Противопожарна защита на



страница4/8
Дата13.10.2018
Размер1.39 Mb.
#85192
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8

Извод: Генералната планировка отговаря на нормативните изисквания.
3.2.4.Проверка на димозащитата и изчисляване параметрите на вентилационната инсталация за създаване на повишено налягане в стълбищна клетка, асансьорна шахта и инсталация за отвеждане на продуктите на горене от коридора

3.2.4.1.Проверка на димозащитата
Под “димозащита” при пожар в сграда се разбира комплекс от технически решения и организационни мерки, насочени към недопускане на загинали (пострадали) от отделящите се токсични и с висока температура газове и разпространяване на пожара.

Веднага трябва да се подчертае, че основната цел на димозащитата е опазването на евакуационните пътища от
задимяване. Устройването на стълбища, коридори, фоайета, които
остават незадимени и проходими възможно по-дълго време или през целия пожар, е най-важният от каноните за пожарна безопасност на сграда.


Немислимо е да се допусне възможност пътищата, по които се
напуска сградата (например - стълбищата) и се атакува огнището на пожара, да се превърнат в място за неговото бързо разпространение, особено при сгради, където се налага продължителна евакуация.


Наред с основната, димозащитата преследва и следващите цели:

- недопускане проникването на газове към съседни на
горящото помещения във вертикална и хоризонтална посока. Нещо
повече - при помещения с големи площи и обеми, стремежът е
задържане на горещите газове в част от тях и своевременното им
отстраняване.


- понижаване на средно обемната температура до стойности,
безопасни за хората, строителните облицовки и материали и
технологичното оборудване. При постигане на тази цел се отдалечава във времето моментът на всеобщо възпламеняване на горимите материали в помещението и се създава възможност за по-
продължителна безопасна евакуация. Също така се подпомага
пожарогасенето.


- отстраняване на продуктите на горене в предварително
избрана безопасна посока. По този начин се подпомага
разрешаването на въпроса за неразпространение на пожара от
горещите газове, подобряване видимостта при пожарогасене и
откриване на огнището на пожара. Установено е, че ако това не се
направи навреме в процеса на пожарогасене (пожара), продуктите
на горенето сами намират своя път вследствие на създаваното
налягането от температурното разширение и неконтролируемия
газообмен.


- изключване на възможността за образуване на
взривоопасни концентрации от продуктите на непълното
горене с въздуха и отдалечаване (премахване) на момента за
образуване на летални токсични концентрации.


Сградата на хотел “Велбъжд” спада към високи сгради от първа група. Поради това, а също и поради факта, че в нея пребивават много хора, се налагат специални изисквания към димозащитата.

Основния показател, който поражда трудности във високите сгради, е височината. За това с нейното нарастване се увеличават мерките за пожарно обезопасяване Особеностите на високите сгради, които усложняват ситуацията на пожар в тях, са следните:

- удължено време за евакуация на втори етап- както е известно, при високите сгради евакуацията от етажа, който и да е той, трябва да завърши до 1,5 минути след оповестяване на хората. Нейният завършек е в безопасна зона - незадимяемо стълбище, което (и само то) се счита за евакуационен изход. Продължителността на движението в самото стълбище не се нормира. От наблюдения и експерименти е установено, че продължителността на евакуацията зависи от етажността и населеността на сградата. За административни и жилищни високи сгради тя е в следните рамки:

 сгради от 10 до 20 етажа - продължителност от 15 до 18 минути;

 сгради от 20 до 30 етажа - времетраене от 25 до 30 минути;

 сгради от 30 до 50 етажа - продължителност до 2,5 часа.
За някои хора движение с такава продължителност в условията
на човешки поток с определена плътност е непосилно. Освен това е очевидно, че при такава продължителност на присъствие на хора в сградата след като е възникнал пожар, опасните му фактори ще
придобият своите критични значения. Докато при многоетажните
сгради се разчита на бързо напускане при възникване на пожар, при високите това е немислимо. Затова възниква необходимостта от такива решения, които да запазят хората при евакуация дори от опасните фактори на разрастващ се пожар.


- наличие на множество вертикални комуникационни
шахти
(асансьорни, електро, ВиК, стълбища и др.)- от своя страна те са комбинирани с неизбежните строителни неплътности и допринасят за задимяване на обемите над плоскостта на равните налягания. Скоростта на придвижване по вертикала на горещите газове при пожар е от 20 до 40 м/мин. Освен това във всяка от тези вертикални шахти, както при нормална експлоатация, така и при пожар, се наблюдава т. н. "коминен ефект". При сградите той представлява проникване, инфилтриране на студен въздух от околната среда към вътрешността на сградата през всички отвори и неплътности. намиращи се под плоскоста на равните налягания (ПРН). Във вътрешността на сградата въздухът се затопля, обемното му тегло намалява и избутван от новопостъпващия по-тежък вьздух, се издига нагоре по всички възможни шахти и пролуки. Над ПРН, особено в най-горните етажи, се създава налягане, което принуждава въздуха да напуска сградата, отново през неплътности или отвори. Този ефект се засилва зимно време или при пожар, тъй като тогава разликата в плътностите на газовете е по-голяма.


С коминния ефект се обяснява неприложимостта на димоотвеждащи клапи при високите сгради. Поставени в горните
етажи, те само биха го усилили в случай на пожар. Немислимо е това да се предприеме за евакуационно стълбище. За да се избегне
коминният ефект и не се допусне задимяване на най-важните
вертикални шахти, възниква необходимостта от създаване на
повишено налягане или по-особено отделяне от останалата част на
сградата (чрез открита въздушна зона).


сансьорите не се използуват за евакуация- става въпрос за обикновените асансьори във вътрешността на сградата. Повишеното налягане в асансьорната шахта не е гаранция за
безопасността на устройството при пожар. То има за цел да не допусне коминния ефект. Най-честите причини асансьорите да засядат при пожар са късите съединения в системата проводници, контролираща въпроса "отворено - затворено" или преминаването на дим покрай фотоклетката, В по-следващи моменти от развитието на пожара се повишава температурата и задимеността в асансьорната шахта, което предизвиква смъртта на заседналите хора.


- затихване на информационната връзка и прекъсване
или забавяне началото на евакуацията
- ако не са създадени
технически и организационни условия за бързо установяване на
пожара и навременно алармиране на всички в сградата немалко хора разбират за необходимостта от бързо напускане съдбоносно късно. Наблюдава се и чисто психологическа особеност - при високите жилищни сгради се разграждат нормалните междусъседски взаимоотношения, присъщи на ниското строителство и изчезва заинтересуваността за съдбата на хората.


- превръщане на високите сгради, в такива с масово пребиваване на хора- на пръв поглед това са сгради, в които рядко
има помещение за 50 и повече човека и не могат да се класифицират като места за масово пребиваване на хора (жилищни, административни). В случай на пожар или авария, общият брой на едновременно пребиваващите в стълбището значително нараства и може да се окаже твърде много. Затова се счита, че по същество високите сгради са сгради с масово събиране на хора. Нещо повече - в голяма част от тях (хотели, болници, жилищни и др. сгради) хората пребивават и през нощта, което крие още по-голяма опасност и изисква по-надеждни мерки.


- стремеж за използуване на леки материали от архитектите и строителите, с цел намаляване натоварването върху носещата конструкция на сградата.

Всички тези особености, разгледани паралелно с пожарната
опасност, характерна за по-ниските сгради, оформят представата за сложна ситуация при пожар, за посрещането на която е необходимо изпълнението на редица строги мерки и изисквания.


Наред с обичайните (общи) мерки задимозащита при високите сгради се прилагат следните специфични изисквания и решения:

- разделяне на подгрупи- целта е да се създаде възможност за
степенуване на изискванията към тях. В нашата страна групите са три:


 първа- от 30 до 50 м;

 втора- от 50,01 до 75 м;

 трета- над 75 м.

Определянето на височината започва от средноаритметичната
кота на прилежащия терен и завършва до най-високата - на покрива. От височината се изключват необитаемите помещения (асансьорни, вентилационни и др.), когато са до 25 % от площта на етажа (чл. 451, ПСТН).


- изграждане на вентилационни инсталации за повишено
налягане на въздух в стълбището (асансьорната шахта)
- това е


задължителният вариант на димозащита на стълбището на високи
сгради от първа и втора група (чл.464, ПСТН). Вентилаторът се
разполага на приземния или най-често на последния етаж. Подаването на чистия въздух се осъществява задължително поетажно (на съответните нива) чрез въздуховод, чиято граница на
пожароустойчивост е най-малко 1 час. Мястото на засмукване на
въздух се защитава от проникване на продукти на горене. Когато
вентилаторът се разполага долу, това е лесно осъществимо. При
разполагане на най-високите коти се спазват следните правила:


- засмукващият фланец се проектира на (над) фасада без
прозорци;


-мястото за въздуховземане е най-малко три метра под точката
на изхвърляне на дима и пет метра хоризонтално от нея;


- отчитайки по възможност посоката на преобладаващия вятър,
въздуховземането се проектира в наветрената страна на сградата.


При по-високи сгради стълбището се разделя на няколко зони,
за всяка от които се проектира отделен вентилатор.


Включването на системата се осъществява автоматично и ръчно (за сградите с изискваща се пожароизвестителна инсталация) или чрез натискане на поетажен бутон (за всички останали сгради.) (чл.527, ПСТН);

- изграждане на вентилационни инсталации за изсмукване
продуктите на горене от етажния коридор (фоайе)
- тази система
задължително се проектира (в Р България) при безпрозоречен коридор във висока сграда или етажно фоайе при което разстоянието от най-отдалечените врати на апартаменти (помещения) до входа в незадимяемото стълбище надхвърля 5 (пет) м. При сградите с коридорен тип планировка се спазва изискването хоризонталното разстояние между отворите за засмукване на дима да не надвишава 20 м. Пожароустойчивостта на отвеждащите горещите газове въздуховоди е най- малко 2 часа. Ако по тях се проектират меки връзки (за избягване на вибрации) те задължително са негорими (чл.528, ПСТН).


По височина клапите за засмукване на дим се разполагат над
вратите на помещенията, максимално близко до тавана. По-дългата
страна на приемния отвор се разполага хоризонтално. Отворите за
подаване на чист въздух се обособяват по-ниско от клапите за
засмукване на газове и в близост до стълбищата (крайните
евакуационни изходи).


Включването на системата за отдимяване се осъществява автоматично - при постъпване на сигнали от датчиците в коридора на горящия етаж, или ръчно.

Основната цел на съвместно прилаганите вентилационни
инсталации е да се получи движение на чист въздух противоположно на евакуацията от етажите. По тази причина при коридор, завършващ с две срещуположни стълбища, приемните отвори за изсмукване на дима се проектират в средата на коридора. Освен това, поради затворените приемни клапи на етажите без развитие на пожар, се създава повишено налягане в цялата сграда от подавания в стълбището въздух и понижено такова на етажа с пожар;


- отделяне на стълбището (асансьора за противопожарни
цели) по особен начин- Най-надеждният метод за осигуряване на
незадимяване на евакуационните стълбища (защитавани обеми) е
отделянето им от сградата чрез открита въздушна зона. Тя не
позволява проникването на опасните фактори на дима в защитаваната стьлбищна клетка продължително време, може да се твърди - за цялото времетраене на пожара. Този метод, като най-сигурно решение за защита, се използва при сградите с продължителна евакуация - най-високите (трета група в нашата страна-чл.464, ПСТН).


Прилагането на това решение при по-ниски сгради с удължено
време за евакуация и трудно предвидими усложнения на ситуацията при пожар оформя високо ниво на безопасност.


По същия начин се проектира надеждна защита на асансьорите
за противопожарни цели - чрез отделяне от етажа с открита
въздушна зона. Това дава възможност асансьораите да се ползват
по време на пожара без опасения;


- ограничаване дължината на коридорите и отделяне на
евакуационните трактове един от друг
- този принцип се налага
от стремежа за надеждност на безопасната евакуация и е известен в нормативите на развитите държави като принцип на “отцепването", т.е. при сградите с два евакуационни тракта (две стълбища) задължително се създава добра възможност за отделяне на единия от другия, независимо от разстоянието между тях. В нашата страна се прилага изискването: когато коридорът на висока сграда превиши 60 метра (чл.460 ал.З, ПСТН) да се разделя чрез димозащитна врата на две;


- разделяне стълбището и сградата на сектори по височина-

обичайното разделяне сградите на противопожарни сектори е
по хоризонтала - чрез брандмауери. При високите сгради, поради
естественото придвижване на горещите газове (и горенето), се
забелязва стремеж то да се прави и по височина. През няколко етажа и над помещенията с големи обеми се изграждат междуетажни конструкции с по-висока от обичайната пожароустойчивост и с високи изисквания към димонепроницаемостта. Във вертикалните комуникационни шахти на тези нива отворите задължително се защитават чрез негорими материали с висока пожароустойчивост.


Разделянето на стълбището се осъществява чрез плътни стени, изградени между стълбищните рамена, разделящи и междуетажната площадка. Входът от един към друг сектор на стълбището се осъществява чрез пожароустойчива врата в разделителната стена или през открита въздушна зона - изход от единия сектор към тераса и вход-изход към другия сектор. Такова разделяне на стълбището е крайно неудобно при нормалната му експлоатация, но надеждно възпрепятства задимяването му по височина при пожар.

- недопускане на горими и трудногорими строителни
материали и облицовки
- При високите сгради отпадат допусканията на противопожарните норми за използване на горими или трудногорими материали при устройване на преградни стени и др. (чл.8 => чл.467, ПСТН). Освен това по евакуационните пътища - коридори и фоайета се допускат въпросните материали само по пода, а при стълбищата се забранява и това. Т. е. стълбището на висока сграда не трябва да съдържа горими или трудногорими материали по нито една от повърхностите си;


- предвиждане в обема на сградата на "безопасни
помещения" и зони
- Този въпрос касае димозащитата дотолкова, доколкото тези помещения и зони, чрез особеното им отделяне от сградата - пожарозащитни преддверия с повишено налягане и най-вече преминаване през открити въздушни зони, се превръщат в места, където по време на пожар димът и горещите газове не са в състояние да проникнат;


- прилагане на особена вътрешна планировка, при която
комуникационните шахти не се свързват по вертикала с
помещения, в които е възможен пожар
- вертикалните шахти за кабели, тръбопроводи и др. се приобщават по вертикала само с помещения без горими материали. От тези помещения се осъществява връзката им с поетажните комуникации,
като местата за преминаване през пожарозащитните прегради са
добре осигурени.


Тази идея напомня за изискването в нашите норми
наблюдателните (ревизионни) отвори към вертикалните шахти за
електрозахранване, санитарно-технически инсталации да са защитени с негорими димоуплътнени врати или капаци (чл.470, ПСТН). Защитата на отворите към аналогични шахти при високите производствени сгради трябва да е с граница на пожароустойчивост 45 минути (чл.476, ПСТН);


- замонолитване на отворите в междуетажните плочи-

при високите сгради продължава да е в сила изискването местата
на преминаване на кабели, тръбопроводи, въздуховоди през
хоризонтални и вертикални пожарозащитни прегради да се уплътняват с негорим материал, без да се намалява границата на
пожароустойчивост (чл.14). Става въпрос за необходимата граница
на пожароустойчивост за съответната преграда.


На практика се прилагат комуникации в шахти, без замонолитване и без защита на ревизионните отвори с негорими димоуплътнени врати или капаци, което понижава пожарната безопасност на сградата;

- отделяне на асансьорните шахти от сутерена по
особен начин
- когато асансьорната шахта достига до подземните етажи на висока сграда, се проектира изолация чрез три последователни димоуплътнени самозатварящи се врати (едната от които може да е на асансьора). При производствени сгради или наличие на складове в подземния етаж, шахтата се отделя от сутерена чрез пожарозащитно преддверие с повишено налягане и негорими самозатварящи се врати, с пожароустойчивост най-малко 45 минути;


- изпълнение на допълнителни специални изисквания
към стълбището, а именно
:


1. Проектиране на най-малко една външна стена с директно
осветление;


2. Изолиране от помещенията на етажите посредством стени с
граница на пожароустойчивост 2,5 часа, а от коридорите и фоайетата посредством плътни негорими стени и димоуплътнени самозатварящи се врати. Допуска се остъкляване на вратите към коридори и фоайета ако стъклото е армирано;


3. Отделяне от асансьорната шахта чрез две последователни
димоуплътнени самозатварящи се врати, едната от които може да е
на асансьора;[ST.D]


4. Отделяне на вътрешните (без външни стени) стълбища от
етажа чрез пожарозащитно преддверие с повишено налягане (чл.463, чл.464, ПСТН). При изграждане на това най-податливо на задимяване и най-опасно за евакуацията стълбище задължително се изгражда автоматична димозащитна система, състояща се от съответните връзки и блокировки между АПИИ, вентилационните системи за повишено налягане и обездимяване, както и с евакуационното осветление и системата за известяване на хората.


Проверката за съответствие на обекта с нормативните изискванията за димозащита е дадена в таблица №3.2.4.1.1.

Табл.№ 3.2.4.1.1

№ по ред

Какво се прове-рява

Нормативни изисквания

Фактическо състояние

Заключе-ние

1

2

3

4

5

1

Коридори във високи сгради

Чл.460(3) ПСТН

Коридорите с дъл-жина 60 и повече метра трябва да се разделят с прегради със самозатварящи се димоуплътнени врати, на разстояние не повече 60 m една от друга.

Коридора е с дължина 36 m, поради което не се налага разделяне с самозатварящи се димоуплътнени врати.

Съответс-тва

2

Стълбища във високи сгради



Чл.463(1)т.1 ПСТН

Стълбищата във високите сгради трябва да са незадимими.

Вътрешното стъл-бище е задимимо, тъй като не е изолирано от етажите.

Не съответс-тва

Чл.463(1)т.2 ПСТН

Стълбищата във високите сгради трябва да имат най-малко една външна стена с директно осветление.

Има една стена с естествено осветление.

Съответс-тва

Чл.463(1)т.3 ПСТН

В обществените сгради от първа група стълбищата трябва да са изолирани от подземния етаж с три самозатварящи се димоуплътнени врати.

Основното стъбище не достига до сутерна. Спомага-телното стълбище, което достига подземия етаж не е отделено с три самозатварящи се димоуплътнени врати

Не съотвтс-тва

1

2

3

4

5







Чл.463(1)т.5 ПСТН

Стълбищата трябва да са изолирани от етажите посредством плътни негорими стени и димоуплът-

нени самозатварящи се врати.

Стените на стълбищата са плътни, но липсва отделяне с димоуплътнени врати.

Не съотвтс-тва

Чл.436(1)т.6 ПСТН

Стълбищата трябва да са изолирани от асансьорните шахти посредством две последователни димо-уплътнени самозат-варящи се врати.

Има отделяне само с една димоуплът-нена врата. Това е вратата на асансьора.


Не съответс-тва

3

Незади-мимост на стълби-щата

Чл.464, чл.527(1)

ПСТН

За високите сгради трябва да е предви-дена възможност за създаване на повишено налягане в стълбищната и асансьорните шахти (20-80 Ра)

Няма инсталация за създаване на повишено налягане в стъбищната клетка и асан-сьорните шахти.


Не съответс-тва


4

Горими прегради

Чл.467(1) ПСТН

Не се допуска във високите сгради проектиране на прег-радни стени от горими и трудногорими мате-риали

Няма такива стени.

Съответс-тва

5

Горими материали по фасадата

Чл.468 ПСТН

Не се допуска за оформяне на фасадата да се предвиждат горими и трудно-горими материали.

Не са използвани горими и трудно-горими материали за оформяне на фасадата.

Съответс-тва

6

Отвори на смето-проводи

Чл.469 ПСТН

Не се допускат отвори на сметопрово-дите и помещенията за същите към незадимими стълбища.

Няма такива отвори.

Съответс-тва

7

Техноло-гични шахти

Чл.14, чл.470 ПСТН

Технологичните шахти пресичащи

Стените на шахтите са с Pf=2h30min (тухла =120 mm);

Съответс-тва

1

2

3

4

5







междуетажните кон-струкции на сградата, се проектират уплътнени с негорими материали на всеки етаж и с Pf1h, а ревизионните им отвори трябва да са уплътнени с негорими димоуплътнени врати и капаци.

Pf=1h36min (гипсови =60mm). Отворите са уплът-нени с негорими материали (стък-лена вата =100mm) на места-та на пресичане на меж-дуетажната хоризо-нтална констру-кция. Ревизионните отвори са уплът-нени с него-рими димоуплътнени врати и капаци.




8

Вентила-ционни канали

Чл.471 ПСТН

Вентилационните канали на кухните и санитарните възли се проектират негорими и не позволяващи проникването на дим към помещенията

Вентилационните канали на кухните са негорими израбо-тени от топлоизо-лирана ламарина и не допускат прони-кването на дим в помещението, защото всяка инсталация обслу-жва едно поме-щение. Вентила-ционните канали на санитарните възли са изработени от PVC-тръби, като позволяват проникване на дим в помещението.

Не съответс-тва


9

Отдимя-ване на етажните коридори

Чл.528 ПСТН

Ако разстоянието от входа на най-отдале-ченото жилище до незадимимо стълбище е по-голямо от 5 m или ако етажния коридор не е естест-вено осветен, трябва да бъде изградена вентилационна инста-лация за отдимяване на етажните кори-дори, холове и

вестибюли.

Етажния коридор не е естествено осветен.Липсва вентила-ционна инсталация за отдимяване на етажните коридори, холове и вестибюли.


Не съответс-тва


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница