Раздел III Санитарно оборудване

1. тоалетна на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа, проветрявана с чист въздух;

2. умивалник с отводна тръба, свързан с топла и студена питейна вода на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа;

3. вана или душ, свързани с топла и студена питейна вода на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа.

(2) Тоалетните нямат пряка връзка с кухните (камбузите), каюткомпаниите и комбинираните салони - камбузи.

(3) Минимално допустимите параметри на тоалетните са с площ 1 m², широчина 0,75 m и дължина 1,10 m.

(4) В кабините за не повече от двама души тоалетните могат да са по-малки.

(5) Когато в тоалетната има и умивалник и/или душ, площта се увеличава най-малко с площта, заемана от умивалника и/или душа (или ваната).
Раздел IV

Кухня (камбуз)
Чл. 285. (1) Камбузите могат да се съчетават с дневни помещения за общо ползване.

(2) Камбузите се оборудват със:

1. готварски уред;

2. кухненска мивка с канализация;

3. инсталация за подаване на питейна вода;

4. хладилник;

5. необходимите шкафове, рафтове и места за работа.

Чл. 286. (1) Каюткомпаниите и комбинираните дневни/камбузи са достатъчно обширни, за да поберат съответния брой членове на екипажа, които обикновено ги използват по едно и също време.

(2) Широчината на местата за сядане се изисква да е най-малко 0,60 m.

(2) Отворите за пълнене на цистерните за питейна вода и маркучите за питейна вода се маркират като предназначени само за питейна вода.

(3) Гърловините за пълнене на питейна вода се инсталират над палубата.

Чл. 288. (1) Системите за питейна вода:

1. по вътрешните си повърхности са покрити с материал, който е устойчив на корозия и не представлява физиологична опасност;

2. нямат участъци на тръбопроводите, където не е гарантиран редовен поток вода;

3. са защитени срещу прегряване на питейната вода.

(2) Освен на изискванията по ал. 1 цистерните за питейна вода отговарят и на следните условия:

1. да имат капацитет най-малко по 150 l на лице от постоянно живеещите на борда или по толкова на член от минималния екипаж;

2. да имат подходящ заключващ се отвор, който да позволява почистване на вътрешността;

3. да имат индикатор за нивото на водата;

4. да имат вентилационни тръбопроводи, които да водят на открито или да са снабдени с подходящи филтри.

Чл. 289. Не се допуска:

1. цистерните за питейна вода да имат общи стени с цистерни, предназначени за други нужди;

2. тръбопроводите за питейна вода да преминават през цистерни, съдържащи други течности;

3. съединяване на системата за снабдяване с питейна вода с други тръбопроводни системи;

4. тръбопроводи, по които преминават газ или други течности, да преминават през цистерни за питейна вода.

Чл. 290. (1) Съдовете за съхраняване на питейна вода под налягане работят само със сгъстен въздух с естествен състав.
(2) Ако сгъстеният въздух е взет от бутилки под налягане, използвани за нуждите на кораба или за други цели, или е нагнетен чрез компресори, непосредствено пред съдовете по ал. 1 се поставя въздушен филтър или маслоотделител, освен ако водата и въздухът не са отделени посредством мембрани.
Раздел VI

Отопление и вентилация
Чл. 291. (1) Жилищните помещения се отопляват съобразно предназначението им.

(2) Отоплителните системи се съобразяват с метеорологичните условия.

(2) Вентилацията се проектира и осъществява така, че да осигурява достатъчна циркулация на въздуха при всякакви климатични условия

(2) Когато се използва принудителна вентилация, входните отвори се поставят така, че да са изпълнени изискванията по ал. 1.

(2) Вътрешните размери на койката са най-малко 2 x 0,90 m.

(3) На кораба се осигуряват подходящи места за сушене на работните дрехи извън спалните помещения.

Чл. 295. (1) Всички жилищни помещения се оборудват с електрическо осветление.

(2) Допълнителни лампи на газ или друго течно гориво могат да се използват само в общите помещения.

(3) Осветителните тела на течно гориво са от метал и използват само горива с температура на възпламеняване над 55 °C или течен парафин.

(4) Осветителните тела се поставят или прикрепват по такъв начин, че да не създават опасност от пожар.

(2) Оборудването по ал. 1 се монтира така, че да не може да се преобърне или да бъде разместено случайно.

(3) Не се допуска оборудването по ал. 1 да се монтира на места, в които се използват или съхраняват вещества с температура на възпламеняване под 55 °С.

(4) Не се допуска димоотводните тръбопроводи на това оборудване да преминават през местата, указани в ал. 3.

(5) Подаването на въздух трябва да бъде достатъчно за осигуряване на горенето.

(6) Отоплителните прибори се свързват здраво с димоотводните тръбопроводи, които се оборудват с подходящи разклонители и устройства, осигуряващи защита против вятъра.

(2) Допуска се по изключение уредите за готвене и устройствата за отопление и охлаждане, снабдени с фитилени горелки и работещи с течен парафин, да могат да се използват в жилищните помещения и рулевата рубка, при условие че вместимостта на цистерната за гориво не превишава 12 l.

1. се оборудват с метална цистерна за гориво, входното отверстие на която се заключва и няма меки споени съединения под нивото на максимално пълнене, и се проектират и монтират така, че цистерната за гориво да не може да бъде отворена или опразнена случайно;

2. могат да се запалват без помощта на друга запалителна течност;

3. се монтират така, че да се осигури безопасното отвеждане на отработените газове.

(2) При необходимост се осигурява отделно подаване на въздух.

(3) Оборудването се монтира по такъв начин, че пламъкът от горелката да не може да достигне други части от системите на машинното отделение.
Раздел IV

Печки с изпарителни горелки, използващи течно гориво
Чл. 303. (1) Печките с изпарителни горелки се запалват без помощта на друга запалителна течност.

(2) Печките по ал. 1 се закрепват над метално корито за събиране на течности, което обхваща всички части, пренасящи горивото, със стени с височина най-малко 20 mm и вместимост най-малко 2 l.

(2) Долният край на изпарителната горелка се поставя над края на коритото.

(3) Горният край на металното корито за събиране на течности се показва най-малко 100 mm над пода.

Чл. 305. (1) Печките с изпарителни горелки се оборудват с подходящ регулатор, който осигурява на практика постоянен приток на гориво към горелката и не допуска изтичане на гориво, ако пламъкът изгасне.

(2) За подходящ се счита регулатор, снабден с поплавък за регулиране на нивото, който работи изправно дори и подложен на вибрации и наклони до 12° и има:

1. втори поплавък, който безопасно спира подаването на гориво, когато бъде превишено допустимото равнище, или

2. преливна тръба, но само в случай, че металното корито за събиране на течности е с достатъчна вместимост, за да може да побере като минимум съдържанието на резервоара за гориво.

1. денивелацията между цистерната и захранването на горелката не се допуска да превишава определената в инструкциите за работа на производителя;

2. цистерната се монтира така, че да не прегрява;

3. осигурява се възможност подаването на гориво да се прекъсва от палубата.

1. осигурена е адекватна вентилация на горелката, преди да се подаде гориво;

2. подаването на гориво се регулира с термостат;

3. горивото се запалва от електрически уред или запалителен факел;

4. устройство за контрол на пламъка спира подаването на гориво в случай на изгасване на пламъка;

5. основният прекъсвач е поставен на леснодостъпно място извън помещението за монтиране на горелката.

1. ако горивото се разпрашава под налягане, въздухът за горенето се подава от нагнетател;

2. горивната камера е добре проветрена, преди горелката да се запали, като проветряването може да се счита за приключило, когато нагнетателят на въздуха за горене продължава да работи, след като пламъкът изгасне;

3. подаването на гориво се спира автоматично, в случай че:

а) пламъкът изгасне;

б) подаваният въздух за горене се окаже недостатъчен;

в) нагретият въздух надхвърли предварително зададената температура;

г) захранването на предпазните механизми откаже да работи; в тези случаи подаването на гориво не се възобновява автоматично след спирането;

4. съществува възможност да се изключат нагнетателите на въздуха за горене и за въздуха за отопление от място извън помещението, където се намира отоплителното устройство;

5. ако въздухът за отопление се засмуква отвън, входните отвори се намират възможно най-високо над палубата - те се монтират по начин, който да не допуска попадане вътре на дъждовна вода и пръски;

6. въздуховодите за отопление са изработени от метал;

7. не се допуска затваряне напълно на изходните отвори за въздуха за отопление;

8. не се допуска течове на гориво да достигат до тръбите за въздуха за отопление;

9. не се допуска отоплителните устройства с нагнетяване на въздуха да черпят въздух за отопление от машинното отделение.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за уреди, монтирани в отсеци от негорими материали и предназначени само за разполагане на котли.

(2) Резервните и празните цистерни, които не са в захранващата секция, не са част от уредбата по ал. 1.

(3) Изискванията по чл. 322 се прилагат към уредбите по ал. 1.

Чл. 314. Битовите уредби могат да работят само с газ пропан за промишлени цели.
Раздел II

Уредби и цистерни
Чл. 315. Използваните уредби за втечнен газ са изцяло настроени за работа с пропан и се монтират съгласно добрата практика.

Чл. 316. Уредбите за втечнен газ се използват само за битови нужди в жилищните помещения и рулевата рубка и за съответните цели на пътническите кораби.

Чл. 317. (1) Допуска се на борда да има няколко отделни уредби.
(2) Не се допуска жилищни помещения, разделени от товарния трюм или от вградена цистерна, да се обслужват от една и съща уредба.

(3) Не се допуска в машинното отделение да се намира никоя част на уредба за втечнен газ.

(2) На пътническите кораби се допуска ИА "МА" да одобрява използване на цистерни с по-голяма вместимост.

(2) Не се допуска захранващите секции по ал. 1 да бъдат монтирани към фалшборда в носа и кърмата.

(3) Допуска се да бъде използван стенен шкаф, вграден в надстройка, при условие че е газонепроницаем и може да се отваря от надстройката навън.

(4) Захранващите секции по ал. 1 се разполагат така, че тръбопроводите, водещи до консуматорите на газ, са възможно най-къси.

(5) Едновременно в работен режим могат да бъдат само толкова цистерни, колкото са необходими за работата на уредбата.

(6) Няколко цистерни могат да бъдат свързани само ако се използва автоматичен превключвател.

(7) Към една захранваща секция могат да се включват до четири цистерни, а броят на цистерните на борда, включително резервните цистерни, не се допуска да надвишава шест на уредба.

(8) На пътнически кораби с камбузи или столови за пътниците могат да се свързват до шест цистерни, а броят на цистерните на борда, включително резервните цистерни, не се допуска да надвишава девет на уредба.

(9) Регулаторът, понижаващ налягането до работно, а в случай на двустепенно понижаване на налягането - първият регулатор, се монтира на преградата в същия шкаф, където са цистерните.

Чл. 320. Захранващите секции се разполагат така, че всяко изтичане на газ да може да излезе на открито от шкафа, съдържащ секцията, без риск от проникване във вътрешността на кораба или влизане в досег с какъвто и да е източник на възпламеняване.

Чл. 321. (1) Шкафът, съдържащ секцията, се изработва от труднозапалими материали и е достатъчно проветряем посредством отвори в горната и долната част.

(2) Цистерните се разполагат вертикално в шкафа по такъв начин, че да не могат да се обърнат.

(3) Шкафът се конструира и разполага така, че температурата на цистерните да не превишава 50 °С.

(4) От външната страна на шкафа се поставят надпис "Втечнен газ" и знак "Паленето на огън и пушенето забранено" с диаметър не по-малък от 10 cm в съответствие с фиг. 2 от приложение № 3.

(2) Налягането може да бъде намалено в една или две степени.

(3) Всички редуциращи вентили се настройват за налягането, определено в съответствие с чл. 325.

Чл. 324. (1) Крайните регулатори за понижаване на налягането имат или са пряко свързани с приспособление за автоматична защита на газопроводите от прекомерно налягане в случай на повреда на редуциращия вентил.

(2) Всеки газ, който изтече през приспособлението по ал. 1, се отвежда в атмосферата, без какъвто и да е риск от проникване във вътрешността на кораба или влизане в досег с източник на възпламеняване, като при необходимост се прави специален тръбопровод за тази цел.

(3) Предпазните приспособления и вентилационните отвори се защитават против проникване на вода.

Чл. 325. (1) Когато се използват системи на двустепенно понижаване на налягането, не се допуска средното налягане да надвишава 2,5 bar атмосферното налягане.

(2) Налягането на изхода на последния регулатор за понижаване на налягането е по-голямо с 0,05 bar от атмосферното налягане с отклонение 10 %.

(2) За тръбопроводи, свързващи цистерните, се използват гъвкави маркучи за високо налягане или спирални тръбопроводи, подходящи за газ пропан.

(3) Уредите, работещи на газ, когато не са закрепени стационарно, могат да се свързват чрез съответни гъвкави маркучи не по-дълги от 1 m.

Чл. 327. На корабите се използват тръбопроводите, които издържат всякакви натоварвания, на корозионни въздействия или разкъсване, които могат да възникнат на борда при нормалните условия на експлоатация, и техните характеристики и разположение са такива, че да осигуряват задоволителен приток на газ с необходимото налягане до уредите.

(2) Тръбопроводите имат по възможност по-малко съединения.

(3) Тръбопроводите и съединенията им са газонепроницаеми и остават газонепроницаеми при вибрации или разтягане, на които могат да бъдат подложени.

(4) Тръбопроводите се монтират на леснодостъпни места, добре закрепени и защитени във всеки пункт, където могат да бъдат обект на удар или триене, особено където преминават през стоманени прегради или метални разделители.

(5) Цялата повърхност на стоманените тръбопроводи се обработва против корозия.

Чл. 328. (1) На корабите се използват гъвкави маркучи и техни съединения, които са в състояние да издържат на всякакви натоварвания, които могат да възникнат на борда при нормални експлоатационни условия.

(2) Гъвкавите маркучи и техните съединения се монтират така, че да не са подложени на напрежение, да не се прегряват и да могат да бъдат проверявани по цялата им дължина.

(2) Чрез вентил се гарантира, че при тестване на налягането регулаторът за понижаване на налягането не е подложен на тестово налягане.

(2) Допуска се монтаж на уреди, работещи на газ в спалните помещения, само ако горенето им е независимо от въздуха в помещенията.

(3) Уредите, работещи на газ, в които горенето зависи от въздуха в помещенията, се разполагат в достатъчно обширни помещения.
Раздел VII

Вентилация, отвеждане на отработените газове и инструкции за употреба и безопасност
Чл. 337. (1) В помещения с уреди, работещи на газ, в които горенето зависи от околния въздух, подаването на въздух и отвеждането на отработените газове се осигуряват чрез вентилационни отвори с подходящи размери, със свободно сечение не по-малко от 150 cm² на отвор.

(2) Вентилационните отвори по ал. 1 нямат затварящо приспособление и не водят към спални помещения.

(3) Отвеждащите устройства се конструират така, че да осигуряват цялостното отвеждане на отработените газове.

(4) Устройствата по ал. 3 се изработват от огнеустойчиви материали, сигурни са при работа и функционирането им не се възпрепятства от вентилаторите.

(2) Инструкцията по ал. 1 съдържа най-малко следните указания:

1. кранчетата на съдовете, които не са свързани към разпределителната система, да се затварят, дори ако съдовете се считат за празни;

2. гъвкавите маркучи да се сменят толкова често, колкото го изисква тяхното състояние;

3. всички уреди, работещи с газ, да остават свързани или съответните съединителни тръби се запечатват.