РАЗДЕЛ ТРЕТИ: ДЕЛОВО ОБЩУВАНЕ, РЕТОРИКА И СТИЛИСТИКА

210
1.
Изходната база на публичното словесно общуване
Изпълнителските проблеми имат няколко аспекта. Първият е свързан с предварителната подготовка, с оформяне на идеята за решаването на някакъв проблем чрез публични словесни контакти и написването на евентуалния текст на собственото ни послание. Вторият е организационно управленският аспект, който основателно може да бъде наречен продуцентско-режисьорски. Той е свързан със създаването на сценарий и с „вкарването на изпълнителите‖ именно в нашият сценарий за делово публичното общуване. Третият аспект е собствено изпълнителският. Той е свързан с проблемите на ръководенето или участието в едно делово събиране. Между другото и в трите аспекта аналозите с литературното и театралното изкуство
(особено в тренажа
37
) са твърде много, затова в този раздел ще спрем вниманието ви на някои моменти от подготовката за/на деловите устни или писмени публични контакти и от тази гледна точка.
За да отговорим на западната мода, във висшите училища всички прописаха есета. Любопитно е да научите, че от двадесет и седем университетски преподаватели, които възлагат на студентите да пишат есета нито един (!) не можа да формулира какво е това есе. Да не говорим за самите студенти. В средното училище също се изявяват в
„модерни‖ жанрови форми. Сега и писмени матури ще се въвеждат. На приемните изпити в много висши училища кандидатите „развиват‖ теми по литература и история, пишат „есета‖ по философско етически проблеми. Станахме пишеща нация, която...не умее да пише. Тази констатация не е пресилена. Преди няколко години, на един от авторите на учебника, се наложи да чете курс пред учителки по български език и литература, които проверяват писмените работи на студентите. На въпроса: „Какви са функциите на въведението на едно писмено или устно съчинение?‖, нито една не можа да даде сносен отговор. Затова и
37
В много печатни източници по мениджмънт, по педагогика и в други области, ще намерите описани на различни „модерни активни методи‖ за обучение. Истината е, че игровата методика се използва още в древен Китай, а нейната публична реабилитация в края на ХІХ и началото на ХХ в. е дело на К.С. Станиславски и руската театралната педагогика. 30-те години, през английския театър, тази методика достигна и до Щатите.
След Втората световна война тази методиката навлиза широко в западното образование.

211 върха на критериите, по които оценяват интелектуалния потенциал на бъдещите висшисти е колко правописни грешки са направили, колко пълни члена са пропуснали, колко цитата са употребили. Дали може да мисли, да формулира тези, да се аргументира, дали може да структурира изказването си, никой не се интересува от това. Какъв е смисъла да знаеш граматиката (която е само част от кода, чрез който общуваме), когато не знаеш какво искаш, защо го искаш и как да накараш и другия да го поиска, което, в крайна сметка е цел на общуването! Българските студенти безпогрешно рецитират латинските названия на тропите и фигурите, знаят правилата и нормите, т.е познават средствата, но на репродуктивно равнище. Те сериозно отстъпват на западните си колеги, когато трябва оперативно, продуктивно и ефективно да приложат тези средства. Вината за този недостатък е изцяло на образователната система и на преподавателите.
2.
Важни моменти от създаването на текстовата основа
на публичното общуване
В този раздел ще ви занимаем с някои важни моменти от създаването на текстовата основа на публичното общуване – монологичните и диалогичните форми на словесен контакт. На практика, процесът на подготовка за устно или писмено публично общуване е един и същ. Разликите се появяват в последната редакция и в процеса на самото общуване, когато стилистически съобразяваме посланието с това дали ще бъде слушано или четено, съобразяваме сценария на поведението си с това дали сме публика, участници или ръководители на публичния диалог.
Подготовката на/за за словесна комуникация (трябва да) започва с осъзнаване на нуждите и интересите, които ни заставят или предизвикват да обявим публично отношението си по някакъв проблем.
Тези нужди и интереси се проектират в целите на изказването, което трябва да бъде разглеждано като елемент на едно бъдещо публично общуване. Целеполагането е обект на друга тема, но и тук са нужни няколко думи по този въпрос. Макар и в работен вид, за да започнем

212 работа по подготовката, се налага да определим целите, които

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: