Противопожарна защита на

Изтегляне 1.39 Mb.

страница	5/8
Дата	13.10.2018
Размер	1.39 Mb.
	#85192
Тип	Анализ

1 2 3 4 5 6 7 8

3.2.4.2.Изчисляване параметрите на вентилационната инсталация за създаване на повишено налягане в стълбищна клетка
3.2.4.3.Изчисляване параметрите на вентилационната инсталация за отвеждане на продуктите на горене от коридора
3.2.5.Проверка на евакуацията
3.2.5.1.Проверка на евакуацията за съответствие с нормативните изисквания

^{Извод : От направената проверка е видно, че по-голямата част изискванията по отношение на димозащитата не са изпълнени. Основните несъответствия, които се наблюдават са:}

^{липсва вентилационна инсталация за създаване на повишено налягане в стълбищната клетка;}
^{липсва вентилационна инсталация за отдимяване на етажните коридори, холове и вестибюли;}
^{липсва изолиране на стълбищната клетка от останалата част на етажа, посредством самозатварящи се димоуплътнени врати;}
^{Вентилационните канали на санитарни възли са изработени от горим материал;}

^{3.2.4.2.Изчисляване параметрите на вентилационната инсталация за създаване на повишено налягане в стълбищна клетка}
^{Изчисляването се осъществява в съответствие с БДС 16176-85.}

^{При изчисляването се приемат следните неблагоприятни начални условия:}

^{пожарът възниква зимно време (избира се най студената петдневка за района) в помещение на първия етаж (вентилатора е разположен горе и обратно) в наветрената страна на сградата;}
^{вратите по евакуационния път от горащото помещение до изхода на сградата са отворени; останалите врати и прозорци са затворени;}
^{входно-изходната врата на сградата, на стълбищната клетка, отверстието за засмукване на чист въздух на вентилационната инсталация за повишено налягане се оказват в подветрената част на сградата;}
^{клапаните на системата за димоотвеждане са отворени само на етажа (в кондора), към който се приобщава вратата на горящото помещение;}
^{скоростта на вятъра се прима по-голяма от средните по “розата на ветровете” през най-студения месец, но не по-малко от 5 m/sec;}
^{температурата на въздуха, постъпващ от защитавания обем към коридора на горящото помещение, се приема 0С;}

^{широчината на процепите на самозатварящите се врати, димоотвеждащите клапани и прозорците е съгласно нормативните допускания.}

^{Съгласно изброените начални условия, по време на пожар, в сграда и около нея се създава обстановка, показана на фиг.3.2.4.2.1.}

^{фиг.3.2.4.2.1. Схема на обстановката при пожар в висока сграда и състояние на димозащитната система}

^{Изчисленията и проверките имат за цел да установят:}

^{(фактическо налягане) Рфвент  Рнвент (необходимо налягане)}

^{(фактически дебит) Qфвент  Qнвент (необходим дебит)}

^{(факт. Мощност на вентилатора) Nфвент  Nнвент (необ. мощност)}

^{(факт. Мощност на ел. Двигателя) Nфелдв  Nнелдв (необх. мощност)}

^{(фактически обороти) nфвент  nнвент (необходими обороти)}

^{Изчисляването се извършва в следната последователност:}

^{Определяне на Рнвент}

^{Рнвент=Р1-Р2+Рви+Раш (6)}

^{където: Р1- налягане в стълбищната клетка на нивото на първия етаж (най-отдалечен от вентилатора); Ра}

^{Р2- налягане извън сградата, в подветрената и страна, на нивото на засмукване на чист въздух, Ра;}

^{Рви- загуби на налягане във вентилационната инсталация; Ра}

^{Раш- загуби на налягане при разпространяване на въздуха в асансьорната шахта (когато се защитават асансьори); Ра}

^{Определяне на Р1}

⁽⁷⁾
^{където: 0,8 - аеродинамичен коефициент за наветрена страна на}

^{сграда;}

^{в - плътност на външния студен въздух (1,40 при - 20 °С), kg/m3;}

^{hi - изчислително ниво на първи етаж - от нивото на прилежащия терен до средата на височината на етажа, m;}

^{g - ускорение при свободно падане, m/sec2;}

^{ст - плътност на въздуха в стълбищната клетка, kg/m3;}

^{vвi - скорост на вятъра на съответното ниво (i) - 5 m/sec.

Изменението на скоростта на вятъра по височина се определя}

^{съгласно следната формула:}

(8)

^{vтабл - скорост на вятъра за съответния район, съгласно

нормативите за натоварвания и въздействия, m/sec.

1.2. Определяне на Р2}

⁽⁹⁾
^{където: минус 0,6 - аеродинамичен коефицент за подветрена страна на сграда;}

^{vЗАСМ - скорост на вятъра на нивото на засмукване на въздух, m/sec;}

^{hЗАСМ- ниво на засмукване на въздух, m;}

^{За определяне подветреното налягане спрямо което и да е

изчислително ниво (i) се прилага аналогична формула:}

⁽¹⁰⁾

^{1.3. Определяне на Рви:}
⁽¹¹⁾
^{където: R1 - загуби на налягане от триене на въздуха по вътрешните повърхности на шахтата, Ра/m. Отчита се по БДС 16176-85 или приложение 4.3 на [ST.D]. Коефициентът на линейните загуби се завишава в зависимост от вътрешната повърхност на шахтата както следва:}

^{метална повърхност (ламарина) = 0 %;}
^{повърхности от рабицова мрежа, измазани с цимент и пясък = 25 %;}
^{зидария и шпакловка върху нея = 25 %;}
^{зидария, измазана с хоросан =50 %;}
^{зидария без допълнителна обработка = 100 %.

li - дължина на линеен участък, m;}

^{n - брой на линейните участъци;}

^{m - брой на местните съпротивления;}

^{Zj - загуба на налягане от местно съпротивление. Ра;}

^{Загубите на налягане от местно съпротивление се определят по

следната формула:}

⁽¹²⁾
^{където: МС - коефициент на местно съпротивление (за вход , изход

или завой във вентилационната инсталация);}

^{vВИi - скорост на въздуха във вентилационната инсталация,

при съответното местно съпротивление, m/sec;}

^{1.4. Определяне на РАШ (пресмята се само за асансьорни шахти)}
⁽¹³⁾
^{където:АШ - коефициент на съпротивление за обтичане стените на

асансьорната шахта (в рамките на един етаж) =15;}

^{NЕТ - брой на етажите;}

^{VАШ - скорост на въздуха в шахтата, m/sec.}

^{2. Определяне на необходимия дебит QНВЕНТ}

^{Съгласно приетата схема,производителността на вентилатора трябва да компенсира разхода на въздух през отворената изходна врата на стълбището:}

^{QНВЕНТ=QИЗВ+QЕТВ+QПРОЗ (14)}

^{където: QИЗВ- обемен разход на въздух излизащ през отворената изходна врата на стълбището, m3/sec;}

^{QЕТВ- обемен разход на въздух през всички врати, m3/sec;}

^{QПРОЗ- обемен разход на въздух през неплътностите на прозорците, m3/sec.}

^{2.1. Определяне на QИЗВ}

⁽¹⁵⁾
^{където: 1- разходен коефициент за правоъгълен отвор = 0,64;}

^{fИЗВ- площ на изходната врата, m2;}

^{PПИЗВ- външно подветрено налягане на нивото (от котата на прилежащия терен до средата на височината на вратата) на изходната врата, Ра.}

^{2.2. определяне на QЕТВ:}

⁽¹⁶⁾
^{където: NЕТ- брой на етажите в защитаваната сграда;}

^{КЕВ- коефициент, отчитащ евакуацията през етажните врати:}

^{КЕВ = 0,03, при евакуация до 25 човека от етаж;}

^{КЕВ = 0,06, при евакуация до 50 човека от етаж;}

^{КЕВ = 0,08, при евакуация до 80 човека от етаж;}

^{КЕВ = 0,10, при евакуация над 80 човека от етаж.}

^{РПОДВ- подветрено налягане на нивото на половината от височината на сградата, Ра;}

^{При последователни врати от етажа към стълбището се определя резултантен разходен кофициент:}

⁽¹⁷⁾

^{а при успоредни врати:}

⁽¹⁸⁾
^{2.3. Определяне на QПРОЗ:}

⁽¹⁹⁾

^{където:fПРОЗ- площ на пролуките на прозорците в рамките на един етаж, равна на произведението от периметъра на пролуките и дебелината им, m2.}

^{3. Определяне необходимата мощност на вентилатора, NНВЕНТ:}
⁽²⁰⁾
^{където: 1- коефициент на полезно действие на центробежен вентилатор, отчита се от характеристиките на вентилатора (0,6-0,8).}

^{4. Определяне необходимата мощност на елекродвигателя, NНЕЛДВ:}

⁽²¹⁾
^{където: 2- коефициент на полезно действие на предавката електродвигател – вентилатор = 1 (при директно свързване) и 0,9 (при ремъчни предавки);}

^{- коефициент за осигуряване на мощност при преодоляване на първичния пусков момент. Определя се в зависимост от вида на вентилатора по таблица 3.2.4.2.1.}

^{Таблица 3.2.4.2.1.}

^{Мощност на вентилатора, kW}	^{Стойности на коефициента }
^{Мощност на вентилатора, kW}	^{Центробежни вентилатори}	^{Осови вентилатори}
^{до 0,5}	^1,5	^1,5
^{0,5 – 2,0}	^1,3	^1,2
^{2,0 – 5,0}	^1,2	^1,1
^{5,0 – 10,0}	^1,15	^1,05
^{над 10,0}	^1,1	^1,05

^{5. Определяне необходимите обороти на вентилатора, nНВЕНТ}

^{Те се установяват от РФВЕНТ – QФВЕНТ характеристиките на вентилатора при избора от каталог. Трябва да се изпъни и контролира условието между необходимите и фактически обороти. В противен случай цялата система за димозащита може да бъде поставена под въпрос. Фактическите обороти зависят от предавката вентилатор – (редуктор) – електродвигател.}

^{Освен параметрите на вентилатора на проектиране и контрол подлежат изходящите от вентилационната инсталация за подаване на въздух отвори. Ако те са с еднаква площ в най-отдалечените от вентилатора изходи налягането и дебита ще бъдат минимални, или ще отсъстват, за сметка на по-близките до вентилатора отвори. Възможно е решаването на въпроса по три начина:}

^{променливо сечение на вентилационната шахта за подаване на чист въздух – най-трудно осъществим и неприемлив;}
^{дифузьори на изходите – допълнителни устройства, разположени при изходите на инсталацията, позволяващи промяна на полезното сечение;}
^{проектиране и изпълнение на изходи от инсталацията с различна площ.}

^{За да се проектира и изпълни конкретна различна площ на изходите от инсталацията, се изхожда от необходимостта поетажно подаваният въздух да е с еднакъв дебит:}

⁽²²⁾

^{От друга страна, прилагайки уравнението за непрекъснатостта за площта на отделните отвори, можем да получим:}

⁽²³⁾
^{където: fИЗХi- площ на етажните изходни отвори от инсталацията, m2;}

^{ - разходен коефициент за отвори = 0,64 (правоъгълен) или 0,75 (кръгъл);}

^{РВиi – налягане във вентилационната инсталация при конкретния изход (i), Ра.[ST.D]}

^{От формула (23) следва:}

⁽²⁴⁾

^{Началните данни за изчислението са следните:}

^{температура на външния въздух – tВ=-18С (за Кюстендил), следователно плътността В=1,384 kg/m3;}
^{температура на въздуха в стълбището tСТ=18С, СТ=1,213 kg/m3;}
^{скорост на вятъра vTВ=5 m/sec;}
^{изчислително ниво на изходната врата =2,305 m;}
^{размери на вратите свързващи стълбището с етажите = 2,2х1,6 m;}
^{вентилатора се монтира на покрива на сградата, hЗАСМ=43 m;}
^{размери на прозорците на стълбището: 182х142, 135х142, 75х142, 135х213, 75х210 mm;}

^{Oпределяне параметрите на вентилатора}

^{I.1. Необходимото налягане за покриване на загубите:}

^{Рнвент=Р1-Р2+Рви}

^{I.1.1. Налягането на нивото на най-отдалечения етаж:}

^{Приема се 5 m/sec съгласно утежняващите условия на работа.}

^{I.1.2. Определяне загубите на налягане за засмукване на чист въздух:}

^{За да опрелим загубите на налягане във въздуховодите, е необходимо да знаем дебита на въздух, който ще се транспортира, както и сечението на въздуховода и аксонометричната му схема. За това изчисленията продължават с определяне на необходимия дебит въздух.}

^{I.2. Определяне на необходимия дебит на вентилатора}

^{QНВЕНТ=QИЗВ+QЕТВ+QПРОЗ}

^{I.2.1. Дебита, който напуска през отворената изходна врата:}

^{Тъй като от стълбището до изхода на хотела се преминава през три последователни 1.fИЗВ ще бъде:}

^{I.2.2.Дебита напускащ през етажните врати:}

^{Тъй като някои от етажите са с различна височина, a също и се напускат от различен брой хора, разхода на въздух за всяка етажна врата е изчислен по отделно и е даден в таблица 3.2.4.2.2.}

^{Таблица 3.2.4.2.2}

^{№ на етажа}	^hi ^[m]	^vB ^[m/sec]	^PПОД ^[Pa]	^KEB	^QETB ^[m3/sec]
²	^7,3	^5,000	^-22,584	^0,03	^0,293
³	^10,6	^5,032	^-28,295	^0,06	^0,616
⁴	^13,4	^5,171	^-33,581	^0,06	^0,644
⁵	^16,2	^5,296	^-38,821	^0,06	^0,670
⁶	^19,0	^5,410	^-44,025	^0,06	^0,696
⁷	^22,3	^5,532	^-50,115	^0,06	^0,724
⁸	^25,1	^5,626	^-55,247	^0,06	^0,747
⁹	^27,9	^5,713	^-60,354	^0,06	^0,769
¹⁰	^30,7	^5,793	^-65,433	^0,06	^0,791
¹¹	^33,5	^5,867	^-70,488	^0,06	^0,811
¹²	^36,3	^5,936	^-75,524	^0,06	^0,832
¹³	^40,9	^6,040	^-83,757	^0,08	^1,152

^{QETB= 8,745 m3/sec}

^{I.2.3.Дебита напускащ през пролуките на прозорците на стълбището ще бъде:}

^{Тъй като на различните етажи имаме различна остъклена площ на стълбището, разхода на въздух излизащ през пролуките на остъклението за всеки етаж е даден в таблица 3.2.4.2.3.}

^{Таблица 3.2.4.2.3.}

^{№ на етажа}	^hi ^[m]	^vB ^[m/sec]	^PПОД ^[Pa]	^fПРОЗ ^[m2]	^QПРОЗ ^[m3/sec]
^{1  2}	^1,35	^5,000	^-12,645	^0,0049	^0,0246
^{1  2}	^4,96	^5,000	^-18,700	^0,0063	^0,0338
^{2  3}	^8,97	^5,000	^-25,427	^0,0057	^0,0326
^{3  4}	^12,10	^5,108	^-31,131	^0,0049	^0,0295
^{4  5}	^14,90	^5,240	^-36,395	^0,0049	^0,0307
^{5  6}	^17,70	^5,359	^-41,616	^0,0049	^0,0319
^{6  7}	^21,00	^5,486	^-47,724	^0,0057	^0,0387
^{7  8}	^23,80	^5,583	^-52,866	^0,0049	^0,0343
^{8  9}	^26,60	^5,673	^-57,984	^0,0049	^0,0354
^{9  10}	^29,40	^5,757	^-63,080	^0,0049	^0,0364
^{10  11}	^32,20	^5,833	^-68,143	^0,0049	^0,0373
^{11  12}	^35,00	^5,905	^-73,190	^0,0049	^0,0383

^{QПРОЗ = 0,404 m3/sec}

^{QНВЕНТ = 11,575 + 8,745 + 0,404 = 20,724 m3/sec}

^{След определяне на необходимия дебит се изчисляват линейните загуби във въздуховода, отчитайки от приложение 4.3 на [ST.D] параметрите които са ни необходими. При това се ориентираме към сечение на въздуховода, при което линейните загуби и скоростта на въздуха ще бъдат в приемливи граници. Данните за превозване на въздух с дебит 20,724 m3/sec при условен диаметър на въздуховода 1800 mm са следните:}

^{коефициент на линейни загуби RL = 0,26 Pa/m;}
^{скорост на въздуха в въздуховода vBИ = 8 m/sec;}

^{Вътрешната повърхност на въздуховода е от ламарина, така че коефициента на линейни загуби не се нуждае от завишаване.}

^{Общата дължина на въздуховода е 42 m; броя на изходите от вентилационната инсталация са 13; броя на завоите е 2 и един вход. Тогава за линейните и местнизагуби може да се запише:}

^{Крайното налягане, което трябва да развие вентилатора е:}

^{Рнвент = Р1-Р2+Рви}

^{Рнвент = 29,273 - ( - 87,502 ) + 688,526 = 805,301 Ра}

^{Определяне необходимата мощност на вентилатора}

^{Определяне необходимата мощност на електродвигателя}

^{От каталог избираме вентилатор ВНСН 14 с параметри:}

^{дебит на въздух - 21 m3/sec;}
^{налягане на изходния фланец - 925 Ра;}
^{необходими обороти на вала - 660 min-1;}
^{монтирана мощност - 30 kW.}

^{Определяне сечението на изходите от вентилационната инсталация}

^{На всеки етаж трябва да се подава въздух с дебит:}

^{От друга страна за площта на който и да е (най-близкия до вентилатора) отвор може да се запише:}

^{а за площта на отвора:}

^{В случая РВИi e налягането на първия отвор, което е разлика между фактическото на лягане на вентилатора и загубите във вентилационната инсталация. Загубите от мястото на засмукване до първия отвор РВИi ОТВ1 са:}

^{(линейните загуби са за дължина 4 m, завоите са 2, а броя на изходите е 1). Следователно РВИi = 925 – 147,190 = 777,81 Pa, а площа на отвора fИЗХi, съответно:}

^{При последния изход се реализират всички изчислени загуби, които покрива вентилаторът: РВиi ОТВ13 = 805,301 Ра, следователно там ще остане налягане РВИi ОТВ13 =925 – 805,301 = 119,699 Ра.}

^{Площта най-отдалечения отвор е:}

^{Площта на останалите (междинни) отвори се разпределя равномерно между стойностите на крайните два. Другият начин за постигане на целта е всички отвори да се направят с площта на най-отдалечения и в последствие чрез допълнително техническо решение да се намалят пропорционално площите им.}

^{При изчислението на инсталацията за създаване на повишено налягане в асансьорните шахти, са използвани следните начални данни:}

^{температура на външния въздух – tВ=-18С (за Кюстендил), следователно плътността В=1,384 kg/m3;}
^{температура на въздуха в асансьорната шахта tАШ=18С, АШ=1,213 kg/m3;}
^{скорост на вятъра vTВ=5 m/sec;}
^{изчислително ниво на най-ниско разположената изходната врата - 2,305 m;}
^{размери на вратите свързващи асансьорите с етажите = 1,05х2,2 m (има два такива асансьора), 1,25x2,2 m;}
^{вентилатора се монтира на покрива на сградата, hЗАСМ=43 m;}
^{размери на прозорците на асансьорите: 690х100 mm;}

^{Параметрите на въздуховодната инсталация за създаване на повишено на лягане в асансьорните шахти са дадени успоредно за двата вида асансьора.}

^{I.1. Необходимото налягане за покриване на загубите:}

^{Рнвент=Р1-Р2+Рви+РАШ}

^{I.1.1. Налягането на нивото на най-отдалечения етаж:}

^{Р1 = 29,973 Ра (за всички асаньори)}

^{I.1.2. Определяне загубите на налягане за засмукване на чист въздух:}

^{Р2 = -87,502 Ра (за всички асансьори)}

^{I.2. Определяне на необходимия дебит на вентилатора}

^{QНВЕНТ=QЕТВ+QПРОЗ}

^{QЕТВ- обемен разход на въздух през през пролуките на всички етажни врати, m3/sec;}

^{QПРОЗ- обемен разход на въздух през неплътностите на прозорците, m3/sec.}

^{I.2.1.Дебита напускащ през през пролуките на всички етажните врати е:}

^{Асансьорните врати спадат към димоуплътнените. Съгласно чл. 22 (5) ПСТН димогазоуплътнени са машинно обработени врати, при които междината между вратата и касата не превишава 2 mm, а тази между вратата и подовата настилка – 4 mm. Следователно при изчисление на дебита е редно да използваме тези междини.}

^{QЕТВ = 1,3311 m3/sec (при асансьорите с размери на шахтите 1,4х1,6 m);}

^{ QЕТВ = 1,4398 m3/sec (при асансьор с размери на шахтата 1,6х2,4 m);}

^{I.2.2.Дебита напускащ през пролуките на прозорците на стълбището ще бъде:}

^{QПРОЗ = 0,0695 m3/sec (за всички асансьори)}

^{QНВЕНТ = 1,3111 + 0,0695 = 1,401 m3/sec (при асансьорите с размери на шахтите 1,4х1,6 m);}

^{QНВЕНТ = 1,4398 + 0,0695 = 1,509 m3/sec (при асансьор с размери на шахтата 1,6х2,4 m);}

^{След определяне на необходимия дебит се изчисляват линейните загуби във въздуховода, отчитайки от приложение 4.3 на [ST.D] параметрите които са ни необходими, а те са:}

^{dШ = 700 mm;}

^{RL = 0,26 Pa/m;}

^{vBИ = 4 m/sec (при асансьорите с размери на шахтите 1,4х1,6 m);}

^{dШ = 750 mm;}

^{RL = 0,20 Pa/m;}

^{vBИ = 4,8 m/sec (при асансьор с размери на шахтата 1,6х2,4 m).}

^{Общата дължина на въздуховодите е 4 m; броя на изходите от вентилационните инсталации е 1; броя на завоите е 2 и един вход. Тогава за линейните и местни загуби във вентилационната инсталация се получава:}

^{РВИ = 775 Ра (при асансьорите с размери на шахтите 1,4х1,6 m);}

^{РВИ = 775 Ра (при асансьор с размери на шахтата 1,6х2,4 m).}

^{За да определим vАШ ще използваме уравнението за непрекъснатостта на потока въздух:}

^{fВИ . vВИ = fАШ . vАШ (25)}

^{vАШ = 0,688 m/sec (при асансьорите с размери на шахтата 1,4х1,6 m);}

^{vАШ = 0,437 m/sec (при асансьор с размери на шахтата 1,6х2,4 m).}

^{Крайното налягане, което трябва да развие вентилатора е:}

^{РНВЕНТ = Р1 - Р2 + РВИ + РАШ}

^{РНВЕНТ = 218,846 Ра (при асансьорите с размери на шахтите 1,4х1,6 m);}

^{РНВЕНТ = 177,019 Ра (при асансьор с размери на шахтата 1,6х2,4 m)}

^{Определяне необходимата мощност на вентилатора}

^{N=0,383 kW (при асансьорите с размери на шахтите 1,4х1,6 m);}

^{N = 0,334 kW (при асансьор с размери на шахтата 1,4х1,6 m);}

^{Определяне необходимата мощност на електродвигателя}

^{NНЕЛДВ = 0,421 kW (при асансьорите с размери на шахтата 1,4х1,6 m);}

^{NНЕЛДВ = 0,367 kW (при асансьор с размери на шахтата 1,6х2,4 m);}

^{От каталог избираме (при асансьорите с размери на шахтите 1,4х1,6 m) вентилатор ЕВНН-6,3 с параметри:}
^{дебит на въздух – 1,45 m3/sec;}
^{налягане на изходния фланец - 290 Ра;}
^{необходими обороти на вала - 710 min-1;}
^{коефициент на полезно действие – 0,84.}
^{От каталог избираме(при асансьор с размери на шахтата 1,6х2,4 m) вентилатор ЕВНН-6,3 с параметри:}
^{дебит на въздух – 1,6 m3/sec;}
^{налягане на изходния фланец - 250 Ра;}
^{необходими обороти на вала - 710 min-1;}
^{коефициент на полезно действие – 0,80.}

^{3.2.4.3.Изчисляване параметрите на вентилационната инсталация за отвеждане на продуктите на горене от коридора}
^{Изчисляването се осъществява в съответствие с БДС 16176-85.}

^{Допълнителни начални условия за разглежданата система (фиг.2) са следните:}

^{пожара възниква и се развива в рамките на един етаж, отворен е клапана на системата за димоотвеждане, който е най-близко до горящото помещение;}
^{вратата между горящия етаж и стълбището е отворена, и от нея постъпва въздух в резултат на повишеното налягане;}
^{приемните клапи за димоотвеждане на останалите етажи са затворени. През неплътностите им се просмуква въздух;}
^{среднообемната температура на продуктите на горене на изхода от горящото помещение е 500С (плътност = 0,457 kg/m3);}
^{температура на продуктите на горене при входа на клапана за димоотвеждане е 300С (плътност = 0,617 kg/m3);}
^{температурата на газовете в шахтата за димоотвеждане е 115С (плътност = 0,91 kg/m3).}

^{фиг.3.2.4.3.1. Схема на димоотвеждаща инсталация}

^{Необходимия разход и налягане на вентилатора се определят в следната последователност:}

^{Определяне дебита на продуктите на горене постъпващи от горящото помещение в коридора:}

^{GПГ = 0,66 . ВВР . Н3/2ВР (25)}

^{където: GПГ – дебит на постъпващите продукти на горене, kg/sec;}

^{ВВР – височина на вратата, m;}

^{НВР – височина на вратата, m.}

^{Определяне дебита на засмуквания през затворените димоотвеждащи клапи въздух:}

^{GДОК = (NET – 1) . GЗАСМ (26)}

^{където: GДОК – дебит на засмуквания въздух, kg/sec;}

^{GЗАСМ – дебит на въздух, засмукван през една от димоовеждащите клапи, приема се равен на 0,3 kg/sec;}

^{NЕТ – брой на етажите (клапите) на сградата.}

^{Определяне дебита на въздух, постъпващ през отворената врата на стълбището:}

^{GСТ = СТ . НСТВР . vСТ (27)}

^{където: GСТ – дебит на въздух, постъпващ от стълбището към коридора, kg/sec;}

^{СТ – плътност на въздуха в стълбището = 1,21 kg/m3;}

^{HСТВР – височина на стълбищната врата, m;}

^{ВСТВР – широчина на стълбищната врата, m;}

^{vСТ – скорост на въздуха постъпващ от стълбището = 2,1 m/sec.}

^{Определяне на необходимия общ дебит на вентилатора:}

^{GВН = GПГ + GДОК + GСТ (28)}

^{Преобразуване на масовия дебит в обемен:}

⁽²⁹⁾
^{където: QВН – необходим дебит на вентилатора, m3/sec;}

^{GВН – необходим дебит изразен в kg/sec;}

^{ПГ – плътност на продуктите на горене и въздуха в димоотвеждащата шахта = 0,91 kg/m3.}

^{Oпределяне загубите на налягане, преодолявани от вентилатора за отвеждане на продуктите на горенето:}

^{PДОВ = РК + РШ + РВИ (30)}

^{където: PДОВ – общи загуби на налягане, преодолявани от вентилатора, Ра;}

^{РК – загуби на налягане при клапана, отвеждащ дима, Ра;}

^{РШ – загуби на налягане в димоотвеждащата шахта, Ра;}

^{РВИ – допълнителни загуби на налягане във вентилационната инсталация след вентилатора, предизвикани от изчисления дебит на продуктите на горенето GПГ, Ра.}

^{5.1. Определяне на РК}

⁽³¹⁾
^{където: К – коефициент на месно съпротивление за вход във вентилационната инсталация = 0,3;}

^{ПГ – плътност на продуктите на горене = 0,617 kg/m3 (при 300С);}

^{vПГ – скорост на продуктите на горене, но не повече от 20 m/sec;}

⁽³²⁾
^{където: fКЛ – площ на полезното сечениe на димоотвеждащата клапа, m2.}

^{5.2. Загуби на налягане в шахтата:}

⁽³³⁾
^{където: fШ – площ на напречното сечение на шахтата. Прима се  1m2;}

^{П – периметър на вътрешното напречно сечение на шахтата, m}

^{RШ – линейни загуби от триене в шахтата, Ра/m;}

^{Ш – среднообемна плътност на дима в шахтата. Приема се 0,91 kg/m3;}

^{N – брой на етажите.}

^{5.3. Загуби на налягане във вентилационната инсталация след вентилатора:}

⁽³⁴⁾
^{където: n – брой на завоите;}

^{ЗАВ – коефициент за местно съпротивление при завой = 1;}

^{ЗАВ, ИЗХ, Л – плътност на газовете при завой, при изхода и в линейните участъци, kg/m3;}

^{vЗАВ, vИЗХ – скорост на въздуха при завоите и при изхода, m/sec;}

^{L – дължина на линейните участъци, m;}

^{R – загуби на налягане от триене в линейните участъци, Pa/m.}

^{След определяне на необходимия дебит и налягане от каталог се избира вентилатор със съответната мощност и обороти на електродвигателя.}

^{Началните данни за изчислението са следните:}

^{Широчина на вратите на помещенията – ВВР = 0,9 m;}
^{Височина на вратите на помещенията – НВР = 2,0 m;}
^{Брой на етажите на сградата – NЕТ = 13;}
^{Височина на вратите между стълбището и коридора – НСТВР = 2,2 m;}
^{Широчина на вратите между стълбището и коридора – ВСТВР = 1,6 m;}
^{Размери на сечението на димоотводната шахта – 1,0х1,0 m.}

^{Изчислението се осъществява по следната схема:}

^{1. Определяне дебита на продуктите на горене постъпващи от горящото помещение в коридора, по формула (26):}

^{GПГ = 0,66 . ВВР . Н3/2ВР}

^{GПГ = 0,66 . 0,9 . 23/2 = 1,68 kg/sec}

^{2. Определяне дебита на засмуквания през затворените димоотвеждащи клапи въздух, по формула (27):}

^{GДОК = (NET – 1) . GЗАСМ}

^{GДОК = (13-1) . 0,3 = 3,6 kg/sec}

^{3. Определяне дебита на въздух, постъпващ през отворената врата на стълбището, по формула (28):}

^{GСТ = СТ . НСТВР . vСТ}

^{GСТ = 1,21 . 2,2 . 1,6 . 2,1 = 8,944 kg/sec}

^{4. Определяне на необходимия общ дебит на вентилатора, по формула (29):}

^{GВН = GПГ + GДОК + GСТ}

^{GВН = 1,68 + 3,6 + 8,944 = 14,244 kg/sec}

^{4.1. Преобразуване на масовия дебит в обемен, по формула (30):}

^{5. Oпределяне загубите на налягане, преодолявани от вентилатора за отвеждане на продуктите на горенето, по формула (31):}

^{PДОВ = РК + РШ + РВИ}

^{5.1. Определяне на РК, по формула (32):}

^{За целта се определя скоростта на продуктите на горене в шахтата, по формула (33):}

^{5.2. Загуби на налягане в шахтата се определят по формула (34):}

^{Л
инейните загуби на налягане се определят по номограма (приложение 4.3 на [ST.D]) - RШ = 1,9}
^{5.3. Загуби на налягане във вентилационната инсталация след вентилатора се определят по формула (35):}

^{След като сме определили необходимия дебит и налягане от каталог избираме вентилатор ВДГ – 11 (с направляващ апарат под 45) със следните параметри:}

^{дебит на въздух – 16 m3/sec;}
^{налягане на изходния фланец - 1520 Ра;}
^{необходими обороти на вала - 1475 min-1.}

^{3.2.5.Проверка на евакуацията}
^{Под евакуация на хора се разбира самостоятелно или колективно движение на хора с цел да се напусне помещението или сградата, в които те са подложени на опасности от пожар или аварии.}

^{Съгласно БДС-ISO 8421 евакуацията предствлява придвижване на лица в определен ред (в случай на пожар или друга опасност).}

^{Безопасността на хората се постига чрез специални обемно-планировъчни и конструктивни решения, съчетани с организационни мероприятия. Неудовлетворителното решаване на един или няколко от тези фактори, особено в сградите за масово пребиваване на хора, довежда в случай на пожар до десетки и стотици жертви и ранени.}

^{Главния показател за ефективността на техническите решения, гарантиращи безопасността на хората, се явява времето, което е необходимо на същите при пожар да напуснат без проблеми отделните помещения и сградата като цяло. Условието за безопасност на хората е изпълнено, ако фактическото време за евакуация е равно или по-малко от времето, за което ще се проявят опасните фактори на пожара:}

^{(допПСТН;0,8опфmin) евдопевфакт (евl;евq;евQ;евизм) (35)}

^{където: евдоп – допустима продължителност на евакуацията, min;}

^{евфакт – фактическа продължителност на евакуацията, min;}

^{доппстн – допустма продължителност определена по ПСТН, min;}

^{опфmin – допустма продължителност определена чрез изчисления, min;}

^{евl – фактическа продължителност, определена по дължината на евакуационния път, min;}

^{евQ – фактическа продължителност, определена по пропускателна способност на евакуационните изходи, min;}

^{евq – фактическа продължителност, определена по интензивност на движението, min;}

^{евизм – фактическа продължителност измерена чрез секундомер, min.}

^{При екстремална ситуация безопасността на хората зависи от продължителността на престоя им в сградата или помещението, където е възникнал пожар или авария. Процеса на евакуация в тези условия има своите особености и се характеризира с следното:}

^{евакуацията започва едновременно и се осъществява еднопосочно – от помещенията към изходите на сградата;}
^{част от евакуиращите се прилагат физически усилия за ускоряване на движението. Поради това, плътността на човешките потоци се увеличава и може да достигне до гранични физически стойности;}
^{при срещане на препятствие по пътя, енергията на движение отива за уплътняване на човешкия поток. Отварянето само на едното крило на изходната врата може да доведе до такива моменти, в които са възможни счупвания, задушавания от големия натиск, създаден между хората.}

^{Особеностите на движение на хората при евакуация са продиктувани от неприятното въздействие на опасните фактори на пожара или аварията и е възможно да предизвика страх, шок или паника в част от евакуиращите се [ST.D].}

^{От практиката е доказано, че индивидуалното и колективното поведение на хората при пожар в значителна степен се определя от страха, възникващ в съзнанието им. Силната нервна възбуда мобилизира физическите ресурси на човека, но пък замъглява съзнанието, губи се способността за правилното възприемане на ситуацията в целия обем, защото вниманието изцяло е приковано към произтичащите събития. В това състояние хората лесно се поддават на внушение, командите се възприемат почти без никакъв анализ и оценка. Действията на хората стават автоматични, силно се проявява склонността към подръжание. Паническите реакции се проявяват основно като ступор (замиране, обездвиженост, неспособност за действие) или като възбуденост (бягане, хаотични движения, повърхностна ориентираност в обстановката).}
^{3.2.5.1.Проверка на евакуацията за съответствие с нормативните изисквания}
^{Проверката на изискванията за безопасна евакуация по нормативни документи е дадена в таблица №3.2.5.1}

^{Таблица№ 3.2.5.1}

^№	^{Елементи характеризи-ращи безопасна евакуация}	^{Нормативни изисквания}	^{Фактическо състояние}	^{Заключение}
¹	²	³	⁴	⁵
¹	^{Сумарна широчина на евакуа-ционните изходи и пътища}	^{Чл.425 ПСТН} ^{Общата широчина на коридорите, стъл-бищните крила и вратите по пътя за евакуация в сгради за масово събиране на хора от I-ва и II-ра степен на пожаро-устойчивост трябва да са 0,6 m на всеки 100 пребиваващи.}	^{Ресторанта е с капацитет 200 места. Сумарната широчина на евакуационните изходи е 3,3 m.} ^{Бара в сутерена под ресторанта е с капацитет 100 места. Сумарната широчина на евакуационните изходи е 1,8m.} ^{Кафе-сладкарни-цата на 13 етаж е с капацитет около}	^{Съответс-тва}
¹	²	³	⁴	⁵
			^{50 места. Широчина на евакуационния изход е 1,6 m.}
²	^{Допустима дължина на евакуа-ционните пътища}	^{Чл.163 ПСТН} ^{Максималните раз-тояния от вратите на помещенията до най- близкия изход навън или стълбище при обществени сгради от I-ва степен на пожароустойчивост, когато помещенията са между стълбища или външни изходи трябва да бъде до 40 m. Когато помеще-нието е с изход в задънен коридор (коридор с един изход) – 25 m.}	^{Всички разтояния са по-малки от 40 m (за помещения разположени между стълбища и външни изходи) и 20 m – за помещения с изходи в задънени коридори (коридори с един изход).}	^{Съответс-тва}
³	^{Брой на евакуа-ционните изходи}	^{Чл.153(1) ПСТН} ^{Всички помещения трябва да имат минимум два евакуа-ционни изхода.} ^{Чл.153(2) ПСТН} ^{Допуска се един изход за:} ^{- помещения от “А” и “Б” КППО със застроена площ не по-голяма от 200 m2;} ^{- помещения от “В” КППО със застроена площ до 300 m2;} ^{- помещения от “Г” и “Д” КППО с застроена площ до 500 m2;} ^{- помещемия разпо-ложени в подземните етажи, с площ до 300 m2 и за не повече от 15 човека.}	^{Всички помещения освен кафе-слад-карницата разполагат необходимия брой евакуационни изходи съгласно изисквнията на чл. 153 (1), (2).}	^{Не съответс-тва}
³	^{Брой на евакуа-ционните изходи}	^{Чл.460(1) ПСТН} ^{Всеки етаж на обще-ствените високи сгради трябва да се проектира с най-малко два евакуационни изхода.}	^{Всички етажи освен 13 и 2 имат два евакуационни изхода съгласно чл.460(1) ПСТН}	^{Не съответс-тва}
¹	²	³	⁴	⁵
⁴	^{Единични рамери на вратите, стълбищата, проходите и киридорите}	^{Чл.164 ПСТН} ^{Широчината на стълбищните рамене трябва да бъде най-много 2,4 m.}	^{Широчината на стълбищните раме-на е 1,6 m за вътрешното стаби-лно стълбище и 0,8 m за външното метално стълбище.}	^{Съответс-тва}
		^{Чл.156(4) ПСТН} ^{Светлата височина на вратите и проходите по пътя за евакуация, трябва да е не по-малка от 2 m. Допуска се за проходи водещи в подземни етажи тази височина да бъде намалена до 1,9 m.}	^{Всички врати и проходи по пъти-щата за евакуация са с височина два и пвече метра.}	^{Съответс-тва}
		^{Чл.427 ПСТН} ^{Широчината на пъте-ките, които водят до изходни врати в зали за масово събиране на хора, трябва да бъдат най-малко 1,2 m. Ако към изходната врата води само една пътека, тя трябва да е широка най-малко колкото вратата.}	^{Широчината на пътеките в помещенията за масово събиране на хора, освен в нощния бар (където е 1 m) са в съответствие с изискванията на чл.427 ПСТН.}	^{Съответс-тва}
		^{Чл.465 ПСТН} ^{Стълбищните рамене във високите общест-вени сгради се проектират с широчина най-малко 1,35 m.}	^{Раменете на вътрешното стаби-лно стълбище са с широчина 1,6 m. Раменете на външното метално стълбище са с широчина 0,8 m.}	^{Не съответс-тва}
		^{Чл.172 ПСТН} ^{Външните евакуа-ционни стълби трябва да са свързани с поме-щенията чрез площадки или балкони и да имат ограничение високо минимум 0,8 m. Накло-на на такива стълби трябва да бъде не по-голям от 45.}	^{Външните стълби са свързани с помещенията чрез площадка. Височината на парапета е 1 m. Наклона на стълбите е 38,66.}	^{Съответс-тва}
¹	²	³	⁴	⁵
		^{Чл.165 ПСТН} ^{Широчината на вра-тите на евакуационните и стълбищните площа-дки трябва да бъде не по-малка от тази на стълбищното рамо.}	^{Всички врати на стълбищните раме-не са не по-малки от широчината на стъбищното рамо.} ^{Широчината на стълбищните пло-щаки на 2 и 12 етаж е по-малка от стълбищните рамене.}	^{Не съответс-тва}
⁵	^{Посока на отваряне на вратите}	^{Чл.168 ПСТН} ^{Евакуационните врати трябва да се отварят навън. Допуска се вратите на балкони и площадки, на помеще-ния с производства от категория “В”,”Г”,”Д”, в които едновременно пребивават не повече от 15 човека, на складови площи до 200 m2 и на санитарни възли да се отварат навътре.}	^{Част от вратите не са съобразени с изискванията на чл.168 ПСТН, поотношение посоката на отваряне.}	^{Не съответс-тва}
⁶	^{Горимост на облицовките}	^{Чл.418,чл.467(2) ПСТН} ^{Материалите използ-вани за акустични и други облицовки в сгради и помещения за масово събиране на хора и високите сгради, трябва да бъдат негорими или трудно горими. Не се допуска употребата на синте-тични материали за облицовки на стени и тавани.}	^{Ресторант – 200 места} ^{под – мокет} ^{стени – ламперия} ^{таван – окачен} ^{Нощен бар – 100 места} ^{под – теракот} ^{стени – текстилни пана} ^{таван – окачен} ^{Кафе-сладкарница – 50 места} ^{под – мокет} ^{стени – фурнир} ^{таван – гипсова шпакловка}	^{Не съответс-тва}
⁶	^{Горимост на облицовките}	^{Чл.467(2) ПСТН} ^{Във високите сгади не се разрешава по стълбищата облицовки от горими и трудно горими материали.}	^{Облицовките са негорими.}	^{Съответс-тва}
¹	²	³	⁴	⁵
⁷	^{Разсредото-ченост на евакуа-ционните изходи}	^{Чл.153(3) ПСТН} ^{Евакуационните изходи и стълбища трябва да са разположени разсредоточено.}	^{На всички поме-щения, където са налице два евакуа-ционни изхода, те са разсредоточени.} ^{Двете стълбища във високото тяло не са разсредоточени.}	^{Не съответс-тва}
⁸	^{Осветеност на евакуа-ционните пътища}	^{Чл.770 ПСТН} ^{По пътищата за ева-куция в обществените сгради се предвижда евакуационно осветле-ние за маркиране на пътя и на изходите, и за създаване на необходимата видимост за безопасно напускане на сградата при пожар или аварийно изклю-чване на работ-ното осветление. Те трябва да са захранени като потребители първа категория и да са поставени не повисоко от 1,8 m (на височината на погледа на евакуиращите се).}	^{Липсва евакуационно осветление.}	^{Не съответс-тва}
⁹	^{Забрани по евакуа-ционния път}	^{Чл.171 ПСТН} ^{В евакуационните стълбища не се допу-скат работни, складови и с друго преназначе-ние помещения, изходи от шахти на товарни асансьори, газопрово-ди, тръбопроводи за ЛЗТ и ГТ, и др. Отоплителни тела и не-горимо оборудване се допускат, ако не пречат на безопасната еваку-ация.}	^{Няма такива помещения; няма изходи на товарни асансьори, газо-проди, тръбопро-води за ЛЗТ и ГТ.} ^{Няма конструктивни елементи, които да стесняват пътя за евакуация.}	^{Съответс-тва}
⁹	^{Забрани по евакуа-ционния път}	^{Чл.429 ПСТН} ^{Не се допускат коси стъпала и площадки по пътя за евакуация в помещения и сгради}	^{Няма коси стапала по пътищата за евакуация.}	^{Не съответс-тва}
¹	²	³	⁴	⁵
		^{за масово събиране на хора.}
¹⁰	^{Система за оповестяване}	^{Чл.472 ПСТН} ^{Всички помещения на високите обществени сгради се предвиждат със система за оповестяване на преби-ваващите в сградата хора.}	^{Липсва система за оповестяване във всяко помещение. Налице е система за оповестяване в коридора. Звукът, който се възпроиз-вежда от нея при тревога е пищящ.}	^{Не съответс-тва}
¹¹	^{Извити стъпала}	^{Чл.167 ПСТН} ^{Не се допускат вити стъпала по пътя за евакуация от сгради и помещения с едновре-менно пребиваване на повече от 15 човека. Допускат се криволи-нейни стъпала, ако в най-тясната си част стъпалото е 23 cm.}	^{Няма вити стъпала.}

^{Извод: От всичко написано дотук може да се направи извода, че хотела не може да осигури безопасна евакуация. Основни причини за този извод е липсата на димозащита; липсва система за оповестяване на пребиваващите; липсва евакуационно осветление; на някои места липсва втора възможност за евакуация (на 2 и 13 етаж на хотела); има горими и трудно горими материали като облицовки и в трите помещения, където се събират най-много хора.}

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 1.39 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8