Разходите за заплати и осигуровки в общините се увеличават

Разходите за заплати и осигуровки в общините се увеличават

Към края на май възнагражденията при местната администрация растат със 70 млн. лв., докато при централната власт намаляват с 10 млн. лв.

Причината вероятно са повишените минимални осигурителни прагове.

Разходите на държавата за заплати и осигуровки през първите пет месеца на годината са със 70 млн. лв. повече спрямо същия период на предходната година. Детайлната разбивка на данните от изпълнението на бюджета показват, че общите разходи са вече близо 2.5 млрд. лв. В централната власт (министерства, агенции, комисии и други специализирани структури) има намаление, макар и само с десетина милиона. При общините има увеличение със 70 млн. лв. Други институции като учебни заведения, държавни медии, БАН, парламент, съдебна власт също вдигат леко разходите си.

От доклада за структурата на държавната администрация за 2015 г. се вижда, че числеността на общинските и районните администрации остава без промяна спрямо предходната година - 24 495 души. В същото време централната администрация и нейните представители по места в страната са намалели минимално с 1.2% до 112 740 души.

Защо растат

Темпът на растеж при възнагражденията на общинските структури винаги е изпреварвал този на централната власт. Сега се вижда, че броят на заетите в териториалната администрация остава непроменен, но разходите за техните заплати и осигуровки се увеличават с близо 10%. Причината може да се търси в годишното увеличение на минималните осигурителни доходи, както и на минималната работна заплата (МРЗ). В много от по-малките общини служителите работят на минималните прагове и всеки ръст води до вдигане на разхода. През 2016 г. социалният министър определи повишението на минималните прагове да бъде средно с 8.4%. Разликата между размера на минималната заплата в началото на 2015 и 2016 г. е 17%.

Засега централната администрация успява да задържи нивото на разходите за заплати около миналогодишните нива. Такава обаче беше ситуацията и през 2015 г. До септември числата се движеха в рамките на нивата от предходната година. След това последва рязко увеличение, а накрая министерствата и агенциите получиха допълнителни пари от бюджета с актуализацията му в края на годината. През 2015 г. финансовият министър Владислав Горанов заложи 10-процентно свиване на разходите за заплати в централната администрация. В крайна сметка общото намаление беше около 1%, а силовите министерства дори получиха повече пари спрямо 2014 г. В Закона за бюджета за 2016 г. е записано, че общите разходи за персонал (общинска и централна власт) ще бъдат с около 200 млн. лв. повече спрямо предходната година.

Проблемни министерства

Министерството на вътрешните работи (МВР) е едно от най-проблемните ведомства, тъй като 95% от общия му бюджет на стойност над 1 млрд. лв. е предназначен за възнаграждения, осигуровки и издръжка на персонала. Едва 5% от сумата е за капиталови разходи. Подобно е положението при Министерството на отбраната - при бюджет от 955 млн. лв. 73% са разходи за персонала. От доклада за състоянието на администрацията през 2015 г. се вижда, че МВР държи най-голям дял от държавната администрация, като там през миналата година е имало над 50 хиляди щатни бройки (1.2% годишен ръст). В същото време има намаление в числеността в Министерството на отбраната - с близо 7%.

През 2015 г. се увеличават служителите на Министерството на здравеопазването (с 9% на годишна база), както и в Министерството на земеделието и храните (с 2%). Най-голямо намаление в щатната численост е направено в Министерството на финансите - спад в администрацията с 9%.

Растежът в България не подобрява условията за живот

България леко е повишила индекса си на социален прогрес, но остава без промяна на 43-о място сред 133 държави и е на последна позиция в ЕС, сочи годишното изследване на Social Progress Imperative за 2016 г., проведено с партньорството на Deloitte. Целта му е да покаже как парите и богатството (растежът), които прави една икономика, подобряват цялостното състояние на хората и условията за живот.

Затова и проучването поглежда на човешкото развитие не само от икономическа гледна точка, а и от тази на основните му нужди, качеството на живот и възможностите, които държавите предоставят за развитие. Първите пет места се заемат от Финландия, Канада, Дания, Австралия и Швейцария, които често са давани за пример за добър държавен, икономически и социален модел. След тях са водещите икономики в ЕС Великобритания (9), Германия (15), Франция (18) и САЩ (19).

Слабата позиция на България, която остава зад Румъния, се дължи на влошаване на показатели като достъп до здравеопазване и здравен статус (затлъстяване и преждевременна смърт), замърсяване на въздуха и околната среда, защита на частната собственост, свобода при взимане на решения и толерантност.

Колко ефективен е растежът

Създателите на индекса използва 53 критерия, разделени в три основни категории (виж графиката за България). Ключов фактор е и БВП на глава от населението, но авторите на проучването смятат, че то не може да бъде показателен фактор за това накъде се движи светът. Според тях от по-голяма важност е как той подобрява достъпа до основни медицински грижи, вода, подслон, основно образование, информация и висше образование.

Затова и проучването не се интересува от това колко пари се дават от всяка държава в съответния сектор, а дали те подобряват състоянието на хората, тоест работят ефективно. Подобни проучвания е имало и преди, но те не са били глобални, а са се насочвали главно към по-бедните страни. Според Индекса на социалния прогрес обаче, за да се разглеждат бедните държави, трябва първо да се види и какво води до успеха на богатите.

Къде се справя България

България остава на 43-о място от 133, както и предната година, но с подобрен резултат от 72.14 точки. Това ни вкарва в горната световна половина по показатели. Спрямо съседните страни - членки на ЕС, се намираме на едно място зад Румъния и на 11 от Гърция. Всички други държави от региона - Сърбия, Македония и Турция, са зад нас по социални показатели. България също така се намира и пред страни като Русия, Мексико и Кувейт.

Най-добре страната се представя при основните човешки нужди, където оценката ни е 87.18, благодарение на ниски проценти на недохраненост сред населението, нисък процент на детската смъртност и на смъртността от инфекциозни заболявания. Прогрес в класирането в тази категория има от подобрения процент на население с достъп до течаща вода - 99.08% (за сравнение - в Румъния този процент е 62), както и в областта на политическия терор, където оценката е 2 от 5, като 5 сочи най-високи нива на политическа репресия.

При основите за качествен живот в световен мащаб България има високи нива на грамотно население (което може да чете и пише), високи проценти на завършили гимназия, висок достъп до телекомуникации и нисък процент на хабене на водни ресурси.

Българите също така имат високи политически права, най-висока оценка за възможност за пътуване. Бележим подобрение спрямо дискриминацията на малцинства и особено високи резултати относно това колко години средно прекарват жените в училище (над 13), ниска разлика при неравенството в образованието.

Къде се проваляме

Държавата ни има високи нива на физически престъпления, сравнително нисък индекс на качество на електрическото разпределение и висок брой самоубийства (10 души на всеки 100 000). Спад има в областта на здравеопазването и в частност затлъстяването и рисковете за преждевременна смърт, както и в замърсяването на въздуха и околната среда. Бележим регрес сред броя на хората, които са доволни от свободата на решенията в живота си, свободата на религията, религиозната толерантност и правото ни на частна собственост. В повечето области България не бележи прогрес или регрес в световното класиране. Изследването показва, че подобни показатели при БВП на глава на населението имат и страни като Румъния, Мексико, Азербайджан, Ливан, Бразилия, Коста Рика, Турция и Черна гора.