Първа. Делово общуване



Pdf просмотр
страница139/155
Дата28.04.2023
Размер2.19 Mb.
#117482
1   ...   135   136   137   138   139   140   141   142   ...   155
PUK 1
съществена новост, да внася в предмета на интерпретация (предмет в най-широкия смисъл на думата) нови, неизвестни, непознати до сега свойства и признаци, които му придават нови отговарящи на нашите цели и интереси качества. А кое трябва да се счита за ―нови свойства‖?
На практика съществената новост неизбежно се свежда до понятията
―съществено‖ или „значително‖ изменение (в прототипа, в ситуацията, в мисленето и пр.). Ако си изменил много, ако си изменил значително и съществено нещата – направил си изобретение, ако си изменил малко, ако си изменил нещата частично, съществуват други определения и прилагателни отразяващи степента на иновацията. Параметрите на
―много‖ и на ―малко‖ се определят на базата на конвенционални или


316 обективни критерии. Резултатът от творческия акт трябва да бъде отстраняването на споменатото по-горе противоречие
(противодействие), ето защо творецът (изобретателят) трябва ясно да формулира противоречието и да го отстрани (преодолее), да дефинира приетото за ―несъчетаемото‖ и да го ―съчетае‖ и т.н. Тук е особено важно да се преборим с инерцията: някой някога е дошъл до извода, че е Нещо е невъзможно, че Нещо е несъчетаемо с Другото. Вероятно, дори сигурно е, че е имал основания за това. Междувременно са възникнали съвършено нови условия, отпаднали са противоречията, но по силата на инерцията (традицията, робуването на авторитети) Нещото продължава да се смята за невъзможно, неотстранимо, непреодолимо. Ако ние научим децата, ако ние научим студентите да мислят критически и аналитически, а от там творчески, много по-рядко ще се стига до подобни ситуации. Тук, както и другаде, ще поставим само стръвта на въдицата. Хорариумите във висшите училища не позволяват съчетаното провеждане на теоретични и тренировъчни занятия в обем, който гарантира професионализирането в това направление. Който е убеден, че тези знания и умения ще му бъдат полезни, ще трябва сам да ги усвои и усъвършенства.
Понеже нашата тема е критическото и аналитическото мислене, трябва да разгледаме още един въпрос. За да не бъдем критици за критиката, разглеждайки нещата, ние трябва да открием тяхната динамика (зараждане, развитие, отмиране и т.н.) и структурата на тяхната статика (онова, което ги детерминира като такива). Затова ще се спрем на въпроса за алгоритмите. Терминът ―евристика‖ в математиката се употребява, когато става дума за строго определена последователност от операции за решаването на даден тип задачи. Тази последователност носи названието алгоритъм. Всяка операция в алгоритъма е определена функционално, темпорално пр. и не зависи от човека, който я осъществява. Извън точните науки, в по-широк смисъл, алгоритъм наричаме всяка програма за планомерно насочени действия.
Една и съща задача, обаче, може да бъде решена по различни начини, в зависимост от това, кой и как я решава. Тук възниква творческия момент.
Пътят от възникването (дефинирането) на проблема до неговото


317 решаване може да бъде различен. Целта е по най-ефективния, по най- рационалния начин да дойдем до решението. Това може да стане с помощта на следните методи:

Метод на разделянето - всички са чували сентенцията
„Разделяй и владей!‖ тя важи не само в политиката и във военното изкуство. Методът на разделянето на (относително) независими една
от друга части на проблемът, който имаме да решаваме, е популярен
и достъпен творчески метод. Освен че разделя задачата на по- понятни, по-лесно решими подзадачи, той ни позволява да открием излишните части (елементи) на цялото. По същество това е въвеждащата част към следващият метод§

Метод на отхвърлянето или видоизменянето на ненужните
детайли - отстранявайки излишното, ние рационализираме предмета.
Раздробяването на цялото ни позволява да приложим един друг метод, – методът на отделянето.

Метод на отделянето - той се изразява във временно или постоянно отстраняване или самостоятелно разглеждане на тази част
(елемент, момент, свойство), която създава затруднения. Традицията, навикът, споменатото по-горе робуване на авторитети
105
са ни приучили да разглеждаме много неща като неотделими съвкупности. Вгледаме ли се внимателно в тях, анализираме ли ги, установяваме, че това е грешка;

Метод на обединяването – той е противоположност на методите на разделянето и отделянето. Става дума за обединяване на операции, функции и пр. при което (предполага се) цялостните или интересуващите ни функции на обекта се променят в желаната от нас форма и посока;

Метод на универсалността и нейния вариант методът на
мултипликацията - методът на обединяването е плацдарм на методът на универсалността и нейния вариант методът на мултипликацията.
105
Нека направим една уговорка. Не сме против авторитетите от близкото или далечно минало. Но техните заключения са плод на тяхното време, на тяхното научно- информационно равнище, при които истинността и правилността на казаното от тях са били безспорни. Не е обида към авторитета или паметта им, когато условията се променят да отхвърлим техните схващания. Самите авторитети биха се обидили, ако знаеха, че най-често сивите мишки в науката, в икономиката, в политиката, ги използват като щит за собствената си безплодност.


318
Един обект или част изпълнява няколко функции или притежава качеството взаимозаменяемост с обект (елемент, част и пр.) от/в поредица от машини или процеси;

Метод на асиметрията – той е много популярен в техническата сфера. По традиция в проектирането на повечето машини е заложен принципът на симетрията. Целесъобразното нарушаване на този принцип може да ни даде или да подскаже интересни творчески решения;

Метод на матрьошката - прилагането на концентричния или спираловидния способ на индуктивно или дедуктивно търсене или изложение на някакъв материал е пример за методът на матрьошката


Сподели с приятели:
1   ...   135   136   137   138   139   140   141   142   ...   155




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница