Първа. Делово общуване

219
Да се върнем сега на въпроса за създаването на нашето
„произведение‖. Макар да казахме, че този раздел е посветен предимно на монологичните и диалогични форми на словесна изява, въпросите, които ще засегнем в следващите редове се отнасят и до сценариите, които създаваме за различните делови срещи. „Деловата драматургия‖ не се отличава структурно от театралната и се подчинява на същите творчески закони, затова ще се опрем на теорията на литературата. Тя оперира с три съществени за нас понятия – род, жанр и вид, по които гимназиалните знания на студентите клонят към нула. Под жанр обикновено се разбира определен тип литературни произведения, принадлежащи към един и същи род – епос, лирика или драма. Някои влагат в термина сьдържателно-тематичен смисъл, говорейки за исторически, битови, приключенски и пр. романи, разкази, пиеси. Други автори разглеждат жанра като подвид и от гледна точка на формата или на характера на интерпретацията говорят за комедия, фарс, трагедия, мистерия и пр. Ясната жанрова характеристика придава лице на произведението. Макар на съвременната литература да не е чуждо смесването на жанровете, все пак добрите творби притежават показатели, които ги определят жанрово, а „примесите‖ в тях имат характера на пикантни подправки. Погледнато от наша гледна точка на литературоведското понятие род отговарят двата големи дяла на публичното общуване – монологът и диалогът.

Монолог - свободно в съдържателно и в конструктивно отношение изказване. Но свободата му е относителна и зависи от реципиентите. Публичното изказване (трябва да) отговаря на възникнали във връзка с някакви потребности или интереси въпроси, независимо дали тези въпроси са зададени гласно или не. Имаме предвид, че ако не са ни попитали предварително нещо, то ние с нашето послание сме длъжни да провокираме в съзнанието на адресата си проблеми, на които да дадем отговори или решения. Ако не направим това, никой няма да ни слуша. Ефективната реч, добрият доклад, интересното изказване са по същество скрит диалог, при който единият „събеседник‖ – ораторът, публичният говорител – отговаря на негласно зададените от другия
„събеседник‖ – слушателят, контрагентът – въпроси.

220

Диалог - за разлика от монолога, е видимо зависим от конкретните условия. В неговата най-разпространена схема – редуване на стимулиращи и реагиращи реплики – всяко изказване е предпоставено от предишното и обуславя следващото. Тази ситуативност и контекстуалност на словесните блокове в диалога предопределя и неговата относителна непроизволност.Тъй като по- нататък ще се занимаваме специално с класификацията на устните публични изяви тук само ще маркираме под черта няколко момента от този проблем
45
, сега ще продължим разговора за създаването на базовия текст на изказването.
4.
Видове реторическо общуване
При реторическото общуване, също както в литературата, можем да говорим за идея и тема.

Идея - това е интерактивната същност на основната мисъл
(искането), предназначена за адресата на посланието. Идеята на публичното изказване не е логическа, а реторическа категория. Ако анализирате една добра политическа реч, ако анализирате едни икономически или дипломатически преговори, ще установите, че идеята им рядко се припокрива с произтичащите от съдържанието на общуването логически изводи. Идеята на публичния словесен акт е детерминирана мирогледно, икономически, политически, емоционално,
45
На следващия етаж от класификацията, който отговаря на литературното понятието жанр са формите, на които се „разпада‖ всеки от родовете. За основни „жанрове‖ на монологичните изяви приемаме доклада, речта и лекцията, а на диалогичните – полемиката и (условно казано) не основните форми на устно публично общуване, свързани с ръководенето и участието в различни събирания. Всеки от тях продължава своята диференциация и на видово равнище. Докладите са информационни и тържествени; речите – убеждаващи и тържествени; лекциите са информационни и квалификационни; полемиката включва дискусията и диспутът; не основните форми обединяват словесните изяви при ръководенето или участието в събирания. Тук се налага да направим и едно уточнение, свързано с модния термин „презентация”. В този вид, в който се практикуват у нас, презентациите са най-често самодейни подражателни „екшъни‖, организирани от хора без необходимата подготовка по теория, методика и практика на публичното общуване. Това е причината да се появи още едно терминологично недоразумение – включването на презентацията в родово-видовата класификация на формите на публичното словесно общуване. Презентацията е

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: