Първа Царуването на Черният Лорд
Изтегляне 6.67 Mb.
|
| Глава Единадесета
Подкупът Щом Крийчър можеше да избяга от езеро, пълно с инферии, Хари беше убеден, че залавянето на Мъндънгус ще му отнеме най-много няколко часа и затова кръстосваше къщата цялата сутрин и следобеда в добро настроение. Крийчър обаче не се върна сутринта, нито пък следобед. До вечерта Хари вече се чувстваше обезкуражен и изнервен и дори много твърдият хляб за вечеря, върху който Хърмаяни опитваше поредица от трансфигурации, не успя да го развесели. Крийчър не се прибра и на следващия ден, нито на по-следващия. Вместо това на "Грималд плейс" 12 се появиха двама мъже в мантии и останаха там до нощта, като се взираха към къщата, която не можеха да забележат. - Със сигурност са смъртожадни - каза Рон, докато той, Хари и Хърмаяни надничаха през прозорците в дневната. - Мислите ли, че знаят, че сме тук? - Не, - отговори Хърмаяни, въпреки че изглеждаше уплашена - иначе щяха да ни пратят Снейп, нали така? - Как смятате, дали докато е бил тук, Муди му е приложил заклинание за заключване на езика? - Да, - отговори Хърмаяни. - Иначе щеше да разкаже на тези двамата как да влязат тук. Сега просто наблюдават дали ще се появим. Все пак са наясно, че къщата е на Хари. - А от къде ... ? - започна Хари. - Завещанията на магьосниците се преглеждат от Министерството, забрави ли? Те знаят, че Сириус ти е оставил къщата. Присъствието на Смъртожадните засили злокобното настроение в къщата. Не бяха чули и дума от някой извън "Грималд плейс" от момента, в който господин Уизли направи Патронуса си и напрежението започваше да си казва думата. Неспокоен и раздразнителен, Рон придоби изнервящия навик да си играе със Загасителя в джоба си. Това особено много вбесяваше Хърмаяни, която, в очакване на Крийчър, изучаваше "Разказите на поета Бийдъл" и не одобряваше начина, по който свелините светваха и гаснеха. - Ще престанеш ли!! - развика се тя на третата вечер от отсъствието на Крийчър, когато светлините в гостната отново изгаснаха. - Извинявай! Извинявай! - каза Рон, натисна Загасителя и възстанови светлината. - Не знам защо го правя. - Я си намери нещо полезно, с което да се занимаваш! - Като какво например, да чета детски приказки ли? - Дъмбълдор ми остави книгата, Рон ... - ... а на мен ми остави Загасителя, може би за да го използвам! Тъй като не издържаше на заяждането им, Хари се измъкна незабелязан от стаята. Тръгна надолу към кухнята, която посещаваше постоянно, тъй като беше сигурен, че е най-вероятно Крийчър да се появи там. По средата на стълбите, в предверието, той дочу тропот пред входната врата, после металически шумове и свалянето на веригата. Всеки нерв в тялото му се опъна. Той извади пръчката си, промъкна се в сенките до главите на домашните духчета и зачака. Вратата се отвори. Той зърна осветения площад отвън, а фигура загърната в мантия влезе в залата и затвори вратата зад себе си. Натрапникът пристъпи напред и гласът на Муди попита: „Сивиръс Снейп?". След това от пода се надигна фигура от прах и го нападна, като протегна мъртвата си ръка. - Не аз те убих, Албус - каза тих глас. Заклинанието се развали. Фигурата от прах се разсипа по пода, и вече беше невъзможно да се види новодошлия от тъмния сив облак, който остана след нея. Хари насочи пръчката си към центъра на облака. - Не мърдай! Обаче беше забравил портрета на госпожа Блек. При неговият вик завесата, която я скриваше, се отвори и тя започна да крещи: - Мътнородни боклуци, разрушавате къщата ми ... Рон и Хърмаяни се появиха на бегом по стълбите зад Хари, насочили пръчки като него, а непознатият стоеше с вдигнати ръце в предверието. - Успокойте се, аз съм, Ремус! - О, слава Богу! - слабо каза Хърмаяни и насочи пръчката си към госпожа Блек. С трясък завесата се спусна и настана тишина. Рон също свали пръчката си, но Хари не го направи. - Покажи се! - извика той в отговор. Лупин излезе на светло, ръцете му все още бяха вдигнати. - Аз съм Ремус Джон Лупин, върколак, известен още и като Лун, един от четиримата създатели на Хитроумната карта, женен съм за Нимфадора, позната още като Тонкс и аз те научих как да създаваш Патронус, Хари, който при теб е във формата на елен. - А, добре - каза Хари и свали пръчката си - но трябваше да проверя, нали така? - Говорейки като твой бивш учител по Защита от тъмните изкуства, не мога да не се съглася, че трябваше да провериш. Рон, Хърмаяни, не трябва толкова бързо да сваляте гарда. Те се затичаха по стълбите към него. Той беше загърнат в плътно, черно пътническо наметало и изглеждаше изтощен, но доволен да ги види. - Никакви признаци от Сивиръс, значи? - попита той. - Никакви - отговори Хари. - Какво става? Всички ли са добре? - Да - отгорори Лупин - но всички сме под наблюдение. Има двама смъртожадни на площада отпред... - Да, знаем ... - Трябваше да се магипортирам много точно върху най-горното стъпало пред предната врата, за да съм сигурен, че няма да ме видят. Те не знаят, че сте тук, сигурен съм, иначе щяха да изпратят още хора. Претърсват всяко място, което има някаква връзка с теб, Хари. Да идем долу, имам много да ви разказвам, а и искам да разбера какво е станало след като напуснахте "Хралупата". Спуснаха се до кухнята, където Хърмаяни насочи пръчката си към решетката. Огънят се разгоря незабавно, придаде илюзия за уют на студените каменни стени и се отрази от дългата дървена маса. Лупин извади няколко бирени шейка от пътното си наметало и седна. - Бях там преди три дни и трябваше да се отърва от смъртожадните, които ме следяха - каза Лупин. - Вие направо тук ли дойдохте след сватбата? - Не - каза Хари. - Дойдохме едва след като налетяхме на двама смъртожадни в едно кафене на улица "Тотнъм корт роуд". Лупин разля повечето бира по себе си. - Какво?! Те му разказаха какво се беше случило. Когато приключиха, Лупин изглеждаше втрещен. - Но как са ви открили толкова бързо? Не е възможно да проследиш някой, който се магипортира, освен ако не си се хванал за него в момента, в който изчезва. - А и не изглежда много вероятно просто да са се шляeли по "Тотнъм корт роуд", нали? - попита Хари. - Чудехме се, - каза Хърмаяни предпазливо - дали е възможно Хари все още да има "следа" по себе си? - Невъзможно е - каза Лупин. Рон изглеждаше самодоволно, а Хари изглеждаше много облекчен. - Освен всичко друго, със сигурност щяха да са наясно, че Хари е тук, ако "следа"-та все още беше на него, нали? Обаче не виждам как може да са ви открили на "Тотнъм корт роуд, това е притеснително, наистина притеснително. Той изглеждаше обезпокоен, но що се отнасяше до Хари, този проблем можеше да почака. - Кажи ни какво стана, след като тръгнахме, и дума не сме чули, откато господин Уизли ни каза, че семейството е в безопасност. - Ами, Кингсли ни спаси - каза Лупин. - Благодарение на предупреждението му, повечето гости успяха да се магипортират, преди да дойдат другите. - Министерски хора ли бяха, или смъртожадни? - прекъсна го Хърмаяни. - И едните и другите, но както стоят нещата по настоящем, са едно и също - каза Лупин. - Бяха цяла дузина, но не бяха наясно, че си там, Хари. Артър дочул слух, че са се опитали да изтръгнат с мъчения местонахождението ти от Скримджър, преди да го убият. Ако е истина, излиза, че не те е предал. Хари погледна към Рон и Хърмаяни. Техните изражения отразяваха комбинацията от изненада и благодарност, която той изпитваше. Никога не бе харесвал Скримджър особено, но ако това, което казваше Лупин, бе вярно, последното нещо, което този човек беше направил, бе да защити Хари. - Смъртожадните претърсиха "Хралупата" от горе до долу - продължи Лупин. - Откриха таласъма, но не посмяха да се доближат до него, разпитваха тези от нас, които бяха останали с часове. Искаха да получат информация за теб, Хари, но, разбира се, никой освен Орденът не знаеше, че си бил там. В същото време, докато съсипваха сватбата, други смъртожадни са нападали всяка къща в страната, свързана с Ордена. Няма смъртни случаи - добави бързо той, като изпревари въпроса - но са били доста груби. Изгорили са къщата на Дедалус Дийгъл, но, както знаете, той не беше там, и са изпалзвали "Круциатус" върху семейството на Тонкс. Пак за да се опитат да разберат къде си отишъл, след като ги посети. Те са добре - разтърсени са очевидно, но иначе са добре. - Смъртожадните са преминали през всичките защитни заклинания?! - попита Хари, като си спомни колко ефективно се бяха задействали тези заклинания през нощта, когато нахълта в градината на родителите на Тонкс. - Това, което трябва да осъзнаеш, Хари, е, че сега смъртожадните имат на своя страна пълната мощ на Министерството - каза Лупин. - Сега имат властта да прилагат жестоки заклинания, без опастност от разкриване или арест. Успяха да пробият всяко защитно заклинание, което бяхме издигнали срещу тях и, след като проникнаха, бяха пределно ясни относно целта на посещението си. - А правят ли си труда да дадат обяснение, защо преследват Хари? - попита пресипнало Хърмаяни. - Амиии ... -каза Лупин. Поколеба се, после извади смачкан брой на "Пророчески вести" - Ето, - каза той и го плъзна през масата към Хари - рано или късно щяхте да разберете. Това е техния предтекст да те преследват. Хари заглади хартията. Голяма негова снимка запълваше първа страница. После прочете заглавието над нея: ТЪРСИ СЕ ЗА РАЗПИТ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СМЪРТТА НА АЛБУС ДЪМБЪЛДОР Рон и Хърмаяни нададоха гневни викове, но Хари не каза нищо. Той отмести вестника, не искаше да чете повече. Знаеше какво се казва в статията. Никой, освен тези, които бяха на върха на кулата в нощта, когато Дъмбълдор умря, не знаеха кой всъщност го беше убил, а пък Рита Скитър вече беше разказала на магьосническия свят, че Хари е бил видян да бяга от мястото, секунди, след като Дъмбълдор беше паднал. - Съжалявам, Хари - каза Лупин. - Значи смъртожадните са превзели и "Пророчески вести"? - вбесено попита Хърмаяни. Лупин кимна. - Но хората със сигурност разбират какво става? - Превратът беше гладък и напълно безшумен. - отговори й Лупин. - Официалната версия за убийството на Скримджър е, че е подал оставка. Заменен е от Пиус Тикнийс, който обаче е под проклятието Империус. - Защо Волдемор не обяви себе си за Министър на магията? - попита Рон. Лупин се засмя. - Но на него това не му трябва, Рон. В действителност Министърът е той, но защо му е да седи зад бюро в Министерството? Неговата кукла, Тикнийс, се грижи за ежедневните неща, като оставя на Волдемор времето, нужно му, да се разпростре извън Министерството. Естествено, много хора се досещат какво става. В политиката на Министерството настъпи такава драстична промяна в последните няколко дни, и мнозина шепнат, че Волдемор е зад нея. В това обаче е проблемът: шепнат. Не се доверяват един на друг, тъй като не знаят на кого да вярват. Страхуват се да говорят открито, тъй като ако са прави, семействата им ще бъдат преследвани. Да-а, Волдемор играе много умна игра. Като се появи открито предизвика бунт; а като остана маскиран и скрит, предизвика объркване, несигурност и страх. - И тази драматична промяна в политиката - попита Хари - изисква Магическият свят да бъде насъскан срещу мен, а не срещу Волдемор, така ли? - Това със сигурност е част от плана, - отговори Лупин -а това е един страхотен план. Сега, след като Дъмбълдор е мъртъв, ти, "момчето-което-оживя", със сигурност щеше да се превърнеш в символ и обединител на съпротивата срещу Волдемор. Но, като изказва съмнение, че имаш пръст в смъртта на стареца, Волдемор не само обяви цена за главата ти, но пося страх и съмнение в много от тези, които те защитаваха. Междувремнно Министерството погна мъгълородните. Лупин посочи "Пророчески вести": - Погледнете страница втора. Хърмаяни разгърна вестника със същото отвратено изражение, което имаше и когато попадна на „Тайните на Тъмните изкуства". „Регистър на мъгълородните! - зачете тя на глас. - Министерството на Магията предприема инспекция на така наречените мъгълородни, в усилието си да разбере по-добре как им се е отдало да се сдобият с магическите тайни. Скорошните изследвания, предприети от Отдела по Мистерии разкри, че магията може да се предава от човек на човек, само когато става въпрос за възпроизводството на магьосници. Там където няма доказана магьосническа кръв, вероятно става дума за насилствено придобиване или кражба на магьоснически познания от страна на съответния мъгъл. Министерството е решено да прекрати подобна узурпация на магическата сила, и затова отправя покана към всеки тъй наречен „мъгълороден", да дойде на интервю при новоназначената Комисия за Регистрация на мъгълородните. - Хората няма да допуснат това да се случи - каза Рон. - То вече се случва, Рон - отговори Лупин. - Мъгълородните ги събират, дори в този момент. - Но как точно се предполага, че „крадат" магия? - попита Рон - Всичко опира до ума, ако можеше да се краде магия, не би имало безмощни. - Да бе, знам... - каза Лупин. - Въпреки това, ако не успееш да докажеш, че имаш поне един роднина магьосник, се смята, че си придобил силите си незаконно, и трябва да си понесеш наказанието. Рон хвърли поглед към Хърмаяни и каза: - Ами ако чистокръвните, или полукръвните се закълнат, че мъгълородният е част от семейството им? Ще кажа на всички, че Хърмаяни ми е братовчедка... Хърмаяни стисна ръката на Рон. - Благодаря ти Рон, но не мога да ... - Няма да имаш избор! - отговори припряно Рон и стисна ръката и в отговор. - Ще ти разкажа всичко за семейството и ще можеш да отговориш на въпросите, които ще ти зададат. - Рон, тъй като си беглец заедно с Хари Потър, най-търсената личност в страната, не мисля, че това наистина е от значение. Ако се връщах в училище, щеше да е различно. Какво смята Волдемор за "Хогуортс"? - попита тя Лупин. - Обучението е задължително за всеки млад магьосник или магьосница - отговори и той. - Това стана известно вчера. Това е нещо ново, тъй като до сега не беше задължително. Естествено, почти всеки магьосник или магьосница в Британия е учил в "Хогуортс", но родителите имаха право да обучават децата си и в къщи, или да ги пращат на обучение зад граница, ако така предпочитаха. Сега Волдемор ще може да държи под око цялото магическо население още от най-ранна възраст. А и това е още един начин да се отърве от мъгълородните, защото учениците трябва да получат "Кръвен статут", ще рече, че са доказали пред Министерството, че са от магьосническо потекло, преди да им се позволи да се запишат. Хари се почувства зле. В този момент много единадесет годишни деца залягаха над купчините новозакупени учебници, без да са наясно, че никога няма да видят "Хогуортс", а може би и семействата си. - Това е ... това е ... измърмори той, неспособен да намери думи, които да опишат ужаса, който обзе мислите му, а Лупин тихо допълни: - Знам... После Лупин се поколеба. - Ще разбера, ако не можеш да потвърдиш това, Хари, но Орденът остана с впечатлението, че Дъмбълдор ти е възложил някаква мисия. - Да, така е - отговори Хари, - и Рон и Хърмаяни са част от нея, ще дойдат с мен. - Ще ми довериш ли каква е мисията ти? Хари се загледа в преждевременно състареното лице, обрамчено с гъста, но посивяла коса и му се прииска да може да даде различен отговорот това, което каза: - Не, Ремус, съжалявам. Щом Дъмбълдор не ти е казал, не мисля, че и аз имам право... - Помислих си, че така ще кажеш, - разочаровано каза Лупин - Но все пак мога да съм ти от полза. Знаеш какъв съм и какво мога да правя. Мога да дойда с вас за защита. Няма нужда да ми казваш какво ще правим. Хари се поколеба. Предложението беше много изкушаващо, въпреки че как щяха да запазят целта на мисията си в тайна от Лупин, при положение, че щеше да е с тях, Хари не можеше да си представи. Хърмаяни, обаче, изглеждаше объркана. - А Тонкс? - попита тя. - Какво за нея? - отговори Лупин. - Ами - намръщено продължи Хърмаяни, - вие сте женени! Как би се почувствала тя, ако просто тръгнеш с нас? - Тонкс ще е в безопасност - каза Лупин. - Ще отиде в къщата на родителите си. Имаше нещо странно в гласа на Лупин, почти студено. Имаше и нещо странно в самата идея Тонкс да се крие в къщата на родителите си. В крайна сметка тя беше член на Ордена, и доколкото Хари я познаваше, щеше да иска да е в центъра на събитията. - Ремус - предпазливо започна Хърмаяни - всичко наред ли е ... знаеш ... между теб и ... - Всичко е наред, благодаря! - натърти Лупин. Хърмаяни се изчерви. Настъпи неприятна, напрегната пауза, а после Лупин каза, сякаш се насилваше да изрече нещо неприятно: - Тонкс ще има бебе. - Ау, колко страхотно! - изпищя Хърмаяни. - Чудесно! - добави Рон ентусиазирано. - Поздравления! - каза Хари. Лупин пусна една изкуствена усмивка, повече прилична на гримаса, и каза: - Е, приемате ли предложението? Ще станат ли тримата четирима? Не мога да си представя, че Дъмбълдор не би одобрил, в крайна сметка той ме назначи за учител по Защита от Черните изкуства. И трябва да ви кажа, че според мен ще бъдем изправени срещу магии, които повечето от нас не са и дръзвали да си представят. Рон и Хърмаяни погледнаха Хари. - Само ... само да сме наясно - каза той. - Искаш да оставиш Тонкс при родителите й и да дойдеш с нас? - Ще й бъде съвсем добре с тях, те ще се грижат за нея, - каза Лупин. После продължи с привидно безразличие. - Хари, сигурен съм, че Джеймс щеше да иска да не се отделям от теб. - Да, ама... - каза бавно Хари - аз пък не съм. Всъщност смятам, че баща ми би искал да знае защо не искаш да останеш със собственото си дете! Лицето на Лупин побеля. Температурата в кухнята сякаш спадна поне с десет градуса. Рон оглеждаше стаята, сякаш бе длъжен да я запомни, а очите на Хърмаяни прескачаха от Хари към Лупин. - Ти не разбираш... - каза Лупин накрая. - Ами обясни ми! - отговори му Хари. Лупин преглътна. - Аз ... аз направих сериозна грешка като се ожених за Тонкс. Направих го против собствената си преценка и оттогава много съжалявам за това. - Разбирам - каза Хари. - Значи просто ще зарежеш и нея, и бебето, и ще избягаш с нас? Лупин скочи на крака. Столът му се преобърна и той се втренчи в тях толкова вбесено, че Хари за пръв път видя вълка в човешкото му лице. - Не разбираш ли какво причиних на съпругата и нероденото си дете?! Не трябваше да се женя за нея, направих я изгнанник!! Лупин изрита встрани стола, който беше преобърнал. - Вие сте ме виждали само като член на Ордена, или под защитата на Дъмбълдор в "Хогуортс"! Не ви е ясно как повечето магьосници гледат на създания като мен! Когато разберат за състоянието ми, дори не искат да говорят с мен! Не разбирате ли какво направих? Дори собственото й семейство е отвратено от брака ни, та кои ли родители биха искали единствената им дъщеря да се ожени за върколак? А детето ... детето ... Лупин заскуба косата си. Изглеждаше като побъркан. - Тези от моя вид обикновено не се възпроизвеждат! То ще бъде като мен, убеден съм, че ще е - как бих могъл да си простя, когато съзнателно рискувах да предам собственото си състояние на едно невинно дете? А дори и по чудо да не е като мен, ще е по-добре да е далеч от мен, стотици пъти по-добре, без баща, от който да трябва цял живот да се срамува! - Ремус! - прошепна Хърмаяни със сълзи на очи. - Дори не казвай такова нещо - как би могло някое дете да се срамува от теб? - О, ти не си наясно, Хърмаяни - каза Хари. - Аз със сигурност БИХ се срамувал от него! Хари не знаеше от къде се появи у него тази ярост, но тя се просмука в него до мозъка на костите му. Лупин го погледна все едно го е ударил. - Ако според новия режим мъгълокръвните са зли - каза Хари - какво ли биха сторили с полувърколак, чиито баща е в Ордена? Моят баща умря, докато се опитваше да защити майка ми и мен, а ти си въобразяваш, че би ти казал да изоставиш детето си и да хукнеш да гониш приключения с нас?! - Как ... как смееш?! - заекна Лупин. - Това няма нищо общо с желанието за ... за опасности или лична слава - как смееш дори да предположиш ... - Мисля, че се чувстваш голям смелчага - отговори Хари, - и имаш желание да заемеш мястото на Сириус... - Хари, недей! - замоли го Хърмаяни, но той продължи да се взира в посинялото лице на Лупин. - Никога не съм вярвал, че човекът, - продължи Хари - който ме научи да се бия с Дименторите, е страхливец! Лупин извади пръчката си толкова бързо, че Хари едва успя да се протегне за своята. Чу се силен гръм и той се почувства отхвърлен, все едно го бяха ударили. И докато се свличаше на пода, успя да зърне мантията на Лупин да изчезва през вратата. - Ремус, Ремус, върни се! - изплака Хърмаяни, но Лупин не отговори. След секунда чуха външната врата да се затръшва. - Хари! - развика се Хърмаяни - Как можа? - Лесно беше... - отговори той. После се изправи и усети как там, където си беше ударил главата, се надига цицина. Все още гореше от толкова силен гняв, че трепереше. - Не ме гледай така! - излая той на Хърмаяни. - Не й се нахвърляй! - му изсъска Рон в отговор. - Не, не, не трябва да се караме! - извика Хърмаяни и се хвърли помежду им. - Не трябваше да говориш така на Лупин! - каза Рон. - Заслужи си го! - отговори Хари. Разкъсани спомени препускаха из съзнанието му. Сириус, падащ през воала; политащия във въздуха, прекършен Дъмбълдор; зелена светкавица и гласът на майка му, молеща за милост ... - Родителите - продължи той - не бива да изоставят децата си, освен ако не им се наложи. - Хари - каза Хърмаяни и протегна ръка да го успокои, но той я отблъсна и се отдалечи, като се взираше в огъня, който тя беше измагьосала. Веднъж бе говорил с Лупин точно пред това огнище, търсейки подкрепа, и Лупин му я бе дал. Сега измъченото, побеляло лице на Лупин сякаш се носеше във въздуха пред него. Изведнъж усети засилващо се съжаление. Рон и Хърмаяни не проговориха, но Хари беше сигурен, че безмълвно общуваха зад гърба му. Той се обърна и ги видя припряно да се отдалечават един от друг. - Не трябваше да го наричам страхливец. - Не трябваше! - моментално отговори Рон. - Но той се държи като такъв. - Все едно ... - каза Хърмаяни. - Знам - каза Хари. - Но ако това го накара да се върне при Тонкс, ще си е струвало, нали? Не успя да прикрие молбата в гласа си. Хърмаяни го изгледа със симпатия, Рон с несигурност. Хари се загледа в краката си, мислейки за баща си. Щеше ли Джеймс да го подкрепи в това, което каза на Лупин, или щеше да се ядоса на това как синът му се е отнесъл към един стар приятел? Смълчаната кухня като че беше изпълнена с шок от разигралата се сцена и с неизречените упреци на Рон и Хърмаяни. "Пророчески вести", който Лупин беше донесъл, все още лежеше на масата, а лицето на Хари се взираше в тавана от първа страница. Той се приближи, отвори вестника напосоки и се престори, че чете. Не вникваше обаче в думите. Умът му все още се занимаваше със скандала с Лупин. Беше сигурен, че Рон и Хърмаяни са подновили безмълвната си комуникация от другата страна на "Пророчески вести". Отгърна шумно страницата и пред него се появи името на Дъмбълдор. Отне му секунда или две, преди да вникне в смисъла на снимката. Беше семейна фотография. Под снимката се виждаше написано: Семейство Дъмбълдор, от ляво на дясно: Албус, Пърсивал, държащ новородената Ариана, Кендра и Абърфорт. Вниманието му се разбуди и Хари се вгледа в снимката. Бащата на Дъмбълдор - Пърсивал, беше хубав мъж, с очи, които искряха дори и на тази избеляла, стара фотография. Бебето, Ариана, беше малко по-високо от самун хляб, и не много забележително. Майката - Кендра, имаше лъскава, черна коса, навита на кок. Лицето и беше като издялано. Хари си спомни снимките на коренните американци, които беше виждал, докато изучаваше тъмните и очи, високите скули и правият нос, правилно разположен над тънка шия с копринена кожа. Албус и Аберфорт носеха еднакви жакети и имаха еднакви прически. Албус изглеждаше няколко години по-стар, но иначе двете момечта много си приличаха, тъй като това явно беше преди носът на Албус да е счупен, и преди да почне да носи очила. Семейството изглеждаше щастливо и съвсем нормално, усмихваха се стеснително от вестника. Бебето Ариана протягаше нерешително ръчичка от завивката си. Хари се загледа над снимката и видя заглавието: ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН РЕПОРТАЖ ОТ МИНАЛОТО БИОГРАФИЯ НА АЛБУС ДЪМБЪЛДОР от Рита Скитър Тъй като не мислеше, че нещо ще го накара да се почувства още по-зле, Хари се зачете: Горда и надменна, Кендра Дъмбълдор не можа да понесе да остане в Молд он дъ Уолд, след широко отразения арест на съпруга и, Пърсивал Дъмбълдор, и последвалото му затваряне в Азкабан. Ето защо, тя реши да премести семейството и се засели в Годрикс Холоу, селото, което по-късно се прочу като мястото, на което Хари Потър се спаси от Вие-Знаете-Кой. Подобно на Молд он дъ уолд, Годрикс Холоу бе дом на много магьоснически семейства, но тъй като Кендра не познаваше никого там, щеше да и бъде спестено любопитството на околните за престъплението на съпруга й. След като неколкократно отказваше опитите за завързване на приятелство от страна на някои съседи, тя най-накрая получи нужното спокойствие за семейството си. „Затръшна ми вратата в лицето, когато отидох да я поздравя за добре дошла с няколко котелни сладкиша" - казва Батилда Багшот. - „През първата година почти не съм виждала двете момчета. Нямаше и да разбера, че имат и момиче, ако не бях излязла да набера момини сълзи по пълнолуние, през зимата след като се нанесоха. Тогава видях Кендра да извежда Ариана в задния двор. Разходи я веднъж по ливадата, като здраво я държеше за ръка, а после я прибра обратно вътре. Не знаех какво да направя". Явно Кендра е мислела, че като се премести в Годрикс Холоу, ще скрие Ариана веднъж за винаги. Това очевидно е бил планът от самото начало. Времето е било от особена важност. Ариана точно е навършила седем години, а се смята, че на тази възраст се проявява магията, ако изобщо съществува в даден магьосник. Никой от живите днес не си спомня някога Ариана да е проявявала какъвто и да е намек за наличието на магически сили. От това става ясно, че Кендра е предпочела по-скоро да скрие съществуването на дъщеря си, отколкото да понесе срама от признанието, че е дала живот на безмощна. Като се е отдалечила от приятелите и съседите, които са познавали Ариана, е направила затворничеството на детето по-лесно. Малкото хора, които са знаели за съществуването на Ариана, е можело да бъдат убедени да запазят тайната, в това число и двамата й братя, които са отбягвали въпросите за нея, с отговор, на който ги е научила майка им: „Сестра ми е твърде болна, за да е на училище". Следващата седмица очаквайте: Албус Дъмбълдор в Хогуортс - Наградите и Измамите. Хари беше сгрешил: прочетеното наистина го накара да се почувства по-зле. Той се загледа отново в снимката на очевидно щастливото семейство. Истина ли е било? Как можеше да разбере? Искаше да отиде в Годрикс Холоу, дори и Батилда да не беше достатъчно добре, за да говори с него. Той искаше да посети мястото, където и той, и Дъмбълдор бяха загубили любими хора. Тъкмо понечи да свали вестника, за да поиска мнението на Рон и Хърмаяни, когато мощно "пук" отекна в кухнята! За първи път от три дни Хари напълно бе забравил за Крийчър. В първия момент си помисли, че Лупин е влетял отново в стаята и за момент не се загледа в купчината борещи се крайници, които се магипортираха от нищото точно до стола му. Вместо това скочи на крака, когато се появи Крийчър, който се поклони и изкряка: - Крийчър се връща с крадеца Мъндънгус Флечър, господарю. Мъндънгус скочи и извади пръчката си. Хърмаяни обаче беше много по-бърза от него: - ЕКСПЕЛИАРМУС! Пръчката на Мънгундус се понесе във въздуха и Хърмаяни я хвана. С широко отворени очи, Мъндънгус се хвърли към столовете, но с отработено движение Рон го подсече и той се удари в каменния под с приглушено изхрущяване. - Какво? - измуча той, съсредоточен в опитите си да се отърве от хватката на Рон. - К`во съм ви направил? Да ми натресете проклетия домашен дух, на к`во си играете, а, к`во съм напра`ил, пусни, пусни ме... - Не си в позиция да отправяш заплахи - каза Хари. Той хвърли вестника, прекоси кухнята с няколко крачки и се отпусна на колене до Мъндънгус, който вече не се бореше и изглеждаше ужасен. Задъхан, Рон се изправи и се загледа в Хърмаяни, която нарочно насочи пръчката си към носа на Мънгундус. Мънгундус смърдеше на засъхнала пот и цигарен дим. Косата му беше сплъстена, а мантията - на лекета. - Крийчър се извинява за закъснението при довеждането на крадеца, господарю - изкряка духчето. - Флечър знае как да избегне залавянето, има много скривалища и съучастници. Въпреки това Крийчър накрая успя да хване крадеца. - Справил си се изключително добре, Крийчър! - каза Хари, и духчето се поклони ниско. - Така, а сега искаме да ти зададем няколко въпроса - каза Хари на Мъндънгус, който веднага се разкрещя. - Паникьосах се, не вдяна ли?! Нивгаш не съм искал да участвам, не се засегай, момче, `ма никога не съм искал да умра за теб, а проклетият Ти-Знаеш-Кой ме гонеше, е, всеки щеше да иска да се разкара. Казах още от началото, че не ща да го правя ... - За твое сведение, никой друг не избяга! - каза Хърмаяни. - Ми тогава вие сте шайка проклети герои, нал` тъй, `ма аз никога не съм се преструвал на самоубиец... - Не ни интересува защо избяга от Лудоокия! - каза Хари, и приближи пръчката си до кръвясалите очи на Мъндънгус. - Вече сме наясно, че си просто един ненадежден боклук. - Ми добре де, що тогава, мама му стара, ме преследва домашно духче? Или пак ще се разправяме за бокалите? Никой не ми остана, иначе щях да ти ги дам ... - И за бокалите не става дума, въпреки че се приближаваш към същността - каза Хари. - Млъкни и слушай. Почувства се чудесно да има нещо за правене, да има някой, от когото да изкопчи поне малка част от истината. Пръчката на Хари толкова се приближи към лицето на Мъндънгус, че очите му се кръстосаха в опита си да я държат на фокус. - Когато изпразни къщата от всичко ценно ... - започна Хари, но Мъндънгус отново го прекъсна. - Сириус никога не се е интересувал от всички тез` боклуци ... Чу се шум от крака, проблесна излъскан бронз, отекна звън, и последва вик на болка. Крийчър се беше втурнал към Мъндънгус и го беше цапардосал по главата с тиган. - Спрете го, спрете го, тря`а да го запрете! - изпищя Мъндънгус и закри главата си с ръце в момента, в който Крийчър вдигна тежкия тиган отново. - Крийчър, не! - извика Хари. Слабите ръце на Крийчър потрепериха от тежестта на тигана, застинал над главата му. - Поне още веднъж, господарю, просто за късмет? Рон се засмя. - За момента ни трябва в съзнание, Крийчър, но ако има нужда от убеждаване, ще те оставим ти да свършиш работата! - каза Хари. - Много Ви благодаря, Господарю - каза Крийчър с поклон, и се оттегли малко назад, а големите му бледи очи следяха Мъндънгус с отвращение. - Когато изпразни къщата от всичко ценно, което намери - започна отново Хари - си отмъкнал много неща от кухненския шкаф. Сред тях е имало медальон. - Устата на Хари внезапно пресъхна. Можеше да усети нервността и вълнението на Рон и Хърмаяни. - Какво направи с него? - Защо? - попита Мъндънгус. - Ценен ли е? - Все още е у теб! - изписка Хърмаяни. - Не, вече не е. - свадливо каза Рон. - Просто се чуди дали е можел да му вземе повече пари. - Повече? - каза Мъндънгус. - Туй немаше как да стане. Без пари го дадох, вдяна ли? Немах избор. - Какво искаш да кажеш? - Ми продавах си на "Мракон-али", а тя дойде и ме попита дали имам лиценз за продажба на магически вещи. Проклета шпионка. Щеше да ме глоби, ма й хареса медальончето и ми рече, че ще го вземе и ще ме пусне тоз` път и да се сметам късметлия. - Коя беше тази жена? - попита Хари. - Ми знам ли, някаква Министерска вещица. Мъндънгус се замисли за момент, а челото му се набръчка. - Малка, една такава. С панделка на темето. Той се поколеба за момент и довърши: - Приличаше на крастава жаба. Хари отпусна пръчката си. Тя удари Мъндънгус по носа, и изстреля червени искри във веждите му, които веднага пламнаха. - АГУАМЕНТИ ! - извика Хърмаяни, и струя вода се плисна от пръчката й, заливайки пелтечещия и давещ се Мъндънгус. Хари погледна нагоре и видя собствения си шок, отразен на лицата на Рон и Хърмаяни. Белегът на дясната му ръка като че отново изтръпна. Глава 12 "Магията е мощ" С настъпването на август квадратно-оформената трева в средата на площад "Гримолд" се съсухри от слънцето и стана суха и кафява. Обитателите, а и самият номер 12, оставаха невидими за обитателите на останалите къщи. Мъгълите, които живееха на площад "Гримолд" отдавна бяха приели нелепата грешка в номерирането на сградите, благодарение на която след номер 11 следваше направо 13. И все пак, площадът привличаше известен брой посетители, които явно смятаха аномалията за много забавна. Не минаваше и ден без поне един-двама души да се завъртят на площад "Гримолд", без друга очевидна причина, или поне така изглеждаше, освен да се надвесват над преградата между номер единадесет и тринадесет, и да наблюдават алеята между двете къщи. Наблюдателите никога не бяха едни и същи в два последователни дни, при все че очевидно всички споделяха неприязънта си към нормалните дрехи. Повечето лондончани, които ги подминаваха, бяха свикнали с ексцентричното облекло, и не обръщаха голямо внимание, въпреки че понякога някои хвърляха по един поглед назад, чудейки се защо някой би носил мантия в тази жега. Наблюдателите явно получаваха малко удоволетворение от бденията си. От време на време някой се хвърляше ентусиазирано напред, сякаш най-накрая беше видял нещо интересно, а после се оттегляше назад разочарован. През първия септемврийски ден на площада се струпаха много повече хора от обикновено. Половин дузина мъже в дълги мантии седяха, притихнали и бдящи, втренчили както винаги погледи в номера единадесет и тринадесет, но нещото което чакаха, явно все им убягваше. Когато настъпи вечерта и донесе със себе си неочакван студен дъжд за пръв път от седмици, се случи един от онези моменти, които явно пораждаха интерес. Мъжът със свитото лице посочи нещо и най-близкия му спътник, тантурест, блед мъж тръгна напред, но секунда по-късно се отпусна в предишната си поза, с ядосано и разочаровано изражение. Междувременно, вътре на номер дванадесет, Хари точно беше влязъл в предверието. Почти бе загубил равновесие, когато се магипортира на най-горното стъпало на стълбището пред предната врата, и си беше помислил, че Смъртожадните може да са мярнали лакътя му. След като внимателно затвори вратата зад себе си, той свали мантията-невидимка, увеси я на ръката си и се забърза по мрачния коридор, към вратата, която водеше към приземния етаж. В ръката си държеше откраднат брой от "Пророчески вести". Посрещна го обичайното, прошепнато "Сивиръс Снейп?", студената ръка се протегна, и езикът му се върза за момент. - Не аз те убих - каза той, щом успя, и задържа дъха си, когато прашната фигура експлоадира. Той изчака, докато стигне до средата на стълбището, далеч от ушите на госпожа Блек и докато се изчисти от праха, преди да извика: - Имам новини и няма да ви харесат. Кухнята беше напълно променена. Всяка повърхност сега блестеше. Бакърените тенджери и тигани бяха полирани до блясък. Дървената повърхност на масата проблясваше. Бокалите и чиниите вече бяха сложени за вечеря, блестейки на светлината на веселия огън, на който къкреше котел. Нищо в стаята обаче не беше по-драстично променено от домашното духче, което се забърза да посрещне Хари, облечено в снежнобяла кърпа, косата при ушите му бе чиста и пухкава като памук, а медальонът на Регулус висеше на тънкия му врат. - Свалете си обувките, ако обичате, господарю Хари, и си измийте ръцете преди вечеря. - изкряка Крийчър, взе мантията и я повлече, за да я закачи на кука на стената, до няколко старомодни мантии, които бяха наскоро изгладени. - Какво има? - неспокойно попита Рон. Той и Хърмаяни се потяха над сноп надраскани бележки и начертани на ръка карти, които покриваха единия край на дългата кухненска маса, но сега се втренчиха в Хари, когато той се спусна към тях и хвърли вестника върху техните разхвърляни пергаменти. Голяма снимка на познат, с дълъг нос, чернокос мъж се вгледа нагоре в тях, под заглавие, което гласеше:
- Не!! - високо казаха Рон и Хърмаяни. Хърмаяни беше по-бърза. Тя грабна вестника и зачете прилежащият текст на глас:
- Приветствам възможността да наложа най-добрите магьоснически традиции и ценности ... - Като да убиваш или режеш ушите на хората, например! Снейп директор!! Снейп на мястото на Дъмбълдор - ГАЩИ НА МЕРЛИН !!! - развика се тя, като накара Хари и Рон да подскочат. Тя скочи от масата и профуча през стаята, като извика: - Ей сега се връщам! - "Гащи на Мерлин"?! - повтори Рон, с въодушевено изражение. - Явно много се разстрой. Той придърпа вестника и продължи да чете статията за Снейп. - Другите учители няма да приемат това. Макгонъгол и Флитуик и Спраут, всички знаят истината за това как умря Дъмбълдор. Няма да приемат Снейп за директор. Кои са тези Кароу? - Смъртожадни - отговори Хари. - Вътре има техни снимки. Бяха на върха на кулата, когато Снейп уби Дъмбълдор. Така че всички другарчета са заедно. И ... - продължи той горчиво, като си придърпа стол, - не мисля, че другите учители имат някакъв избор, освен да останат. Ако Министерството и Волдемор са зад Снейп, изборът им ще е между това да останат и да преподават, или да прекарат няколко години в "Азкабан" - и това ще е, ако изобщо имат късмет. Предполагам, че ще се опитат да останат и да предпазят учениците. Крийчър влезе и започна да лъска масата с кърпа, а после извади супата, като междувременно си подсвиркваше. - Благодаря, Крийчър! - каза Хари и сгъна вестника, така, че да не му се налага да гледа лицето на Снейп. - Е, поне вече знаем със сигурност къде е Снейп. Той започна да яде от супата. Качеството на готвенето на Крийчър се подобри драстично, след като получи медальона на Регулус. Днешната лучена супа бе по-добра от всичко, което Хари някога беше опитвал. - Все още много смъртожадни наблюдават къщата, - каза Рон, докато се хранеше - даже повече от обикновено. Като че очакват да излезем от къщата с училищните сандъци и да се отправим право към експреса "Хогуортс". Рон си погледна часовника. - Цял ден си мисля за това. Тръгнал е преди шест часа. Странно е, че не сме в него, нали? В ума си Хари можеше да види аления парен локомотив, който той и Рон веднъж бяха следили от въздуха, докато се носеха сред полетата и хълмовете. Сигурен беше, че Джини, Невил и Луна седят заедно в този момент и вероятно се чудеха къде са той, Рон и Хърмаяни, или пък обсъждаха как най-ефективно да саботират режима на Снейп. - Почти успяха да ме зърнат като влизах - каза Хари, - приземих се лошо на най-горното стъпало и мантията се показа. - На мен ми се случва всеки път. А, ето я и нея - добави Рон, и се завъртя на мястото си, когато Хърмаяни влезе отново в кухнята. - И за какво, в името на Мерлин, беше всичко това? - Спомних си това - запъхтяно каза Хърмаяни. Тя носеше голяма картина в рамка, която положи на пода, преди да сложи пред нея найлонова торба от шкафа. После отвори торбата и започна да тика картината вътре, и въпреки че торбата беше очевидно по-малка, след малко картината потъна в нея. - Финеъс Нигулус - обясни Хърмаяни и хвърли торбата на кухненската маса с познатия плътен, дрънчащ звук. - Моля? - попита Рон, но Хари разбра. Нарисуваният образ на Финъс Нигелус Блек можеше да пътува между картината си на площад "Гримолд" 12 и тази в кабинета на директора в "Хогуортс", кръглата стая, където без съмнение бе Снейп в момента, триумфално влизайки във владение на колекцията от деликатни, сребърни магически инструменти на Дъмбълдор, сред които бяха каменния Мислоем, Разпределителната шапка, и, освен ако не го бяха преместили някъде другаде, мечът на Грифиндор. - Снейп може да изпрати Финеъс Нигелус да огледа къщата вместо него - обясни Хърмаяни на Рон, когато седна на мястото си. - Но нека се опита сега, всичко което Финеъс Нигелус ще успее да види, ще е вътрешността на тази торба. - Страхотна идея - каза Рон, очевидно впечатлен. - Мерси - усмихна му се Хърмаяни и придърпа чинията си супа към себе си. - И така, Хари, какво друго се случи днес? - Нищо - отговори Хари. - Наблюдавах входа на Министерството седем часа. Няма и следа от нея. Но видях баща ти, Рон. Изглежда добре. Рон кимна признателно. Бяха се разбрали, че е твърде опасно да се опитват да влязат в контакт с господин Уизли, докато влизаше или излизаше от Министерството, тъй като винаги беше обграден от други Министерски служители. Беше успокояващо обаче, да могат да го зърват от време на време, въпреки че той изглеждаше изцеден и притеснен. - Татко винаги казва, че повечето служители използват пудролиниите, за да ходят на работа. - каза Рон. - Затова и не можем да видим Ъмбридж, тя никога не отива до там пеша, мисли се за твърде важна. - А какво става със смешната малка магьосница и дребният магьосник, онези в морско-сините мантии? - попита Хърмаяни. - А да, онези двамата от Магическата поддръжка - каза Рон. - А ти от къде знаеш, че работят за Поддръжката? - попита Хърмаяни, а супената й лъжица застина във въздуха. - Татко казва, че всички от Поддръжката носят морско-сини мантии. - Ама ти никога не си споменавал за това! Хърмаяни пусна лъжицата си в чинията и придърпа към себе си купчината бележки и карти, които двамата с Рон проучваха, когато Хари влезе в кухнята. - Тук нищо не се споменава за морско-сини мантии, нищо! - каза тя, докато трескаво прехвърляше страниците. - Добре де, какво значение има? - Рон, ВСИЧКО има значение! Ако ще влизаме в Министерството и искаме да не се издадем, докато там следят много внимателно за натрапници, всяка малка подробност е от значение! Сто пъти говорихме за това, какъв е смисълът от цялото това разузнаване, ако ти не си правиш труда да ни кажеш ... - Дявол да го вземе, Хърмаяни, забравил съм само едно мъничко нещо ... - Нали осъзнаваш, че в момента вероятно няма по-опасно място на света от Министерството на ... - Мисля, че трябва да го направим утре - прекъсна ги Хари. Хърмаяни застина, а ченето и увисна. Рон се задави със супата си. - Утре ли? - повтори Хърмаяни. - Не говориш сериозно, Хари. - Съвсем сериозен съм - отговори той. - Не мисля, че ще успеем да се подготвим по-добре от сега, дори и да шпионираме входа на Министерството още месец. Колкото повече отлагаме, толкова повече се отдалечаваме от медальона. Вероятността Ъмбридж да го е изхвърлила е вече доста голяма. Проклетията не може да се отвори. - Освен - каза Рон, - ако не е намерила начин да го отвори и сега е обладана. - Ами в нейния случай няма да има голяма разлика, тя по принцип си е гадна - сви рамене Хари. Дълбоко замислена, Хърмаяни хапеше устни. - Знаем всичко по-важно - продължи Хари като се обърна към Хърмаяни, - Знаем, че вече не се магипортират във и извън Министерството. Знаем, че само най-висшите министерски кадри могат да свързват домовете си в пудролиниите, защото бащата на Рон е чул двама от Безмълвните да се оплакват по този повод. И знаем приблизително къде е кабинетът на Ъмбридж, защото от това което чу брадатият да казва на събеседника си ... - "Ще бъда на първия етаж, Долорес иска да ме види" - изрецитира Хърмаяни незабавно. - Точно така - каза Хари. - И знаем, че използват смешните малки жетони, или каквото са там, защото видяхме едната вещица да взема на заем от приятеля си ... - Но ние нямаме от тях! - Ако планът сработи, ще се сдобием - спокойно отговори Хари. - Не знам, Хари, не знам ... ужасно много неща могат да се объркат, толкова много зависи от късмета ... - Това щеше да е в сила, дори и ако се подготвяме още три месеца - отговори Хари. - Време е да действаме. Можеше да види страха по лицата на Рон и Хърмаяни. Самият той не беше особено уверен, и въпреки това беше убеден, че е време да вкарат плана в действие. През изминалите четири седмици се бяха редували да слагат мантията-невидимка и да следят главния вход на Министерството, който Рон, благодарение на господин Уизли, познаваше от детството си. Бяха следили служителите при влизането им в Министерството, подслушваха разговорите им и с внимателно наблюдение научиха кой се появава сам по едно и също време всеки ден. От време на време успяваха да откраднат „Пророчески вести" от нечие куфарче. Бавно бяха събрали и нарисували картите и нахвърляли бележките, които сега лежаха пред Хърмаяни. - Добре - каза Рон бавно, - да кажем, че го направим утре...Мисля, че трябва да сме само аз и Хари. - Ох, моля ти се, не започвай пак! - въздъхна Хърмаяни. - Мислех, че сме се разбрали. - Едно е да стоиш пред Министерството, скрит под мантията, но това е съвсем различно, Хърмаяни. - Рон заби пръст в изданието на „Пророчески вести", от преди десет дни. - Фигурираш в списъка на мъгълокръвните, които на са се явили на интервю. - А за теб се предполага, че умираш от драконова шарка в "Хралупата!" Ако някой не трябва да ходи, това е Хари, за главата му е обявена награда от десет хиляди галеона... - Хубаво, оставам. - каза Хари. - Нали ще ми кажете, ако някога изобщо победите Волдемор? Докато Рон и Хърмаяни се смееха, силна болка прониза белега на челото на Хари. Той притисна ръка към него. Видя как Хърмаяни присви очи, и се опита да прикрие движението, като отметна косата над очите си. - Щом всички ще ходим, ще трябва да се магипортираме поотделно - каза Рон. - Вече не влизаме всички под мантията. Белегът на Хари го болеше все повече. Той се изправи. Крийчър веднага тръгна към него. - Господарят не си е доял супата, може би господарят предпочита вкусна яхния, или може би плодовият пай, който господарят толкова обича? - Благодаря ти, Крийчър, но се връщам след минутка ... ъъъ ... банята. Тъй като беше наясно, че Хърмаяни го гледа подозрително, Хари се забърза нагоре по стълбите, към първия етаж, където се хвърли към банята и затвори вратата зад себе си. Сумтейки от болка, той се надвеси над черния леген на мивката, и затвори очи ... Движеше се по слабо осветена улица. Сградите от двете страни на улицата имаха високи, дървени фронтони, и приличаха на къщи от джинджифилов хляб. Той се приближи към една от тях, и видя дългата си бяла ръка на вратата. Почука. Почуства надигащо се вълнение... Вратата се отвори. Засмяна жена стоеше зад нея. Лицето и се вкамени, щом погледна към лицето на Хари, веселието изчезна и се смени с ужас ... - Грегорович? - попита висок, студен глас. Тя поклати глава. Опита се да затвори вратата. Бялата ръка я задържа отворена и не и позволи да се затръшне. - Искам Грегорович. - Er wohnt hier nich mehr * (*Той вече не живее тук! - нем. (б.пр.)) - изпищя жената като клатеше глава. - Не, не тук не живее! Той не тук живее! Аз него не познава! Тя изостави опитите си да затвори вратата и започна да отстъпва към някаква тъмна зала, а Хари я последва, плъзгайки се към нея, а дългата му, тънкопръста ръка извади пръчката. - Къде е той? - Dass weiss ich nicht! ** (**Не зная! - нем. (б.пр.)) - Преместил се! Не знам, не знам! Той вдигна пръчката си. Тя изпищя. Две малки деца се втурнаха в стаята. Тя се опита да ги прикрие с ръцете си. Последва светкавица зелена светлина ... - Хари! ХАРИ! Той отвори очи. Беше се свлякъл на пода. Изправи се на крака и отключи вратата. Хърмаяни залитна вътре, възстанови равновесието си и се заоглежда подозрително. Рон я следваше по петите, и изглеждаше изнервен, докато насочваше пръчката си към ъглите на студената баня. - Какво правиш?! - сурово попита Хърмаяни. - Какво си мислиш, че правя? - немощно попита Хари. - Пищеше! - отговори Рон. - О, ами трябва да съм задрямал ... или... - Хари, много те моля, недей да обиждаш интелигентността ни! - каза Хърмаяни, дишайки дълбоко. - Знаем, че белегът те заболя долу, а и си бял като чаршаф. Хари приседна на ръба на банята. - Хубаво. Току що видях, как Волдемор уби една жена. До сега вече вероятно е убил цялото семейство. А нямаше нужда да го прави. Все едно се случи същото като със Седрик, просто защото беше там ... - Хари, не бива да позволяваш това да се случва повече - изплака Хърмаяни, а гласът и отекна из банята. - Дъмбълдор искаше да използваш Оклумантика! ТОЙ мислеше, че тази връзка е опасна - Волдемор може да я ИЗПОЛЗВА, Хари! Каква полза имаш от това да го гледаш как убива и измъчва, какво би могъл да направиш? - Защото така знам какво прави! - каза Хари. - Значи дори няма да се опиташ да си затвориш ума? - Хърмаяни, не мога. Знаеш, че не ме бива в Оклумантиката. Така и не успях да я схвана. - Но ти даже и не се опитваш! - ядосано каза тя. - Не разбирам, Хари - харесва ли ти тази специална връзка, това общуване ... или ...или каквото и да е... Тя се запъна при погледа, който той и метна, когато се изправи. - Да ми харесва?! - тихо попита той. - На теб би ли ти харесала? - Аз ... не ... съжалявам, Хари. Не исках да кажа ... - Мразя това, мразя факта, че той може да проникне в мен, мразя това, че го виждам, когато е най-опасен. Обаче ще го използвам. - Дъмбълдор ... - Остави го Дъмбълдор. Това е моят избор, ничий друг. Искам да разбера защо преследва Грегорович. - Кого?... - Чужденец е, майстор на пръчки. - каза Хари. - Направил е пръчката на Крум и според него е невероятен. - Но според теб, - каза Рон - Волдемор е заловил и държи някъде Оливандър под ключ. Вече си има майстор на пръчки, за какво му е още един? - Може би е съгласен с Крум, може би Грегорович наистина е по-добър ... или пък защото мисли, че Грегорович би могъл да обясни какво направи пръчката ми, когато се бих с него, защото Оливандър не знаеше. Хари се загледа в напуканото, прашно огледало и видя Рон и Хърмаяни да си разменят скептични погледи зад гърба му. - Хари, ти все говориш за това, което е направила пръчката ти - каза Хърмаяни - но ТИ си предизвикал това! Защо толкова усилено се опитваш да не поемеш отговорност за собствените си сили? - Защото знам, че не бях аз! А и Волдемор го знае, Хърмаяни! И двамата знаем какво всъщност се случи! Те се втренчиха един в друг. Хари знаеше, че не може да убеди Хърмаяни и че тя приготвя контрааргументи и срещу теорията му за пръчката, и срещу набезите му в съзнанието на Волдемор. За негово облекчение, Рон се намеси. - Остави това сега - каза и той. - Това си зависи от него. А и щом ще ходим в Министерството утре, не мислите ли, че трябва да обсъдим плана? Неохотно, както им се стори, Хърмаяни се отказа от спора, въпреки че, Хари беше сигурен, щеше да го атакува отново при първа възможност. Междувременно се върнаха в приземната кухня, където Крийчър им сервира яхнията и плодовия пай. Не си легнаха до късно тази нощ, и прекараха часове в поврторение на плана, докато накрая можеха да си го рецитират един на друг дума по дума. Хари, който сега спеше в стаята на Сириус, легна в леглото, освети с пръчката си старата снимка на баща си, Сириус, Лупин и Петигрю, и си мърмори плана още десетина минути. Когато изгаси пръчката си обаче, не продължи да мисли за Многоликовата отвара, Повръщащите бонбони или морско сините мантии на „Магическа поддръжка". Мислеше си за майстора на пръчки Грегорович, и колко ли дълго се надява да остане скрит, при положение че Волдемор го издирваше толкова усилено. Изгревът като че последва нощта с неочаквана бързина. - Ужасно изглеждаш! - беше поздравът на Рон, когато влезе да събуди Хари. - Не за дълго... - с прозявка отговори Хари. Откриха Хърмаяни долу в кухнята, където Крийчър й беше поднесъл кафе и горещи кифлички. На лицето й беше онзи леко маниакален вид, който Хари свързваше с преговорите й преди изпити. - Мантии - каза тя под нос, удостои ги с нервно кимване и продължи да рови в чантата си. - Многоликова отвара ... Мантия-невидимка ... Пиратки примамки ... Вземете по няколко такива за всеки случай ... Повръщащите бонбонки, дражета „Кръв от нослето", разтегателните уши ... Погълнаха закуската си и тръгнаха нагоре по стълбите, а Крийчър ги проводи с поклони, като им обеща пай от месо и бъбречета когато се приберат. - Благословен да е, - каза топло Рон, - и като си помислиш, че исках да му откъсна главата и да я закова на стената. Стъпиха на най-горното стъпало на външното стълбище с особено внимание. Можеха да видят няколкото Диментори, които наблюдаваха къщата от другия край на мъгливия площад. Хърмаяни се магипортира първо с Рон, а после се върна за Хари. След краткият момент на тъмнина и задушаване, Хари се пренесе на малка алея, където започваше първият етап от техния план. Тя си беше все така безлюдна, с изключение на няколкото кофи за боклук. Първите министерски служители не се магипортираха тук преди осем часа. - Така... - каза Хърмаяни и си погледна часовника. - тя трябва да се появи след около пет минути. Веднага щом аз я вкаменя... - Хръмаяни, знаем - твърдо каза Рон. - И предполагам, че трябва да отворим вратата преди тя да се появи? Хърмаяни изписка. - За малко да забравя! Дръпнете се... Тя насочи пръчката си към катинара на напълно покритата с графити врата до тях, и тя се отвори с трясък. Тъмният коридор зад нея водеше, както те добре знаеха от предишните си разузнавателни пътувания, към празен театър. Хърмаяни придърпа вратата към себе си, за да изглежда затворена. - А сега - каза тя, като се обърна отново към тях - слагаме отново мантията ... - ... и чакаме - довърши Рон и наметна мантията на главата на Хърмаяни, като покривало над клетка за птици, и завъртя очи към Хари. След около минута се чу едно тихо "пук" и дребна, сивокоса магьосница от Министерството се магипортира на няколко метра от тях, като примигваше от внезапната светлина, слънцето точно се бе показало иззад облак. Тя обаче нямаше време да се порадва на неочакваната топлина, защото Безмълвното заклинание на Хърмаяни я удари в гърдите и тя се строполи. - Добра работа, Хърмаяни - каза Рон и изскочи иззад една от кофите до вратата на театъра. Хари свали мантията-невидимка. Заедно пренесоха дребната вещица по пътеката, която водеше зад сцената. Хърмаяни отскубна няколко косъма от главата на магьосницата и ги прибави в шишенцето с мътна Многоликова отвара, която извади от чантата си. Рон прерови ръчната чанта на магьосницата. - Това е Мафалда Хопкърк - каза той, като прочете идентификационната карта, която показваше, че жертвата им е асистент в Отдела за неправилно използване на магии. - Вземи я, Хърмаяни, а ето и жетоните. Той и подаде няколко малки, златни монети, на които бяха щамповани буквите М.О.М., и които измъкна от портмонето на вещицата. Хърмаяни изпи Многоликовата отвара, която сега бе придобила приятен светловиолетов цвят, и след секунди пред тях застана двойничката на Мафалда Хопкърк. Докато тя сваляше очилата на Мафалда и ги нагласяше на носа си, Рон си погледна часовника. - Закъсняваме, господин „Магическа поддръжка" ще дойде всеки момент. Побързаха да затворят вратата зад истинската Мафалда. Хари и Рон се скриха под манитята, а Хърмаяни остана да чака. След секунди се чу още едно "пук" и дребничък, приличащ на пор магьосник се магипортира край нея. - О, здрасти Мафалда. - Здравей - разтреперано отговори Хърмаяни. - Как си днес? - Всъщност, не толкова добре - каза дребният магьосник, който изглеждаше доста подтиснат. Хърмаяни и магьосникът се отправиха към главната улица, а Хари и Рон се запромъкваха покрай тях. - Съжалявам, че не си в настроение - топло каза Хърмаяни на магьосника и той се разприказва за проблемите си. Беше много важно да го прекъсне преди да са стигнали улицата - Ето, вземи си бонбон. - А? О, не, благодаря ... - Настоявам! - агресивно каза Хърмаяни, и натика кесията дражета в лицето му. Доста стреснат, магьосникът си взе едно. Ефектът беше моментален. В секундата, в която дражето докосна езикът на магьосника, той започна да повръща толкова силно, че дори не забеляза как Хърмаяни откъсна шепа косми от главата му. - Олеле - каза тя, докато той заливаше алеята с повръщано. - Може би е по-добре да си вземеш болнични днес. - Не... не! - Задави се той и се изправи, и се опита да продължи напред, въпреки че не можеше да си стои на краката. - Не ... днес ... трябва да ... - Но това е просто смешно - разтревожено каза Хърмаяни. - Не можеш да отидеш на работа в това състояние. Мисля, че трябва да идеш до "Св. Мънго", там ще те оправят. Магьосникът се сгромоляса на земята, като все още се опитваше да излази на четири крака до главната улица. - Не можеш да отидеш на работа така! - извика Хърмаяни. Най-накрая той явно възприе думите и. Използва неподвижната Хърмаяни, за да се изправи отново на крака, обърна се наобратно и изчезна без следа, с изключение на чантата, която Рон бе дръпнал от ръката му, при един от поредицата напъни на повръщане. - Брррр...- каза Хърмаяни, като придържаше манията си, за да избегне досег с повръщаното. - Щеше да стане по-малка свинщина, ако и него бях вкаменила. - М-м да - отговори Рон и се показа изпод мантията, държейки чантата на магьосника в ръка. - Обаче все още смятам, че купчина народ в безсъзнание ще привлече повече внимание. Но свърши работа, нали? Хайде, раздавай косите и отварата. След около две минути Рон застана пред тях, дребничък и подобен на пор, като повръщащия магьосник, и беше облечен в морско синята манитя, която бе извадил от чантата. - Странно е, че не я носеше днес, не мислите ли, като се има предвид колко много искаше да стигне до работа. Все едно, сега съм Рег Катърмол, според етикета на чантата. - Сега изчакай тук, - каза Хърмаяни на Хари, който все още се криеше под мантията-невидимка, - и ще се върнем с коса и за теб. Той трябваше да чака десет минути, които му се сториха цяла вечност, през които се кри в оповръщаната уличка. Най-накрая Рон и Хърмаяни се появиха. - Не знаем кой е - каза Хърмаяни и подаде на Хари няколко къдрави, черни косъма - но си отиде у дома с ужасно кървене от носа! Дръж, той е доста висок, ще ти трябва по-голяма мантия... Тя извади стара мантия, която Крийчър беше изпрал, и Хари се оттегли, за да изпие отварата и да се трансфигурира. Когато болезненият процес завърши, беше висок повече от два метра и както изглеждаше от добре развитите мускули - доста здрав. Освен това имаше брада. След като прибра мантията-невидимка и очилата си в новата си мантия, се присъедини към другите двама. - Леле-е, изглеждаш супер! - каза Рон и се взря в Хари, който сега се извисяваше над него. - Вземи един от жетоните на Мафалда и да вървим - каза Хърмаяни. - Почти девет е. Излязоха от алеята заедно. На около двадесет метра нататък по натоварения тротоар имаше два високи, черни пръта, разположени до две стълбища, на едния пишеше "МЪЖЕ", а на другия - "ЖЕНИ". - Ще се видим след малко... - нервно каза Хърмаяни и се отправи надолу по стълбите за "ЖЕНИ". Хари и Рон се присъединиха към групата странно облечени мъже, които се спускаха към нещо, което приличаше на обикновена обществена тоалетна, декорирана в мръсно черно и бяло. - Добро утро, Рег - каза друг, облечен в морско синя мантия, магьосник, който също се вмъкна в кабината, като пъхна златния си жетон в отвора на вратата. - Дяволски дразнещо, нали? Да карат всички ни да идваме на работа по този начин! Кой точно очакват, че ще се появи, Хари Потър ли? Магьосникът се заля от смях на собствената си шега. Рон се усмихна насила. - Да - каза той, - глупава работа. Той и Хари се вмъкнаха в съседни кабини. От ляво и дясно Хари чу шум от течаща вода. Той се сви и надзърна през отвора на пода на кабинката, само за да види как два обути крака се покатерват на тоалетната в съседната кабинка. После погледна в ляво и видя Рон да сe взира в него. - Трябва да се спуснем вътре ли? - прошепна той. - Така изглежда. - прошепна Хари в отговор. - Гласът му беше потаен и дрезгав. И двамата се изправиха. Чувствайки се изключително глупаво, Хари влезе в тоалетната чиния. Моментално осъзна, че е направил правилното нещо. И въпреки, че стоеше с крака във водата, обувките, чорапите и мантията му бяха сухи. Той се протегна, дръпна веригата на казанчето и в следващия момент се оказа всмукан в малък улей, който го изхвърли пред камина в Министерството на Магията. Той се изправи непохватно. Тялото му беше доста по-голямо, отколкото беше свикнал. Големият Атриум изглеждаше по-тъмен, отколкото Хари си го спомняше. Преди златен фонтан запълваше средата на Атриума, и хвърляше златни отблясъци върху полирания дървен под и стените. Сега огромна статуя от черен камък изпълваше помещението. Беше доста плашеща, тази огромна скулптура на магьосник и магьосница, седящи на тронове с множество орнаменти и гледащи надолу към служителите на Министерството, изскачащи от камините под тях. В основата на статуята с огромни букви бяха гравирани думите: "МАГИЯТА Е МОЩ". Някой силно тупна Хари по гърба. Друг магьосник точно беше изскочил от камината зад него. - Махни ми се от пътя, не можеш ли ... о, съжалявам, Рункорн. Явно уплашен, плешивият магьосник отмина нататък. Явно от двамата магьосници, които Хърмаяни беше хванала, Рункорн беше по-страшният. - Пс-с-ст! - дочу се глас. Хари се огледа и видя смълчана, дребна магьосница и приличащ на пор магьосник от „Магическа поддръжка", да му ръкомахат от другата страна на статуята. Хари побърза да отиде при тях. - Значи всичко е наред? - прошепна му Хърмаяни. - Не, още си е заклещен в тръбата - отговори Рон. - Мнооого смешно ... Ужасна е, нали? - каза тя на Хари, който се беше вторачил в статуята. - Видя ли върху какво седят? Хари се загледа по-внимателно и осъзна, че това, което първо помисли за декоративно украсени тронове, са купища изваяни хора: стотици и стотици голи тела на мъже, жени и деца, всички с доста глупави, грозни лица, усукани и смачкани, за да поддържат тежестта на великолепно облечените магьосници. - Мъгъли - прошепна Хърмаяни. - Поставени са на място. Хайде, да вървим. Присъединиха се към потока магьосници, които се бяха отправили към златните врати в дъното на залата, като се оглеждаха потайно доколкото им бе възможно, но никъде наоколо не забелязаха отличаващата се фигура на Долорес Ъмбридж. Минаха през вратите в по-малка зала, където се бяха образували опашки пред златни решетки, зад които имаше асансьори. Точно се наредиха на една от опашките, когато един глас подвикна: - Катърмол! Огледаха се. Стомахът на Хари се преобърна. Един от смъртожадните, който бе станал свидетел на смъртта на Дъмблъдор, се приближи към тях. Служителите, които се намираха край тях замлъкнаха, а погледите им се отклониха. Хари почувства страха, който се надигна около тях. Намръщеното, леко скотско лице на мъжа бе в контраст с великолепната му мантия, която бе обшита с множество златни нишки. Някой от тълпата подмазвачески каза: - Добро утро, Яксли. Яксли не му обърна внимание. - Бях поискал някой от „Магическа поддръжка" да дойде и да оправи кабинета ми, Катърмол. Вътре все още вали. Рон се огледа наоколо, сякаш се надяваше още някой да се намеси, но никой не проговори. - Вали ... в офиса ти? Това ... това не е добре, нали? Рон се изхили нервно. Очите на Яксли се разшириха. - Мислиш си, че това е смешно, Катърмол, така ли? Две магьосници се отделиха от опашката за асансьора и се скриха. - Не - каза Рон, - разбира се, че не е... - Нали си наясно, че съм тръгнал да разпитам жена ти, Катърмол? Всъщност съм много изненадан, че не си долу да й държиш ръката, докато чака. Явно вече си решил, че работата е безнадеждна, а? Мъдро от твоя страна. За по-сигурно, другия път се ожени за чистокръвна. Хърмаяни изпусна тих, ужасен писък. Яксли се вгледа в нея. Тя вяло се закашля и се обърна на другата страна. - Аз ... аз - заекна Рон. - Ако МОЯТА съпруга бе обвинена, че е мътнородна - каза Яксли, - не че жената, за която се оженя, ще може да бъде сбъркана с такъв боклук, - и ако Началникът на отдела за нарушения на магическия ред искаше нещо от мен, щях да се погрижа това искане да е най-важната ми работа, Катърмол. Разбираш ли ме? - Да - прошепна Рон. - Ами заеми се, тогава, Катърмол, и ако до час кабинетът ми не е напълно сух, Кръвният статут на съпругата ти ще е подложен на още по-голямо съмнение, отколкото е сега. Златната решетка пред тях се отвори. С кимване и неприятна усмивка към Хари, от който явно се очакваше да одобри отношението към Катърмол, Яксли се отправи към друг асансьор. Хари, Рон и Хърмаяни влязоха в техния, но никой не ги последва. Все едно бяха заразни. Решетките се затвориха със звън и асансьорът се издигна нагоре. - Какво да правя? - попита Рон другите двама. Изглеждаше разтърсен - Ако не отида, жена ми ... искам да кажа, жената на Катърмол ... - Ще дойдем с теб, трябва да останем заедно ... - започна Хари, но Рон рязко поклати глава. - Това е откачено, нямаме толкова време. Вие двамата намерете Ъмбридж, а аз ще ида да се оправя с Яксли... но как да спра дъжда? - Опитай "Фините Инкантатем" - веднага се намеси Хърмаяни - това ще спре дъжда, ако става въпрос за заклинание или проклятие. Ако не стане, значи нещо се е повредило при Атмосферното заклинание, което е по-трудно за оправяне, затова като временна мярка, направи "Импервиус", за да предпазиш вещите му ... - Я пак, и по-бавно - каза Рон, като трескаво търсеше в джобовете си перо, но в този момент асансьорът спря. Безизразен женски глас каза: - Етаж четвърти - "Отдел за регулация и контрол над магическите създания", включително чудовища и същества, "Департамент призрачни създания", "Лиазон отдел - таласъми", и "Бюро за съвети за вредители" - и решетките се отвориха отново, за да пропуснат няколко магьосника и бели хартиени самолетчета, които закръжиха около лампите на тавана на кабината. - Добро утро, Алберт - каза мъж с рошави мустаци, и се усмихна на Хари. Той хвърли поглед на Рон и Хърмаяни, докато асансьорът се издигаше нагоре. Хърмаяни трескаво шепнеше инструкции на Рон. Магьосникът се наведе към Хари, ухили се злобно и промърмори: - Дърк Кресуел, а? От Кабинета на таласъмите? Добра работа, Алберт. Сигурен съм, че ще успея да заема мястото му! Той се ухили. Хари му се усмихна в отговор, с надеждата, че това ще е достатъчно. Асансьорът спря. Решетките отново се отвориха. - Етаж втори - "Отдел за прилагане на магическите закони, и "Администрация на Магисбора" - каза безизразно женският глас. Хари видя как Хърмаяни побутна Рон и той излезе забързано от асансьора, а другият магьосник го последва, като оставиха Хари и Хърмаяни сами. В момента, в който златната врата се затвори, Хърмаяни бързо каза: - Хари, всъщност мисля, че ще е по-добре ако отида с него, не мисля, че знае какво да направи и ако го хванат, всичко ... - Етаж първи - Министър на Магията и поддържащ персонал. Златните решетки се отвориха отново и Хърмаяни изпъшка. Четирима души стояха пред тях. Двама от тях бяха потънали в разговор: дългокос магьосник, облечен в прекрасна мантия в черно и златно, и тантуреста, приличаща на крастава жаба вещица, която носеше кадифена панделка в късата си коса, и притискаше папка към гърдите си.
Каталог: 200000005-1a3031b2c8 Изтегляне 6.67 Mb. Сподели с приятели:
|