РАЗЛАГАНЕ НА СВЕТОГЛЕДА НА РЕЦИПИЕНТА ПОСРЕДСТВОМ МИКРОКЛИМАТА

246

Въодушевяващата
реч
- преходна форма между агитационното и тържественото изказване. Тя използва споменатите по- горе средства за въздействие, но с променен калибър. Тези изказвания се произнасят преди и по време на самото действие. Тяхната задача не е да го предизвикат, а да създадат благоприятни условия за неговото протичане. С други думи, това е реч, която прокарва пътя или повишава ефективността на агитационното искане (призива). Но въодушевяващото изказване е хлъзгав терен за словесни изяви. Жалка гледка представлява пърхащият като пеперуда „развълнуван― оратор пред индиферентна или скептично настроена, подсмиваща се на напъните му аудитория. Такова изказване обижда умните, уважаващи себе си слушатели и прави мечешка услуга на институцията, от чието име се изявява оратора. Умението навреме да доловиш „температурата― на аудиторията е разковничето на успеха;

Тържествените речи – те са постоянен атрибут в протокола при посрещане и изпращане на официални лица и в сценариите на празниците на съответната общност. С тържествените речи се оказва уважение и обществено признание за колективни дела или лични заслуги. В зависимост от целите си тържествените речи са напътствени, приветствени, траурни и юбилейни;

Напътствената реч се произнася преди някакви действия, пред випуски на учебни заведения, при раздяла с ръководител и т. н. По мястото си в класификацията тя има „преходен― характер. Почти винаги напътствената реч е и тържествено, и въодушевяващо изказване. То може да се конструира по различни начини, но най-изчерпателната схема на напътствена реч е: „преминат етап – неотвратимост на
предстоящото – роля на напътстваните в предстоящото – жалонни
моменти от бъдещето – пожелания―. Разбира се, ако ораторът реши по ученически „да развие― тези точки, нищо няма да се получи. Всяка обстановка иска свой подход. Можем да се задоволим само с
„предстоящо – пожелание―, „преминато – пожелание― и т. н. Целта е да създадем престижен ефект у слушателите, да ги окрилим със съзнанието за важността, мащаба, значението на бъдещите им постъпки

247 или дейност. Изказването трябва да бъде кратко, ярко, емоционално и мобилизиращо. Напътствени речи не може и не трябва да произнася кой да е. Правото на такова изказване обикновено се завоюва или се получава административно. Този, чиято мъдрост, смелост, майсторство и авторитет са признати от слушателите, този, който е получил достъп до трибуната „от долу―, най-много трябва да внимава в речите си.
Завоюваното право да напътстваш прави думата равна на товар злато.
На такива хора слушателите гласуват доверие в аванс и мислите им се приемат бездоказателствено. На тях им вярват, защото именно те, а не някой друг казва така. Това задължава изключително много;

Приветствената реч - като правило е запазена територия за споменатите „назначени―, „служебни― оратори. Характерът и зависи от много фактори: кой говори, кога говори, на кого говори, от чие име говори и т. н. Тук влизат речите при посрещане, речите при изпращане и благодарствените слова. Между приветственото обръщение (увода) и пожеланието (заключението) може да се включи най-различен по съдържание материал. Приветствените изказвания, произнасяни от отговорни държавни служители, партийни лидери или обърнати към такива, често имат характера на кратки политически речи. Съществуват така наречените „ангажиращи варианти“ на приветствие. След като изтъкне личните и обществените качества на приветствания, ораторът дава да се разбере (директно или чрез намеци) какво очакват или какво искат от него, като не забравя предварително да похвали добрите му намерения и бъдещи дела. Този дипломатически ход предпоставя отговора и поведението на човека, към когото е отправен.
Друг вариант на приветствена реч е „благодарственият“. Той обикновено се произнася при раздяла. Едната страна отбелязва заслугите на изпровождания, а другата на домакина, за ползотворно, приятно и интересно протеклата среща. Поради протоколния характер на тези изказвания те изглеждат лесни. Но на практика ивицата, по която едно приветствие достига до ума на адресата и до неговото сърце, е твърде тясна и изисква много възпитание, култура, чувство за такт, вкус.
Незачитането дразни хората, а славословието ги обижда: пресилим ли похвалите, възприемат ги като подигравка; пропуснем ли да отбележим

248 нечие качество или заслуга, рискуваме да засегнем честолюбието на адресата. Спасението е в искреността, в краткостта, в точната езикова форма, която не позволява превратно разбиране на казаното и в придържането към традициите и протокола;


Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: