Раздел VIII Условия за изпитване и атестация на уредби, работещи с втечнен газ

1. преди да бъдат въведени в експлоатация за първи път;

2. преди да бъдат върнати в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

3. при всяко подновяване на атестацията, посочена в чл. 341.

(2) При проверката по ал. 1 се издава удостоверение за проверката, подписано от експерта и посочващо датата на издаване.

(3) Копие от удостоверението за проверката се представя на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

1. на тръбопроводите за средно налягане между вентила, посочен в чл. 332, ал. 2, на първия регулатор за понижаване на налягането и вентилите, поставени преди крайния регулатор за понижаване на налягането, се извършва:

а) тестване с налягане, извършено с въздух, инертен газ или течност с налягане 20 bar над атмосферното налягане;

б) тестване за газонепроницаемост, извършено с въздух или инертен газ с налягане 3,5 bar над атмосферното налягане;

2. на тръбопроводите с работно налягане между вентила, посочен в чл. 332, ал. 2, на единствения регулатор за понижаване на налягането или крайния регулатор за понижаване на налягането и вентилите, монтирани пред уредите, работещи на газ, се извършва тестване за газонепроницаемост с въздух или инертен газ с налягане 1 bar над атмосферното налягане;

3. на тръбопроводите, разположени между вентила, посочен в чл. 332, ал. 2, на единствения регулатор за понижаване на налягането или крайния регулатор за понижаване на налягането и контролните устройства на уредите, работещи на газ, се извършва тестване за газонепроницаемост при налягане 0,15 bar над атмосферното налягане;

4. в тестовете съгласно т. 1, буква "б", т. 2 и 3 тръбопроводите се считат за газонепроницаеми, ако след достатъчно време, необходимо, за да се достигне изравняване с околната температура, не се наблюдава спад в тестовото налягане в продължение на следващите 10 min;

5. на свързващите части на съдовете, тръбите и другите фитинги, подложени на налягане в съдовете, и всички свръзки между регулаторите за понижаване на налягането и разпределителната тръба се извършва изпитване за газонепроницаемост с пенообразуващо вещество при работно налягане;

6. всички уреди, работещи на газ, се задействат при номинален капацитет и се тестват, за да се провери горенето при различните степени на регулиращите ключове, като устройствата, които контролират изгасването на огъня, се проверяват, за да се гарантира тяхното задоволително функциониране;

7. след тестването съгласно т. 6 се извършва проверка на всеки уред, работещ на газ, свързан с димоотвод, като се проверява дали след 5-минутна работа при номинален капацитет и затворени прозорци и врати и с работещи вентилационни устройства проникват отработени газове от уреда в помещението през отвора на уреда за всмукване на въздух, като, ако има повече от моментно изпускане на такива газове, причината веднага се установява и отстранява, а уредът не се одобрява за употреба, докато всички дефекти не бъдат отстранени.

(2) Потвърждението по ал. 1 се вписва от ИА "МА" след проверка за приемане по чл. 339.

(3) Потвърждението по ал. 1 е валидно за срок не по-дълъг от три години.

(4) Потвърждението по ал. 1 се подновява само след нова проверка за приемане по чл. 339.

(5) По изключение, когато собственикът на кораба или негов представител представи обосновано искане, ИА "МА" може да продължи валидността на потвърждението за не повече от три месеца без извършване на проверката по чл. 339.

(6) Продължение по ал. 5 се вписва в корабното удостоверение на Общността.

1. чл. 6, ал. 3 и 4;

2. чл. 20 - 22;

3. чл. 124, ал. 2 и чл. 128, ал. 2;

4. чл. 171, ал. 2 за номинални натоварвания над 50 V.

Чл. 343. На пътническите кораби не се допуска следното оборудване:

1. лампи, захранвани с втечнен газ или течно гориво съгласно чл. 295;

2. печки с изпарителни горелки съгласно раздел IV на глава дванадесета;

3. нагреватели на твърдо гориво съгласно раздел VII на глава дванадесета;

4. устройства, оборудвани с фитилени горелки съгласно чл. 299, ал. 2 и чл. 300;

5. уреди за втечнен газ съгласно глава тринадесета.

(2) В случай че прилагането на разпоредбите по тази глава, отчитащи специфичните изисквания по отношение безопасността на лицата с ограничена подвижност е трудно на практика или води до неоправдано високи разходи, допуска се ИА "МА" да разрешава изключения от тези разпоредби на основание препоръките в съответствие с процедурата на комитета, указана в чл. 19, параграф 2 от Директива 2006/87/ЕО.

(3) Изключенията по ал. 2 се посочват в корабното удостоверение на Общността.
Раздел II

Корпуси на пътнически кораби
Чл. 346. В хода на проверките съгласно Наредба № 11 за прегледите на корабите и корабопритежателите дебелината на външната обшивка на пътническите кораби се определя, както следва:

1. минималната дебелина tmin на обшивката на дъното, скула и бордовете на пътнически кораб се определя съгласно по-голямата стойност от следните формули:

2. допустимо е минималната стойност за дебелината на обшивката, определена по формулата по т. 1, да не бъде достигната в случаите, когато тази стойност е установена и удостоверена въз основа на математически доказателства за достатъчната якост (надлъжна, напречна или местна) на корпуса на кораба;

3. в никоя точка от външната обшивка дебелината, изчислена съгласно т. 1 или т. 2, не се допуска да бъде по-малка от 3 mm;

4. листовете от обшивката се подменят, когато дебелината на обшивката на дъното, скула и бордовете спадне под минималната стойност, определена съгласно т. 1 или т. 2, във връзка с т. 3.

(2) Всяка част от вътрешната конструкция, която има отражение върху ефикасността на разделянето на кораба на отсеци, е от водонепроницаем материал и се проектира така, че да запазва целостта на отсека.

(3) Разстоянието между таранната преграда и носовия перпендикуляр е най-малко 0,04 LWL и не по-голямо от 0,04 LWL + 2 m.

(4) Допуска се напречна преграда да бъде оборудвана с ниша, ако всички части от този профил се намират на безопасно място.

(5) Преградите, които се вземат предвид при изчисляването на аварийната устойчивост в съответствие с чл. 357 - 363, се изработват от водонепроницаеми материали и стигат до палубата на преградите.

(6) Когато няма палуба на преградите, се допуска те да достигат до височина 20 cm над пределната линия.

(7) Броят на отворите в преградите по ал. 5 е възможно най-малък, като се вземат предвид видът на конструкцията и нормалната експлоатация на кораба, като не се допуска отворите и каналите да имат отрицателни последици за водонепроницаемостта на преградите.

(8) Не се допуска в таранните прегради да има отвори или врати.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Не се допуска наличие на врати във вертикалните прегради, отделящи машинните отделения от пространствата за пътниците или екипажа и обслужващия персонал.

(10) Допуска се ръчно задвижвани врати без дистанционно управление в преградите по ал. 5 да има само в пространства, до които пътниците нямат достъп, и:

1. остават постоянно затворени и се отварят само временно с цел достъп;

2. са оборудвани с подходящи устройства, позволяващи да бъдат затваряни лесно и бързо;

3. са обозначени с надпис от двете страни на вратите:

"Вратата да се затваря веднага след преминаване".

(11) Вратите в преградите по ал. 5, които стоят отворени продължително време, отговарят на следните изисквания:

1. затварят се и от двете страни на преградата и от леснодостъпна точка над палубата на преградите;

2. след затваряне с дистанционно управление могат отново да се отворят на място и да се затворят безопасно, като затварянето не се затруднява от килими, перила или други препятствия;

3. времето, което отнема процесът на дистанционно затваряне, е най-малко 30 s, но не повече от 60 s;

4. в процеса на затваряне около вратата се чува звуков предупредителен сигнал;

5. задвижването на вратата и предупредителният сигнал също могат да се задействат независимо от бордовото електрозахранване;

6. на мястото за дистанционно управление е разположено устройство, което показва дали вратата е отворена или затворена.

(12) Вратите в преградите по ал. 5 и задвижващите ги механизми се разполагат на безопасно място.

(13) В рулевата рубка се разполага предупредителна система, показваща кои от вратите в преградите по ал. 5 са отворени.

Чл. 348. (1) Тръбопроводите с отворени краища и въздуховодите на вентилацията се конструират така, че да могат да се огъват и при всяко възможно наводняване чрез тях да не бъдат наводнени допълнителни пространства или резервоари.

(2) Ако няколко отсека са свързани с тръбопроводи или въздуховоди на вентилацията, отворите им се извеждат в подходящо място над водолинията, съответстваща на най-неблагоприятния случай на наводняване.

(3) Не е задължително тръбопроводите да отговарят на изискването на ал. 2, ако на тях са монтирани спирателни вентили в местата, където преминават през преградите и които могат да бъдат управлявани дистанционно от точка над палубата на преградите.

(4) В случаите, когато тръбопровод няма отворен изход към отсек и този отсек бъде засегнат, тръбите се разглеждат като незасегнати, ако тръбопроводът преминава през безопасно място и е разположен на повече от 0,50 cm над дъното на кораба.

(2) Всички изчисления се правят без диферент и до водолинията на максимално допустимото газене при запазване плавателността.

(3) Данните за празен кораб, взети предвид при изчисленията за стабилността, се определят чрез опитно креноване.

(4) Устойчивостта на неповредения кораб се доказва за следните стандартни случаи на натоварване:

1. в началото на пътуването - 100 % от пътниците, 98 % от горивото и питейната вода, 10 % сточни води;

2. по време на пътуването - 100 % от пътниците, 50 % от горивото и питейната вода, 50 % сточни води;

3. в края на пътуването - 100 % от пътниците, 10 % от горивото и питейната вода, 98 % отпадъчна вода;

4. корабът без товар - без пътници, 10 % от горивото и питейната вода, без сточни води.

(5) За всички стандартни случаи на натоварване баластните цистерни се разглеждат като празни или като пълни при нормални експлоатационни условия.

(6) В допълнение на изискването по ал. 4, т. 4 се извършва проверка за следното условие на натоварване - 100 % от пътниците, 50 % от горивото и питейната вода, 50 % сточни води, а всички други цистерни за течности (вкл. баласт) се считат напълнени на 50 %.

1. максималното рамо на изправящия момент h_max следва да се получава при ъгъл на крена φ_max ≥ (φ_mom + 3°) и да е най-малко 0,20 m; в случай че φ_f < φ_jmax, максималното рамо на изправящия момент при ъгъла на заливане φ_f не трябва да бъде по-малък от 0,20 m;

2. ъгълът на заливане φ_f не трябва да е по-малък от (φ_mom + 3°);

3. площта "А" под кривата на рамото на изправящия момент в зависимост от положението на φ_f и φ_max трябва да достига не по-малки от следните стойности:

където:

φ- ъгълът на крена;

φ_f - ъгълът на заливане, т.е. ъгълът на крена, при който отворите в корпуса, надстройката или рубките, които не могат да се затворят, така че да не пропускат вода, се потапят във водата;

φ_mom - максималният ъгъл на крен съгласно т. 5, буква "д";

φ_max - ъгълът на крен, при който се наблюдава максималното рамо на изправящия момент;

А - площта под кривата на рамената на изправящия момент;

4. първоначалната метацентрична височина GM_o, коригирана да се отчете ефектът на свободните повърхности в резервоарите за течности, е поне 0,15 m;

5. във всеки от следните два случая ъгълът на крен не трябва да превишава 12°:

а) под действието на момент на крен, дължащ се на пътниците и вятъра, съгласно чл. 354 и 355;

б) под действието на момент на крен, дължащ се на пътниците и завиването на кораба съгласно чл. 354 и 356;

6. за момент на крен, резултат от моментите, дължащи се на пътниците, вятъра и завиването на кораба съгласно чл. 354 - 356, остатъчният надводен борд се изисква да е най-малко 200 mm;

7. за кораби с прозорци или други отвори в корпуса, намиращи се под палубата на преградите и които не се затварят водонепроницаемо, остатъчното разстояние на безопасност се изисква да е най-малко 100 mm под действието на трите момента на крен, указани в т. 6.

P е общата маса на лицата на борда в тонове (t), пресметната като сума на максимално разрешения брой пътници и максималния брой членове на обслужващия персонал и екипажа при обичайни експлоатационни условия, като се приеме 0,075 t за средна маса на едно лице;

y - страничното разстояние от центъра на тежестта на общата маса лица Р от диаметралната линия в метри (m);

G - гравитационното ускорение (g = 9,81 m/s²);

P_i - масата на лицата, събрани на площ А_i (t);

P_i = n_i.0,075.A_i (t),

където:

А_i е площта, заета от лицата в квадратни метри (m²);

n_i - 3,75 за свободната палуба и частите на палубата с подвижни мебели; за частите на палубата със стационарни мебели за сядане, например пейки; ni се пресмята, като се приеме площ 0,50 m в широчина и 0,75 m в дълбочина на човек;

y_i - страничното разстояние от геометричния център на площта А_i от диаметралната линия в метри (m).

(2) Изчислението по ал. 1 се извършва за струпване на хора на левия и на десния борд, като разпределението на лицата се изисква да съответства на възможно най-неблагоприятния по отношение на устойчивостта случай и при изчисляването на момента на хората кабините се приемат за празни.

(3) За изчислението по ал. 1 на случаите на натоварване центърът на тежестта на човека се приема на 1 m над най-ниската точка на палубата при 0,5 L_WL, като се игнорират евентуални изпъкналости или вдлъбнатини на палубата и се приема средна маса на лице 0,075 t.

(4) Подробното пресмятане по ал. 1 на частите на палубата, които са заети от лица, може да не се извършва, ако се използват някои от следните стойности:

1. за пътнически кораби за дневно пътуване: Р = 1,1 F_max.0,075,

2. за пътнически кораби с кабини: Р = 1,5 F_max.0,075,

където:

F_max е максималният разрешен брой пътници на борда;

М_w = p_w.А_w.(l_w + T/2) [kNm],

където:

p_w е специфичното налягане на вятъра 0,25 kNm²;

l_w - разстоянието на центъра на тежестта на страничната равнина А_w от равнината на газене съгласно разглежданото състояние на натоварване в метри (m).

C_B - коефициент на запълване;

v - максималната скорост на кораба (m/s);

KG - разстояние между центъра на тежестта и линията на кила в метри (m).

(2) За пътнически кораби със системи за задвижване съгласно раздел IV на глава пета М_dr се получава или с реални изпитвания, или с изпитвания на макет, или от съответните изчисления.

Чл. 357. Заявителят по чл. 352, ал. 1 чрез представяне на изчисление, базирано на прилагането на метода на постоянното водоизместване, доказва, че устойчивостта на повредения кораб е съответстваща в случай на нахлуване на вода, като всички изчисления се правят до максимално потапяне при запазване плавателността.

Чл. 358. Плавателността на кораба в случай на нахлуване на вода се доказва за стандартните случаи на натоварване, определени в чл. 352, ал. 4 - 6, а математическото доказателство за достатъчната устойчивост се определя за трите междинни фази на наводняване (25, 50 и 75 % от общото наводняване на един или два съседни отсека) и за крайния етап на наводняването.

Чл. 359. (1) Пътническите кораби съответстват на изискванията за плавателност в случай на повреда на един или два съседни отсека.

(2) В случай на наводняване се взимат под внимание следните предпоставки относно размера на повредата:

1. при повреда на един отсек преградите могат да бъдат приети за незасегнати, ако разстоянието между две съседни прегради е по-голямо от дължината на повредата, като надлъжните прегради на разстояние по-малко от B/3 от външната обшивка, измерено перпендикулярно на диаметралната равнина от обшивката на корпуса при най-дълбоко газене, не се вземат под внимание за целите на изчислението;

2. при повреда на два съседни отсека всички прегради в обхвата на повредата се считат за засегнати, което означава, че местоположенията на преградите се избират по такъв начин, че корабът да остане на вода след наводняване на един или два съседни отсека надлъжно;

3. най-ниската точка на всеки отвор, който не е водонепроницаем (например врати, прозорци, люкове за достъп до трюмове), се намира най-малко 0,10 m над водолинията на повредения кораб и палубата на преградите не е под водата в последния етап от наводняването;

4. проницаемостта се приема за 95 %, а ако чрез изчисления бъде доказано, че средната проницаемост на даден отсек е по-малка от 95 %, вместо нея може да се използва изчислената стойност;

5. изчислената стойност по т. 4 не може да бъде по-ниска от:

а) за салони - 95 %;

б) за машинни и котелни отделения - 85 %;

в) за помещения за багаж и складове - 75 %;

г) за двойни дъна, бункери за гориво, баласт и други резервоари - 0 или 95 % в зависимост от тяхното предназначение, като се приема, че са пълни или празни за кораб, плаващ на равнината на най-дълбоко газене;

6. в случай, че повреда с размери, по-малки от посочените, доведе до по-вредни последствия по отношение на креняването или намаляването на метацентрична височина, тази повреда се взема под внимание за целите на изчисленията.

Чл. 360. За всички междинни етапи на наводняването по чл. 358 се изпълняват следните критерии:

1. ъгълът на крена φ в равновесното положение на съответния междинен етап да не надхвърля 15°;

2. след ъгъла на крена в равновесното положение на съответния междинен етап положителната част на кривата на рамото на изправящия момент да е със стойност GZ ≥ 0,02 m, преди първия необезопасен отвор да бъде потопен или да се стигне ъгъл на крен от 25°;

3. отворите, които не са водонепроницаеми, да не са потопени преди достигане на крена в равновесното положение на съответния междинен етап;

4. изчисляването на ефекта на свободните повърхности на всички междинни етапи на наводняване да се основава на общата площ на повредените отсеци.

Чл. 360. За всички междинни етапи на наводняването по чл. 358 се изпълняват следните критерии:

1. ъгълът на крена φ в равновесното положение на съответния междинен етап да не надхвърля 15°;

2. след ъгъла на крена в равновесното положение на съответния междинен етап положителната част на кривата на рамото на изправящия момент да е със стойност GZ ≥ 0,02 m, преди първия необезопасен отвор да бъде потопен или да се стигне ъгъл на крен от 25°;

3. отворите, които не са водонепроницаеми, да не са потопени преди достигане на крена в равновесното положение на съответния междинен етап;

4. изчисляването на ефекта на свободните повърхности на всички междинни етапи на наводняване да се основава на общата площ на повредените отсеци.

Чл. 361. В последния етап на наводняването се изисква да са изпълнени следните критерии, като се вземе предвид кренящият момент в съответствие с чл. 354:

1. ъгълът на крен φ_Е да не превишава 10°;

2. след равновесното положение положителната част на кривата на рамото на изправящия момент да има стойност GZ_R ≥ 0,02 m с площ А ≥ 0,0025 m•rad, като тези минимални стойности за устойчивост са изпълнени до момента на потапянето на първия необезопасен отвор или във всички случаи, преди да се стигне ъгъл на крен φ_m = 25°.

където:

φ_m - ъгълът на загуба на устойчивост или ъгълът, при който първият необезопасен отвор бива потопен, или 25°, като се използва този ъгъл, който се явява най-малък;

GZ_R - оставащото рамо на изправящия момент в последния етап на наводняване, като се отчита моментът в съответствие с чл. 354;

GZ_K - рамото на кренящия момент, следствие от момента съгласно чл. 354;

3. отворите, които не са водонепроницаеми, не са потопени преди достигане на равновесното положение на кораба, като в случай че отворите бъдат потопени преди този момент, за целите на изчисляването на устойчивостта на повреден кораб помещенията им се считат за наводнени.

Чл. 362. Затварящите устройства, осигуряващи водонепроницаемостта, се маркират по подходящ начин.

Чл. 363. Ако са предвидени отвори за срещуположно наводняване с цел намаляване асиметричното наводняване, те отговарят на следните условия:

1. за изчисляване на срещуположно наводняване се прилага Резолюция на Международната морска организация (IMO) A.266(VIII), приета на 20.11.1973 г.;

2. автоматични са;

3. не са оборудвани със спирателни устройства;

4. общото време, предвидено за срещуположно наводняване, не надвишава 15 min.