Извод: От направената проверка се вижда ,че обекта отговаря на нормативните изисквания по организация на пожарната и аварийна безопасност.
3.Проверка съответствието на проектните материали на хотел “Велбъжд” с изискванията на ПАБ
3.1.Анализ на пожарната опасност на използваните вещества и материали Основното горимо натоварване е обзавеждането в хотелските стаи и помещенията за масово събиране на хора, за това ще разгледаме някои от най-често използваните вещества и материали използвани в тях:
1.Плоскости от дървесни частици(ПДЧ)-горим строителен и термоизолационен материал.Състои се от 90% дървесни частици и 10% смола (с добавка 10% амониев хлорид).Тегло на 1m2-12,5 kg ; калоричност 4150 ксаl/kg.Показател на горимост над 2,1.Гаси се с вода или пяна.
2.Дървесина(дъбова)- горим материал.Обемно тегло 600-700 kg/m3.Калоричност 4355-4750 ксаl/kg.Температура на самовъзпламеняване 375С.Температура на тлеене 298С. Показател на горимост над 2,1.Гаси се с вода и вода с мокрител.
3.Дървесина борова - влажност 9%, обемно тегло 414-510
кg/m3,калоричност 4477-4984 кcаl/кg. Материалът е горим; по-
казател на горимост над 2,1; температура на възпламеняване- 255° С;самовъзпламеняване-399° С. Склонна е към топлинно самозапалване;температура на самонагряване- 80° С, температура на тлеене при самозапалване -295° С.
4.Памук - горимо влакнесто вещество. Съдържание на
-целулоза 93,75%. Влажност на памука 4,5%; пепелност
1,25%; обемно тегло-80 кg/m3; калоричност-4180 кcаl/кg. Лесно
се запалва от искри и от местно загряване Температура на възпламенаване-210° С; температура на самовъзпламеняване-407° С. Склонен към топлинно самозапалване; температура на самонагряване-120° С; температура на тлеене-205° С.
5.Пенополиуретан-горим термо- и звукоизолационен материал.Състав: полиестерна смола, емулгатор, трихло-ретилфосфат, полиетилендиизоцианат, катализатор.Обемно тегло 47kg/m3; калоричност 5560 ксаl/kg. Показател на горимост над 2,1.Температура на самовъзпламеняване над 500С.При горенето се образуват капки вода и се отделя голямо количество дим.Газообразните продукти на горене са токсични.Отделя се циановодород ПДК0,3mg/m3
6.Полистирол-леснозапалим материал с температура на запалване 484-496С.Полистиролните плоскости при горене отделят до 41900 kJ/kg топлина (повече от колкото при горене на керосин).Разлагането му започва още при температура около 80С и значително се ускорява при 250-280С.В състава на продуктите от разлагането на пластмасите,изготвени на основа на полистирола влизат: стирол (до 40%),въглероден оксид,циановодород,фосген и др.Полистирола притежава висока димообразуваща способност. Гаси се с вода и пяна.
7.Поливенилхлорид-трудногорим материал използван за изработка на декоративни елементи, линолеум, изкуствени кожи, различни видове тръби и др.Температурата му на запалване е 390С, а на самовъзпламеняване 454-495С.При горене отделя до 20950 kJ/kg топлина. При температури от 170С започва да се разлага на хлороводород, въглероден оксид, въглероден диоксид. Количеството на отделените летливи вещества може да достигне до 65% от масата на пластмасата, изготвена на основата на поливенилхлорида. В продуктите на разлагането на поливенилхлоридната изолация на електрически кабели се открива фосген. Димообразуването на този материал зависи от концентрацията на пластификатор и други добавки. Гаси се с вода и въздушномеханична пяна.
8.Газьол (нафта)-горима течност.Пламна температура над 61С.Температура на самовъзпламеняване 240С.Температура в зоната на горене 11001200С.Характерно при горене на нафта в резервоар е прогряването в дълбочина.Скоростта на прогряване е 2636 cm/h. Линейната скорост на изгаряне е 912 cm/min.[Справ]
Пожарно натоварване - 5-60 kg/m2.
3.2.Проверка на архитектурно-строителната част
Хотел “Велбъжд” разполага с 256 легла и 10 апартамента. Хотела тризвезден с бруто застроена площ 12800 m2.
Ниската част включва сутерен и първи етаж. Сутерена е със застроена площ 2200 m2 и се намира под кота нула. В него са разположени помещенията на нощния бар (100 места), складове за инвентар, бельо, хранителни продукти, сладкарска работилница, помещение на вентилационната уредба, перално помещение, акумулаторно помещение, бройлерно помещение, помещение на главното разпределително електрическо табло, гараж за три автомобила, В и К работилница, електрическа работилница и други по- малки помещения
Първия етаж има също застроена площ около 2200 m2.Там са разположени централното фоайе, ресторанта (за 200 места), бръснарско-фризьорския салон, автоматичната телефонна централа, кухненския комплекс, хидрофорите, котелното помещение, машинното помещение, помещението на нафтовото стопанство, трафопостта и други по-малки помещения.
От втория етаж започва високото тяло на хотела.То има площ 620 m2, като на него се помещават заседателна зала, зала за коктейли и ревюта, изложбена зала и няколко канцеларии. От втория етаж на високото тяло има възможност да се излиза върху част от покрива на ниското тяло, който е превърнат в използваема тераса със зелени площи.
От третия до дванадесетия етаж са разположени десет типови хотелски етажа. Всеки етаж разполага с петнадесет стаи ( четири, от които с по едно легло), самостоятелни стаи за камериерката и охраната. На шести етаж е разположен един президентски апартамент. Между дванадесетия и тринадесетия етаж е разположен инсталационния етаж, в който са разположени вентилационните инсталации на баните. На тринадесетия етаж е разположена кафе-сладкарница (с 50 места). Този етаж е устроен така, че дава възможност от кафе сладкарницата да се излиза на открита тераса.
Високото тяло разполага с едно вътрешно стабилно стълбище и едно външно метално стълбище, което свързва втория с дванадесетия етаж. В високото тяло са разположени три асансьора, като един от тях е само за обслужващия персонал и достига до сутерена на същото.
На покрива на сградата са разположени машинното помещение за асансьорите и помещение за вентилационната инсталация.
Използваните строителни материали са главно стоманобетон и тухли.
3.2.1.Проверка на пожароустойчивостта на конструкциите
Под пожароустойчивост на строителните конструкции се разбира свойството на строителните елементи и конструкции да запазват носеща и/или ограждаща способност в условията на пожар.
Под понятието загуба на носеща способност се разбира разрушаване на елементите и конструкциите или деформирането им до стойности, недопускащи по-нататъшна експлоатация.
Под понятието загуба на ограждаща способност се разбира
разпространяването на пожара от помещението, където е възникнал, към съседните на него, намиращи се около, под и над него.
Практиката е показала, че разпространяването на пожара от горящо помещение към съседните на него става:
- чрез топлопроводност на ограждащите конструкции или чрез топлопроводност на метален елемент, преминаващ през тях;
- чрез образуване на пукнатини и отвори (загуба на цялост) в
ограждащите конструкции, вследствие на високото температурно
въздействие.
Установено е, че нагряването на конструкциите до температура 160-190°С от към ненагряваната страна, представлява опасност за самовъзпламеняването на най-разпространените твърди горими материали. Ето защо като признак за загуба на топлоизолираща способност при пожар се смята повишаването на температурата на ненагряваната страна на конструктивния елемент над 160°С средна температура или в произволна точка над 190 С в сравнение с първоначалната или прегряване на конструкцията над 220°С независимо от първоначалната температура.
Величината, която характеризира свойството пожароустойчивост се нарича граница на пожароустойчивост. Бележи се с Pf и има дименсия [min] или [h]. Представлява времето от началото на пожара (на стандартно пожарно въздействие - при извършване на експерименти) до настъпване на един от признаците, определящи граничните състояния на
пожароустойчивост или най-общо казано, до загубване на носеща и/или ограждаща способност.
Границата на пожароустойчивост на елементите и конструкциите бива фактическа и необходима.
Границата на пожароустойчивост на реално съществуващите
елементи и конструкции или на тези, посочени в проектите, се нарича фактическа. Бележи се с Pf.
Границата на пожароустойчивост на елементите и конструкциите, посочени в нормативните документи, се нарича необходима (нормативна). Бележи се с Pf.
Необходимото условие да бъдат спазени изискванията на пожарната безопасност е:
PfPn
Степента на пожароустойчивост на сградата зависи и от групата на горимост на отделните строителни конструкции. Строителните конструкции се разделят на три групи: горими, трудногорими и негорими. Като групите на горимост биват фактическа Gf и необходима (нормативна) Gn.
Необходимото условие да бъдат спазени изискванията на пожарната безопасност е:
GfGn
От величината на границата на пожароустойчивост и групата на горимост на строителните елементи зависи степента на
пожароустойчивост на сградите.
Под пожароустойчивост на сгради се разбира способността на сграда да се съпротивлява срещу разпространението на огъня и на разрушаване в условията на пожар.
В зависимост от качеството на пожароустойчивост всички сгради и съоръжения в Република България се подразделят на пет степени на пожароустойчивост (съгласно чл. 5 на ПСТН).
Степента на пожароустойчивост е класификационна характеристика, въведена с цел категоризация (описване) на всяка сграда и съоръжение.
Съществуват фактическа и необходима степен на
пожароустойчивост. Бележат се с Sf и Sn.
Фактическата степен на пожароустойчивост се отнася за реално съществуващите сгради сгради и съоръжения или на тези, посочени в проектите. Тя (Sf) се определя по най-ниската Pf и/или Gf на един от конструктивните елементи.
Необходимата степен на пожароустойчивост представлява
минималната степен (способност) за съпротивление на сградата против разрушаване и/или разпространяване на огъня в обема на сградата при пожар, за да отговаря на определени условия на безопасност. Тя се нормира в специализирани или отраслови нормативни документи, като се отчита предназначението на сградата, пожарна безопасност на разположението в нея технологични процеси, геометричните размери на сградата, етажност, площ на противопожарния сектор, наличие на
автоматични гасителни средства при еквивалентно пожарно натоварване върху конструкциите при пожар.
Условията за пожарна безопасност са изпълнени, ако има
съответствие между Sf и Sn [И.Т.].
SfSn
Т.е трябва да са налице следните подусловия:
PfPn; GfGn
Нормативната степен на пожароустойчивост се определя на базата на [ПСТН] въз основа на следните характеристики:
- категория на производство по пожарна опасност не се категоризира;
- наличие на автоматична пожарогасителна инсталация- няма монтирана такава инсталация;
- населеност на сградата- сграда за масово събиране на хора;
- вид на материала от който е изградена строителната конструкция- тухли и стоманобетон;
Въз основа на горните характеристики, съгласно чл. 452 ПСТН, необходимата степен на пожароустойчивост на сградата е първа. Фактическата степен на пожароустойчивост се определя въз основа на таблица 2 към чл.5 ПСТН, като се използват данни от приложение 3 към чл.6 на същия нормативен документ.
Проверка на фактическата степен на пожароустойчивост на сградата на хотел “Велбъжд” е дадена в таблица № 3.2.1.1
Таблица№ 3.2.1.1
№
Елементи характеризиращи степента на пожароустой- чивост
Плоча монолитна стоманобетонна с =150 mm и защита на армировката в опънната зона с бетон a=20 mm.
1h
негоримa
>3h
негоримa
I-ва степен
4
Елементи на стълбището
Стълбищното рамо е стоманобетонно с защита на армировката а=20 mm Стоманобетонни площадки с =150 mm и защита на армировката с бетон а=20 mm
1h30m
1h30m
негормо
негорима
>1h30
>3h
негорима
негорима
I-ва степен
I-ва степен
5
Покривна конструкция
Стоманобетонна плоча с =150 mm и защита на армировката с бетон а=20 mm
1h
негорима
>3h
негорима
I-ва степен
6
Покритие
Хидроизолация с асфалт и полиетиленово платно върху циментова замазка и посипана с чакъл
------
негорима
------
горима
I-ва степен
(допуска се по чл. 10 ПСТН)
ИЗВОД:От таблицата се вижда, че границата на пожароустойчивост и групата на горимост съответстват на изискванията на ПСТН (Наредба № 2), а именно:
Pf Pn; GfGn
Фактическата степен на пожароустойчивост е първа, следователно е изпълнено условието:
Sf Sn
Покривното покритие е горимо и не съответства на изискванията на таблица 2 (ПСТН), но чл. 10 (1) допуска горими топло- и хидроизолации за покриви на всички сгради, ако се полагат върху стоманобетонни плочи или панели и се разделят по делатационните фуги посредством негорими ивици с широчина най-малко 0,25 m и височина 0,6 m, т.е. изпълнени са условията за пожарна безопасност по отношение пожароустойчивостта на конструкциите.
3.2.2.Проверка на вътрешната планировка
Практиката в проектирането и експлоатацията на сгради с различно предназначение показва, че с помощта на рационална архитектурно-функционална композиция наред с решаването на технико-икономичкиските и естетическите решения се постига значителен ефект но отношение на предотвратяване и oграничаване на пожарите и намаляване на загубите от тях. Основно значение имат въпросите на вътрешната планировка на сградата във връзка с осигуряване на безопасна евакуация на хората. Ето защо при проверка на архитектурно-строителната част на проектите е важно да се обърне особено внимание на правилността на вътрешната планировка. В областта на обемно планировъчните решения осигуряващи пожарната безопасност на обектите се използват следните принципи:
- разделяне на сградата на противопожарни сектори.
Противопожарният сектор представлява част от сградата отделена с един или няколко брандмауера (Р > 2,5 h), като целта на това отделяне е да се намали възможната площ на пожара. Да се осигури успешното пожарогасене или да се намалят загубите от пожар. Площта на сектора се нормира, но може да се определи и изчислително;
- разделяне на секции. Секцията е част от сектора, отделена
посредством пожарозащитни стени (Р = 1 h), в границите на която
се разполагат процеси, близки по функционално предназначение,
категория на производство по пожарна опасност или вид на
прилаганите средства за пожарогасене, с цел да се предотврати
възникването на пожар. Като в границите на секциите може да
има отделни помещения. Площта на секциите не се нормира;
- разделяне на горимите фасади на сградата в хоризонтална и
вертикална посока с цел намаляване площта на пламъка;
- ограничаване хоризонталните и вертикални размери на сградата или допълнителни стълбища и изходи с оглед безопасна
евакуация;
- отделяне на взривоопасните процеси и евентуалните огнища на диоотделяне в периферията на сградата;
- отделяне па складовите помещения от останалите и т.н..