Първа. Делово общуване

331 придават своеобразна топлота на словото, очовечават говорния стил.
Между другото, ругатните, а понякога и цинизмите могат да постигнат огромен емоционален ефект. Но те са стилистическа отрова, която е допустима само като противоотрова и то в изключителни случаи. По- добре в деловите контакти забравете ругатните и цинизмите, а покрай тях прякорите и епитетите даже, когато те характеризират комуникативния стил на контрагентите ви. Опростачената реч, звучаща по националните и кабелни телевизии не е еталон за подражание и не би ви донесла бонификация при деловото общуване. Що се отнася до специфичното словотворчество и абревиатурите, ако те не са познати на адресата, са нещо като шум в системата. „Добрата‖ традиция на потресаващите съкращения от времената на социализма (модшевкоп, наркооп, хоремаг, пуг, профгрупа и пр.) вече е надмината от съвременните словоизвъртачи, създали „мобилрент‖, „еврокамион‖,
„сийлтопинженеринг‖, „кипра стил‖, „сексис‖ и пр. главоблъсканици за читателя и слушателя. Не става дума да се превърнем в пуристи и заедно с мръсната вода да изхвърлим и бебето. Има редица съкращения, които особено в писмената форма рационализират общуването. Просто трябва да бъдем прецизни при използването им.
Темата за „забранените” думи и ругатните е по-сложна, тъй като за всяка публика в тази категория влизат различни думи и словесни изрази. Докато един човек смята за ругатня възклицанието „По дяволите!‖, друг въобще не би му обърнал внимание. Същото е валидно и за псувните. Някои смятат псуването за отвратително, докато други
(например сърбите) го възприемат като част от ежедневната речева практика. Истината е, че повечето хора смятат ругаенето за неуместно в публични ситуации. Има още категории забранени думи, които не трябва да срещаме в речника на публичния говорител. Примерно епитети като жълтурко, шваба, жабар, негро, мангал, педал и др. са създадени, за да унизижат тези, към които са насочени. Употребата им не е само признак на езиковото тесногръдие и нечувствителност на говорещия. Тя носи оценъчен характер по отношение на онези, които се отличават по етнически, културен, сексуален или друг признак.

332
Не е редно да говорим за речевия стил без да засегнем въпроса за граматическите правила. Самата дума „правила‖, изключва коментариите. Веднъж приети и утвърдени, правилата трябва да се знаят и да се спазват. Те са създадени, за да може така да кодираме нашата мисъл, че този, който я чуе или прочете, да я декодира по същите правила. Само при този случай ние ще спазим изискването мислено, казано и разбрано да бъдат оптимално равнозначни.
Нарушавайки правилата на граматиката при структуриране на изречението, ние принуждаваме реципиента да гадае какво точно искаме да кажем. Иначе казано, слушателят или читателят насочват вниманието си върху текста като такъв, а не върху съдържанието и смисъла на посланието. Допустимо е, публичният говорител да наруши едно или друго правило на граматиката. Но това може да се направи само съзнателно, като нарушението се натоварва с функциите на изразно средство. Тук важи още един принцип: „Можеш да нарушаваш само тези правила, които познаваш добре!‖ Нарушения на граматическите правила се допускат и тогава, когато се използва специфична за конкретната аудитория лексика и стилистика. Има случаи, в които, ако говориш като
„олицетворена граматика‖, издигаш стена между себе си и събеседниците. Но в случая става дума за „локални норми‖ и за умишлено използване на тези норми при строежа на речта. Това ни позволява да направим извода, правилността се определя двустранно и дали един израз или словоред е коректен зависи както от езиковото равнище на говорителя, така и от езиковото равнище на неговите реципиенти. Добре е да сте запознати с речевите образци на групата, към която адресирате посланията си.
Нека завършим разговора за словесната култура на публичния говорител с уговорката, че той само поставя началото вашата работа за овладяване на професионални езиково-говорни навици. Създаването на езиково-говорни умения и навици не се изчерпва с научаването на правилата. Правилата са само скеле, около което се изгражда езиковата и говорната култура. За говорното майсторство важи докторския анекдот:
„Можеш да научиш за десет минути младият лекар да оперира апендицит. Но са му нужни десет години практика, за да научи какви

333 усложнения настъпват при тази проста операция.‖ Така е и с красноречието – усъвършенства се цял живот. Но освен практиката пред слушатели, добре ще е да се научите да използвате по-често енциклопедиите, речниците и особено синонимния речник. Едно нещо може да се каже или да се премълчи по десетки начини. Думите, както казахме, са знаци, символи. Всяка от тях (самостоятелно или в съчетание) рисува образ, обозначава чувство, предмет. Ако този, който те слуша или чете не „вижда‖ и не „чува‖ онова, което ти обличаш в словесни одежди – разминаването е сигурно. Така че, ако искате да сте ефективни и ефектни публични говорители, бъдете добри за всеки образ, чувство или предмет, да разполагате поне с по десетина словесни знака. Освен това, слушайте другите. И от най-неукия можеш да чуеш такива речеви обрати, които ще ти помогнат да направиш словото си живо и действено. Особено внимавайте за различията между устния и писмения стил. Не забравяйте, че когато направите гаф говорейки, може да се извините, може да се поправите, но запечатаната на хартия глупост остава вовек и веков!

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: