изказването трябва да постигне

213
За нас по-интересно е другото направление, за което е приет модерния термин
„убеждаваща комуникация”
39
Убеждаващата комуникация също има модификации – пропаганда и агитация. Макар че двата термина са натоварени с известна негативност от близкото минало, техният обем и граници са по-ясно очертани от тези на всевъзможните преводни и „ново изобретени‖ названия на дейности от този род. Пропагандното общуване цели да постигане „реакция- отношение" към предмета на интерпретация. То атакува мирогледното равнище на реципиента. Разчетено е на предположението, че променяйки избирателно елементи в ценностната нагласа на реципиента, в бъдеще той сам ще избере желаното и нужно за нас мислене и поведение. С други думи пропагандното общуване е относително дълбочинно общуване. Агитационното общуване преследва постигането на непосредствена „реакция-действие‖ в предлаганата или предполагана от говорителя форма и посока. В бизнес отношенията тези две комуникативни направления се материализират в маркетинга и рекламата. Тук нещата се свеждат до търговско разузнаване и прогнозиране, свеждат се до икономическа пропаганда и агитация, предлагаща на клиента/купувача отношение или действие свързано с конкретна стока или услуга.
След този начален прогностичен етап в определянето на стратегията и тактиката на комуникативния акт, следва тяхната обосновка. Тя е нужна не само на бъдещите адресати на нашето послание, но преди всичко на нас самите. Ако сами не сте убедени в онова, което ще предложите на вашите бъдещи слушатели, читатели или събеседници, бъдете сигурни, че и тях няма да убедите. За целта пак трябва да тръгнем по няколко линии. За да бъдете уверени в себе си и убедителни при защитата на позициите си, изключително важно е да сте наясно с общо-научната обосновка и на целите и на самия предмет
39
Въпреки, че сме принудени да го използваме, трябва да отбележим, че терминът
„убеждаваща комуникация‖ е просто смехотворен. Всеки акт на говорене, осъзнато или не, има за цел предизвикване на промени в мисленото или поведението на адресата.
Схемата на тези промени е „информация – мнение/убеждение/мотив – действие‖, така че в общуването между хората не съществува „не-убеждаваща комуникация‖, за да е необходимо да въвеждаме и термин „убеждаваща комуникация‖. Би било добре съвременните пишещи, да четат по-често древните мислещи!

214 на интерпретацията. Тази обосновка е от една страна теоретико- познавателна, а от друга – идеологическа. Благодарение на политиците- самодейци терминът „идеология‖ също получи известно негативно натоварване, но нека това не ви плаши. Самият Аристотел казва, че добрата реч се опира на три неща: ясна мисъл, ясно слово и ясен обществен интерес. Идеологията, това е ясния обществен интерес, дефиниран от ясни позиции, с ясни мисли и понятно слово. Идеологията дава отговор на въпроса: „За какво, в името на какво и за кого работиш?‖
В деловите политически и икономически отношения това е фундаментален въпрос. Често пъти от него трябва да тръгнем, ако искаме да разберем философията на поведението на лицата и групите с които контактуваме. Общо-научната обосновка, обаче, не е достатъчна за успешното и продуктивно участие в публична комуникация.
Професионализацията и в крайна сметка ефективността на деловия монолог или диалог в много отношения зависи от правилната частно- научна обосновка на системата от цели на комуникатора, на предмета на интерпретацията като такъв и в съответния контекст. Фактически това са въпроси, които ни помагат да изясним стратегията си като комуникатори.
Нека видим и някои от тактическите аспекти на преподготовката.
Обосновавайки своята тактика първо трябва да преценим до колко уместни са целите ни и произтичащите от тях задачи по отношение на предполагаемата обстановка на комуникативния процес (слушатели, повод, причина, условия, при които ще протече общуването). Трябва да обосновем актуалността на поставените цели и произтичащите от тях задачи от гледна точка на контрагентите в общуването, на социалния клиент-възложител и обективната конюнктура и, естествено, от гледна точка на реалността и постижимостта на тези цели при дадените условия. Когато изясним това, ще можем успешно да изберем ракетата носител на целите ни – темата, предмета, обекта на общуването.
Само в детската възраст мисъл и слово са едно към едно. В сферите на бизнеса, политиката и особено на дипломацията, често е валидна сентенцията, която изръси един огнеборец преди години по повод спектакъла на „Хамлет‖: „Това дето го говорят в тая пиеса, за едно се отнася, обаче за друго се касае!‖ Какъв е обектът на деловото

215 общуване и в каква тема ще го втъчем като предмет на реторическа интерпретация, в много случаи е решаващо за успеха на пропагандата, агитацията, рекламата или преговорите. Обемът и съдържанието на темата съжителстват в динамична връзка от една страна със системата от цели, които общуването трябва да постигне, от друга – със социалните, образователните, професионалните, интелектуалните и пр. параметри адресата на комуникативното послание или контрагента при преговорите и от трета – с обективните предлагани или предполагани условия (причина, повод, място, временен регламент и пр.), при които ще протекат контактите. Ако познаваме добре тези формиращи елементи на комуникационния процес, при избора на темата и оформянето на нейното съдържание ще можем да спазим едно важно изискване – изискването за репрезентативност

Изтегляне 2.19 Mb.

Сподели с приятели: