Първа общи разпоредби ч

1. събиране, оценяване и обмен на информация по отношение на заплахите за сигурността;

2. определяне нива на сигурност;

3. създаване на организация за обявяване на опасност за сигурността и поддържането на комуникационна система за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони;

4. предотвратяване на неразрешен достъп до корабите, пристанищата, пристанищните райони и зоните с контролиран или забранен достъп;

5. предотвратяване на нерегламентирано внасяне на оръжие, общоопасни вещества и средства на борда на корабите и в пристанищата и пристанищните райони;

6. монтиране и поддържане на система за обявяване на опасност по сигурността при заплахи или инциденти, свързани със сигурността;

7. техническа и физическа охрана на пристанищата, пристанищните райони и корабите, плаващи под българско знаме;

8. планове за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, изготвени въз основа на оценките за сигурността;

9. провеждане на обучения, тренировки и упражнения във връзка с плановете за сигурност.

(2) Наредбата се прилага за всички морски кораби, морски пристанища и морските пристанищни райони, попадащи в обхвата на глава XI-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., наричана по-нататък "Конвенция SOLAS", Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, наричан по-нататък "ISPS Code", и Директива 2005/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за повишаване на сигурността по пристанищата (ОВ, L 310 от 2005 г.), наричана по-нататък "Директива № 2005/65/ЕО", в т. ч. за:

1. пътнически кораби, включително високоскоростни пътнически плавателни съдове;

2. търговски кораби, включително високоскоростни с бруто тонаж от 500 бруто тона и повече, в това число корабите, посещаващи корабостроителните, кораборемонтните и други предприятия;

3. плаващи сондажни платформи;

4. морските пристанища и специализираните пристанищни обекти по чл. 111а и 111б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) на море, обслужващи корабите по т. 1 – 3, когато извършват международни плавания;

5. морските пристанищни райони, в които са разположени едно или повече пристанища и специализирани пристанищни обекти по т. 4.

(3) Разпоредбите на тази наредба се прилагат и за кораби, независимо от знамето, под което плават, когато плават към българско пристанище и са във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България.

(4) Разпоредбите на тази наредба се прилагат и за корабите от клас А съгласно Наредба № 20 от 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ДВ, бр. 73 от 2011 г.).

(5) Разпоредбите на тази наредба се прилагат и за зони извън границите на пристанищата и пристанищните райони по ал. 2, т. 4 – 5, в случай че оценката на сигурността ги определя като зони от значение за сигурността на пристанището или пристанищния район, както и за пристанища със специално предназначение, които отговарят на изискванията на чл. 1, ал. 2, т. 4 и 5.

(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" със заповед определя списъка на пристанищата по ал. 2, т. 4 и пристанищните райони по ал. 2, т. 5.

(7) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" предоставя на Европейската комисия и на държавите – членки на Европейския съюз, списъка по ал. 6 и ги информира за всяка промяна в този списък.

(8) Плаващите сондажни платформи, пристанищата и пристанищните райони по ал. 2, които приемат и обслужват корабите по ал. 2, т. 1 – 2, трябва да имат одобрена оценка на сигурността и одобрен план за сигурност по смисъла на тази наредба.

(9) За морските пристанища на Република България, които не попадат в обхвата на глава XI-2 на Конвенция SOLAS, ISPS Code и Директива 2005/65/ЕО, както и за всички пристанища във вътрешните водни пътища на Република България се прилагат само изискванията на глава осма на тази наредба.

(10) Наредбата не се прилага за военните пристанища, за военни, граничнополицейски, спомагателни и държавни кораби на Република България, използвани за нетърговски цели.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява функциите си по ал. 1 чрез Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията със заповед определя условията и реда за работа с информацията, съдържаща се в оценките на сигурността и в плановете за сигурност на корабите, пристанищата и пристанищните райони и в докладите за начина на извършване оценките на сигурността на пристанищата и пристанищните райони, както и защитата й от неразрешен достъп.

(4) В случаите, когато в оценките на сигурността и плановете за сигурност на корабите, пристанищата и пристанищните райони, както и в докладите за начините на извършване на оценките на сигурността на пристанищата и пристанищните райони се съдържа квалифицирана информация по смисъла на Закона за защита на квалифицираната информация, за тази част от информацията се прилага Законът за защита на квалифицираната информация.

1. компетентният орган по морската сигурност, който координира, привежда в действие и изпълнява надзор за прилагане на мерките за сигурност, предвидени в Регламент № (ЕО) 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (ОВ, L 129 от 2004 г.), наричан по-нататък "Регламент № (ЕО) 725/2004";

2. органът за контакт по въпросите за морска сигурност, който:

а) предоставя и обменя информация с Европейската комисия и с другите страни членки за привеждане в действие на мерките за сигурност на море;

б) съдейства, следи и подпомага Европейската комисия и другите страни членки по отношение на прилагането на мерките за сигурност на море.

Чл. 4. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпълнява функциите на лице за контакти относно сигурността на пристанищните райони.

Чл. 5. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предоставя на:

1. Международната морска организация, наричана по-нататък "IMO", списък на пристанищата, които имат утвърден план за сигурност, както и информация за всяка промяна в него;

2. Европейската комисия списък на пристанищата и пристанищните райони, които имат утвърден план за сигурност, както и информация за всяка промяна в него.

(2) Списъците по ал. 1 се предоставят и на офицерите по сигурността на пристанищните райони, офицерите по сигурността на пристанищата и офицерите по сигурността на корабите, плаващи под български флаг.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предоставя актуализирани сведения за местонахождението на плановете за сигурност на пристанището, както и за данните на съответния офицер по сигурността на пристанището и публикува тези сведения в интернет страницата на Глобалната интегрирана информационна система за корабоплаване – Global Integrated Shipping Information System, наричана по-нататък "Информационната система GISIS".

(4) Когато едно пристанище няма план за сигурност на пристанището и офицер по сигурността на пристанището, органът по сигурността на съответния пристанищен район по чл. 8 определя лице, което има квалификации за организиране на въвеждането на подходящите мерки за сигурност за времето на престоя на кораба в това пристанище.

(2) Органът за сигурност на пристанищния район е отговорен по въпросите на сигурността в съответния пристанищен район, както и за подготовката и изпълнението на плановете за сигурност на пристанищните райони, които се основават на констатациите от оценките на сигурността на тези райони.

(3) Един орган за сигурност на пристанищен район може да бъде отговорен за повече от един пристанищен район.

Чл. 9. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" след съгласуване с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с Държавна агенция "Национална сигурност" може да сключва алтернативни споразумения в областта на сигурността и еквивалентни договорености в областта на сигурността по смисъла и при спазване изискванията на глава XI-2 на Конвенция SOLAS и ISPS Code.

Чл. 10. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" след съгласуване с Държавна агенция "Национална сигурност" уведомява Европейската комисия за сключените алтернативни споразумения в областта на сигурността и еквивалентни договорености в областта на сигурността, както и за периодичната им актуализация.

Чл. 11. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" предлагат на Министерския съвет за утвърждаване национална програма за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони.

Чл. 12. Одобрените планове по сигурността на корабите и плановете по сигурността на пристанищата съдържат разпоредби, гарантиращи, че сигурността на корабите не се застрашава от който и да е кораб, от което и да е взаимодействие кораб/пристанище или от дейност от кораб до кораб – за корабите.

Чл. 13. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" може със заповед да преустанови или да ограничи временно или постоянно експлоатацията на пристанища, пристанищни райони или части от тях, когато те не отговарят на изискванията за сигурност по настоящата наредба.

Чл. 14. (1) Постигането на сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони се осъществява от:

1. министърa на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

2. министърa на вътрешните работи;

3. председателя на Държавна агенция "Национална сигурност";

4. Съветa по морска сигурност към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

5. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация";

6. генералния директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура";

7. органите по сигурността на пристанищата и пристанищните райони;

8. Съветa по сигурността при съответния пристанищен район;

9. офицерa по сигурността на съответния пристанищен район;

10. Съветa по сигурността при съответното пристанище;

11. офицерa по сигурността на пристанището;

12. корабопритежателите;

13. офицерa по сигурността на компанията;

14. офицерa по сигурността на кораба;

15. капитанa на кораба.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" изготвя и утвърждава процедури, които да осигурят ефективно взаимодействие, координация и размяна на оперативна информация между институциите и лицата по ал. 1. Процедурите трябва да са изготвени така, че да гарантират постигането на сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони за информиране и извършване на действия, както и на правилата и процедурите, обезпечаващи възможно най-добрия изход от възникналите заплахи за сигурността на корабите и българските пристанища и пристанищни райони. За обезпечаване на задълженията си по тези процедури всеки ръководител на ведомство или друга структура по ал. 1 изготвя свои вътрешни правила.

Чл. 15. (1) Съветът по морска сигурност е консултативен орган към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за стратегическо планиране и осъществяване на консултации, съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони. Съветът по морска сигурност подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в изпълнение на функциите му по координация на действията по предотвратяване и/или ликвидиране на възникнали заплахи срещу сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони.

(2) Съветът по морска сигурност се състои от:

1. председател – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

2. двама заместник-председатели – министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или оправомощени от тях длъжностни лица;

3. трима секретари – по един представител от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност";

4. членове – представители от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и от Държавна агенция "Национална сигурност".

(3) Съветът по морска сигурност разработва и утвърждава правилник за своята работа.

(4) Съветът по морска сигурност привлича в своята работа представители на други ведомства и експерти в областта на сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони.

(5) Поне веднъж на 12 месеца Съветът по морска сигурност анализира резултатите от прилагането на всички нормативни и индивидуални административни актове, регламентиращи постигането на сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, и препоръчва конкретни мерки за повишаване на ефективността им. При възникване на условия или проява на конкретен риск или заплаха за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони Съветът по морска сигурност се свиква извънредно.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" със заповед определят условията и реда за взаимодействие между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" при инциденти, свързани с нарушаване или със заплахи за сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони.

(7) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на вътрешните работи със заповед определят реда за насочване на сигнал, получен от система за сигурност на кораба (SSAS), в Морския спасително-координационен център (МСКЦ) и в Регионална дирекция "Гранична полиция – Бургас", както и реда за информиране на компетентните органи на крайбрежната държава по местонахождението на кораба.

Чл. 16. (1) Министерството на вътрешните работи (МВР) осъществява своите функции и задачи за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони в съответствие със своите компетентности, посочени в Закона за Министерството на вътрешните работи.

(2) Главна дирекция "Гранична полиция" към МВР осъществява контрол за спазване на граничния режим на пристанищата, като:

1. извършва гранични проверки на лицата, които влизат, напускат или транзитно преминават през страната с плавателни средства;

2. извършва преглед на багажи, транспортни средства и товари в зоните за осъществяване на входен/изходен граничен контрол на пристанищата;

3. ограничава временно или забранява движението на лица и транспортни средства в района на пристанищата при осъществяването на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност, за здравето и живота на хората.

Чл. 17. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или оправомощено от него длъжностно лице ръководи и координира действията по предотвратяване и/или ликвидиране на възникнали заплахи срещу сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони чрез средствата и състава на Центъра за управление при кризи към дирекция "Безопасност, технически надзор и управление при кризи" на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпълнява функциите на главен координатор на операцията по ликвидиране на заплахата за сигурността на кораби, пристанища и пристанищни райони.

(3) Оперативният дежурен на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е крайният получател на всеки сигнал за заплаха срещу кораби и български пристанища и пристанищни райони, получен при всички възможни получатели.

(4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията след съгласуване с ръководители на други министерства и ведомства и анализ на получения сигнал за заплаха може да предложи на министър-председателя да определи функциите на главен координационен център да се изпълняват от един от ситуационните центрове на други държавни органи.

(5) Разпорежданията на главния координатор на операцията са задължителни за всички участници в операцията.

(6) Главният координатор на операцията:

1. незабавно информира за получения сигнал другите заинтересовани органи и организации и изисква те да приведат ръководените от тях структури и звена в готовност за пълноценно участие в операцията; освен това незабавно се уведомяват и:

а) министърът на външните работи;

б) министърът на отбраната;

в) съответният областен управител;

г) кметът на съответната община;

2. според характера на получената предварителна информация относно постъпилия сигнал и оперативен анализ на другите факти и данни определя главен координатор на операцията в района на събитието за целите на операцията и оповестява заинтересованите други участници за своето решение;

3. ръководи пряко дейността на главния координатор на операцията в района на събитието;

4. ръководи и координира действията на всички структури, включени в операцията;

5. при необходимост информира, иска информация или оповестява международни организации, други правителства, администрации на чужди държави или техни органи, в т.ч. в случаите на отправяне на искане за помощ от тях – чрез Министерството на външните работи;

6. взема решения за привличане на неправителствени органи, организации, физически и юридически лица за участието им в операцията;

7. поддържа връзка с други координационни центрове на държавни органи и организации и, при необходимост, предлага извършването на действия от тяхната компетентност;

8. оповестява края на операцията.

(7) За координиране на операцията в района на събитието главният координатор на операцията в района на събитието по ал. 10 свиква и ръководи работата на временен кризисен щаб. Щабът се помещава:

1. в работните помещения на Морския спасително-координационен център на Изпълнителна агенция "Морска администрация" в дирекция "Морска администрация – Варна" и в дирекция "Морска администрация – Бургас", като за обезпечаване на неговата работа центърът ползва наличните технически и комуникационни средства на тези центрове – при заплахи/произшествия за сигурността на кораби на море;

2. в сградата, в която се помещава съответният служител, изпълняващ функциите на орган по сигурността на пристанищния район – при заплахи/произшествия в целия или в част от целия пристанищен район;

3. в сграда на съответното пристанище – при заплахи/произшествия в пристанището, когато е налична такава, а в останалите случаи – в сградата на съответния орган по сигурността на пристанищния район, в който се намира пристанището.

(8) При заплахи/произшествия със сигурността на кораби на море главен координатор на операцията в района на събитието е директорът на съответната териториална дирекция "Морска администрация", в чийто район се провежда операцията.

(9) При заплахи/произшествия в пристанища и/или пристанищни райони на море главен координатор на операцията в района на събитието е председателят на съвета по сигурността на съответното пристанище/пристанищен район, в чийто район се провежда операцията.

(10) Главният координатор на операцията в района на събитието:

1. в рамките на своята компетентност изпълнява разпорежданията на ръководителя на главния координационен център и поддържа пряка връзка с него;

2. ръководи пряко дейността на представителите на мястото на събитието на други ведомства, областните управители, общините и други организации, като им издава преки разпореждания и указания – в рамките на техните компетенции;

3. чрез главния координационен център, ако е необходимо, поддържа връзка и с други координационни центрове, подпомагащи неговата дейност.

(11) Представителите на мястото на събитието могат да имат следните органи или юридически лица: Министерството на отбраната, съответният областен управител, кметът на съответната община, съответната областна дирекция на МВР, териториални структури на Държавна агенция "Национална сигурност", Агенция "Митници", Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", пристанищният оператор, органът по сигурността на пристанището, офицерът по сигурността на пристанището, органът по сигурността на пристанищния район, офицерът по сигурността на пристанищния район, офицерът по сигурността на корабоплавателна компания, съответното областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) на МВР, както и други – по преценка на главния координатор на операцията в района на събитието.

(12) Представителите на мястото на събитието на други ведомства, на областните управители, на общините и на другите организации:

1. изпълняват пряко разпорежданията на главния координатор на операцията в района на събитието, в рамките на своите компетенции;

2. поддържат връзка с техни териториални структури и звена;

3. дават експертни съвети;

4. събират и предоставят допълнителна информация, свързана с операцията;

5. подпомагат техническото обезпечаване на ръководенето на операцията на място.

(13) В операцията по предотвратяване на възникнала заплаха или ликвидиране на последствията от възникнал инцидент по сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони могат да участват съгласно своите компетенции и технически възможности и други заинтересовани органи и организации.

(2) При обявяване нивата на сигурност се отчитат:

1. степента на достоверност на информация за наличие на заплаха;

2. степента, до която информацията за наличие на заплаха е потвърдена;

3. степента, до която заплахата е конкретна или неизбежна, според наличната информация;

4. потенциалните последствия от подобен инцидент, свързан със сигурността.

(3) При обявяване на трето ниво на сигурност Изпълнителна агенция "Морска администрация" дава инструкции и осигурява необходимата информация, свързана със сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, които биха могли да бъдат засегнати.

Чл. 19. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да делегира на призната организация по сигурността съгласно глава седма на тази наредба задължения, свързани със сигурността, с изключение на:

1. определяне на нивото на сигурност;

2. одобряване и приемане на оценката за сигурността на пристанището и пристанищния район, както и последващи изменения по приетата оценка;

3. определяне на пристанищата и пристанищните райони, които трябва да имат офицер по сигурността;

4. одобряване и приемане на план за сигурност на пристанището и на пристанищния район, както и последващите изменения на одобрения план;

5. упражняване на контролни мерки и мерки за съответствие;

6. определяне на изискванията по изготвянето на декларация за сигурност.

Чл. 20. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява и контролира прилагането на корабния план за сигурност и плановете за сигурност на пристанището и пристанищния район.

(2) Контролът за изпълнение на изискванията на глава ХI-2, Правило 9 на Конвенция SOLAS и на ISPS Code се осъществява от инспектори на Изпълнителна агенция "Морска администрация", определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" предоставя на Европейската комисия и на държавите – членки на Европейския съюз, списък с имената и данните за кореспонденция на своите служители, на които офицерите по сигурността на кораба, на компанията, на пристанището или на пристанищния район могат да докладват за проблеми, свързани със сигурността.

1. корабът оперира при по-високо ниво на сигурност от това на пристанището или на друг кораб, с който взаимодейства;

2. съществува споразумение между страни по Конвенция SOLAS относно изготвяне на декларация за сигурност за определени международни плавания или за определени кораби, извършващи такива плавания;

3. е била налице заплаха за сигурността или инцидент, свързан със сигурността, касаещи кораба или пристанището;

4. корабът се намира в пристанище, за което няма изискване да притежава и да изпълнява одобрен план за сигурност на пристанището;

5. се извършват дейности между кораби и за единия кораб няма изискване да притежава и да изпълнява одобрен план за сигурност на кораба.

(2) Исканията за изготвяне на Декларация за сигурност се потвърждават от капитана/офицера по сигурността на съответното пристанище или от офицера по сигурността на друг кораб.

(3) Исканията за изготвяне на Декларация за сигурност са в писмена форма и се подават от капитана/офицера по сигурността на кораба или от офицера по сигурността на пристанището, съответно до офицера по сигурността на пристанището или капитана/офицера по сигурността на кораба, чрез корабния агент.

(2) В случая по ал. 1 причините и условията за изискването на Декларация за сигурност се посочват в плана за сигурност на кораба, съответно в плана за сигурност на пристанището.

1. от капитана или от офицера по сигурността на кораб – от името на кораба;

2. от офицера по сигурността на пристанището или от друг орган, отговорен за бреговата сигурност – от името на пристанището.

(2) Декларацията за сигурност кораб – кораб се изготвя от офицерите по сигурността на корабите или от капитаните на корабите.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" определя минимален срок за съхраняване на декларациите за сигурност пристанище – кораб, сключени между кораба и пристанищата, които той е посетил, и декларациите за сигурност кораб – кораб, като този срок не може да бъде по-малък от срока, през който кораб е посетил последните десет пристанища.

(3) Декларациите по ал. 1 се съхраняват от офицера по сигурност на пристанището, а декларациите по ал. 2 – от офицера по сигурност на кораба.
Глава трета

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОРАБО- ПРИТЕЖАТЕЛЯ
Чл. 27. Корабопритежателят е длъжен да определи в плана за сигурност на кораба, че капитанът има преимуществена власт и отговорност за вземане на решения във връзка с безопасността и сигурността на кораба, както и че може да изисква съдействието на корабопритежателя или на друга държава – страна по Конвенция SOLAS, при необходимост.

Чл. 28. (1) Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на офицера по сигурността на компанията, на капитана и на офицера по сигурността на кораба при изпълняване на техните задължения по сигурността.

(2) Корабопритежателят предоставя на капитана на кораба информация относно:

1. лицата, отговорни за назначаване на персонал на борда на кораба;

2. лицата, които осигуряват фрахтоването на кораба;

3. данните за кореспонденция на страните по договор за наем за определено пътуване или по договор за наем за определено време, ако има такива договори.
Глава четвърта

СИГУРНОСТ НА КОРАБА