Първа. Делово общуване

325 щете и със сексуалната принадлежност на говорещия или пишещия.
Както в изкуството имаме „авторски почерк‖, така и при деловото общуване имаме ораторски, кореспондентски, комуникационен почерк.
Този мирогледно, образователно и възпитателно детерминиран почерк, от своя страна е свързан образната система на възприемане и интерпретация и със спецификата на използване на езиковите изразни средства.
Стилът, от гледна точка на начина, по който се оформя словесно информацията, характеризираме като логически или образно- емоционален. В деловото общуване преобладава първият, но в словесните изяви на майсторите на публичното слово е характерно смесването на двата стила.
Повече от две хиляди години битува и разделението на стиловете на лексикално равнище – висок (адрос – важен, пищен, мощен, възвишен, азиански), нисък (исхнос – прост, точен, в смисъл на лишен от образност, атически) и смесен (антерос – умерен, среден, сдържан, родоски).
Стилът е свързан и с отразяваната проблематика. В този случай говорим за функционални стилове: научен, художествен, публицистичен, разговорен, административен, професионален и пр.
Както виждате, стилът е сложно, многообразно явление. Но не като явление е интересен той за деловото общуване, а като инструмент, който позволява да се оперира не само със целево-съдържателната страна, а с атмосферата на деловите контакти. По някога тя е значително по-ефективна от всякакви логически, икономически, политически и други инструменти за въздействие и взаимодействие.
Стилът на устната публична комуникация трябва да е ясен от гледна точка на адресата. Всякакви обяснения и позовавания на дебели научни трудове за това, колко правилно говорите, не струват грош, ако не ви разбират. Речевия поток, особено при масовите събирания, е еднопосочен. За разлика от читателя, събеседникът и слушателят не могат постоянно да прекъсват говорещия за разяснения или да се консултират с речника за чужди думи. Простотата помага на яснотата.
На трибуната, на катедрата, при преговори е за предпочитане да се

326 говори с кратки, прости изречения. (Не става дума за случаите, когато съзнателно се говори с безкрайни сложни изречения, които не казват нищо.)
Стилът на устната публична комуникация е (трябва да е!) модерен и интерактивиращ стил. Чрез реторичните въпроси, чрез различните стилистически фигури, тропи и приемливи за съответната общност словосъчетания, говорителят включва слушателя процеса на комуникацията. Лексикалната съвременност на езика е едновременно и елемент на яснотата и фактор на адаптивността. Поне 30 % от речника на петдесетте години на миналия век, днес или не се използва, или думите са претърпели някаква съдържателна модификация. Да не говорим, че средно статистическия съвременен студент не притежава и половината от словесния багаж на своя дядо. Не коментираме дали това е добро или лошо, а напомняме, че публичният говорител е длъжен да се съобразява с фактите, защото с лексикалната съвременност е свързан и въпроса за адекватността на езиковия стил. Тук значение имат възраст, социален статус, образование, възпитание, мода и още ред неща. Те определят какъв стил ще изберем: висок, научен, художествен, образно-емоционален, смесен, публицистичен, логически, нисък, разговорен, просторечив, административен, професионален и пр. В съответствие с избрания стил, ще подбираме и изразните си средства.
Стилът на устната публична комуникация е по-малко формален от писмения. Освен че допринася за яснотата, тази негова особеност е важен фактор за създаване на добра работна атмосфера на деловите събирания. До голяма степен това се дължи и на персонализацията на езиковото общуване при непосредствените говорни контакти.
Индивидуализацията от своя страна се отразява на качеството образност и яркост на публичното слово. Думите и изразите са знаков еквивалент на факти, явления, събития. Чрез речевото общуване ние вербализираме онова, което зрението, обонянието, слуха, вкуса, осезанието и редицата недефинирани комуникативни канали са нарисували в нашето съзнание.
Майсторството на публичния говорител проличава в умението да предизвика в съзнанието на реципиента си образ, оптимално

327 равнозначен на този, който вижда (мисли) той. Понякога това се постига с една единствена дума. Не е все едно дали ще кажеш уморен или капнал, скапан, отпаднал, отпуснат, омърлушен, изнемощял, унил, немощен, изнурен, грохнал, отруден, изтощен, обезсилен, омаломощен и пр.п. Съвсем различно ще прозвучи, когато заместиш „умен‖ с прозорлив, разумен, съобразителен, разсъдителен, мъдър, зрял, възприемчив, хитър, дълбок, схватлив, разсъдлив, здравомислещ, дявол, глава, сече му пипето, акъл и пр.п. В зависимост от това, коя от тези думи ще употребиш, в съзнанието на твоя събеседник (слушател) ще се отключи съответната асоциативна верига „мъдър – мъдрец, философ, учител, преподавател, професор, изпит, двойка, противен, математика, простак, татко, великодушен, взискателен, справедлив, ужасен, строг и т.н.‖ Не забравяйте – ние говорим със стотина, а реципиента мисли с петстотин думи в минута и може да си прави потресаващи асоциативни разходки. Важното е, ние да му посочим пътеката, по която да тръгне, за да стигне там, където ни е необходимо.
За това ни помагат не само самите думи, а споменатите по-горе езикови изразни средства: стилистически фигури (реторическо обръщение и апострофа, реторическо възклицание, реторически въпрос, повторение, анафора, епифора, тавтология, безсъюзие и многосъюзие, антитеза, градация, паралелизъм, инверсия, замълчаване, елипса, двусмислие), тропи
(метафора, олицетворение, хипербола, литота, прякор, метонимия, синекдоха, епитет, алегория, сравнение, евфемизъм, перифраза, ирония, сарказъм), други устойчиви словосъчетания
(фразеологизми, пословици, поговорки, крилати фрази, езикови шаблони).
Част от политиците, журналистите, педагозите, бизнесмените, чиято езикова грамотност буди сериозни съмнения, прочитайки горната поредица възкликват, че спокойно преживяват и без нея. Свещена простота на хора, напомнящи един литературен герой, който бил безкрайно учуден, че цял живот говорил в проза. Независимо дали познавате или не познавате тези изразни средства, вие ги употребявате ежечасно. От една страна те придават живост, колорит на езика, от друга изпълняват сериозни смислови функции. Да вземем една от най-

328 популярните тропи – сравнението, съпоставянето на едно Нещо с Друго нещо. В битов план, обяснението на факт, явление, събитие или съждение за тях, в публично комуникативен план, логическата или реторическа (индуктивна, дедуктивна, традуктивна) аргументация се основават на сравнението. За да стане ясен за реципиента един предмет (лице, факт, явление, събитие и пр.), ние го съпоставяме с друг, познат (достъпен за равнището му) предмет. В едната част на нашата словесна конструкция ние съобщаваме нещо, което е непознато или неясно, в другата част съобщаваме нещо, което е познато и ясно за реципиента. Свързваме двете части с „подобно на‖, „сякаш‖, „същото е‖,
„както и‖, „като че‖, „сходно с‖, „еднакво с‖ и т.н. Ще кажете, Сравненията
– да, но метафори, анафори, реторични въпроси?‖ Просто не знаете, че когато по време на заседание разпалено обяснявате: „Ако сега не направим това, ние ще загубим позициите си, ако сега не направим това ние навярно ще фалираме, ако сега не направим това, и децата, и внуците и... кокошките ще разберат, че не сме професионалисти, не сме специалисти, а шепа неграмотни псевдо икономисти!‖ Само в това изречение има анафора, която по същество е и повторение („ако сега не направим това‖, „не сме‖, „и‖), градация (губим позиции, фалираме, проваляме се като специалисти), хипербола (ще ни се смеят кокошките).
Мога да ви дам примери с всички стилистически фигури и тропи, да ви дам примери с пословици, поговорки, щампи, „крилати слова‖ взети от ежедневната реч на хора от всички социални, образователни и професионални етажи. Следователно, въпросът не е дали използваме споменатите изразни средства, а дали ги познаваме и дали можем целенасочено да ги превърнем в инструмент за влияние и постигане на нашите цели. Искаме ли да сме професионалисти от висока класа, това е задължително.
Чували ли сте „У всеки манастир – свой закон!‖. Народът не създава случайно своите сентенции. Ако искаш да общуваш, ако искаш да работиш и да се сработваш с другите, ако искаш да накараш някой да работи за тебе, трябва да познаваш законите, нормите, принципите, правилата, по които живее той и неговата общност. Познавайки ги, ти ще можеш да се слееш с неговата среда. Най-сигурното средство за

329 врастване в някаква среда, в някаква вече създадена ситуация или атмосфера е езиково-говорния стил. Намирането на адекватен на средата и на конкретните реципиенти стил е едно от най-големите достойнства на публичния говорител. Но това нагаждане към ситуацията носи известни рискове. Тук чувството за мярка трябва да ви задържи в граници, в които да запазите собствения си образ и да не ви приемат за човек, който за да се хареса на събеседниците си, неумело имитира техния стил на общуване. Повярвайте, това се случва доста често, когато в комуникативния процес участват хора с различни образователни, професионални, длъжностни, социални, възрастови и прочие подобни характеристики.
Подмазването най-лесно се
„разсекретява‖ при употреба на диалектизми, жаргон, модни клишета.
Тъй като споменахме жаргона и клишетата, нека кажем няколко думи за тези постоянно анатемосвани изразни средства. Има жаргон и жаргон, клише и клише. Днес понятието жаргон не се изчерпва с първообраза си от преди две столетия – аргото на френските престъпници. Под жаргон ние разбираме многобройните професионално, възрастово или социално детерминирани стилистически модификации и лексикални (количествени и качествени) равнища на езиково общуване.
Жаргонът и клишето са първи братовчеди. Ето ви пример. Участник в телевизионният експеримент „Сървайвар‖, лети със самолет над
Карибските острови. От възхищение и удоволствие квичи, вие, мучи нечленоразделно и от време навреме крещи „Якоооо!‖. Не се опитвайте да съдите строго комуникативните послания, които този красавец излъчва. Нали информацията е в основата на комуникацията. Ами с три буквената жаргонна думичка „яко‖, която е едновременно с това информационно натоварено клише, той дава своя събрат по интелект и езиков багаж онова, което дядо Вазов би ни предложил в сто страници апотеоз на Майката природа. „Яко‖ е начало на асоциативна верига
(дълга или къса, богата или бедна) в съзнанието на реципиента. Даже да е само заради това, публичният говорител е длъжен да познава жаргона на групата, с която общува. Но ако оставим настрана тези с трите мозъчни гънки и се върнем в света на деловата комуникация ще видим,

330 че бизнеса и администрацията имат свой жаргон изпълнен с клиширани думи и фрази. Тези думи и фрази са полезни с това, че носят стандартизирана информация, чийто код е известен както на адресанта, така и на адресата. Използването на тези клишета спестява време, място в деловите контакти. А има и още нещо. Не винаги е приемливо да кажеш в прав текст някои неща, затова деловата практика ги е вкарала определени шаблони. Върхът в това отношение е дипломатическото общуване, чийто писмен и говорен стил е изпълнен с клишета, в които по сполучливия израз на един огнеборец „За едно се отнася, а за друго се касае!‖

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: