Класификация на полемичните форми

253 и в бизнеса, и бита е под всяка критика. Най-лесно е да се оправдаем с петте десетилетия тоталитаризъм, когато истината беше единствена и се декретираше партийно-административно. Но истинската причина е, че нашите новопоявили се политици и бизнесмени не осъзнават, че
умението да водиш публичен диалог не е вродено, а се учи. При това се учи дълго и упорито. И както във всяка дейност ученето създава чираци, калфи, майстори и баш-майстори. Затова преди да говорим за специфичните тактики на публичния диалог ще отделим няколко реда за неговата същност.
За да участваш в колективните форми на политическото или икономическото управление, тоест, за да ―консумираш‖ права в различните събирания, съвети, комитети, комисии и др., за да контактуваш делово с подчинени, равни или висшестоящи, грубо казано, за да купуваш и да продаваш духовен или материален продукт в условията на демокрация и свободен пазар се налага да мислиш на глас в присъствието на много хора. Това изисква най-малко:

Да имаш ясна (първо за себе си, а после за пред контрагентите) позиция;

Да можеш да извличаш проблем от емпириката и на основание на този проблем да формулираш становище – тезис;

Да си в състояние публично да отстояваш въпросния тезис.
Щом при публичното общуване има различни гледища и щом всеки отстоява своето становище, разговорът се превръща в спор. Спор
е всеки целенасочен обмен на различаващи се или противоречащи си
становища по един и същи предмет. Споровете се водят за победа
(когато утвърждаването на единия тезис води автоматически до опровергаването или отхвърлянето на другия) или за споразумение
(когато спорещите търсят заедно някаква истина или общо решение).
В зависимост от целите, участниците, регламента, мястото и пр.
споровете имат различна специфика на подготовка и протичане. Кои са
Най-често срещаните модификации и се обуславят от:

По отношение на присъстващите спорът маже да бъде открит или закрит;

254

По социална значимост на предмета споровете са обществени и частни (лични,битови);

Според характера на различията в становищата на участниците спорът е антагонистичен или неантагонистичен;

Според начина, по който е възникнал – спонтанен или организиран;

Според правата на участниците споровете са групови, панелни или общи;

Според адреса на полемичното изказване – преки или косвени;

Според пространствено-времевите отношения на участниците
– очни и задочни;

В съдържателно-тематично отношение споровете могат да се класифицират като икономически, политически, дипломатически, делови, научни, юридически и пр.
Пак ще напомним, че всяка класификация има степен на условност. Тук само ви посочваме алтернативните ограничители, но примерно между спонтанно възникналия и целенасочено организирания публичен спор има цяла гама степени на взаимоотношението
„спонтанност-организираност‖. Трябва ли да се познават тези варианти.
От професионалистите – да, защото те са „жанрови‖ определители на средствата и формите на словесно въздействие, които ще използваме за постигане на своите цели.

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: