Бащицата при Рода Си народила богатири, Във вселена най-добри. Е, славянке! Е, сестричке! Чакахме те толкоз дълго. Твоят лъч дойде до нас Изпълняваме твоят указ. Чуйте заповед, братлета! Сутрин в шест! По тъмно! Като в книжката! Да извършим ний стрелба артилерийска. На сестричката поддръжка трябва, За да не се вълнуват с чедото. Ний за тях сме отговорни как да ги оставяме самотни? Не за първи път ще свикваме Как през блокада да проникваме! Октомври, 1997г. Валерий, офицер от флота на Русия Успех и всичко най-хубаво на Вас, Полина. Ще се радваме да получим от Вас в центъра информация, засягаща Анастасия. Предайте най-добрите ни пожелания на Вашия баща. Честита нова Година! Верхняя Троица -Е, какво ще кажеш за такова писмо, Анастасия? -Ще кажа че прекрасни са стремленията на човешката душа. Заслугата не ни моя, нито твоя. Тук само силата е, и красотата тяхна. За название не моето, а имената техни по-достойни са. Аз в люлка край Създателя съм раснала, а техните души мъченията адски са преодолели и са устояли. От години несгодите край тях са, и на лишенията,искушенията и суетата редиците стремили са се да обезличат понятието за добро. Душите всичко са преодолели, по-силни са от тез, които с каменни стени са оградили себе си, а те в света са, и го украсяват. Техни имена названия да станат трябва. Когато с моето се назовават всички центрове ще се зароди култ, а да се допусне туй не бива. Култът към образа или към личността, от главното отвежда настрани човека, от него сам. -Какво ще се получи тогава? В Москва е центърът на Солнцева, и на Ларионова - в Геленджик, има отделение “Анастасия” и при Международната академия за духовно развитие, как иначе хората ще знаят насочеността на центровете? -На всички хора дадена е интуиция, и същината определя не названието, деянията да почувства длъжна е душата. -Интересен завой, пак трябва да се мисли. Нестандартна си ти някак Анастасия, и от общуването с тебе, работа за мислите възниква не само у мен, сега и други трябва да помислят, а ще почиваме ли? Още един конкретен въпрос ти задават, какви са могилите при тях, на реката Мечка? -Могилите не бива да копаят. Предназначението те са си изпълнили, и там са се родили хора, които са задали първи главният въпрос. -Какъв въпрос? -Сам помисли Владимир. Засега ще кажа: ти им помогни да се намерят един друг подобните. Адреса им в книгата сложи, и нека писмата всички, на лъчи от светлина подобни, да помогнат, да сгреят хорските сърца. Поетът от Санкт Петербург - Коротинский отдавна ти е подсказал: От сърце в сърцето, като божа нишка лъч на любов да блесне. От праха душата ти вдигни И с висина небесна напои я. -Добре, разбрах. И сам исках да публикувам и писмата и стиховете, които читателите са изпратили. В отделна брошюра исках да ги издам Сам чувствах, има нещо особено в тях. И адреси чрез Московския център могат да се предоставят, да могат хората да си помагат един на друг. Полинка, дъщеря ми, с такава работа също може да се занимава, тя към писмата се отнесе с отговорност. Ще бъде хубаво, когато от различни места хората, с душите помежду си заобщуват. Ще се намерят духом подходящи, ще се оженят или приятели ще си намерят, общо дело ще замислят или ще си почиват заедно. Край! Страхотно! Ще издам брошурата. У нас има служби за запознанства, във вестниците хората обявите си дават, най-често- брачни, ръста си съобщават, годините, цветът на очите, сякаш за стопанство крава си избират. А тук навярно по-добре ще бъде, когато духом хората се срещнат и почнат да си помагат. -Разбира се, духовният съюз е по-добър и здрав. -Да…Само че, има един проблем… -Проблем? В какво? Възсъздайте Шамбала В Новосибирск, не знам защо така става всичко… критика и на книжката и срещу мене, от там най-много излиза. Изобщо, само там и критикуват. В три чужди страни книжката издават, и много други страни предлагат договори. А в Новосибирск - всички ругаят. А там е Полина, представям си как тя го преживява. И за бошурата ще кажат:”Пак измисли финт някакъв, с бизнеса си по-добре да беше продължил”. По телевизията в Новосибирск за първите предприемачи вървеше предаване и за мен споменаваха в него, показаха интервю с Полина, а в него й зададоха въпрос: ”Баща ти не работи днес…” - казаха. Полина се опита нещо за духовност да говори, но я прекъснаха: -Ще мине още малко време, и мнозинството от Новосибирсците към теб и книжката ще се обърнат с внимание. Приятелите, и най-добрите от предишните, при тебе ще се върнат, и нови ще се появят. В един от центровете на града, край вечен огън, приятелите ти и нови, и предишни алея ще засеят с кедрови дървета. -Ами! Какво измисли… Кедрова алея край вечен огън… Добре го даваш, Анастасия, моя мила мечтателко. Тя скочи от тревата, на колене застана, сияе цялата, пляска с ръце и шепнешком ми каза; -Благодаря за тези думи - Мила.Моя. Нали за мен са Владимир, нали съм аз? За тебе мила ли съм? -Така при нас се казва. А пък мечтата ти, наистина красива е. -И ще се сбъдне, вярвай, тя. Както помечтах, така ще стане. -От само себе си в света не става нищо. Виж ако можеше да сториш чудо за Новосибирск. Но не, не просто чудо, от чудесата полза няма, нито разхлаждат, нито стоплят. Ако би могла така да сториш, че всеки жител на града голям, да стане малко по-богат, по-здрав, изобщо, всеки по-щастлив да стане в Новосибирск, тогава може и алея да посадят. Но такова, мисля, на всичките ти светли сили, даже заедно, не е по силите да сторят. Това не по силите на никой. -Прав си Владимир, над волята човешка, никой не е властен. Щастлив или нещастен - човекът сам строи съдбата си. Осъзнатостта избира пътя всекиму. -А кой играе с наш’та осъзнатост? Кой избор не ни дава, щастливи от нещастници да станем? -Защо причини търсиш вън от себе си, Владимир, какво ще измениш, ако обвиниш някого? Прекрасна мисъл в тебе се роди: добро за хората в града да сториш, - тя много ми харесва, с нея да помечтая трябва… Така! Чудесно! Измислих го! Във вековете ще влязат хората в Новосибирск, там ще се роди щастливо поколение. По- щастлив ще стане и всеки който днес живее там. Да помислим двама, как на хората в града, да кажем, как да се промъкнем на всеки във сърцето, и в душата… -Какво на всеки искаш да кажеш? -Че могат всички заедно, Шамбала да възсъздадат. -Що за Шамбала, говори по-ясно? -От векове търсачи търсят по Земята святото място - Шамбала се нарича, смятат и, че с мъдростта вселенска, ще може всеки връзка да намери там. Но никой не можал Шамбала да открие, макар страни задморски немалко са пропътувани. И няма да намерят щом търсят тъй. Шамбала е у всекиго,и външното й проявление, създава се от хората. -По-конкретно. Какво да се направи, за свързване с мъдрата вселена и с по-голямо щастие, но не отвътре, вътре в себе си е някак непонятно. Кажи за външното, какво да се строи, да се посее или счупи? -Нека всеки жител на града да вземе от шишарката на кедър малък орех, в устата си да подържи, в слюнката, и да го посади в дома си в гърненце и да го полива всеки ден. Преди поливане, да потопи пръстите си във водата, в спокойно състояние да е. За себе си, и главно за потомците, и за децата, добро да пожелае и осъзнатост. Всеки ден така. Като излезе кълнче, с него може да се беседва и за съкровеното. В летен ден и в топла нощ, гърнето с кълнчето навън при другите растения е нужно да се сложи. Нека то, в общуване да встъпи със звездите, слънцето, луната, дъждецът да познае, ветрецът и тревичките растящи редом, и да се върне в къщата отново при родителите и приятелите си. Така се прави много пъти, когато има време и желание за това. Кълнчето расте за векове, повече от половин хилядолетие живее кедърът, потомство ще даде и за душите на израстилите го, и на другите ще каже. Когато стигне трийсет сантиметра, през ранна пролет, в земята може да се посади дръвчето. Градските власти, на тез които нямат, нека дадат поне квадратен метър, за тяхното дръвче земя. От края на града, край пътя,на реката по брега, измежду къщите и в центъра на многолюдните площади дръвчета ще се посадят, и нека хората да пазят своето и да си помагат един на друг. От цялата земя през вековете, в града ще идват хора да погледат, светини да докоснат, с щастливите му хора, поне по дума да си разменят. -Откъде пък изведнъж, от цялата земя ще идват хора? Обикновено градско озеленяване да гледат? Ако изведнъж светини някакви в Новосибирск беше открила, тогава, да! Долмени като в Геленджик, например. Ти за долмените на Геленджик разказа, сега от разни руски градове, че и от чуждите страни там се отправят хора. Аз видях, че всеки ден екскурзии отиват към долмените. През септември, всяка година на конференция събират се читатели, художници изложби си устройват, филми се снемат. А тук, невиждано е сякаш, в града - дървета. Даже не дървета, а кълнове на кедри. -Ще бъдат необикновени кълновете. Ще наподобяват Звънящи кедри. Съгрети от топлината на човешките сърца, с душата на човека в съприкосновение, те от вселената ще съберат лъчите най-добри във себе си и пак на хората ще отдадат. За векове и хора и земя ще възсияят. Ще дойде нова осъзнатост, от тези хора открития, с мащабите вселенски, по цялата земя ще тръгнат. Свято място, какво е знаеш ли? Вярвай Владимир,ти в родния си град ще го намериш. -Прималиво е всичко туй, разбира се. Но разбери, Анастасия, само на теб едва ли ще повярва някой. Историята не познава случай такъв, не ще го потвърди съвременната ни наука. Да беше нещо, с по- голям авторитет от теб, нещо с тежест, известно всекиму, това би показало… -В корана мъдро казано е, що е дървото. И Буда е познавал мъдростта, в горите дълго като се е усамотявал. Кажи Владимир, Библията нали си чел?.. -Чел съм, и какво? -В Стария Завет е казано: още преди Рождество Христово, най-мъдрият управник на Земята, цар Соломон от кедър построил дом за себе си и храм на Бога за прослава. Хиляди хора той наел, за да отсичат кедри и да ги носят от места далечни. Най- мъдър Соломон е бил, така говори Библията, и Песента на Песните, написана от него до днес дошла е. В Стария Завет се казва също, че в края на дните му, жените от харема му, от разни страни и вери, от вярата са отклонили Соломон. Познал той разни вери, но коя избрал е, знаеш ли? -Коя? -Тази, в която не само секат, но и садят дървета. Разбрал, умиращият мъдър цар. И домът му, и храмът ще загинат, потомците не ще да задържат властта, величието, ще помръкне мощта на царството. Така и станало. Душата му до днес от сторената грешка се измъчва. Мъдрият цар разбрал: “Не може да се върши богоугодно дело, ако при това, убива се творението живо на Създателя”. Мъчението на душата му и на други души човешки е от векове, като се вижда как хилядолетия една и съща грешка се извършва. Тя да се поправи може, като изгрее над света прекрасната заря отново. За твоя град, по земните канали и вселенски, мълва ще тръгне. Измежду чудесата на света дошли до наши дни, не е дочувал никой, за град такъв, където всеки жител, дървета е отгледал с любов необичайна, с душа и ласка, и на любовта в пространство, в храм истински и жив, вселенски е превърнал окаменелия си град преди. За това, божествена е осъзнатост нужна, и нека, нека тя у всеки да се появи, и да помогне да се разбере предназначението свое и вселенско. -Може би и има зърно рационално в твойте думи Анастасия, и аз ще го напиша може би, а хората сами да си решат.Но знаеш ли, длъжен съм да те предупредя: и ти тук нещо губиш. Ти за дърветата така говориш… Ами изобщо… Да се омъжиш официално ти не можеш. Да се разпишеш документи нямаш, а пък с такова значение говориш за дърветата… И без това църковните служители те смятат за езичница, а щом напиша тези твои думи, те и до храма няма да те пуснат близко, и никога за никого не ще те венчаят. -Владимир, пиши словата ми, и хората да ги узнаят. Не се срамувай и самият ти от тях, смири си гордостта. Не всички, не веднага, ще разберат значението на тези думи, но в града ти много учени има, те с език научен ще допълнят това, което аз не доизказвам, щом смяташ, че на тях ще им повярват. И журналистите… Не се сърди на критиката им, не всички журналисти са казали словата си. А щом ми се наложи да се венчая, то повярвай, Владимир, ще се намери кой да ме венчае. -А ако в друг град, не Новосибирск, се случи същото? -Да се възроди така ще може всеки град. Това за да се стори, е нужно в хората да се всели различна осъзнатост, а щом се появи, ще се изменя облика на градовете. Но пръв сред тях ще бъде този, който благодатта познае първи. -Блаженна си Аастасия, ти, наивната, за хубавото само винаги мечтаеш. Добре, ще го напиша, това което ти говориш, нека хората и това знаят. -Благодаря. Благодаря ти… Не знам как още да благодаря. -Какво пък толкоз… лесно е да се напише. Още добави, но малко. -Моля ви хора, без суета четете, осъзнайте. За творчеството -Ти Анастасия, отговаряш на въпроси, които читателите ти задават, говориш за човека като за творец, но си жена. А знаеш ли, какво е казал за жените, лидер на една духовна концесия? -Какво? -Ами това, че да творят жените не умеят, предназначението им е в това красавици да бъдат, за дела и творчество мъже да вдъхновяват, а творят само мъжете. -Но ти съгласен ли си, Владимир с такива думи? -Навярно мога с него да се съглася. Има статистика - наука безпристрастна. Ако погледнеш по статистиката, се получава такава ситуация. -Каква? -Художниците Андрей Рубльов, Суриков, Васнецов, Рембранд, е и другите знаменити художници всички са били мъже, а жени сред тях изобщо няма, или поне аз не си спомням жени. Изобретателите на самолета, колата, електродвигателя, спътниците, ракетите - също са мъже. Сега киното у нас се смята за едно от най-популярните изкуства, за да направиш филм е нужен режисьор, той в киното е главен. И отново най-добрите режисьори са мъже. Има жени, но рядко. Сред тях няма такива известни, такива като на мъжете филми. И най-добрите музиканти са винаги мъже, философите, и тези, които от древността са дошли, и съвременните - също са мъже. -Но за какво ми казваш това Владимир? -Ами имам една мисъл. Мисля че ще ти помогне. -Каква мисъл? Можеш ли да я споделиш с мен? -Такава мисъл. На теб Анастасия ти е необходимо да отделиш повече време на някакво благоустройство тук и на възпитанието на детето, със света и хората не се товари много, в края на краищата с всички дела ще се оправят мъжете. Само мъжете, така казва статистиката. Точна наука, безпристрастна. И според историята така се получава, че мъжете всичко важно са правили, а от историята не можем да избягаме. Разбра ли, каква неопровержима се получава мисъл? -Да, разбрах те Владимир. -Не се разстройвай. По-добре по-рано всичко да разбереш, за да се заемеш с твоята работа, а не с тези дела, с които другите по-добре могат да се справят. Ти се стремиш света да промениш към добро, а това могат да направят само мъжете, те изобретяват всичко най-добро и по-добре от жените творят. Съгласна ли си с това? -Владимир, аз съм съгласна с това, че външно изглежда творец мъжът. От материални позиции, ако се погледне. -Значи външно? И как още, от какви позиции на неопровержимите факти може да се гледа? Ти по-добре не философсвай тук, а конкретно ми кажи, ти да сътвориш каквото и да било можеш ли? Например можеш ли да шиеш поне? С игла по тъканта да ушиеш красива рисунка? -Рисунка да ушия с игла няма да мога. -А защо? -Иглата да взема в ръце няма да мога. Игла, която е направена от недрата на живата природа. За какво да се твори, разрушавайки първо велико, живо творение? Представи си Владимир, когато среже някой неразумен картина, платно на велик художник, както ти каза - творец и започне да изрязва от него зайчета, фигурки от парченцата платно, може деянието му да се нарече творчество, пред вид на неразумността му. Но ако същото направи друг разумен, разбираш какво го обкръжава, тогава определението за неговото деяние ще бъде друго. -Какво? -Да помислим заедно. Например може вандализъм да се нарекат деянията му. -Хайде де. Да не би всички творци, художници да са вандали? -Те са художници, творци в съзнанието на мирозданието на тяхното ниво. Но ако добият друго ниво на съзнание, творенията могат да се вършат и по друг начин. -Какъв друг? -По този, по който Създателят е творил всичко в своя порив на вдъхновение. И да усъвършенства творенията му и нови да твори само на човека единствено е дадена способност. -А как Създателят е творил? И инструмент какъв за творчество е дал той на човека? -Мисълта е инструментът главен на Създателя. И на човека дадена е мисъл. Творенията истински са, когато в мисълта участват и душа, и интуиция, и чувства. И главното, а главно става осъзнатата чистота. Гледай, цветче цъфти в краката ни, и формата му и цвета прекрасни са, менят се полутоновете в живото творение,усъвършенствай ги с мисълта си. Концентрирай се и опитай да ги промениш в по-хубав вид. -Какъв например? -Сам изфантазирай, Владимир. -Да фантазирам мога. Един, например, лист, червен да бъде у маргаритката, друг да остане както си е, тъй да се редуват, по-весело ще бъде според мен. И изведнъж замря Анастасия. Внимателно загледа бялата маргаритка. И разбирате ли, тя, маргаритката, тихичко, бавно, но пред очите ми смени цветовете на листчетата си. Те се редуваха - червен, бял, отново червен. Отначало червените бяха едва забележими, после почервеняха повече, все по-ярък ставаше цветът им, и накрая те пламтяха, сяякаш започнаха да светят в червено. -Виждаш ли как стана, ти го измисли, а аз със мисълта си го сътворих. -И какво, всички ли хора могат да го правят? -Да! И го правят. Но материал използват при това, като умъртвяват първо друг, а мъртвото да се разлага само може. Така човечеството векове се бори, да спре на своите творения разложението, така на гнилост още мисълта човешка се поддава и време няма да помисли, кое творение истинско се назовава. -Предшества всичко мисълта в началото, после с времето се въплъщава в материя, или обществено устройство сменя се. Но по-добро или по-лошо става веднага не се разбира. Ето ти листчетата на маргаритката поиска да смениш. Аз с мисъл ги смених, послуша маргаритката мисълта човешка, сега внимателно я погледни, по-хубавото ли го измисли? По-съвършено ли е от това което беше? -По-весело е смятам, по-пъстро. -Защо без възхищение говориш за новото творение? -Не знам, може би липсва нещо, цвят или пък друго, засега не зная. -Един с друг цветовете противоречат си, нежните полутонове помръкнаха пред пъстротата. Не извиква спокойни нежни чувства пъстрота крещяща. -Добре де, опитай всичко да върнеш обратно. -Не аз, обратно да се измени сама ще може маргаритката. Червените цветчета ще опадат. Ний нея живата не сме убили. Природата сама хармонията ще възвърне. -Е как е според теб Анастасия, мъжете са вандали неразумни, а творци - жените? -Мъжете и жените са единни, двама в началото се сливат в едно. И в творчеството си са неделими, за двама съществува земното битие. -Но как така, изобщо не е ясно? Ето аз например съм само мъж. -А от какво се състоиш Владимир? Плът на жена и плът на мъж в едно са се съединили, в теб обединени, духът на двамата в един е слят. -А за какво тогава се свърди, трактати пишат се, какво е мъж, какво - жена и кой от двамата е по-силен, кой по-главен? -Сам помисли, кой иска и със цел каква, със догми свои да подмени твоята осъзнатост и съзнание, които изначално Създателят е дал на всеки. -Ами ако пък някому е дал повече Създателят, и той като учител се стреми да сподели със всички мъдростта си? -У всеки кълн, у семената на брезата, кедъра, цветчето - има информацията пълна на Създателя, как ти дойде наум такава мисъл, че той на своето творение най-висше не би додал там нещо? По-обидно, от подобен упрек към Отеца, какво би имало? -Та ти какво, аз никой не упреквам. За себе си тъй просто размишлявам. Коя си ти Анастасия? Преди да задам на Анастасия този въпрос, аз внимателно я погледнах. Ето седи пред мен жена, млада, красива, външно почти с нищо не се отличава от хората от нашата цивилизация. Може би в усещаната, даже външно някаква лекота в цялото й тяло, лекота в позата, жестовете, а особено когато става и върви. Всичко това тя прави с някаква необичайна лекота. Тежката походка на възрастния, стария човек значително се отличава от движенията на младия, енергичен, жизнерадостен човек. Но такава е разликата в движението и походката на Анастасия даже в сравнение с млад спортист. Изглежда, че е лека като перушинка, и в същото време тя е силна физически. Свободно носеше тежката ми раница петнадесет километра, като при това помагаше и на мен да вървя. По време на кратките почивки не лежеше, не присядаше в изнемога, а се движеше, ту прибягваше да откъсне трвичка, ту разтриваше кракът ми. И всичко това с лекота, веселост, усмивка. Откъде толкова жизнерадостност в нея? Опитайте да обърнете внимание някога на потока преминаващи по улицата, на лицата им. Аз съм обръщал. Почти всички те са съсредоточени, отегчени или мрачни. Особено когато сам върви човек. И сякаш не носи никакъв тежък товар и е облечен прилично, явно не гладува, защото пуши скъпи цигари, а на лицето му печат на напрежение, тежки мисли и така у мнозина, у мнозинството. А тя през цялото време се радва.И на слънцето и на тревичките, дъждеца, облачето, като дете безгрижно свети от щастие през цялото време, и даже когато за сериозни дела говориш с нея, тя не е тъжна Ето и сега…Не, точно сега видът й ,не е много характерен. Анастасия седи с едва наведена глава и спуснати ресници, сякаш е смутена или натъжена, сякаш чувства за какво искам да я попитам. Но все едно ще я питам. -Ако прегледаш всички писма Анастасия, ще видиш колко различно те наричат, и извънземна също те наричат, в книгата си известната писателка - психолог Лаврова те нарича биолог от извънземна цивилизация, обикновените читатели богиня те наричат, наистина странно се държат при това, пишат така, като на близък приятел. Учените, ръководещи духовни концесии, в мнозинството си, те наричат същност, висока същност, самоуправляваща се субстанция. Аз общувам с теб, книжка за нашите срещи написах, а не мога точно да разбера, коя си ти. Можеш ли ти самата ясно, разбираемо да ми обясниш, коя си ти? Каталог: books -> new new -> Тантриското преобразяване new -> Красимира Стоянова new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд new -> Съдържание увод първа част new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се new -> - Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|