Първа: теоретико-методологични постановки

Калкулирането на себестойността

Изтегляне 0.8 Mb. страница 37/44 Дата 18.08.2022 Размер 0.8 Mb. #114947

Навигация на страницата:

• “стандартна себестойност”

Калкулирането на себестойността в “ЛесилМаш-98”АД се извършва на фаза оферта преди сключване на договор. То се осъществява от отдел ”Маркетинг”, обединяващ маркетинг, пласмент и незавършено производство. Особеностите при определяне себестойността на продукцията в дружеството произтичат главно от възприетия метод на калкулиране. Тъй като то осъществява дейността си възоснова на сключени предварително договори за производство на определена продукция, организира синтетичното и аналитичното си отчитане по конкретни поръчки, то естествено е и приложението на поръчковия метод на калкулиране, при който разходите по отделни статии на калкулацията се планират и отчитат не за определени периоди, а по отделни поръчки. Този метод е характерен за производства с индивидуален и дребносериен характер главно на сложна продукция, каквото е и производството на “ЛесилМаш-98”АД. Другата съществена особеност е свързана със системата за калкулиране, прилагана в дружеството – т.нар. система “стандартна себестойност” (standart cost). Същността й се изразява в предварително пресмятане на разходите, които трябва да се направят по повод изпълнението на конкретна поръчка, като в хода на изпълнението й периодично тази информация се съпоставя с фактически направените разходи, в резултат на което се намират отклоненията и се търсят начини за тяхното премахване. Калкулирането се извършва след технологична обработка на проекта, на чиято основа се извършва нормиране и се изготвя т.нар. обобщена спецификация на материалите, за която ще стане дума по-нататък. По този начин се установяват предполагаемите разходи за производството на конкретното изделие. Т.е. себестойността на продукцията в разглежданото предприятие се установява на основата на предварително планиране на разходите, необходими за изпълнението на определена поръчка. По-конкретно прилагането на тази система в дружеството изисква преминаването през няколко етапа: Предварително определяне размера на разходите, които трябва да се направят по изпълнението на отделните поръчки, като за целта се изработват стандарти (норми) за преки разходи за материали, за преки разходи за труд и за режийни разходи. След като се определят разходите по отделни статии на калкулацията се изготвят стандартни (нормативни, предварителни) калкулации. Организиране на действен контрол по спазване на нормите чрез периодично извършване на съпоставки между планираните и фактически извършваните разходи. Установяване на отклоненията по производствени звена, по центрове на отговорност, по обекти на отчитане и по статии на калкулацията. Анализ на направените отклонения и откриване на причините за тяхното допускане. На тази основа се установява ефективността на използването на отделните ресурси - материали, гориво, енергия, работна сила и пр. Изготвяне на мероприятия за премахване на отклоненията. Тъй като анализа за установяване на отклоненията се извършва по време на изпълнение на съответната поръчка, необходимо е да се предприемат навременно мерки за тяхното отстраняване и евентуално за компенсиране на извършените в повече разходи чрез съкращаване размера на други такива (ако е възможно). Това се налага поради факта, че в предприятието се формира една офертна себестойност, която вече е част от договорното споразумение със съответния контрагент. Ето защо е нежелателно да се надвишава предварително определената сума на разходите, тъй като това превишение ще се отрази директно като загуба за стопанската единица. На нормиране подлежат преките разходи за материали, преките разходи за труд, както и режийните разходи, които по своята същност представляват косвените (общопроизводствени) разходи. В този отрасъл на промишлеността важно място заемат използваните суровини и материали. Те, както и използваната технология и свързаните с нея съоръжения са изходния опорен пункт на машиностроенето. От тях зависи не само качеството, но и реализацията на произвежданата продукция. Тяхното планиране не само, че е един изключително сложен процес, но и почти невъзможен в условията на съвременната пазарна икономика у нас. Промените след 1989г. наложиха не само преструктуриране на предприятия от този отрасъл, но и навлизането на последните в нови браншове. Това от своя страна довежда до увеличаване на асортимента на произвежданата от тях продукция, което предполага и разширяване на номенклатурата от използваните за тази цел суровини и материали. Планирането на материалите в “ЛесилМаш-98”АД се извършва след сключване на договорите, за срок посочен от възложителя, т.е. 5+12 месеца по спецификации. За установяване на необходимостта от материални ресурси се използва методът на рецептурите (разходна норма за единица детайл, възел или изделие). Формулата, която се използва в случая за установяване на необходимите материали от всеки вид за производството на заплануваното количество продукция, е следната: Омi = ОПjo . Рнio Където: Омi – обема на необходимото количество материали от i-ия вид за изпълнение на производството от j- тия продукт по план в натура; ОПjo – обема на производството от j – тия продукт по план в натура; Рнio – разходна норма по план от даден материал за производството на единица продукция от i- ия вид. Разходните норми за определяне на необходимите преки материали от всеки вид за производството на единица продукция са фиксирани в конструкторската и технологична документация на предприятието, като: чертежи, спецификации (Приложение №4), технологични карти, маршрутни карти (Приложение №5), комплектовачни карти, разходни нормативни карти, комплектовъчни ведомости и др. За да се обвърже материалното снабдяване със себестойността и финансите на предприятието, необходимо е всички запланирани материали да се изразят стойностно. За целта се изработва справка за договорена продукция и график за производство и необходимите средства за материали. Възоснова на тази справка се правят разчети по отделни позиции и количества. По този разчет се прави обобщена спецификация на материалите с указание на вида, марката, стандарта и количествата за всяка поръчка. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че спецификацията се явява задължителен и неделим елемент от всеки договор на едно машиностроително предприятие. След обобщаване на всички материали се прави справка (баланс), по която се закупуват материалите. Планирането на материалите започва от един месец по-рано, за да има възможност да се избере подходящия доставчик. За улеснение на своите основни клиенти, голяма част от доставчиците на суровини и материали предоставят на предприятията ценова листа, в която са описани предлаганите материали по вид, качество, характеристики и цени. По този начин “ЛесилМаш-98”АД избира много по-лесно дотавчика, от който да поръча необходимите му материали за изпълнението на всяка конкретна поръчка. В дългогодишната си практика до днес предприятието е избрало и се спира главно на следните доставчици, явяващи се заводи-производители: “Кремиковци” – гр.Кремиковци; “Радомир метали”- гр.Радомир; “Берг консорциум” – Германия; Или директни вносители, като: “Интерком груп” – гр.Русе; “Метаснаб-холдинг”АД – гр.София. Особено внимание се обръща на срока на доставките – 15 дни преди започване на месеца, за да може да се подготви производствения процес. За ефективната организация на стоково-материалните ценности в “ЛесилМаш-98”АД важно значение има прилагането на системата “Точно навреме” (Just in Time). Нейната същност се заключава в свеждане до минимум на разходите за дейности, които не създават стойност. Такава дейност е складовото стопанство. Тъй като основната дейност в дружеството се осъществява на основата на поръчки, то планирането и доставянето на необходимите материали се извършва за всяка поръчка. По този начин се минимизират разходите за складирането им и се предотвратява задържането на средства в ненужно големи количества запаси от материали. Всичко казано до тук се отнася до основните материали, необходими за производството. Но за да протече нормално всеки производствен процес е необходимо използването и на спомагателни материали. Първата група спомагателни материали са тези за обслужване на машините и съоръженията, като масла, парцали, ремъци, лагери и др. Разходната норма за тези материали се определя за 1 машиночас. Освен тях не бива да забравяме и технологичните материали за производството като стругарски ножове, фрези, ножовки, свредла, мепици, зенкери и др., наречени инструментална екипировка, също спадащи към групата на спомагателните. На сегашния етап в пазарната икономика този род материали не се планира. Доставят се по заявка на ОГМ (отдел на главния механик) и началника на съответното звено. Заявките се парафират от изпълнителния директор и тъй като количествата са минимални се закупуват директно от търговската мрежа. Друг важен елемент на разходите, включвани в себестойността на продукцията, е прекия труд. Тези разходи се опредеделят на основата на предполагаемото работно време за изработване на конкретно изделие или детайл в часове и нормираната часова ставка в лв/час. В трудовите договори между “ЛесилМаш-98”АД и работниците и служителите се регламентират: работната заплата; допълнителните трудови възнаграждения; премии; обезщетения. При договарянето на работната заплата се определя нейният минимален размер, дневна ставка и минимална часова ставка. Работната заплата е диференцирана и съобразена с функционалните задължения, отговорности, качество на извършваната работа и образование. Прилага се скала на заплащане. Скалата на работната заплата се изменя при изменение на минималната и началната работна заплата в “ЛесилМаш-98”АД. Допълнителното трудово възнаграждение се заплаща с увеличение при положен извънреден труд при нормирано работно време. Работата в официални празнични дни при изпълнение на спешна поръчка например, се заплаща с удвоеният размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя. За работа при неблагоприятни условия на труд също се заплаща допълнително по Кодекса на труда. Премията, като елемент на трудовия договор, има силно изразена връзка с постигнатия за съответния период от време резултат. През последните няколко години в практиката на дружеството се утвърждава като традиция даването на т.нар. коледни премии. Естествено те се базират на достигнатия резултат през изтеклия период, икономическия растеж на предприятието и не на последно място – заслугите на всеки работник или служител за допринасянето му в целият производствен процес. Също така за успешно свършена работа, т.е. с качество, отговарящо на изискванията и спазване на зададените срокове, се дават еднократни премии на работниците в трите производствени цеха. Установяването и разпределението на режийните разходи е една от най-сложните и трудоемки дейности по калкулирането на себестойността на продукцията. Те се включват в себестойността като предварително установен процент към преките трудови разходи. Методиката на тяхното определяне ще представим по-подробно в следващата точка от настоящата разработка. Представената методика на калкулиране на разходите се прилага в случаите, когато се произвеждат продукти, които не са били произвеждани до момента в предприятието. Случва се изпълнението и на повторни поръчки, т.е. такива за производството на продукти, които вече са били произвеждани в дружеството. В тези случаи разходите, които се включват в себестойността се взаимстват от предишните калкулации. Евентуални промени могат да се направят ако са се изменили някои от условията, като например са се увеличили доставните цени на материалите, увеличила се е минималната работна заплата за страната, заострила се е конкуренцията в отрасъла, което налага предлагането на по-конкурентоспособни цени чрез съкращаване на разходите за производството на продукцията и т.н. Може да се каже, че в случая се изчислява фактическа себестойност, получена на база себестойността на произвеждано преди това идентично изделие. От всичко казано до тук може да обобщим в няколко точки главните особености на калкулирането на себестойността на продукцията в “ЛесилМаш-98”АД – град Силистра: осъществяване на дейността на основата на сключени договори по силата на ЗОП след явяване на търгове, при което се формира една офертна цена, включваща предполагаемите разходи за производството на съответната продукция; прилагането на поръчков метод за калкулиране на продукцията; използване на системата “стандартна себестойност” (standart cost), при което се изчислява два вида себестойност – планова (стандартна) и фактическа; установяване необходимостта от материали за производството на конкретно изделие чрез метода на рецептурите (разходна норма за единица изделие); планиране на трудовите разходи на основата на предполагаемото време за изработването на съответното изделие в часове и нормираната часова ставка; установяване на режийните разходи като процент към трудовите разходи; изчисляване на плановата себестойност на отделните поръчки на основата на предварително определените преки разходи за материали, преки разходи за труд и режийните разходи; изчисляване на фактическата себестойност на отделните поръчки на основата на отчетната информация; установяване на отклоненията между фактическата и плановата себестойност, откриване на причините и вземане на мерки за отстраняването им. Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели: