Първа. Делово общуване

238 източници, не бива да разчитате прекалено много на паметта си. Водете си записки когато четете и създавайте своя лична картотека. В картотеката всеки труд, в зависимост от значимостта му може да бъде представен с фиш, анотация, план, конспект, реферат, цитат, извадка или поредица от „паметни‖ бележки. Ако преди години това беше един трудоемък процес и картотеките заемаха място на работната ни маса, сега компютрите са прекрасни кантонерки (шкаф за документи).
В предварителната подготовка особено място и роля имат личните контакти – срещите и разговорите със специалисти по въпроса, с държавни дейци, общественици, със свидетели, очевидци, участници и пр. в някакви събития, имащи отношение към проблематиката на бъдещия комуникативен акт. Тук няма да се спираме на тази форма за открито събиране на информация, ще напомним само, че съществуват пътища за своеобразно „скрито― събиране на материал по интересуващите ни въпроси чрез предизвикване на „спонтанни― разговори с различни хора и при различни обстоятелства.
Неофициалните беседи с хората имат особено значение, защото чрез тях получаваме непреднамерена „сурова― допълнителна информация по проблематиката, която ни интересува и още – което е най-важното – при тези разговори правим „комуникативна репетиция―, споделяме гласно становището си, излагаме аргументи в негова подкрепа и изпробваме реторическият ефект на словесните си послания, с оглед някои предварителни корекции за информативност, разбираемост, уместност и т.н.
РЕЗЮМЕ НА ТЕМАТА
След като сме определили целта на делово общуване, трябва да си отговорим на въпросите „Какво знам?‖ (фактология), „Колко знам?‖
(количество), „Как го знам?‖ (качество), „Как, кога и откъде съм го научил?‖ (престижност), „Какво отношение имат наличното знание и опит към задачата, която ще решавам?‖ (актуалност и използваемост) и т.н. В тази инвентаризация особена стойност имат резултатите от наши самостоятелни изследвания: наблюдения, експерименти, проучвана литература и др.

239
Когато вече имаме една предполагаема картина и прогноза на нещата, за нас не е трудно да свършим две важни неща: да определим по нататъшните си задачи по търсенето и обработката на необходимата информация и да създадем предварителен „работен― план на бъдещата ни комуникативна изява, т.е. да формулираме предполагаемите основни тезиси, евентуалните най-важни аргументи, необходими за тяхното разгръщане и защита и ориентировъчната цялостна конструкция на комуникативната изява. Като уточним визията си за бъдещия комуникативен акт, можем да се върнем отново назад и да оценим реторическия потенциал на наличния материал, т.е какви са неговите доказателствени, интерактивни, емотивни, илюстративни и др. възможности. Знаейки количеството и качеството на материала, с който разполагаме, можем да планираме какво, колко, откъде, как и в какви срокове трябва да си осигурим за продуктивна подготовка на бъдещата ни комуникативна изява. По същество от този момент започва истинската целенасочена специфична подготовка за реторическото общуване. В предварителната подготовка особено място и роля имат личните контакти – срещите и разговорите със специалисти по въпроса.
КЛЮЧОВИ ДУМИ И ТЕЗИСИ
61
:

Комуникативна стратегия;

Налична информация и опит;

Ретроспекция, статукво и прогноза, основни и спомагателни източници;

Библиографска справка, „работен‖ план.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
1.
Бижков, Г. и В. Краевски. Методология и методи на педагогическите изследвания. С., 1999 2.
Гецов, Г. Работа с книгой: рациональнные приемы. М., 1990.
3.
Глас, Л. Кажи го правилно. С., 2001 4.
Мавродиева, И. Академично писане. С., 2005 61
Много от ключовете термини ще се повтарят и в останалите раздели, но разгледани от друга гледна точка.

240
КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ ПО ТЕМАТА
1.
Какви са основните източници на информация при подготовката на/за публично общуване?
2.
В какво се изразява диалектическата същност (динамиката) на интерпретацията на предмета на публичното общуване.
3.
Как се съставя библиографска справка?
4.
Какво определя относителната стойност на събраните материали като информационни единици?
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ПО ТЕМАТА
1.
Каква форма на комуникация са докладът, рефератът и есето?
2.
Изяснете същността, приликити и разликите между тях.
Тема четиринадесета. Речта като форма-средство за публична комуникация
СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ТЕМА
1.
Основна функция на речта;
2.
Класификация на речите.
ЦЕЛ: Целта на тази тема е студентите да усвоят техниките на речта.
Речта е кратко, емоционално и целенасочено изказване по общественозначима (вълнуваща, реална, злободневна) за дадената аудитория тема. Като род на публичните изказвания тя трябва да се използва само тогава, когато е налице необходимата обстановка – нито по-рано, нито по-късно. Речта се произнася по конкретен повод, пред конкретна аудитория и затова, за разлика от другите монологични форми, тя трябва да е неповторима и неповторяема.

241

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: