Глава втора – Истинската Женитба

Глава втора – Истинската Женитба

“Когато някой говори за “чист дух”, това е само начин на изразяване, защото чистият дух не може да съществува във владенията на поляризацията, на следствията. Чистият дух може да бъде намерен само обратно в дълбините на Космическият океан. За да се прояви, духът се нуждае от тяло, от носител, или, ако предпочитате, от съпруга. Тази съпруга е нашето физическо тяло и за да се прояви във външният свят, за да работи и да се изрази по различни начини, духът, тоест ние самите, използва посредничеството на тялото ни. Колкото по-силен и извисен е духът който се проявява, толкова по-фин, по-изтънчен и светъл ще бъде носителят му, материята в която той се облича. В такъв случай духът и тялото ще бъдат почти едно цяло. Но духът и материята са и винаги ще бъдат противоположни полюси, иначе не би била възможна никаква манифестация.”

За пореден път имаме дневна медитация, която ви изглежда странна и неразбираема. Опитайте се да кажете на хората че ние сме духове и че телата ни са наши съпруги! Те никога няма да приемат подобна идея. Но, нека ви попитам нещо – защо семейните двойки толкова трудно се разбират помежду си? Това е защото всички сегашни бракове всъщност са прелюбодейство! Хората се женят за някой външен човек, който всъщност е неподходящ, докато истинският брак, единственият законен брак е съюза между нашият дух и тялото ни.

Да, истинската женитба е брак между духа и материята. Ако на физическо ниво хората са тласкани от този инстинкт да търсят и да се обединят с друго същество, то е защото техният съюз е илюстрация, отражение и символ на сливането на духа и материята на по-високо ниво. Духът и материята изглеждат различни и обособени, но всъщност са една цялостна реалност. Това което ги кара да изглеждат различни и дори противоположни е феномена на поляризацията. Изначалната реалност – наречете я Господ, ако искате, е длъжна да се поляризира, за да се прояви: никаква проява не е възможна без поляризация. От друга страна, всяка проява, позитивна или негативна, пасивна или активна, духовна или материална, винаги е изражение на Божеството. Извън Бога не съществува нищо. Дори материята е част от Бога. Това е истинската философия. Вероятно това противоречи на любимите ви идеи, но аз съм длъжен да ви кажа истината. Всичко съществуващо е част от Бога, както духа, така и материята. Бог, безграничният, всесилният, е единствената реалност и вселената е неговата изумителна творба.

Никой не знае какво точно е Бога. Той е Абсолюта, Непроявеното. Той няма тяло и осезаемо проявление, но когато иска да се прояви, да се изрази в обективният свят, той се поляризира и чрез тази поляризация Той твори. Всеки полюс действа на другия и целият свят, цялата вселена е плод на това взаимодействие. Това е Бога: проявата на двойката противоположности, духът и материята. А какво сме ние? Ние сме нещо съществуващо в съзнанието на Бога. Бог мисли и твори, а ние сме като мисли в съзнанието му. Когато сте способни да разберете това, ще разберете всичко, защото тази идея е ключ към всичко.

Божеството, тоест Абсолюта понякога е дефиниран негативно като Не – съществуване, тъй като той е отвъд всякаква дефиниция. Каквото и да кажете за Бога, Той не е това. Може да говорите за Него красноречиво и великолепно, добро или лошо, но Той няма да бъде това, Той е нещо съвсем друго. Ако попитате Посветен кой е Бог, той ще отвърне само с мълчание, защото само мълчанието може да Го изрази.

В Кабала Абсолютът е познат като Айн Соф Аур: Безгранична Светлина, Невиждана Светлина. Когато Абсолютът се проявява, това става винаги в двойната полярност на дух и материя, младоженец и невеста. Да, Божественото начало има невеста, съпруга. Единствено християните мислят че Бог не е Женен. Те казват че Той има син, но въпреки това твърдят че е ерген! Откъде хората са приели тази идея за женитбата ако не от висшата реалност? “Каквото долу, такова и горе.” Всичко което виждаме тук, в проявеният свят, се основава на първообрази от божественият свят. Кабала учи че Бог има съпруга, Шекина, с която се намира във вечен любовен съюз и че така те двамата създават светове! Ето защо човешките същества, които са създадени по Божие подобие, винаги търсят противоположният пол, с който да се обединят.

Духът е субтилен, неуловим принцип който няма нито форма нито измерение. Той може да бъде сравнен с толкова фин парфюм който ако не бъде държан в запечатан съд се изпарява и отлита. Духа е толкова фин че може да бъде задържан само ако бъде поставен в затворен съд, някакъв контейнер, и това е функцията на нашите физически тела, тъй като материята има свойството да обгръща и приковава духа. Ако това не беше така, никаква манифестация не би била възможна. Духът просто би се върнал към източника си и материята би била само инертен и безжизнен прах. Когато се обединят, духът е длъжен да допусне някои ограничения, но така той раздвижва материята и благодарение на него тя се изпълва с живот. Но когато отново се разделят в момента на смъртта, материята се връща в първоначалното си инертно състояние и духа си отива. Женитбата на Духа с Материята внушава жертва. Духът се съгласява да се ограничи за да оживи материята, а материята се съгласява да му се подчинява за да стане майка на децата му. Всичко съществуващо, цялото творение е тяхно потомство.

Така че единственият истински брак е съюза на духа с физическото ни тяло, което е истинската ни съпруга. И единственият истински развод става в момента на смъртта, когато духът и материята се разделят. Бих искал да ви покажа необичайната широта и необятност на тези въпроси, но съвсем не съм сигурен че ще ме разберете. Когато духът сключва първият си контракт с физическото тяло, това вече е жестоко ограничение на свободата му на движение, и ако освен това решим се свържем с външна съпруга или съпруг, тази втора женитба носи допълнителни ограничения за духа ни и лишаване от свободата му. Ние се опитваме да задоволим нашите партньори, да ги направим щастливи и да изпълним прищевките им и това отслабва духа ни. На всичкото отгоре нашата първа жена (физическото ни тяло) протестира и ни обвинява в изневяра и блудство! И никой не осъзнава напълно тежестта на произтичащите от това проблеми и аномалии.

Тези които са напълно наясно с този проблем предпочитат да не стъпват в брак. Те чувстват че вече са женени. Те знаят че духът им вече е достатъчно обременен от първата им жена и те нямат желанието да му налагат допълнителен товар. Те осъзнават че ако сключат втори брак, ще им се наложи да бъдат неверни и да престъпят множество закони. С други думи, те ще трябва да посветят енергиите си на втората си жена, вместо да ги пазят за тази, която първа им се е посветила, и в резултат на това тя ще залинее, ще се изтощи и дори може да въстане и да откаже да им служи. Поради тази причина всички велики духове които са искали да работят за истински благородна и възвишена задача и да бъдат свободни да помагат на хиляди човешки същества, вместо само на едно (което между другото каквото и да правите никога няма да ви бъде благодарно колкото и да се опитвате да го задоволите и да го направите щастливо и винаги ще намери нещо за което да се хване за да ви критикува) … та, както казах, затова великите духове винаги са отказвали да посветят цялото си време и енергия само на едно човешко същество. Те винаги са пазели силите си изключително за първата си жена, която вследствие на това е била по-здрава, красива, по-активна, гъвкава, приспособима, отзивчива и жизнена, по-изразителна и интелигентна.

Сега, това което казвам не е причина да си мислите че трябва да пренебрегвате втората си съпруга. Нямате право да я биете или да я изоставите с оправданието: “Аха, чу ли какво каза Учителят? Дотук с теб!” Не, ако вече сте женени, ако вече сте казали “Да”, ако сте дали обещание, трябва да го спазите. Не може просто така да напуснете съпругата или съпруга си без основателна причина, иначе в другият живот ще бъдете отново заедно, но в по-лоша ситуация. Трябва да бъдете свободни, разбира се, но като използвате разума си.

Последното изречение от пасажа който ви прочетох преди малко има много дълбок смисъл: “Но духа и материята са и винаги ще бъдат два противоположни полюса, иначе никаква манифестация няма да бъде възможна.” Това е нещо което обикновено не бива разбирано. Без съществуването на два полюса не може да има творение. Но, както съм ви казвал, даден ми е ключ, който отваря всички врати във вселената и този ключ е човекът. Гръцките Посветени са казали: “Познай себе си и ще познаеш цялата вселена и всички богове.” Много Египетски фрески показват хора държащи символ във формата на кръст с кръг над него. Този символ, който никога не е бил дешифриран от учените и Египтология, е астрологичният знак на Венера, но също така е символичен израз на човек с протегнати ръце и събрани крака. А хората които държат символа са Посветените, които са притежавали ключ към всички врати и достъп до Мистериите.

Този ключ също така представя двата принципа: кръгът, който понякога е заместен от триъгълник, представя божественият свят, Абсолюта или в случай на триъгълник, свещената троица. Кръста представлява четирите състояния на материята, на физическият свят. Да, ключът към всички мистерии е самият човек, защото в него духът и материята, мъжкият и женският принцип са обединени. Това е смисъла на ключа, който Мелхиседек е дал на Абрахам, дарът на двата принципа под формата на хляб и вино – хлябът представя мъжкият принцип, а виното женският.

Тези два символа могат да бъдат наблюдавани навсякъде във вселената и дори в човешкото тяло, особено в устата където слюнчените жлези са във формата на малка чепка грозде, а вкусовите рецептори наподобяват житни класове. В тази връзка може да прегледате лекцията “Любовта е скрита в устата.”* Когато Исус казва: “Който яде плътта ми и пие кръвта ми … “ той намеква за двата принципа, които трябва да бъдат наша храна и питие: хляб и вино, жито и грозде. Устата е важен принцип също така защото съдържа двата принципа: езика и двете устни. Мъжкият принцип винаги е един, уникален, докато женският принцип винаги е двоен. И двата се обединяват за да създадат дете – словото, речта. Всъщност, в изследванията си аз стигнах дори по-далече: когато изследвах семената на гроздето и пшеницата, установих, че житните зърна наподобяват женските гениталии, докато тези на гроздето мъжките. Всички са яли пшеница и грозде, но никой не се е замислял защо двата принципа са така представени в тях. Когато мъжа и жената създават дете, мъжа отделя нещо бяло, цвета на хляба и житото, докато жената дава нещо червено, което е цвета на виното. За да се създаде дете са нужни двата принципа.

Трябва да разберете как двата противоположни полюса си взаимодействат. Вземете например един магнит. Той има два противоположни полюса. Ако искате да привлечете друг магнит, трябва да насочите положителният полюс на единият към отрицателният полюс на другият. Двата полюса с еднакъв заряд се отблъскват. Хората също са поляризирани. Главата и краката са с различни полярности, както и лявата и дясна част на тялото и предната и задната му част. Когато сте гръб към гръб към някого не е същото когато сте лице към лице. Ако знаете за тези тънки подробности, ще знаете как да ги използвате практически, например да лекувате хората. Ако знаем как да се поляризираме с другите хора, с природата, със земята, ние предизвикваме реакция на привличане и отблъскване, полза или вреда.

Например, любовниците не знаят че когато по време на секс заемат различни позиции те привличат съответни сили, полезни или разрушителни според позата. Мнозина се забавляват заемайки разни екзотични пози без да си имат и представа че така привличат или отблъскват определени сили. Посветените могат да ви кажат точно кои позиции са ползотворни и кои пагубни, но това е деликатна материя и сега не искам да спирам на нея. Искам само да предупредя мъжете и жените че когато практикуват тези практики без нужното истинско знание, те неминуемо ще им донесат само нещастие и болест. Никога не практикувайте нещо без да знаете какви ще са последствията. Посветените, които знаят всичко за това, предпочитат да се въздържат напълно.

Всъщност, най-добре човек да не знае нищо за тези практики преди дълго да е работил за да стане силен, благороден, да се пречисти и усъвършенства. Мнозина са жадни за тези знания за да могат по-добре да престъпят законите, да се принизят и обезчестят. Но по този начин те само трупат дългове и си подготвят тежка карма. Ако искате да живеете във великите мистерии, трябва да се подготвите за това, така че вместо да ги използвате във вреда на себе си и другите, да причинявате само добро.

Като говорим за двата принципа, трябва да спомена че те са представени във всеки аспект на вселената: в природата, в планините и звездите, в тялото ни с неговите дихателна и кръвоносна системи, дори в изкуството и техниката. Те са навсякъде където един елемент прониква в друг и го насища със себе си. Когато можете да видите двата принципа навсякъде където те са представени, тогава ще имате истинско познание. “Познайте себе си и ще познаете цялата вселена и всички богове.” Човек е огледало на вселената. Всичко което съществува във вселената е пресъздадено в миниатюр в човека. Но проблема е че той още не се познава. Може би някои ще бъдат изкушени да възкликнат: “О, аз се познавам и то твърде добре!” Не, вие знаете само физическото си тяло, низшият аз. Познавате ли висшето си Аз? Вие ще попитате: “Кой е висшият ми аз?” Какъв въпрос! Висшият ви аз е вашият дух, вашият център, а низшето ви аз е материята, кръстът. И такива каквито сте сега, в момента познавате само стомаха си, половите си похоти, страсти и апетити, вашите пороци и желания. Вие не познавате духа си, който винаги работи, винаги твори: това е Азът който трябва да опознаете. Понастоящем вие не знаете нищо друго освен материята. Науката се вълнува само от спускането все по-дълбоко и дълбоко в материята. Тя не съзнава, че ако материята е толкова богата, то е защото е получила цялото това богатство от духа.

Това обърква всичките ви представи, нали? Да научите че вече сте женени, дори старите ергени и моми … ! Всички ние имаме определени грижи към нашата съпруга, физическото си тяло. Трябва да се грижим за него, да го храним и учим, да сме сигурни че винаги е чисто и здраво, тъй като пренебрегването на тези задължения повлича всякакви досадни последици. Аз съм сигурен че всичко това е ново за вас, че никога не сте си представяли нещата по такъв начин. Дали пушачите си мислят за вредата която нанасят на съпругата си? Тя плаче и му се моли да спре да я наранява, а той просто продължава да я мъчи с пушенето си! Или дали хората знаят че навреждат на жена си когато се напият?

Изглежда че докато ме слушате започвате да чувствате как мека светлина ви изпълва и разсейва част от мъглата и объркването ви. Вероятно тези неща все още не са ви ясни интелектуално, но вие чувствате как нещо есенциално, нещо истинско започва да се оформя в съзнанието ви. Може разума ви още да не се справя напълно с думите ми, но вие чувствате че сте на пътя към истината и че всичко което се иска от вас е да продължавате напред и да се трудите. Моята задача не е толкова да пълня главите ви с информация, но да ви дам това от което се нуждаете за да почувствате, да вкусите някои есенциални истини и да най-важното, да ги живеете. Това което ме интересува във вас не е интелекта ви, но сърцето, душата и духа ви. Ще дойде ден когато ще притежавате сигурен вътрешен компас, непогрешим водач, който ще ви сочи пътя и ще в тласка в правилната посока. Когато този ден дойде, никой няма да е в състояние да ви заблуди или да ви използва за собствените си зли цели.

Бонфен, 20 септември, 1974 

Глава Трета – Слънцето е Източника на Любовта

“Източника на мировата любов е слънцето. Слънцето насища цялата природа с частиците си на светлина и любов и човек получава тези частици при контакта си със земята, камъните, растенията, животните и събратята си хора. Да, хората също носят в себе си слънчеви частици, макар и не много. И точно защото тези слънчеви частици в тях са в недостиг, те са принудени да ги търсят извън себе си: това което притежават не е цялостно. Обменът който правят помежду си често е само взаимно ограбване. Ето защо има толкова много разводи, раздели и престъпления.

“Истинската любов може да бъде намерена в изобилие на слънцето. Там трябва да я търсите. Ако не пиете от извора, ще трябва да се задоволите с няколко капки роса, кондензирали тук и там на някое листо или цветче … но те никога не са достатъчно. Определено, има някои части на тялото където може да се намери малко количество любов, но ако се задоволите само с това и не намерите източника и, винаги ще сте гладни и жадни. Всички любовници изпитват това: те постоянно изпитват чувството на вътрешен глад и никога не са истински и напълно задоволени. Единственият отговор е да намерим извора и да пием от безграничната любов, която задоволява глада и жаждата на цялото творение. Само тогава може да си позволите да обичате някоя жена или мъж. Но, ако искате да бъдете истински наситени, черпете любов от извора.”

Сигурен съм че не ви е много ясно точно за какво се говори в този пасаж. Търсете универсалната любов в слънцето? Каква нелепа идея: кой би искал да се занимава с това? Докато с някой мъж или жена … е, поне това значи нещо за вас. Но не и слънцето! Мога ли обаче да ви попитам, защо е толкова трудно да се намерят истински щастливи хора? О, да, със сигурност хората могат да бъдат щастливи за няколко дни или дори седмици, но това никога не продължава дълго. На практика, ако трябва да са честни със себе си, те ще признаят че често им се налага да се преструват на щастливи и задоволени за да угодят на партньора си. Те се търкат един в друг, опитвайки се да продължат кратките си моменти на удоволствие колкото се може по-дълго, но с времето празнотата и пропастта вътре в тях и между тях се разрастват до такива размери, че те са принудени да признаят че не могат да продължават така и трябва да се разделят. И всички намират това за твърде нормално. “Какво друго може да се очаква? Любовта не продължава вечно!” И все пак, въпреки че са убедени че любовта не продължава вечно, те се чувстват длъжни да се закълнат във вечна любов! С други думи, те се самозалъгват и целият живот се превръща в комедия, или по-точно, в трагедия, трагикомедия! И това което най-много ме учудва е че въпреки това хората неспирно продължават да хранят съмнителната си надежда че ще намерят истинската любов – ако не първият път, вторият, ако не вторият, третият … ! Аз намирам тази надежда наистина учудваща!

Това което хората погрешно вземат за любов често са само приятни усещания, силни емоции, вулканични изригвания. Не, всичко това са физиологични, анатомични, биологични или фантасмагорични манифестации, но те не и любов! Вие ще кажете: “Но тогава какво е любовта?” О, ако само знаех, щях веднага да ви кажа, но засега още не ми е известно! Цял живот търся любовта, и всеки ден си казвам: “О, най-накрая разбрах какво е любовта!” И на следващият ден намирам още мъничко повече и си казвам: “Това е то! Този път наистина разбрах.” Единственото което знам със сигурност е че любовта е безгранична и поради това никога не мога да твърдя че я познавам. Най-много мога да кажа, че съм се докосвам до нея. Това е всичко! Но вие знаете какво е любовта, нали така? Чудесно, поздравявам ви! Моля ви, бъдете така любезни да ми кажете, защото аз още не съм сигурен. Тя е толкова необятна, толкова богата и различна, толкова красива и мощна, че ще ми трябват още стотици и стотици години да я позная както трябва. Но защо, ако познавате любовта, все още сте нещастни, болни и намусени? Това показва че любовта която познавате не е нещо истинско.

Любовта носи със себе си подаръците на вечният живот, величие и светлина. Ако не притежавате тези неща, значи нищо не знаете за любовта. Любовта идва от много високо, защото истинската любов е самият Бог. Това е нещо, което хората не знаят: това което те наричат любов е само много ограничена, деформирана, брутална проява на енергията на любовта в определени части на тялото им: това не е истинската любов. Ако искате да познаете любовта, трябва да я потърсите в извора и, и този извор е Бог, а негов представител в нашата система е слънцето. Ето защо трябва да стигнем до слънцето и да намерим любовта, която е живот, любовта която храни цялото творение.

Низшият вид любов изисква само удоволствие, задоволяване, възбуда и приятни усещания. Всъщност това изобщо не е любов, а апетит, начин за обсебване на другия, и понякога дори форма на насилие. И все пак това е така наречената любов към която всеки се стреми. И то толкова, че прибягват до помощта на медицината, до хапчета и хормони, екстракти от някои жлези и така нататък, само и само да удължат сексуалната си активност колкото се може по-дълго, така че да могат да се държат като животни докато станат на деветдесет и девет години! Докато аз искам да ви заведа в области където наистина ще знаете какво е любовта. Източника, единственият извор на любов е самият Бог. Но слънцето също е необятен, щедър извор, тъй като то е образ на божественият Извор. Огледайте се около себе си! Вижте как цялото творение се възползва от слънцето. Любовта която се лее от слънцето втъкава живот в тревите, растенията и дърветата, които са постоянно изложени на слънцето, и ние на свой ред, черпим живот от тях. Ето защо ученикът, който иска да познае истинският живот, истинската, божествена любов, се обръща към източника, към слънцето. Като медитира върху него, като го гледа и обича, той го приема все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си. Подобно на плод, изложен на слънчевата светлина, той абсорбира частици от слънчевата жизненост, за да може да ги предаде на събратята си, да ги съживи и просветли. Това е истинската любов. Когато мъжа и жената се прегръщат и спят заедно, това не е истинска любов. Това е сексуалната, чувствена любов за която всички говорят и пишат, възвеличават в песни и въздигат на пиедестал. Но тази форма на любовта руши и анихилира, тъй като тя е невероятно мощна дезинтегрираща сила. Когато започнете да горите в този огън, той започва да топи определени материали, най-ценните ни частици, тези на мозъка. Вие сигурно никога не сте мислили за секса по този начин, но половата любов е леярна. Чисто чувствената любов е дезинтегрираща сила, която разтапя мъжката квинтесенция. Това е адският огън. Докато другият вид огън, огъня на слънцето, не само няма да ви разруши, но ще ви изпълни с живот и светлина.

Всъщност лъчите които непрестанно се леят от слънцето и оплождат земята и всичко живо в слънчевата система са от същата квинтесенция като флуида с който мъжа опложда жената. Разликата е само че лъчите на слънцето са етерични и лъчисти, докато мъжката есенция е кондензирана. Но Посветените които са постигнали тайната на сублимацията и постоянно работят за да насочат енергиите си към Небесата, са стигнали дотам че могат да произвеждат и излъчват вибрации с честотата на слънцето. Ето защо е толкова важно да е живее чист, светъл, девствен живот. При това няма опасност извора на живота да пресъхне. Не, няма прекъсване на живота и активността. Напротив, всичко продължава, но по различен начин: човешката еманация става толкова фина и чиста, че човек става способен да прави добро на всички живи същества. Вие все още си нямате представа за силата на абсолютната чистота, как тя усилва ядрото на човешката сила и изтънчва еманациите му. Това обяснява защо те могат да бъдат изпразвани непрекъснато(точно както слънчевият разряд не спира никога), но разбира се, не на физическо ниво. Това което сега ви казвам заслужава пълното ви внимание и най-искреното ви уважение.

Очевидно сега слънцето не значи много за вас, но вие самите ще се убедите: след като сте пролели твърде много сълзи и сте се парили прекалено често, тогава ще се обърнете към слънцето за да потърсите любов която никога не наранява и ограбва, но само дава. Защо хората никога не се обръщат към слънцето? Защото слънцето никога не кара никого да страда, а те очевидно имат нужда да страдат! И къде намират това страдание? Във връзките си с мъжете и жените. Да, можете да бъдете сигурни че ще ви се наложи да страдате и да преживеете всякакви проблеми и нещастия с хората, но никога със слънцето … освен ако, разбира се, забравите да си сложите шапката: тогава може да получите слънчев удар!

Това ми напомня за инцидент който се случи преди много време, преди тридесет и пет години. Често бях канен на сбирките на писатели, артисти, астролози и т. н. и разбира се, случваше се да дискутирам с тях по различни теми. Един ден младо девойче дойде и ме заговори. Една тема водеше към друга и накрая стигнахме до любовта. Не си спомням точно какви доводи и дадох, но тя беше много доволна от обясненията ми, въпреки че тогава не разбирах защо. След време, на друга сбирка, един писател се изправи и неочаквано започна да сипе хули и обвинения по мой адрес пред всички. Аз си нямах на представа какво го накара да направи това докато накрая той не ми каза как стоят нещата. След разговора ни младото момиче го изоставило, тъй като разбрала колко опасна е сексуалната магия, която той практикувал с нея. Тогава аз казах на всеослушание: “Слушайте, Господине, аз си нямах на представа че това момиче е ваша собственост или че вие имате някакви права върху нея. Можете ли да ме обвините в престъпление за това че без да знам, аз и помогнах да се освободи от лапите ви? Слънцето има право да свети и всеки който не носи шапка рискува да получи слънчев удар. Би трябвало да носите шапка!” Мъжът беше сащисан от думите ми, но всичко други добре се посмяха.

Ето ви няколко думи за истинската любов. Докато не утвърдите връзката си със слънцето, любовта ви винаги ще бъде низша, животинска любов. Но когато се свържете със слънцето, любовта ви ще става все по-издигната и по-безличностна*. Освен това, вижте последното изречение от мисълта за деня. “Тогава сте свободни да обичате мъж или жена, но ако искате да бъдете тотално задоволени, първо потърсете любовта в източника и.” Космичната, вселенска, безличностна любов на слънцето е тази която въздейства на другата любов, въздига я и я облагородява. Един ден вие ще обичате партньорите си п различен начин. Ще мислите за тях, ще ги обичате така че да им правите само добро и да им носите само щастие, красота, подем и успех, не както сега, надявайки се да задоволите собствените си нужди за тяхна сметка. Когато намерите източника, никога няма да можете да обичате по старият начин. Когато сте със съпруга или съпругата си, потоци от благословия и лъчи ще струят от вас така че вие самите ще бъдете учудени от себе си.

Никога не забравяйте че истинската любов е също и светлина, вечен живот и безгранична сила. Истинската любов е сила и в същото време светлина. Факта че, когато не понасяте някого, виждате в него само пороците му, лошите му страни и слабостите му, но, ако го обичате, виждате само прекрасното и божественото в него показва че това което казвам е истина. Да, защото любовта е ясновидец. Тя вижда само най-доброто в хората. Когато спрете да обичате вие ослепявате и не можете да видите добрите качества на човека или ситуацията. Ако ви казвам че любовта ви просветлява и ви прави ясновидци, то е защото това е жива и неоспорима истина! И ако обичате цялата природа, цялата вселена, ще започнете да виждате и разбирате неща които преди никога не сте разбирали. Да, любовта ни носи разбиране.

Бонфен, 20 Септември, 1975