Първа. Делово общуване
Изтегляне 2.19 Mb. Pdf просмотр
|
| Синтетическото мислене е свързано с разкриването на връзки и взаимозависимости между разглежданият предмет 99 , частите му и останалите предмети. Идентифицирането на тези връзки и взаимозависимости позволява да се обединят (по определен признак) различните етапи, нива и аспекти на размишлението и да се обрисува цялостната картина на нещата и те да се разглеждат в съответния контекст. Синтетическото мислене не следва задължително темпорално и процесуално критическото и аналитическото, а върви успоредно, взаимопроникващо с тях. Ако тука ги упоменаваме отделно, то е само с дидактическа цел. Не е трудно сами да се убедите в това твърдение, като проследите само някои от „под-процесите‖ на критическия анализ: многостранна проверка на информацията; проверка на аргументацията; 98 Персона нонграта – нежелана особа. 99 Напомняме още веднъж, че обикновено използваме термина „предмет‖ за обозначаване на нещата, които интерпретира публичното изказване или са обект на обсъждане в публичен диалог. 309 разкриване на подтекста и сътекста на посланията; съпоставяне с други гледни точки; проверка на коректността на изводите и заключенията и т.н. в някакъв учебни беше написано, че упражнявайки прийомите на критическото, аналитическото и синтетическото мислене, студентите усвояват детективско мислене и развиват детективски ум. 6. Елементи на критическото мислене След като приехме да използваме термина критическо мислене, нека видим кои са елементите на този феномен. На първо място това са: Методите, чрез които събираме информация - това могат да бъдат наблюдения, експерименти, допитвания и т.н., даващи ни възможност да опознаем фактологията свързана с предмета на реторическата интерпретация. Анализирайки информационните единици по-отделно и в съвкупност, ние квалифицираме, класифицираме, систематизираме нещата, оценявайки ги веднъж като такива и втори път контекстуално, в рамките на конкретната речева ситуация. Извършили тази операция с фактологията, при строго съблюдаване на общите и специфични изисквания за правомерност, достоверност, научност и пр. на данните, преминаваме към следващи етап – вадим заключения. До тук ние работим максимално обективно и основният ни критерий е истината. От този момент нататък започваме да правим изводи. Изводите също могат да се нарекат заключения, но при тяхното извличане основния критерий е целесъобразността, интереса, изпълнението на някаква поръчка от някакъв клиент-възложител. Иначе казано ние влизаме в делови взаимоотношения, за да постигнем точно определена цел. Истината и откровеността при деловото общуването са желани, но не задължителни елементи. Заради това казваме, че деловото общуване е реторическо общуване – насочено към промяна на мнението, поведението или конкретни дейности или действия. Докато при заключенията говорим за аргументи доказващи, илюстриращи истинността (правилността) на тезисите, при изводите аргументите са основания за отправеното към контрагентите искане. Реторическото доказателство не се различава като структура (теза, аргументи, 310 демонстрация) от логическото или гносеологическото 100 , то се отличава по своята целенасоченост. При реторическото доказателство целесъобразното, утилитарното се издига в ранг на логическо. При публичното общуване един от най-щекотливите въпроси е разграничаването на фактите от съжденията за тях. Именно критическия анализ е призван да направи това разграничение. Често, във връзка с ученето, говорят за видове на критическото Изтегляне 2.19 Mb. Сподели с приятели:
|