Хулиган нападна лекари в "Пирогов" счупи носа на медицинска сестра

Хулиган нападна лекари в "Пирогов" счупи носа на медицинска сестра

Подпийнал софиянец нападна медицинска сестра и реаниматор в "Пирогов", след като му зашили и превързали рана на главата. Поредната агресия срещу лекари стана около 4,30 ч в неделя.

Нападателят Младен Миладинов е привлечен като обвиняем за причиняване на телесна повреда на човек, който изпълнява служебните си задължения, съобщиха от Софийската районна прокуратура. За подобно престъпление законът предвижда от 1 до 5 г. затвор. Миладинов е на свобода срещу подписка. Нападението над медиците стана повод лекарите от "Пирогов" да протестират в понеделник.

Миладинов бил приет в болницата призори в неделя с рана на главата. Според медиците той бил пиян. След като му превързали раната, той внезапно скочил и ударил с юмрук по лицето една от медицинските сестри. При удара й счупил носа. Предстои да й бъде направена операция, казаха нейни колеги.

Реаниматорът, който се грижел за пациента, пък изпаднал в безсъзнание, след като нападателят го изритал в главата, твърдят лекарите.

Охранителите на болницата се намесили и укротили Миладинов. Те го задържали и повикали полицаи от Шесто РУП, които го отвели в ареста.

Здравният министър Петър Москов посети пострадалата медицинска сестра. Той коментира, че ведомството винаги реагира твърдо, когато има насилие над лекари. От Софийската районна прокуратура увериха, че разследването ще приключи в най-кратки срокове. Това не била първата изцепка на Миладинов. През 2012 г. той бил хванат да шофира пиян, осъдили го на пробация.

Вместо уважение - бой?!

Абсолютна диващина - само така може да се определи удрянето и ритането на медици, на хората, които те лекуват. Вместо уважение и признателност - бой?! Какъвто е случаят с пациент, който в ранни зори счупи носа на медицинска сестра и изрита в главата реаниматор от "Пирогов", след като му зашили и превързали рана на главата. (Виж 6-a стр.)

Лекарите от "Пирогов" с право се възмущават, а подобна агресия не се случва за първи път.

Така че побойникът трябва получи ефективна присъда, а Наказателният кодекс определя тя да е от 1 до 5 г. затвор. Примери за строго наказание може би ще започнат да възпират побойниците.

Иначе може би към всеки български лекар трябва да се зачисли по един охранител.

Медицинският в София вдига с 10% заплатите на преподавателите

Предстои увеличение на преподавателските заплати с минимум 10% от 1 октомври. Това съобщи ректорът на Медицинския университет в София проф. Вихра Миланова при откриване на академичната година в препълнената със студенти и преподаватели Анатомична аудитория на вуза.

Ще бъде осигурено и финансиране на студенти и специализанти на международни научни форуми, посветени на социално значими болести. На конгресите нашите бъдещи лекари и специализанти ще могат да представят своите разработки и да представят будната общност на новото поколение български специалисти, каза проф. Миланова. На тържеството на Медицинския университет в София присъства зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, който пожела на първокурсниците много шестици. Избрали сте най-благородната професия, обърна се към студентите и шефът на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев. Сред гостите имаше и депутати.

Ректорът на Медицинския университет в Плевен проф. Славчо Томов пък връчи на парламентарната шефка Цецка Цачева почетен плакет за изключителен принос към развитието на университета. Той й благодари за безрезервната подкрепа, която е оказала за разкриването на факултета по фармация. Проф. Томов припомни 3-годишния път, извървян до създаването на новия факултет.

"12 септември 2016 г. е историческа дата - посрещаме първите студенти по фармация." С тези думи проф. Томов започна приветствието си към 435-те първокурсници. След тържествената церемония Цачева разгледа новопостроения фармацевтичен факултет. Там ще се обучават 30 студенти, бъдещи магистър-фармацевти, приети по държавна поръчка.

Всеки има право на една условна присъда

МОМЧЕНЦЕ на 9 годинки назидава дечурлига, които играят на жмичка: "Не се казва семнайсе, а седемнайсет. Броиш прекалено бързо, трябва да правиш паузи. Няма смисъл да се криеш зад баба си, виждаш се..." И накрая него първи го заплюват. Защото професорското поведение е оправдано само когато си професор.

Феноменът "академична мисъл в буркани" мъчи и фейсбук от години, хейтърството мутира и поразява всички нива на виртуалното общуване. От неговата пяна се раждат хиперактивните реакции по безобидни поводи.

Злорад коментар във ведра надпревара за най-хубава балконска орхидея: "Оная Cattleya labiata най-вдясно не ти ли е малко увехнала?"; снимка на Борисов с момиченце, на което му се виждат гащичките и призив: "Родители, внимавайте на кого поверявате децата си!"; съскащ вопъл: "И тоя ли е Je Suis Charlie, бе?"; възклицание на две бири по адрес на кампания за съпричастност към болните от рак на гърдата: "Да ви с.ем на предизвикателството"... На нищото калашник вадят, голо дърво с камшик подкарват, лава във вода изсипват.

Движещата сила на подобни процеси обаче е много по-интересна от самите коментари.

Кой те бута, че се клатиш при вида на балконски саксии? Кой те стиска, че звъниш от чернобяла снимка с послание към някого? Ти институция ли си, паспорти да не издаваш?

Законът ли е престъпен, правата ти ли някой наруши, попита ли 100 човека, обиден ли си, унизен ли, кое ти се отключи точно - чувството за справедливост, егото или мегаломанията?

Дразнят ли те сдружаванията, които не можеш да контролираш, или просто си станал с другото нагоре?

Говорили сме си с разни приятели, че не виждаме никакъв смисъл в кампаниите за книгите, които трябва да се прочетат или вече са прочетени. Ако си илитерат, няма да те пробия, като напиша статус от типа: 1. "Клетниците", 2. "Любов по време на холера"...." Имаме други приятели обаче, на които това им харесва, помага им на самочувствието, даже аз го направих един път, макар и много отдавна. Пуснах си моя списък, който вече не е същият, защото оттогава прочетох още книги, лайкнаха ми го обилно и това беше. Та, коментираме си го това помежду си, но не си го пишем по стените, не разкриваме престъпление. Защо да нападаме приятели? И то за слабост, от която всички понякога страдаме? Както казва един съдия: "Всеки има право на една условна присъда." Преди всичко си обичаме приятелите, пък били те и с татуирани вежди.

Като се каже "толерантност", нямаме предвид само гейовете, просто си живей и остави другите да живеят. Не мога да понасям снимки на рисуван маникюр, извикват у мен отвращението, с което периферното ми зрение регистрира подострения санитарен нокът на таксиметров шофьор. Гадни са ми, но ги подминавам - не бих екзекутирала никого заради Мини Маус на средния пръст, заклевам се!

Има, разбира се, кампании и кампании. На фона на набирането на средства за спасяването на някого или построяването на нещо, чернобелите снимки заглъхват като ехото, когато гръм удари. Тяхното предизвикателство е със същата сила като начервена целувка върху залепено писмо, няма продуктово позициониране. Професорското поведение тук е нелепо: "Аз няма да сложа целувка върху това писмо." Ми, недей, това не е ленински съботник пред блока!

Големият въпрос е защо изобщо една кампания срещу рака на гърдата предизвиква обществена дискусия, след като никой не е преял? Тя е безопасна игла, не стърчи, нито наранява. Според здравите чернобялото напомня на болните за некролог. А уискито Black and White за какво им напомня? Всички онкоболни ли попитахте?

Здравите казват, че болните нямали нужда от такава подкрепа. А страдащите от амиотрофична латерална склероза имаха ли нужда от Ice Bucket? След като се залееш с кофа лед или се снимаш двуцветно, може да направиш и дарение, за да помогнеш евентуално на някого. Това вече всеки сам си го решава, благотворителността е лично решение.

На 7 март 1999 г. по време на войната в Косово сръбска ПВО батарея успя да свали един от най-впечатляващите по онова време натовски самолети от технологията "стелт". Малко след това пазарът беше залят със значки, сим воли на балканскш боен дух, на които под свръхмодерния самолет пишеше: "Извинявайте, не знаехме, че е невидим." Добре, че по онова време фейсбук още нямаше, не беше отпочнат дебатс на кого помага това предизвикателство. Тази значка още си я пазя, радва си ме.