Чл. 18. Агенция „Митници” осъществява контрол на пътните превозни средства в пристанищата, като

Чл. 18. Агенция „Митници” осъществява контрол на пътните превозни средства в пристанищата, като:

2. събира такси по чл. 10 и чл. 18, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата и контролира общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства, като при превишаване на допустимите стойности изисква съответните разрешителни, събира пътни такси и глоби.

Чл. 19. (1) Граничният ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол се извършват от органите на Българска агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните.

(2) В случай, че органите по ал. 1 преценят, че съществува опасност от внасяне или разпространение на карантинна болест, както и при необходимост от предварителна проверка на товарните помещения на кораба, входящият контрол се осъществява физически преди започване на товарно-разтоварните операции.

Чл. 20. (1) Корабите напускат пристанищата на Република България след като за тях са подадени необходимите документи съгласно глава трета, раздел II и след:

1. получаване на разрешение от органите за граничен контрол и;

2. издаване на свидетелство за отплаване.

Чл. 21. (1) Когато кораб напуска пристанище на Република България, органите за граничен контрол извършват проверка на документите относно отплаването на кораба и дават указания за извършването или освобождаването от граничен контрол на борда на кораба чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

(2) Всяка от службите, заявила граничен контрол на борда на кораба при неговото отплаване, информира органите за граничен контрол на Главна дирекция „Гранична полиция” за завършване на граничния контрол на борда на кораба чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 22. (1) На кораб, напускащ пристанище на Република България, се издава свидетелство за отплаване (Приложение № 1).

(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт след:

1. представяне на документите по глава трета, раздел II;

2. извършване на проверка, че корабът не дължи такси съгласно Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”;

3. извършване на проверка, че корабът не дължи такса за издаване на свидетелство за отплаване;

4. извършване на проверка, че корабът не е задържан от капитана на пристанището или органите на държавен пристанищен контрол.

(3) Свидетелство за отплаване не се издава за:

1. кораби, плаващи между две български пристанища без да напускат териториалното море;

2. кораби под 40 БТ.

(4) Свидетелството за отплаване е валидно за срок от 24 часа от момента на издаване. В случай, че корабът не е отплавал в този срок, издаденото свидетелство за отплаване се анулира и се издава ново по реда на ал. 2.

Чл. 24. (1) Документите за извършване на контрол по реда на глава трета се подават в националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

(2) Документите по ал. 1 се подават в електронен формат или на хартиен носител, съгласно Приложения № 1 – 8.

Чл. 25. (1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” събира, съхранява, обработва и предоставя сведенията за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на Република България.

(2) Предоставянето на данни за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на Република България, на компетентните държавни органи се извършва чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт по ред, определен от генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и съгласуван с органите по чл. 2, ал. 1.

(3) Органите за граничен контрол имат право на достъп до данните за корабите на ниво съобразно своята компетентност за обработка на постъпилата информация и последваща регистрация на взетите решения.

Чл. 26. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент на кораб, посещаващ пристанище на Република България изпраща уведомление за пристигане.

(2) Уведомлението по ал. 1 включва следната информация:

1. идентификация на кораба:

а) име на кораба;

б) повиквателен сигнал (позивни);

в) ИМО идентификационен номер – „IMО номер”;

г) идентификационен номер от морската подвижна служба – „MMSI номер”;

2. пристанище на местоназначение;

3. очаквано време на пристигане в пристанището на местоназначение или пилотско място;

4. очаквано време на отплаване от пристанището;

5. общ брой лица на борда.

(3) Уведомлението по ал. 1 се подава до националния център за електронен документооборот на морския транспорт:

1. най-малко 24 часа преди пристигане;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(4) Уведомлението по ал. 1 се предоставя на органите за граничен контрол и институциите по компетентност чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 27. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент, посещаващ пристанище на Република България, изпраща информация:

1. съгласно формуляри FAL от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (Приложение № 2);

2. съгласно националното законодателство (Приложение № 3).

(2) Информацията по ал. 1 се подава до националния център за електронен документооборот на морския транспорт:

1. най-малко 24 часа преди пристигане;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя по компетентност на органите за граничен контрол и други институции чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

(4) При пристигане, освободени от подаване на сведения по формулярите FAL са кораби, които плават между пристанища, разположени на митническата територия на Европейския съюз, без да пристигат, да извършват междинен престой или да се завръщат в пристанище, разположено извън тази територия или в свободна зона, подлежаща на контрол тип I по смисъла на митническото законодателство, освен с оглед защитата на вътрешния ред и сигурност, прилагането на митническото, данъчното и имиграционното законодателство и законодателството в областта на околната среда и здравето.

Чл. 28. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент, посещаващ пристанище на Република България, изпраща:

1. морска здравна декларация (Приложение № 4).

2. свидетелство за дератизация или за освобождаване от дератизация.

(2) Документите по ал. 1 се подават до националния център за електронен документооборот на морския транспорт:

1. най-малко 24 часа преди пристигане;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(3) Документите по ал. 1 се предоставят на органите за граничен контрол по компетентност чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 29. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент на кораб, който подлежи на задължителна разширена проверка по реда на държавния пристанищен контрол, при посещаване на пристанище на Република България или място за заставане на котва е длъжен да уведоми Изпълнителна агенция „Морска администрация” за пристигането на кораба.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:

1. идентификационни данни на кораба (име, позивна, ИМО идентификационен номер или идентификационен номер от морската подвижна служба - MMSI номер);

2. предвидено времетраене на престоя;

3. за танкери:

а) конфигурация: еднокорпусни, еднокорпусни със сегрегирани баластни танкове (SBT), двукорпусни;

б) състояние на товарните и на баластните танкове: пълни, празни, запълнени с инертен газ;

в) обем и вид на товара;

4. предвидени дейности в крайното пристанище или място за заставане на котва (товарене, разтоварване, други);

5. предвидени задължителни контролни прегледи и значителни работи по поддръжка и ремонт, които ще бъдат извършени в крайното пристанище;

6. дата на последната извършена разширена проверка в региона на Парижкия меморандум.

(3) Уведомлението по ал. 2 се предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация” чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт най-малко три дни преди предвиденото време на пристигане на кораба в пристанище на Република България или на мястото за заставане на котва, или преди корабът да напусне предходното пристанище, ако продължителността на плаването се очаква да е по-малка от три дни.

Чл. 30. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент на кораб, за който се прилага глава XI - 2 от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78), при посещаване на пристанище на Република България, изпраща:

1. информацията по Правило XI - 2/5 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS 74/78) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.) (Приложение № 5).

2. информация за лица, които се намират на борда на кораба в резултат на провеждане на действия по търсене и спасяване на човешки живот на море и бегълци от посещавани пристанища;

3. последния документ от непрекъснатия документален запис на историята на кораба;

4. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт;

5. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво.

(2) Информацията по ал. 1 се подава до националния център за електронен документооборот на морския транспорт в следните случаи:

1. най-малко 24 часа преди пристигане;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е на разположение, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт на офицера по сигурността на пристанището и/или пристанищното съоръжение, институциите и органите за граничен контрол по компетентност.

Чл. 31. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент на кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, отправил се към пристанище на Република България или към котвена стоянка, разположена в териториалното море на Република България, напуснал пристанище, разположено извън Европейския съюз, изпраща уведомление за превоз на опасни или замърсяващи околната среда товари, включващо следната допълнителна информация за товара, който превозва:

1. идентификация на кораба:

а) име на кораба;

б) повиквателен сигнал (позивни);

в) ИМО идентификационен номер;

г) идентификационен номер от морската подвижна служба – „MMSI номер”;

2. пристанище на местоназначение;

3. очаквано време на пристигане в пристанището или пилотското място;

4. общ брой лица на борда;

5. правилните технически имена на опасните или замърсяващите околната среда товари;

6. номерата по класификацията на ООН, ако има такива;

7. клас за опасност на товара по ИМО съгласно кодексите IMDG, IBC и IGC;

8. клас на кораба, както е определен от кодекса INF, когато такъв е налице;

9. количествата опасни или замърсяващи околната среда товари;

10. местоположението на опасните или замърсяващите околната среда товари на борда;

11. идентификационните номера на товарните транспортни единици, ако се превозват в товарни транспортни единици, различни от корабните танкове;

12. потвърждение, че на борда се намира списък, манифест или подходящия товарен план, даващи подробности за опасните или замърсяващите околната среда товари, превозвани на борда, и разположението им на кораба;

13. веществата, посочени в Приложение I към Конвенция MARPOL 73/78, таблицата с данните за безопасност с подробно описание на физикохимическите характеристики на стоките, включително, съответно, техния вискозитет, изразен в cSt при 50 °C, и тяхната плътност при 15 °C, и другите данни, които се съдържат в списъка с данните за безопасност, в съответствие с Резолюция MSC.150 (77) на ИМО;

14. номерата за спешни случаи на изпращача или на всяко друго лице или орган, което има сведения за физикохимичните характеристики на стоките и действията, които следва да бъдат предприети при авария.

(2) Уведомлението по ал. 1 се подава до националния център за електронен документооборот на морския транспорт най-късно при напускането на пристанището на натоварване или веднага след узнаване на местоназначението или котвената стоянка, ако не е била на разположение в момента на напускане.

(3) Информацията, съдържаща се в уведомлението по ал. 1 се предоставя чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт на Морския спасително-координационен център и бреговия център за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването.

Чл. 32. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент на кораб, посещаващ пристанище на Република България, изпраща до директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация” информация относно вида и обема на отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност и остатъци от корабни товари на борда на кораба (Приложение № 6).

(2) Информацията по ал. 1 се подава чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт:

1. най-малко 24 часа преди пристигане;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(3) Изискването по ал. 1 не се прилага за рибарски кораби и кораби за спорт и развлечение с право да превозват до 12 човека включително.

Чл. 33. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент на кораб, посещаващ пристанище на Република България, изпраща до Изпълнителна агенция „Морска администрация” информация за обработката на баластните води на борда на кораба (Приложение № 7).

(2) Информацията по ал. 1 се подава чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт не по-късно от навлизане на кораба в териториалното море на Република България.
Раздел II

ФОРМАЛНОСТИ ЗА ДАВАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ПРИ НАПУСКАНЕ

Чл. 34. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент, напускащ пристанище на Република България, изпраща до националния център за електронен документооборот на морския транспорт информация съгласно формуляри FAL от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (Приложение № 2).

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по компетентност на органите за граничен контрол и други институции чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 35. (1) Корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент на кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, напускащ пристанище на Република България, изпраща до националния център за електронен документооборот на морския транспорт уведомление за превоз на опасни или замърсяващи околната среда товари.

(2) Уведомлението по ал. 1 включва следната информация:

1. име на кораба;

2. пристанище на местоназначение;

3. очаквано време на отплаване от пристанището или от пилотското място;

4. очаквано време на пристигане в пристанището на местоназначение;

5. общ брой лица на борда;

6. правилните технически имена на опасните или замърсяващите околната среда товари;

7. номерата по класификацията на ООН, ако има такива;

8. класа за опасност на товара по ИМО съгласно кодексите IMDG, IBC и IGC;

9. класа на кораба, както е определен от кодекса INF, когато такъв е налице;

10. количествата опасни или замърсяващи околната среда товари;

11. местоположението на опасни или замърсяващи околната среда товари на борда;

12. идентификационните номера на товарните транспортни единици, ако се превозват в товарни транспортни единици, различни от цистерни;

13. потвърждение, че на борда се намира списък, манифест или подходящия товарен план, даващи подробности за опасните или замърсяващите околната среда товари, превозвани на борда, и разположението им на кораба;

14. адрес, на който може да се получи подробна информация за товара.

(3) Уведомлението по ал. 1 се предоставя на органите за граничен контрол, Морския спасително-координационен център и бреговия център за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването, чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 36. (1) Капитанът на кораб или корабният агент на кораб, напускащ пристанище на Република България, изпраща до Изпълнителна агенция „Морска администрация” декларация, съдържаща информация, относно вида и обема на предадените отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност и на остатъци от корабни товари (Приложение № 8).

(2) Информацията по ал. 1 се подава чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 37. (1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” изпълнява функциите на национален компетентен орган за получаване на сведенията по глава трета.

(2) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” изгражда, поддържа и администрира Национален център за електронен документооборот на морския транспорт.

(3) Националният център за електронен документооборот на морския транспорт е взаимосвързан със системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването.

Чл. 38. (1) Чрез националния център за електронен документооборот на морския транспорт се събират, съхраняват и обменят данни по електронен път с компетентните национални органи, имащи право да обработват сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанища на Република България.

(2) Сведенията по ал. 1 се подават еднократно и се предоставят на съответните компетентни национални органи и на държавите-членки на Европейския съюз.

Чл. 39. (1) Националният център за електронен документооборот на морския транспорт е система, взаимосвързана с българската част на европейската система SafeSeaNet.

(2) Сведенията, получени в съответствие с формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на Република България, се въвеждат в националната система SafeSeaNet.

Чл. 40. При поискване от компетентен орган на държава-членка на Европейския съюз на информация, свързана с формалностите за даване на сведения, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя наличната информация чрез системата SafeSeaNet.

Чл. 41. (1) Достъпът до сведенията, събирани и съхранявани в националния център за електронен документооборот на морския транспорт се контролира с цел защита на търговската и друга поверителна информация, както и по отношение на личните данни.

(2) Обменът на данни в електронен формат, свързан с формалностите за даване на сведения, се осъществява в криптиран вид по защитени канали.

(3) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя индивидуални права на достъп на компетентните национални органи и лицата, участващи в търговията и транспорта, съобразно тяхната компетентност до сведенията за кораби, пристигащи в или напускащи пристанища на Република България.

(4) Сведенията, предоставяни от кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанища на Република България, не са обществена информация.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ:

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Формалности за даване на сведения” са сведенията, които трябва да се предоставят за административни и процедурни цели съгласно действащото българско законодателство, когато кораб пристига в пристанище на Република България или го напуска.

2. „Конвенция FAL” е Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, приета на 9 април 1965 г., със съответните изменения.

3. „Формуляри FAL” са стандартизираните формуляри от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване.

4. „Кораб” е всеки плавателен морски съд или морско превозно средство.

5. „SafeSeaNet” е системата на Съюза за обмен на морска информация по смисъла на Директива 2002/59/ЕО.

6. „Електронно предаване на данни” е процес на предаване на информация, която е цифрово кодирана посредством подлежащ на преразглеждане структуриран формат, който може да се използва пряко за съхраняване и компютърна обработка.

7. „Свободна практика” е разрешение за слизане на екипажа и пътниците от борда на кораба и предприемане на всякакъв вид операции.

8. „Граничен контрол” е осъществяването на гранични проверки, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол от съответните ведомства, съобразно техните компетенции.

§ 2. Наредбата въвежда изискванията на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 год. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на държавите-членки и за отмяна на Директива 2002/6/ЕО (ОВ L 163 от 2010).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ