Първа. Делово общуване

188 постигане на съгласие и установяване на доверие, провеждане на политика за преодоляване различията, чувство съпричастност, позитивно настроение, надежда и оптимизъм, работа в екип, умения за управление на емоциите (емоционална интелигентност). В хронологичен аспект, от гледна точка на важността им и относителното им влияние, основните ценности, които са изключително важни за бизнес комуникациите и за бъдещето на организацията, са следните:
1.
Емоционалната интелигентност (ЕИ)
В класическата литература проблемът е бил поставян като необходимост от „възпитание на чувствата‖, „нужда от благородство‖, или
„богата сетивност‖.
Интелигентността, проницателността, идейността, физическото здраве - всички те трябва да са от характерните качества на личността. Действеността (мoutus anima), емоцията – ―духът, който ни движи‖ и интелигентното възприемане на този ―дух‖ са съществен елемент и единствените, които правят изпълнението на една работа изключително.
Емоциите са пътеводител през живота – те са отправна точка към развитието на личността, поставят предизвикателства, придават на ежедневието повече задълбоченост и значение. Когато се тълкуват погрешно, те носят опустошения и болка.
Емоциите изискват интелигентност. Това е възможността личността да притежава на практика и други характеристики, освен нивото на интелигентност, изграждано с годините. Този набор от характеристики е емоционалната интелигентност: ―Качества като способност за мотивация и устойчивост към фрустрация; контрол над импулсите и отлагане на търсенето на удовлетворение; контрол над собствените настроения и умение да не допускаме неуспехите да потиснат способността ни да мислим; склонност към емпатия и надежда‖
Усвояването на качествата на емоционалната интелигентност, дава възможност за групиране на способностите и уменията в шест групи:

189
• Разбиране на собствените емоции – самосъзнание, контрол над собствените чувства;
• Управление на емоциите – контрол над емоциите, насочване на емоциите към позитивния емоционален спектър, по възможност това да се прави редовно;
• Лична мотивация – притежаването на това умение предполага ефективност във всяко начинание, съзидателност;
• Разпознаване на емоциите у другите – емпатия, основно
―човешко умение‖, важно за сферата на комуникациите;
• Контрол над взаимоотношенията – изкуство за управление на емоциите у другите; способност, която гарантира популярността, лидерството и ефективността в междуличностните отношения;
• Трансформиране на емоциите – справяне с личностни и житейски промени; умение да се дефинират противоположните чувства, възможност за трансформирането им (напр. отчаянието в надежда, самотата в създаване на контакти, лъжата – в доверие и др.).
Емоционалната интелигентност е способността да се разпознават и регулират емоциите в себе си и в другите.
Доказано е, че техническите и познавателните умения са важни, но емоционалната интелигентност е два пъти по-важна в приноса към успеха, отколкото интелектът и опитът. В продължение на много години когнитивната интелигентност, опитът и познанията бяха надценявани. Но като предсказания за успех бяха твърде несигурни. Способността на човека да възприема, идентифицира и управлява емоциите е основа за успех в почти всяка работа и особено важна за успешните кмуникации.
Емоционалната интелигентност е не само „овладяване на чувствата‖, „добро възпитание‖, а и придобиване на по-висока степен на светоусещане. Няма голямо човешко добро, без голяма емоция. Според
Дж. Колинс „Половината от нашите грешки в живота идват от чувства, там където сме длъжни да мислим и от мисли, там където сме длъжни да чувстваме‖ .
Изследванията определят емоционалната интелигентност като способност, определяща доколко добре или зле хората използват другите си интелектуални способности. Това е способност за овладяване

190 на емоционалните импулси, за вникване в нечии чувства, за поддържане хармонични балансирани взаимоотношения или по думите на Аристотел това е "онова рядко умение да се разгневиш на уместния човек, в уместната степен, в уместното време, за уместната цел и по уместния начин‖ .
За да е успешни бизнес комуникациите, участниците в този процес трябва да осъзнават резултата от своите действия, трябва да знаят какъв ще е ефектът от думите и действията при взаимоотношенията.
Трябва да могат да демонстрират емпатия, да знаят как да се изслушват. Трябва да знаят как да използват средствата на ефективната комуникация, за да постигнат бизнес резултати. При движението по възходящата спирала на успеха ефективният комуникатор трябва да спазва следните стъпки:
• Да спре и да премисли преди да пристъпи към действие – винаги има и друго по-добро решение;
• Да дефинира проблема и чувствата, които изпитва – емоцията не го ли подвежда?;
• Да се освободи от негативните мисли, поставяйки си позитивна цел, решението на която зависи само от него, да не прехвърля отговорността на друг;
• Има ли изход от ситуацията, кое е най-доброто решение?;
• Какви са очакванията и последиците – няма ли да си създаде врагове или незаслужено да нарани някого?;
• Да продължи напред и приложи най-доброто решение. Този, който знае, няма нужда да крещи, за да бъде чут;
• Никога да не забравя основните качества, от които се състои
EИ, те само могат да станат най-добрият помощник при междуличностните контакти;
• Да се постарае да бъде ценен и уважаван, да бъде субект в общуването – един вечен стремеж в човешката природа. Така би се радвал на добри взаимоотношения;
• Никога да не пропуска възможността да изкаже поздравления за нечие постижение или да изрази съчувствие в момент на нещастие или разочарование;

191
• Да спазва обществените правила и норми, все пак живеем в едно демократично общество с установени морални ценности;
Резултатът от притежаването и демонстрирането на тази ценност при осъществяване на бизнес комуникации, където всеки ден се контактува с различни хора, докосват се различни съдби, решават се компетентно, е възможността за проява на емпатия, самоконтрол и позитивни взаимоотношения. Ключът към успеха се крие в изискването за равновесие и спокойствие на духа, трезво мислене и изчистване на ума от всичко второстепенно. Реализирането им се предвижда в средата на активни, критични хора, които имат широк хоризонт, поемат отговорност за важните решения в живота си и се подготвят за човешки взаимодействия и работа в информационното общество чрез собствената мотивация за формиране на емоционални и професионални компетенции.

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: