Полемика наричаме публичния спор по общественозначими въпроси68

255

Дискусия - теоретичен спор за подготвяне или постигане на
общо становище (решение) по предмета на диалога. Целта на дискусията е споразумението. Тази форма на полемиката е възможна при относително малка разлика в интелекта, образованието, специфичната подготовка по предмета на обсъждането, служебното и общественото положение на спорещите и т.н. Това води до използването на сравнително еднакви средства за общуване, а от там до оптимална еднозначност на мислено, казано и разбрано. Последното е едно от най-съществените условия за осъществяването на продуктивен диалог. Традиционните схеми на дискусията са две. Първата схема е
‖опростена‖:
 първи етап: огласяване, формулиране на тезата, определяне нейния обем и границите, в които е валидна, демонстрация и анализ на връзките между тезата и аргументите – фактите, документите, аксиомите, законите, мненията на авторитетите, които я подкрепят и др.;
 втори етап: опровержение;
 трети етап: арбитраж (сравнителен анализ на двете позиции) – потвърждаване, отхвърляне или изменение на тезата.
При втората схема са налице няколко становища по разглеждания въпрос:
 първи етап: огласяване, на Теза 1, Теза 2, Теза 3 и т.н.
 втори етап: първичен арбитраж – уточняване на различията между Теза 1, Теза 2, Теза 3 и т.н.
 трети етап: аргументация и демонстрация на Теза 1, Теза 2,
Теза 3 и т.н.
 четвърти етап: повторен арбитраж за анализ на аргументите и демонстрацията на Теза 1, Теза 2, Теза 3 и т.н.
 пети етап: допълнителна аргументация по Теза 1, Теза 2, Теза
3 и т.н.
 шести етап: край на диалога: а) приключване на спора поради изчерпване на спорните моменти или уеднаквяване на позициите; б) прекъсване на спора до следващото заседание или за събиране на допълнителни данни.

256
При необходимост, между пети и шести етап се повтаря неколкократно блока „арбитраж – аргументация‖.

Диспут - алтернативен сблъсък, на предварително
утвърдени, изключващи се взаимно становища по предмета на спора.
Победата сама за себе си е крайна цел на диспута. Победата е средство за разколебаване привържениците на противника и печелене на съмишленици на защищаваните от нас позиции. Като спор за победа, диспутът обикновено има следната схема:
 първи етап: а) пропонентът
69
огласява Теза – твърдение, изразяващо категорично отношение към предмета на спора; б) опонентът огласява Контра-теза (анти-теза) – твърдение, изключващо заявеното в тезата становище;
 втори етап: първичен арбитраж за установяване на различията между тезата и контра-тезата;
 трети етап: а) аргументация на тезата (фактите, документите, аксиомите, законите, мненията на авторитетите, които я подкрепят и др.); б) аргументация на контратезата (фактите, документите, аксиомите, законите, мненията на авторитетите, които я подкрепят и др.);
 четвърти етап: вторичен арбитраж – приемане, уточняване или отхвърляне на приведените аргументи: а) опровержение на контратезата и привеждане на нови аргументи в защита на тезата. б) опровержение на тезата и привеждане на нови аргументи в защита на контратезата (Цикълът ―аргументация-арбитраж‖ може да се повтори многократно).
 пети етап: Заключителен арбитраж и прекратяване на диалога: а) приключване на спора „обявяване на победител‖ поради утвърждаване на една от тезите като единствено вярна (правилна) или поради напускане (отказ) на една от страните в диспута;
69
Пропонент –лицето, което в диалога изказва теза или предложение, което става обект на обсъждане или опровержение от страна на опонента (противника).

257 б) прекъсване на спора до следващото заседание или за събиране на нови данни и уточняване на възникнали проблеми.
Разпространена грешка е, да се обявяват за диспути спорове по схемата ―теза – опровержение‖. Задължителен атрибут на диспута е контратезата. А при дискусията, за да се докаже, че едно становище е неправилно, невярно, необосновано, нецелесъобразно и т.н., не е задължително да се формулира контратеза.
Очевидно е, че всеки спор е свързан с формулирането на тезиси, с привеждане на аргументи в тяхна подкрепа, с демонстриране на връзката между тезисите и аргументите в процеса на доказването или опровергаването. Тези операции се подчиняват на основните логически закони:

Закон за тъждеството – мислите при разсъждението трябва да бъдат определени и при повторение да не изменят своя обем и съдържание;

За изключеното трето – от две противоречащи едно на друго съждения, изключващи трето, едното непременно е истинно;

Закон за противоречието – две противоречащи едно на друго твърдения не могат да бъдат едновременно истинни. Едното или и двете са неверни;

Закон за достатъчното основание – една мисъл може да бъде призната за истина само при достатъчно основание.
За да не се превърне полемиката в говорилня е добре, освен логическите закони да има и допълнителен „вътрешен― правилник, съобразен с особеностите на конкретния диалог. Той определя рамките на спора, обема, формата и броя на изказванията, правата и задълженията на участниците и на арбитрите, времетраенето на словесното състезание и т.н. Тази, както някои считат „формалност―, трябва да предшества всеки спор. Докато трае разговорът, всички участници в него се подчиняват безпрекословно на правилника, приет от самите тях, и на избрания (или назначен) „ръководен орган― – председател, жури, комисия. Не спазваме ли това условие, нажежената атмосфера на полемиката (и особено на диспутите) непрекъснато ще

258 води до преминаване границата на приличието, до израждане на спора в караница. И още нещо – да се подготви един спор най-малкото

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: