Показател
|
Години
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
Растеж
|
-7
|
4.0
|
2.3
|
5.4
|
4.0
|
4.5
|
4.8
|
5.3
|
5.2
|
Визираните резултати се дължат основно на сектора "Услуги", средно годишния относителен дял на който за периода 1997 г. - 2002 г. е в размер на 48.46 %.
В периода 1996 г. - 2002 г. относителните дялове в БВП на икономическите сектори в националната икономика намаляват. Конкретно делът на аграрния сектор намалява с 4.1 %, на сектора "Индустрия" с 6.2 %, а на сектора "Услуги" с 1.5 %. За разглеждания период се запазва тенденцията секторът "Услуги" да е с определящ дял в размера на БВП (Таблица 8).
Таблица 8. Относителен дял на икономическите сектори в БВП на страната
Сектор
|
1996 г.
|
1997 г.
|
1998 г.
|
1999 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2002 г.
|
%
|
%
|
%
|
%
|
%
|
%
|
%
|
Аграрен
|
15.1
|
23.4
|
16.8
|
14.5
|
12.3
|
13.8
|
11
|
Индустрия
|
30.7
|
25.0
|
27.3
|
25.1
|
25.8
|
24.7
|
24.5
|
Услуги
|
54.2
|
41.0
|
45.3
|
49.5
|
50.5
|
51.8
|
52.7
|
Секторът “Индустрия” бележи ръст в брутната продукция по базисни цени за разглеждания период, като за 1997 г. стойността ѝ е 16 802 млн. лв., а за 1999 г. - 17 656 млн. лв.(+ 5 %). Значителен ръст на брутната продукция реализира и сектора “Услуги”, където маржа за периода 1997 г. – 1999 г. е 34 %, а брутната продукция за 1997 г. е в размер на 12 383 млн. лв., спрямо 18 704 млн. лв. (+ 51 %) за 1999 г.17
Успоредно с това се забелязва увеличение на производителността на един зает. Данните показват, че за 2000 г. тя е увеличена с 12 % спрямо същата за 1999 г.
Анализът на структурните промени в националната икономика доказа, че организационните и структурни проблеми са основно в индустриалният сектор.
В периода 1998 г. – 1999 г. увеличение на производството в сектор “Индустрия” не се наблюдава, но в периода 1999 г. – 2000 г. производството в сектора отбеляза ръст в размер на около 9 %, което е в резултат от преструктурирането на характеристиката на собствеността. При база 2000 г. индексът на промишленото производство за 2001 г. нараства с 2.2 %, за 2002 г. с 6.7 %, а през 2003 г. с 22.7 %. За разглеждания период нарастват и продажбите на промишлена продукция, като в сравнение с 2000 г. индексът на продажбите за 2001 г. нараства с 2.86 %, през 2002 г. с 4.6 %, а през 2003 г. с 22.3 % (Таблица 9).18
Таблица 9. Индекси на промишленото производство и продажбите в промишлеността19
(база 2000 г. = 100)
(Проценти)
|
Години
|
Месеци
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Производство
|
2002
|
94
|
93
|
102
|
102,6
|
100
|
108
|
111
|
109
|
111
|
111
|
119
|
120
|
2003
|
111
|
109
|
128
|
116
|
110
|
121
|
126
|
119
|
129
|
131
|
131
|
141
|
Продажби
|
2002
|
92
|
90
|
96
|
105
|
98
|
105
|
112
|
108
|
109,5
|
109
|
113
|
118
|
2003
|
109
|
105
|
126
|
116
|
114
|
124
|
128
|
119
|
127,5
|
131
|
129,5
|
139
|
Във връзка с изложеното до момента може да се направи извода, че за периода 2000 г. - 2003 г. организацията на труда и процесът на производство са във функционална зависимост от редуцирания размер на заетостта и увеличената ликвидност в промишления сектор.
За целите на анализа от съществено значение са данните от направеното изследване по отношение динамиката на показателя "БВП на човек от населението", който е определящ за нивото на икономическото развитие и равнището на благосъстоянието на населението.
За периода 1999 г. – 2001 г.20 Република България е с най-нисък БВП на човек от населението в стандарти на покупателна сила (с изключение на Румъния) и с най-нисък индекс на цените при база "Цени в страните от ЕС-15", в сравнение с всички страни-кандидатки и страни-членки на ЕС. За разглеждания период средно годишния ръст на БВП на човек в страните-членки на ЕС е в размер на 4.7 %, в страните-кандидатки за членство в ЕС е 3.2 %, а за Република България той е отрицателен в размер на -0.4 %. От страните, очакващи да бъдат асоциирани в структурите на евросъюза, единствено в Република България, Румъния, Латвия и Турция е реализиран БВП на човек от населението в размер по-нисък от средногодишната стойност на БВП, постигнат от всички страни-кандидатки за разглеждания период. За същия период най-висок БВП на човек в страните-кандидатки е реализиран в Кипър, Словения, Чехия и Унгария. За 2001 г. в страната е реализиран БВП на човек в размер на 5 706 евро, което е с 4.09 пъти по малко отколкото средния размер на БВП на човек в страните от ЕС-15 (23 291 евро) и 1.34 пъти по-малък от този реализиран от страните-кандидатки (7 685 евро). Това обстоятелство дава основание да се направи извода, че в периода 1999 г. - 2001 г. страната заема второ място по бедност (след Румъния) сред страните от ЕС-15 и тези от ЦИЕ, асоциирани за членство в Общността.
Негативни за страната са и резултатите, свързани с фактическото потребление на БВП за периода 1999 г. - 2001 г. За разглеждания период от всички страни-кандидатки средногодишния размер на физическо потребление на БВП намалява само в Република България (-10.1 %), докато в страните от ЕС то се увеличава с 9.7 %, а в страните-кандидатки увеличението е в размер на 6 %.21 Единствено Република България, Румъния и Турция са реализирали фактическо потребление на БВП от домакинствата в размер по-малък от средногодишния за асоциираните страни (5 522.3 евро).
Резултатите от извършеното изследване на структурата на индивидуалното потребление на домакинствата в БВП показват, че в страните-кандидатки домакинствата изразходват 21 % от общия си доход за храна, 14 % за горива и енергия, 7 % за транспорт, 5 % за медицинско обслужване, 4.5 % за образование и по 4 % за отдих, обзавеждане и облекло. В страните от ЕС-15 това разпределение има следния вид: за храна - 9 %, за горива и енергия - 12 %, за транспорт - 8 %, за медицинско обслужване - 8 %, за образование - 5 %, за отдих - 6 % и за обзавеждане и облекло средно по 4 %.22
Структурните съотношения между категориите на крайно използвания БВП в страната предполагат огромни проблеми при реализирането на целите, свързани с устойчивото положително развитие на националната икономика. Относителният дял на крайното потребление продължава да се задържа средно в границата от 80 % срещу 72 % за страните-кандидатки.23
В основата на икономическия растеж в страната за периода до 2003 г. стоят износът на стоки, услуги и инвестиции. Въпреки положителните стойности на икономическия растеж външнотърговското салдо на страната е отрицателно, като за периода 1996 г. - 2003 г. се наблюдава тенденция на ежегодно прогресивно нарастване в отрицателна посока (Таблица 10).24 Налице е значително разминаване между действителните и прогнозните резултати. При прогноза за търговското салдо за 2003 г. = -1.6 млрд. US$ при разменен курс лв./US$ = 2.15 лв./$, реално то е в размер на -2.5 млрд. US$ (-0.9 млрд. US$) при разменен курс лв./US$ = 1.7363 лв./$. Прогнозите по години за съотношението внос - износ за периода 2004 г. - 2005 г. са: за 2004 г. = - 1.6 млрд. US$, за 2005 г. = - 1.5 млрд. US$, при разменен курс лв./US$ = 2.15 лв./$ през 2005 г.25
Таблица 10. Външнотърговски стокообмен за периода януари - декември 2003 г.26
Сподели с приятели: |