Глава Двадесет и Трета – Тайната на Щастието е в Разширеното Съзнание

Глава Двадесет и Трета – Тайната на Щастието е в Разширеното Съзнание

Когато са сами, хората са нещастни. Всички са съгласни че това което най-трудно се понася е самотата. Ето защо те винаги се опитват да намерят някого с който да живеят, като си мислят че по този начин ще бъдат по-щастливи. Но често се получава точно обратното и те откриват че би било далеч по-добре да се радват на уединението си. Нуждата от присъствието на друго човешко същество е дадена на човека за да го накара да се интересува от нещо друго освен от самият себе си. Вижте само как Космическият Разум кара човек да работи и напряга силите си, например като му дава стомах. Ако нямаха стомаси, те не биха си мръднали и пръста, но сега те са готови на всичко за да задоволят глада и жаждата на стомасите си! Те се щурат насам натам, дори не спят, създават войни, готови са да обърнат целият свят наедно със звездите обратно, само защото искат да … ядат!

Да, Космическият Разум знае че ако не задължи хората по някакъв начин да работят, те няма да правят нищо и ще се отклонят от пътя и затова им е дал стомаси! Да, но това не е било достатъчно. Космическият Разум е искал да бъде сигурен че човешката раса ще просъществува и затова е дал на хората нуждата от любов, нуждата да избягат от самотата. В същото време нуждата да споделят живота си с някого задължава хората да разширят обсега на грижите си. Когато човек иска да създаде семейство, той трябва да се научи да мисли за другите, да бъде по-щедър, по-мек и сговорчив. Проблема засега е че хората не са осъзнали че трябва да надхвърлят семейният кръг и че любовта им трябва да достигне всички създания в цялата безкрайна вселена. Не, те все още не са стигнали по-далеч от любовта към семейството и затова въпреки всичките им жени и деца, въпреки от любовта към родината им, те си остават нещастни. Това е защото те никога не са успявали да разширят кръга на любовта си до безкрайността.

За да бъдат щастливи, хората се нуждаят от взаимообразен, но щастието от което се нуждаят все още им се изплъзва, защото обсега на прегръдката им е твърде тесен. Аз много добре знам че човешката раса е привикнала от стотици и хиляди години да гледа на нещата от такава тясна гледна точка и вие сте учудени от думите ми. Мога да ви чуя да възкликвате: “Какво за Бога се опитва да ни каже той? Към какво иска да ни подтикне?” Искам да ви подтикна към щастието, а щастието се съдържа в безкрайната любов, в любовта на която и е тясно да се спре само на едно или две човешки същества … или дори двадесет или сто. Продължавайте да обичате всички тези които обичате, но също така трябва да обичате Ангелите и Архангелите, Небесните Йерархии и самият Господ Бог. Когато стигнете до това положение, семейството и приятелите ви ще бъдат обогатени и укрепени, разхубавени и пречистени от сублимният подтик на вашата душа. Разширете обсега на любовта си и установете обмен със същества от по-висок разред и тогава ще получите вдъхновението, подкрепата и защитата които те ще ви дарят.

Да, мили братя и сестри, може да бъдете щастливи само когато разширите обсега на съзнанието си, когато разширите, сублимирате и обожествите любовта си. Както вече съм ви казвал, мъдростта не може да ви даде щастие. Ако всичко което имате е само мъдрост, никога няма да бъдете щастливи. На практика, мъдростта може да ви донесе униние и тъга, защото никога не пропуска да посочи грешките и провалите на другите. Не е в естеството на мъдростта да направи щастлив който и да е. Мисълта че сте мъдри може да ви даде чувство на гордост и някаква утеха, но това не е истинско щастие. Няма значение колко бедни, невежи или слаби сте, или че не разбирате как и защо, но ако обичате, ще бъдете щастливи. Така че, ако искате да бъдете щастливи, трябва да се научите да обичате, и ако искате щастието ви да бъде широко и пълно, любовта ви също трябва да бъде необхватна, всеобхващаща, безконечна. Малко по малко, в процеса на растежа и усъвършенстването на любовта ви, щастието ви също ще расте и се развива. Щастието не може да бъде намерено в богатството, властта или славата. Хората грешат като си мислят че ако притежават това или онова ще са щастливи. Както вече съм казвал, притежанията могат да ви дадат няколко мънички трохички щастие, които да ви залъжат за малко.

Докато хората не се просветлят чрез знанието на Посветените, те ще продължават да се уповават на лъжи и ще бъдат вечно нещастни и разочаровани, питайки се: “Какво не е наред с мен?” “Какво друго ми липсва за да запълня празнината?” И те ще продължават да сменят жените и любовниците си, къщите и професиите си, колите и имуществото си. Те ще обикалят по света за да видят нови страни, но навсякъде ще носят тази празнина със себе си.

Когато се убедите в истинската значимост на тези велики истини и видите че нищо не е по-важно от тях, само тогава ще се спасите. Когато бях млад, аз може да нямах кой знае какъв ум и разум или таланти, но притежавах едно рядко качество: в моите очи нищо не беше по-важно от великите езотерични истини. В сравнение с тези велики истини за мен всичко беше безсмислено. Сега мога да видя плодовете от това отношение и мисля че не съм сбъркал. Докато тези за които тези велики истини не струват нищо винаги ще са нещастни, слаби и бедни вътрешно. Така че, аз ви съветвам да започнете повече да цените истините които ви разкривам, защото само те са способни да ви трансформират и да ви дадат истинско щастие.

Виделината (Швейцария), 29 февруари 1976