Първа общи разпоредби ч

1. натоварванията, произтичащи от изпитванията по този раздел, не причиняват повреда или неизправност на електронните устройства;

2. изпитванията съгласно съответните международни стандарти, като международен стандарт, публикация на Международната електротехническа комисия IEC 60092-504:2001, с изключение на изпитването на студоустойчивост, се извършват с включено устройство;

3. изпитванията включват проверка на правилното функциониране;

4. допустими са следните отклонения в напрежението и честотата по време на изпитването:

1. загряване на образеца до температура от 55 °C за 30 min;

2. поддържане на достигнатата температура в продължение на 16 h и последващо провеждане на работно изпитване.

Чл. 189. Изпитването на студоустойчивост обхваща изключване на образеца и охлаждане до -25°С, като тази температура се поддържа два часа, след което температурата се повишава до 0 °C и се провежда работно изпитване.

Чл. 190. (1) Вибрационното изпитване се извършва при резонансна честота на колебанията на прибора или неговите части по трите оси в продължение на 90 min за всяка ос.

(2) В случай че не се появи ясен резонанс, изпитването се извършва при 30 Hz.

(3) Вибрационното изпитване се извършва при синусоидални колебания в следните граници:

1. общи изисквания:

f = 2 до 13,2 Hz; а = ± 1 mm (амплитудата

а = 1/4 от амплитудата на вибрацията);

f = 13,2 до 100 Hz; ускорение ± 0,7 g;

2. оборудването, предназначено за монтиране върху дизелови двигатели или рулеви машини, се изпитва, както следва:

f = 2 до 25 Hz; а = ± 1,6 mm (амплитудата

а = 1/4 от амплитудата на вибрацията);

f = 25 до 100 Hz; ускорение ± 4 g;

3. датчиците, предназначени за монтиране в газоотводните тръби на дизеловите двигатели, могат да бъдат подложени на значително по-големи натоварвания, като при изпитванията това се взема предвид.

(2) За доказателство по ал. 1 се приема също и сертификат от одобрена организация съгласно Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.

(2) Общите мерки за ограничаване на смущенията обхващат:

1. прекъсване на връзката между източника на смущение и съответните устройства;

2. намаляване на причините за смущения от източника им;

3. намаляване чувствителността на съответните устройства към смущения.
Глава девета

ОБОРУДВАНЕ
Раздел I

Котвено оборудване
Чл. 194. (1) Корабите, предназначени за превоз на товари, с изключение на лихтерите с дължина L, по-малка от 40 m, се оборудват с носови котви, чиято обща маса Р се изчислява по формулата: P = k.B.T [kg],

където:

с - емпиричният коефициент, даден в таблицата:

(2) За кораби, чиято товароподемност не превишава 400 t и които предвид конструкцията и предназначението им се използват само по предварително определени еднодневни рейсове, се допуска ИА "МА" да изисква за носовите котви само 2/3 от общата маса Р.

P = k.B.T [kg], където k е коефициентът по чл. 194, ал. 1, като за определяне на стойността на емпиричния коефициент с вместо пълната товароподемност в тонове се взема водоизместването в кубически метри, записано в корабното удостоверение на Общността.

(2) Кораби, чиято дължина е по-голяма от 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от масата Р, изчислена по формулата по чл. 194 или чл. 195.

(3) Кърмови котви не се изискват за:

1. кораби, при които масата на котвата на кърмата е по-малка от 150 kg; при корабите, указани в чл. 194, ал. 2, под внимание се взема намалената маса на носовите котви;

2. лихтерите.

Чл. 197. (1) Корабите, предназначени за задвижване на твърдо свързани състави, чиято дължина не превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса 25 % от масата Р, изчислена по формулата по чл. 194 по отношение видовете състави (считани за навигационни единици), одобрени и записани в корабното удостоверение на Общността.

(2) Корабите, предназначени за задвижване на твърдо свързани състави, чиято дължина превишава 86 m, при движение по течението се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от максималната маса Р, изчислена по формулата по чл. 194, по отношение видовете състави (считани за навигационни единици), одобрени и записани в корабното удостоверение на Общността.

(2) Допуска се общата маса Р, определена за носовите котви, да се разпределя между една или две котви.

(3) Допуска се общата маса Р да се намали с до 15 %, ако корабът е оборудван само с една носова котва и котвеният клюз е разположен в диаметралната равнина.

(4) Общата маса, изисквана за кърмовите котви за тласкачи и кораби, чиято максимална дължина превишава 86 m, се допуска да бъде разпределена между една или две котви.

(5) Масата на най-леката котва не се допуска да бъде по-малка от 45 % от общата им маса.

Чл. 199. (1) Не се допуска използване на чугунени котви.

(2) Върху котвите се посочва тяхната маса с цифри, които изпъкват релефно и са направени така, че да бъдат трайни.

(3) Котвите с маса над 50 kg се оборудват с лебедки.

Чл. 200. (1) Носовите котвени вериги имат дължини не по-малки от:

1. за кораби с дължина до 30 m - 40 m;

2. за кораби от 30 до 50 m - с 10 m по-дълга от дължината на кораба;

3. за кораби с дължина над 50 m - 60 m.

(2) Веригите на кърмовите котви са с минимална дължина 40 m.

(3) Когато корабите спират с носа по течението, се оборудват с вериги на кърмовите котви с минимална дължина 60 m.

1. за котви с маса, по-малка от 500 kg - R = 0,35.P' [kN];

2. за котви с маса над 500 kg, но непревишаваща 2000 kg - R = [0,35 - (P' - 500)/15 000]P' [kN];

3. за котви с маса, по-голяма от 2000 kg - R = 0,25.P' [kN];

където Р' е теоретичната маса на всяка котва, изчислена съгласно чл. 194 - 197 и чл. 198, ал. 2 - 5.

(2) Разкъсващото усилие на котвените вериги съответства на стандарт, който е в сила в една от държавите - членки на Европейския съюз.

(3) Когато котвата е с по-голяма маса, отколкото изискваната съгласно чл. 194 - 198, разкъсващото усилие на котвената верига се определя като функция от действителната маса на котвата.

(4) В случай че на кораба са монтирани по-тежки котви със съответно по-здрави котвени вериги, само минималните стойности на масата и разкъсващото усилие, които се изискват съгласно чл. 194 - 198 и чл. 201, се записват в корабното удостоверение на Общността.

(5) Свързващите звена (вертлюзите) между котвата и котвената верига издържат на разкъсващо усилие с 20 % по-високо от силата на опън на съответната верига.

(6) Използването на въжета вместо котвени вериги е допустимо, като въжетата имат същото разкъсващо усилие, както изискваното за веригите, но са с 20 % по-дълги.

1. радиотелефонна система;

2. прибори и устройства за излъчване на визуални и звукови сигнали, както и за сигнализация на кораба;

3. аварийни светлини със самостоятелно захранване, дублиращи предписаните светлини за стоянка.

(2) На борда на кораба се изисква да има налични следните съдове:

1. маркиран съд за битови отпадъци;

2. отделни маркирани съдове с херметично затварящи се капаци, изработени от стомана или друг незапалим материал, с подходящи размери и вместимост, по-голяма от 10 l, за събиране на:

а) омаслени парцали;

б) опасни или замърсяващи твърди отпадъци;

в) опасни или замърсяващи течни отпадъци;

г) за нефтосъдържащи води;

д) други отпадъци, съдържащи масла или грес.

1. три швартови стоманени корабни въжета;

2. буксирни въжета - за корабите, за които се изискват;

3. хвъргало;

4. подвижен трап (сходня) за качване и слизане от кораба;

5. кука;

7. бинокъл 7 x 50 или с по-голям диаметър на обективните лещи;

8. инструкция за спасяването и оказването на първа помощ на човек, паднал зад борда;

9. прожектор, който се управлява от рулевата рубка;

10. трап или стълба на кораб, чийто свободен борд спрямо водолинията при газене на кораба празен е по-висок от 1,5 m.

(2) Въжетата по ал. 1, т. 1 имат следните минимални дължини:

1. първо въже - L + 20 m, но не повече от 100 m;

2. второ въже - 2/3 от дължината на първото въже;

3. трето въже - 1/3 от дължината на първото въже.

(3) Наличието на най-късото въже по ал. 2 не е задължително на борда на кораби с дължина L, по-малка от 20 m.

(4) Въжетата по ал. 1, т. 1 имат разкъсващо усилие на опън Rs, изчислена по формулите:

1. за кораби, за които L.B.T е до 1000 m³ - Rs = 60 + (L.B.T)/10 [kN];

2. за кораби, за които L.B.T превишава 1000 m³ - Rs = 150 + (L.B.T)/100 [kN].

(5) За въжетата, чието наличие е задължително, на борда на кораба се съхранява сертификат в съответствие с т. 3.1 на европейски стандарт EN 10204:1991.

(6) Въжетата по ал. 1, т. 1 могат да бъдат заменени със синтетични въжета със същата дължина и разкъсващо усилие на опън, което усилие се посочва в сертификата.

(7) Влекачите се оборудват с определен брой буксирни въжета по ал. 1, т. 2.

(8) Основното буксирно въже е с дължина най-малко 100 m и издържа разкъсващо усилие на опън в kN най-малко 1/3 от общата мощност на главните двигатели в kW.

(9) Самоходните кораби и тласкачите, които са проектирани и да влачат, се оборудват с буксирно въже с дължина не по-малка от 100 m и издържащо на разкъсващо усилие на опън в kN най-малко 1/4 от общата мощност на главните двигатели в kW.

(10) Трапът по ал. 1, т. 4 е с широчина най-малко 0,4 m и дължина 4 m, страничните му краища са обозначени с ярко оцветена ивица и е оборудван с перило; за малки кораби се допуска ИА "МА" да одобрява по-къси трапове.

(11) Корабната аптека по ал. 1, т. 6 е със съдържание, което съответства на Наредба № 9 от 2003 г. за медицинското обслужване на корабите (ДВ, бр. 17 от 2003 г.), като аптеката се съхранява в кабината или в рулевата рубка така, че да бъде лесно и безопасно достъпна при необходимост, а в случай че аптеката се съхранява под капак, той се маркира със символ за аптека съгласно фиг. 8 от приложение № 3 с дължина на страната минимум 10 сm.

1. в рулевата рубка;

2. в жилищните помещения, близо до всеки вход откъм палубата;

3. близо до всеки вход към обслужващите пространства, до които няма достъп от жилищните помещения и в които се помещават отоплителни, кухненски или хладилни устройства, работещи на твърдо или течно гориво или втечнен газ;

4. при всеки вход към машинните и котелните отделения;

5. на подходящи места под нивото на палубата в машинните и котелните отделения, така че никое място в отделенията да не е на повече от 10 m пешеходно разстояние от пожарогасител.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Като преносими пожарогасители могат да се използват само прахови пожарогасители с вместимост най-малко 6 kg, отговарящи на изискванията по ал. 1, или други преносими пожарогасители със същия капацитет, подходящи за гасене на пожари от клас А, Б и В.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) За корабите, които не са оборудвани с битови уредби, работещи с втечнен газ, се допуска използване на пожарогасители с химическа пяна с минимална вместимост 9 l, използващи воден разтвор за образуване на пенен филм, устойчив на замръзване до -20° С, дори ако не са подходящи за гасене на пожари от клас В.

(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Всички пожарогасители трябва да бъдат подходящи за гасене на пожари в електрически инсталации с напрежение до 1000 V.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) В допълнение могат да се използват пожарогасители с прах, течност или пяна, подходящи за класа пожар, който би възникнал в помещението, за което са предвидени.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Преносимите пожарогасители с СО₂ могат да се използват само за гасене на пожар в камбуз и на електрическа инсталация.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Не се допуска вместимостта на пожарогасители по ал. 5 да превишава 1 kg на 15 m³ от помещението, в което са поставени за ползване.

(2) Върху всеки пожарогасител се поставя етикет, подписан от компетентното лице и съдържащ датата на проверката.

(2) Системите се изработват от стомана или равностойни негорими материали.

(3) Системите се конструират така, че да бъдат в състояние да разпръскват вода с дебит най-малко 5 l/m² в минута на площта на най-голямото помещение, което е под защита.

(4) Типът на системите, разпръскващи по-малки количества вода, се одобрява съгласно Резолюция на ИМО А 800(19) или друг стандарт, признат съгласно процедурата на комитета по чл. 19, т. 2 на Директива 2006/87/ЕО.

(5) Типът по ал. 4 се одобрява от оторизирана организация по реда на Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели или акредитирана институция, която се изисква да извършва изпитванията при спазване на европейски стандарт EN ISO/IEC 17025:2000 за общите изисквания към компетентността на лабораториите за изпитвания и калибриране.

Чл. 209. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) (1) Системите по чл. 207 се проверяват от оправомощен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" експерт в съответната област:

1. преди въвеждане в експлоатация за първи път;

2. преди връщането им в експлоатация, след като са били задействани;

3. преди да бъдат върнати в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

4. редовно най-малко на всеки две години.

(2) Проверките по ал. 1, т. 4 могат да се извършват и от компетентно лице.

(3) При извършване на проверката експертът по ал. 1 или компетентното лице по ал. 2 проверява дали системите отговарят на изискванията и проверката включва най-малко:

1. външен оглед на цялата система;

2. функционални изпитвания на системите за безопасност и разпръсквачите;

3. функционални изпитвания на цистерните под налягане и помпената система.

(4) След приключване на проверката се издава удостоверение за проверката, подписано от експерта или компетентното лице, съдържащо датата на проверка.

Чл. 210. Броят на стационарните системи се записва в корабното удостоверение на Общността.
Раздел V

Неподвижно монтирани пожарогасителни системи за защита на машинните, котелните и помпените отделения

(Загл. изм. - ДВ, бр. 49 от 2009 г.)
Чл. 211. (1) В стационарните противопожарни системи в машинните, котелните или помпените отделения могат да се използват следните пожарогасителни реагенти:

1. СО₂ (въглероден диоксид);

2. HFC 227 еа (хептафлуоропропан);

3. IG-541 (52 % азот, 40 % аргон, 8 % (въглероден диоксид);

4. FК-5-1-12 (додекафлуоро-двуметилпентан-трион).

(2) Използването на други пожарогасителни реагенти, различни от указаните в ал. 1, се допуска само съгласно процедурата на комитета по чл. 19, т. 2 от Директива 2006/87/ЕО.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато има две отделни независими и херметично отделени машинни отделения или ако отстрани на машинното отделение има отделно машинно отделение за подрулващото устройство на носа, което да осигурява способност на кораба да се движи на собствен ход в случай на пожар в машинното отделение.

(3) Принудителната вентилация в защитеното помещение се проектира да изключва автоматично, ако противопожарната система се задейства.

(4) В защитеното пространство се осигуряват устройства, с които всички отвори, през които може да проникне въздух или да изтече газ, бързо се затварят и ясно да се установява дали те са отворени или затворени.

(5) Въздухът, който излиза от предпазните вентили на съдовете за сгъстен въздух, монтирани в машинните отделения, се извежда на открито.

(6) Свръхналягането или разреждането, възникващо от притока на пожарогасителни реагенти, не се допуска да води до разрушаване на елементите на околните прегради в защитеното помещение, като се изисква да съществува възможност налягането да се изравнява, без да се създава опасност.

(7) Защитените помещения се осигуряват със средства за извличане на пожарогасителни реагенти и газове от пожара.

(8) Средствата по ал. 7 могат да се управляват от места, извън защитените помещения, и са достъпни при пожар вътре в защитените пространства.

(9) При неподвижно монтирани екстрактори те не се задействат, докато се гаси пожар.

Чл. 213. Защитеното помещение се оборудва с подходяща пожароизвестителна система, чиято алармена сигнализация е изведена в рулевата рубка, корабните кабини и защитеното помещение.

Чл. 214. (1) Пожарогасителният реагент се пренася до защитеното помещение и разпръсква в него чрез фиксирана тръбопроводна система.

(2) Вътре в защитеното помещение тръбите и съответните им фитинги са изработени от стомана.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага за тръбопроводи, свързващи цистерните и удължителните елементи, при условие че използваните материали за изработването им имат равностойни свойства в случай на пожар и са защитени от корозия отвън и отвътре.

(4) Изпускателните дюзи се оразмеряват и оборудват по такъв начин, че пожарогасителният реагент се разпределя равномерно, включително под плитовете на флорите.

(2) Пожарогасителната система се изгражда така, че да се задейства от подходящо място вън от защитеното помещение.

(3) Задействащите устройства се инсталират по такъв начин, че да могат да бъдат използвани дори в случай на пожар и при повреда вследствие на пожар или на експлозия в защитеното помещение, като необходимото количество пожарогасителен реагент бъде доставено и в тези случаи.

Чл. 216. (1) Немеханичните задействащи устройства се захранват от два различни и независими един от друг източници на енергия, разположени извън защитеното помещение.

(2) Линиите за управление в защитеното помещение се проектират така, че да останат функционални най-малко в продължение на 30 min в случай на пожар.

(3) Изискването по ал. 2 се счита за изпълнено по отношение на електрическите кабели, ако е в съответствие с международен стандарт IEC 60331-21:1999.

(4) Ако задействащите устройства са монтирани така, че не се виждат поради панел, който ги закрива, панелът се маркира със символ "Пожарогасителна инсталация" съгласно фиг. 6 от приложение № 3 с дължина на страната най-малко 10 сm и се поставя следният текст с червени букви на бял фон на български, английски, немски, френски и холандски език:

"Пожарогасителна система"

"Fire-fighting installation" (английски)

"Feuerloscheinrichtung" (немски)

"Installation d'extinction" (френски)

"Brandblusinstallatie" (холандски).

(5) Ако пожарогасителната система е предназначена да предпазва няколко помещения, задействащите устройства за всяко помещение са отделни и ясно указани.

(6) До всяко задействащо устройство ясно и неизличимо на български език се изписват инструкции за действие относно:

1. задействането на пожарогасителната система;

2. необходимостта от проверка за установяване, че всички хора са излезли от защитеното помещение;

3. мерките, предприемани от екипажа, когато пожарогасителната система се задейства, и при достъп до защитеното помещение след задействане или разпръскване на реагента, по-специално по отношение на евентуално наличие на опасни вещества;

4. мерките, които предприема екипажът в случай на повреда на пожарогасителната система.

(7) Инструкциите за действие съдържат указание двигателите с вътрешно горене, засмукващи въздух от защитеното помещение, да се изключат преди задействането на пожарогасителната система.

(2) Системата за предупреждение се задейства автоматично веднага след задействането на пожарогасителната система.

(3) Звуковият сигнал звучи непрекъснато през периода, преди изпускането на пожарогасителния реагент, без да бъде възможно да се изключи.

(4) Предупредителните сигнали са ясно видими в защитените помещения и на външните достъпи към тях и да се чуват ясно, дори и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум, като се отличават рязко от всички други звукови и оптични сигнали в защитеното помещение.

(5) Звуковите предупредителни сигнали се изисква да се чуват ясно и в прилежащите помещения, дори и когато свързващите врати са затворени, както и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум.

(6) В случай, че предупредителната система не е самоконтролираща се по отношение на късите съединения, на прекъсването на кабели и на спадовете в напрежението, тя се проверява дали работи правилно.

(7) При всеки вход в помещение, в което може да се подаде пожарогасителен реагент, се поставя ясно видим надпис със следния текст с червени букви на бял фон на български, английски, немски, френски и холандски език:

"Внимание, пожарогасителна система!

Напуснете помещението при предупредителен сигнал (описание на сигнала)"

"Warning, fire-fighting installation!

Leave the room as soon as the warning signal sounds (description of signal)"

"Vorsicht, Feuerloscheinrichtung!

Bei Ertonen des Warnsignals (Beschreibung des Signals) den Raum sofort verlassen!"

"Attention, installation d'extinction d'incendie!

Quitter immediatement ce local au signal (description du signal)"

"Let op, brandblusinstallatie!

Bij het in werking treden van het alarmsignaal (omschrijving van het signaal) deze ruimte onmiddellijk verlaten!"

Чл. 218. (1) На корабите се инсталират отговарящи на действащите изисквания цистерни под налягане, арматура и тръбопроводи под налягане.

(2) Цистерните под налягане се монтират съгласно указанията на производителя.

(3) Не се допуска цистерни под налягане, арматура и тръбопроводи под налягане да се монтират в жилищните помещения.

(4) Не се допуска температурата в шкафовете и пространствата с монтирани цистерни под налягане да превишава 50 °C.

(5) Шкафовете или пространствата на палубата с монтирани цистерни под налягане се укрепват неподвижно и се оборудват с отдушници, които се подреждат по такъв начин, че в случай на изпускане на газ от цистерна под налягане той да не прониква във вътрешността на кораба, като не се допускат преки връзки с други помещения.

Чл. 219. Ако количеството на пожарогасителния реагент е предвидено за използване в повече от едно помещение, не е необходимо общото налично количество на пожарогасителния реагент да е по-голямо от количеството, необходимо за най-голямото защитено помещение.

Чл. 220. (1) Монтажът или промяната на системата се извършва само от упълномощено за това лице при спазване изискванията, определени от производителя на пожарогасителния реагент и на системата (техническите данни за продукта, данните, свързани с безопасността).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Системата се проверява от оправомощен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" експерт в областта:

1. преди да бъде въведена в експлоатация за първи път;

2. преди да бъде върната в експлоатация, след като е била задействана;

3. преди да бъде върната в експлоатация след всяко по-съществено изменение или ремонт;

4. редовно, най-малко на всеки две години.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Проверките по ал. 2, т. 4 могат да се извършват и от компетентно лице.

(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) При проверката експертът или компетентното лице проверява дали системата отговаря на изискванията на този раздел.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Проверката включва извършването най-малко на:

1. външен оглед на цялата инсталация;

2. проверка на непроницаемостта на тръбопроводите;

3. функционални изпитвания на системите за контрол и задействане;

4. проверка на налягането и съдържанието на цистерните;

5. проверка на херметичността и механизмите за заключване на защитеното помещение;

6. проверка на пожароизвестителната система;

7. проверка на системата за предупреждение.

(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) След приключване на проверката се издава удостоверение за проверката, подписано от експерта или компетентното лице, съдържащо датата на проверка.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Броят на стационарните пожарогасителни системи се записва в корабното удостоверение на Общността.

1. бутилките с СО2 се разполагат извън защитеното помещение в място или шкаф, херметично отделени от останалите помещения, като вратите им се отварят навън и могат да се заключват, а върху тях се поставя символ "Предупреждение за обща опасност" в съответствие с фиг. 4 от приложение № 3 с височина не по-малка от 5 сm заедно с маркировката "СО₂" със същите цвят и височина;

2. местата на монтаж под палубата за бутилките с СО₂ са достъпни само от открита палуба, като тези пространства имат достатъчно собствени системи за принудителна вентилация с отвеждащи въздуховоди, изцяло отделени от другите системи на борда;

3. бутилките за СО₂ не се пълнят повече от 0,75 kg/l, като относителният обем на газа СО₂, когато не е под налягане, се приема за 0,56 m³/kg;

4. минималният обем СО₂ за защитеното помещение е най-малко 40 % от общия му обем, като е осигурена възможност този обем да се подаде за 120 s и да се провери дали подаването е приключило;

5. отварянето на вентила на бутилката и използването на вентила за подаване са отделни дейности по управление;

6. необходимото време, посочено в чл. 217, ал. 3, е не по-малко от 20 s, като съществува надеждно устройство за осигуряване това време за задържане, преди да се подаде газът СО₂.

Чл. 222. При пожарогасителните системи с използване на HFC-227 ea като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. в случай че няколко помещения с различен общ обем са защитени, всяко едно от тях се оборудва с отделна пожарогасителна система с използване на HFC-227 ea;

2. всяка бутилка с HFC-227 ea, монтирана в защитеното помещение, се оборудва с предпазен вентил, който изпуска безопасно съдържанието на бутилката в защитеното помещение, ако тя бъде изложена на последствията от пожара, а пожарогасителната система не е била задействана;

3. всяка бутилка се оборудва с устройство за проверка на налягането на газа;

4. бутилките не се пълнят с повече от 1,15 kg/l; относителният обем на газа HFC-227 ea, когато не е под налягане, се приема за 0,1374 m³/kg;

5. обемът HFC-227 ea за защитеното помещение е най-малко 8 % от общия му обем и се доставя за 10 s;

6. бутилките за HFC-227 ea се оборудват с датчик за налягане, който да задейства оптичен и звуков сигнал в рулевата рубка в случай на загуба на газ, а ако няма рулева рубка, този сигнал се подава извън защитеното помещение;

7. след запълване с гасящото средство концентрацията на газ в защитеното помещение не се допуска да превишава 10,5 %;

8. пожарогасителната система не съдържа части, изработени от алуминий.

Чл. 223. При пожарогасителни системи с използване на IG-541 като пожарогасителен реагент се спазват и следните изисквания:

1. в случай че трябва да бъдат защитени няколко помещения с различен брутен обем, всяко едно от тях се оборудва с отделна пожарогасителна система;

2. всяка бутилка с IG-541, монтирана в защитеното помещение, се оборудва с предпазен вентил, който изпуска безопасно съдържанието на бутилката в защитеното помещение, ако контейнерът бъде изложен на последствията от пожара, а пожарогасителната система не е била задействана;

3. всяка бутилка се оборудва с устройство за проверка на съдържанието;

4. налягането при запълване на контейнера не превишава 200 bar при +15 °С;

5. обемът IG-541 за защитеното помещение е най-малко 44 % и не повече от 50 % от брутния му обем, като този обем се доставя за 120 s.

1. в случай че са защитени няколко помещения с различен общ обем, всяко помещение се оборудва с отделна пожарогасителна система;

2. всяка бутилка с FK-5-1-12, монтирана в защитеното помещение, се оборудва с предпазен клапан, който изпуска безопасно съдържанието на бутилката в защитеното помещение, ако бутилката бъде изложена на въздействията на пожара, а пожарогасителната система не е била задействана;

3. всяка бутилка се оборудва с устройство за проверка на налягането на газа;

4. бутилките не се пълнят повече от 1 kg/l, като относителният обем на газа FK-5-1-12, когато не е под налягане, се приема за 0,0719 m³/kg;

5. обемът FK-5-1-12 за защитеното помещение е най-малко 5,5 % от общия обем на помещението, като този обем се доставя за 10 s;

6. бутилките за FK-5-1-12 се оборудват с датчик за налягане, който задейства оптичен и звуков предупредителен сигнал в рулевата рубка в случай на непозволена загуба на газ, а когато няма рулева рубка, този сигнал се подава извън защитеното помещение;

7. след запълване с гасящото средство концентрацията в защитеното помещение не надвишава 10 %.