Първа вариант
Изтегляне 0.59 Mb.
|
|
Нито успех, нито предусещане за такъв. Разделих екрана първо на четири, после всяка четвърт на още четири и преглеждах фрагмент по фрагмент безброй пъти. Водката свършваше, но не и търпението ми. Блъсках вече пет часа. Преместих се обратно във фотьойла, отпуснах се и продължих да гледам клипа пак и пак. Прозрението, както му е редът, дойде съвсем неочаквано. Онзи брадат алхимик Питагор да върви да пасе овце барабар с неговата "Еврика!" Седнах пред компютъра. Намерих булката. Включих на автоматично увеличение и пуснах принтера. Изпринтирах всички елементи от роклята, ръцете и лицето й. Най-дълго се задържах на устните. Нищо особено - ни еротика, ни силикон, ни чар, ни пълнота. Скенирах ги и зададох програма "Червило". Бе номер 14, на фирмата за козметика "Фейсбланш" от Лион, Франция. Производството му е започнато през март 1983г., със средно ниво на търсене на парфюмерийния и козметичен пазар. Имаше и таблица за приходите от продажбите му по години и страни, за които се изнасяше. Прехвърлих се в електронния адрес на "Фейсбланш". Четох внимателно и намерих това, което търсех. Изпих на екс последната водка. Изпуших цигара. Избрах трицифрен номер по телефона: "Готов." Взех си една бира и зачаках разбиването на вратата от тълпа пощурели, изгладнели за сензации репортери. Двамата любители на трепането на горски зверове изглеждаха все така амбицирани от ловната хайка, въпреки дългото стоене в засада. Трофеят си заслужаваше изгубеното време. Застанаха прави пред монитора. Пуснах им да гледат моя доклад по случая, който завършваше със следната информация: "09.09.1999 - 15.09.1999 - участие на нашите френски приятели от "Фейсбланш" в Международния панаир "Интер-Кис 1999" в Москва”. Седяхме в пълно безмълвие пет минути. - Имаш нужда от малко почивка - каза Старшият Ловец. - Като се наспиш, ще те уведомим за решението ни относно твоите изводи - дали това е козметичен майтап на руснаците, тяхна покана за среща с нас, или са измислили как да закърпят дупките в бюджета си, развивайки търговска дейност. Станахме почти едновременно. Минавайки покрай масичката за напитки, забърсах една малка пластмасова бутилчица водка. Излязохме в коридора. "Седма" - каза грижовникът за моето здраве на човека от охраната, без да се спира. От дете не бяха ме водили под конвой в спалнята. Дръпнах един душ, гушнахме се с мойта пластмасова приятелка в кревата и потънах в забравата на съня. Сънувах живия хамбургер от микробуса, който ме гонеше из тъмните канализационни канали, пълни до колене с гореща доматена крем-супа; рекламните пелмени с настървението на пирани хапеха прасците и петите ми; една печена кокошка ме ръгаше в корема с шиш за грил. Събудих се гладен. Отидох до кухненския бокс и си изпрасках един пушен бекон с пет яйца. Закусих здраво. Посетих тоалетната. Изкъпах се и зачаках ловната дружинка. Работодателите ми влязоха, без да почукат на вратата. Сезонът на яребиците свърши - бяха облечени повече от служебно. Дори не миришеха на барут.
покана за среща. Сядай и слушай, - докладваше подпредседателят, без аз да бях чул обявяването на началото на заседанието на акционерите.
панаир, само в две имаме наши хора. Решихме да не създаваме нови структури и да не ползваме сътрудници от други отдели. - Нещо за пиене?-направих се аз на домакин, но не бях приет за такъв. Мълчание в залата. Извадих от хладилника всичко, което се пиеше, и дадох пример на скъпите гости, като си налях едно перно. Нищо френско не ми бе чуждо. - Едната от фирмите е "Прима Пани" от Гданск, Полша. Произвеждат евтина козметика за сноби. Ползва се с голяма популярност в Русия заради ниските си цени. Другата е "UТС" - "Юникемикълс Текнолъджи Корпорейшън" и се занимава с проектиране, изработване, монтаж и експлоатация на оборудване за дестилация на етерни компоненти от естествен произход за нуждите на фармацевтичната, биохимичната и козметичната индустрия с централа във Флорида и филиали в 23 страни по целия свят. Тя не става, защото изпълнява често поръчки на Пентагона и освен нашия, почти всички отдели имат свои агенти в различните й служби. Ще изплашим руснаците. - Имаш 48 часа да разработиш сценария за срещата в Москва, - нареди Главният разпоредител. - Ще участваш пряко в сделката - и погледът му се спря върху чашата ми. - Няма да се правя на травестит, - парирах намека му за пиенето ми, - имам непоносимост към гримовете. - Не съм алерголог - бе неговото "Довиждане". Изпратих ги до вратата. Върнах се в кухнята, за да си усъвършенствам френския. Перното ми дойде добре. Почуствах се нещо като щастлив. Дали си търсех повод за още една чашка или просто се ласкаех от доверието на сегашните ми шефове? Нищо подобно. Никога не си търся мотив да обърна едно-две-три-четири, а ласкателите винаги съм ги мразел. Дори да са шефове на отдела за борба с политически и психологически диверсии, най-могъщите и най-интелигентните в нашия бранш. Явно ми дотегна чакането на истинска работа. Нуждаех се от нея като наркоман от доза. Нали си бях професионалист. Отворих входната врата и застанах на прага в очакване на надзирателя. Той стоеше до асансьора, видя ме, но не мръдна. Не държеше в ръцете си заповед за "стрелба на месо". Възползвах се от правото си на свободен режим и отидох до апаратната. 3.
Още докато водех потребителски монолог с ароматната напитка, ми минаха през ума няколко варианта за срещата с руските колеги: 1.Отивам в Москва. Намирам не особено долнопробно заведение за пиянки и печеля организирания от самия мене конкурс за надпиване, обръщайки 14 малки водки за един час. Жълтият вестник “Герой на деня”, на който съм се обадил анонимно преди това, отпечатва снимката ми на първа страница. Изводи и коментари: смешно, а колко тъпоооооооооо!!!!!!! 2.Отивам в Москва. Заставам пред сградата на бившето КГБ с голяма пазарска чанта и викам с все сила: ”Червило във формата на кура на Дзерджински !!!” със силен западен акцент. Бъркам в сака, оглеждайки се подозрително, вадя оттам и тикам в ръцете на минаващите жени, мъже и деца тубички с червило с отпечатан на тях с едър шрифт номер 14. Повтарям сценария три пъти. На четвъртия ме закопчават цивилни милиционери за нарушаване на заповедта на кмета за търговия с еротични артикули. Изводи и коментари: съзнателен рецидив на лудостта ми. 3.Отивам в Москва. А бе никъде няма да ходя, бе !!!! Настаних се на бюрото с две неща: уискито и поглед, вперен в монитора. Не бях включил още компютъра, така че зяпах тъмния екран и кроях зловещ червилен план. А плана го нямаше никакъв. На петата глътка от третото питие започнах трескаво да се ограмотявам от Мрежата. Напуши ме голям смях, като се представих в ролята на овцевъд, добиващ ланолин от кожите на диви летящи занзибарски овце за онова проклето червило. Така, ухилен до косматите си уши, започнах да оформям проекта за срещата. “Отивам в Москва.” Стигаааааааа!!!!!!! Буф копчето “Delete”. “Отивам във Франция като представител на верига магазини за козметика - Спирай, докъдето и да си стигнал, Желиновский! - Класният ръководител влезе рязко, спирайки смеха ми в часа по създаване на агентурни връзки, - шефът ни вика спешно.
4.
Летяхме с хеликоптер на щатската противопожарна охрана, който ни забра от една горска ливада. Бяхме само двамата. По-малкия ловец го ударила липсата. Едва ли бе разкъсан от стадо щъкащи из гората плешиви таралежи - явно залагаше капани за едра плячка, например ноусъри от вица за чукчата, отишъл на сафари. Що се отнася до беловласия авджия, то съдът в Страсбург би могъл да му произнесе присъда “Погазване на граждански права” в моя полза в рекордния срок от 12 секунди - за пристрастеното му невнимание към моята персона. На някаква селска писта се прехвърлихме в една нова “Чесна” и отпрашихме на югоизток. Спътникът ми упорито продължаваше да бъде абсолютно индеферентен към моето присъствие, за разлика от лаптопа си. Все едно заводски комин в Манчестър да се трогне от маслеността на камилското мляко, внесено контрабандно за производството на аспирин. Ле-ле, какво сравнение изпраскааааах!!! Отидох до кенефа, бръкнах в душата си, извадих оттам патологичния си стремеж към общуване с егоисти, хвърлих го в клекалото и пуснах водата; чух как буцата лед се строши в главата на една клошарка от един голям град; видях как хукна, горкичката, в съда, за да регистрира спешно една неправителствена фондация: “Помогни, Господи, на нещастните егоисти, мамка им стара” със седалище в... Не успях да видя седалището, защото дойде време за кацане. 5. Пред КПП-то на морска база 00186 на ВВС спря едно голямо черно БМВ. След кратка проверка бариерата се вдигна. Колата потегли, излезе на пистата и спря пред един МИ-8. Вратите на двете возила се отвориха едновременно и трима мъже, облечени в скъпи костюми, се прехвърлиха във воената машина. Хеликоптерът летя около половин час ниско над земята, застина на място над една поляна и зачака. Минаха около две минути и стотина квадратни метра от повърхността започнаха бавно да пропадат, привличайки със себе си като магнит бронираното хвърчило. Скривалището под земята се оказа огромен, прострян върху няколко декара хангар, в който вертолетът изглеждаше като водно конче от Тасманийските блата, кацнало върху лист мутирала маруля от местна селекция. Тримата костюмари вървяха покрай стената към една голяма врата. От сто километра личеше, че са със самочувствието на заместник-началници. Самоуверена бавна походка с широко размахване на чантата, високо вдигната глава, поглед само напред, изпъчени гърди: “Вижте ни нас, ние всичко можем, всичко знаем - кога да мълчим, кога да пикаем; а на бас, че ще на...бем и вас”. (Тази глава е кратка, защото това не е порнографско четиво!) 6. - Беше много хубаво, - излъга го тя, дишайки престорено тежко. - И на мене, Кларисса, много-много, - лъжеше той, - чак ми се зави свят. - Винаги говориш така, - каза тя с глас на обидено глезено дете. - Ей, кой тука не обича традициите, - направи се той на строг чичка и нежно захапа зърното на дясната й гърда. - Аз ли не обичам? Та аз съм най-голямата, най-преданата традиционалистка! - каза гордо момичето и продължи в комедийно-наперения жанр. - Аз съм най-, най-, най-домакинистка, пилотистка ... - Любовчистка! - вмъкна Професионалният суфльор, гъделичкайки я по хълбоците. -...шоферистка, - не спираше да изрежда Истката, - зрителистка, математистка, работохолистка! Та аз съм направо Кларистка-Медалистка!!! - и изприпка до банята. Беше права. Особено що се отнася до работохолизма й в службата - бе като торнадо, смилащо по пътя си абсолютно всичко: емоциите, приятелството, ежедневието. Чукането, прането, закуската са само предоперативна подготовка, както би казал Пирогов. Няма ли жертва и цялата увертюра отива в легена вместо кървавите марли. Но ако се налага да се работи, то тя се отдава до дупка, до патологична жертвеност. Затова, когато се пенсионира нейният началник, я назначиха за шеф на техния отдел “Орбитално движение” към Научно-изследователския Институт на ВКС (Военнокосмически сили). Беше много умна, много хитра, много амбициозна, много голям специалист. “И много готина пичка съм Аз!!!” - добави наум, обтривайки се с кърпа пред огледалото. И пак беше права, дявол да я вземе. Имаше перфектно тяло: дълги стегнати крака; малко, стегнато, леко вирното дупенце; женствени ръце; красива, но строга муцунка и кожа като бархет, като велур, като праскова, като мъхче на току-що вързала ориенталска пъпешка. - Съжалявам, но днес имам много важно съвещание - започна да се облича младата жена, - колата ще ме чака долу след - тя погледна ръчния си часовник - 7 минути. - Лошо, много лошо - искрено констатира Главният Обвинител на Прекъсването на Големите Любовни Игри. Той много обичаше да прави любов с тази млада жена. Оставяше я да бъде водеща в техните креватни авантюри, защото така му бе по-лесно да я задоволи, по-скоро тя да се задоволи, задоволявайки и него, и двамата и заедно, и поотделно. У-ф-ф-ф-ф! Съвсем се обърка с тези роли на Задоволен - Задоволена, Задоволяващ - Задоволяваща, Задоволяващ се - Задоволяваща се, Задоволяваща го. Не беше лингвист. Не беше и режисьор, ама хич билля не беше. - Да не забравиш да затвориш вратата - вместо “Довиждане, мили, ще ми е много мъчно за теб и пр. и пр. и пр.”- отсече деловата дама от прага на вратата. - Добре, чао! Утре пак! - отговори стандартно изоставеният Лайноу и запали нова цигара.
6. С бърза, но делова крачка Клара Петренко влезе в заседателната зала на Центъра за управление на полетите и доближавайки Комисията, изучаваше с поглед токущовертолетопристигналите: заместник-началника на финансовия отдел към Министерството на отбраната, завеждащия сектор “Стратегически комуникации” към Генералния щаб на въоръжените сили и заместник-секретаря на Комитета по национална сигурност към президента. Позна ги всичките по снимките от досиетата им. - Да си махнете веднага тези мазни самодоволни физиономии, - направо се разкрещя тя на “заместниците”, - предстои ни толкова работа, че ще ви окапят малките пишленца, още преди да ме поканите на чаша кафе. И без да им даде време на отговор, вдигна дясната си ръка и направи във въздуха кръг с показалеца. Големият екран, пред който седяха всички, светна и на него се появиха хората от американската Комисия. Не последваха приветствени речи и официални представяния, нямаше ги наздравиците, фойерверките, демонстрациите нито на самолети, нито на подводници, нито дори на успехите във военновременното селско стопанство - всички се познаваха много добре. Нали някакъв умник беше казал:”За да победиш противника, трябва да го познаваш.” Дано не е имал предвид интимната страна, защото точно пък днес нямаше да правят групов секс. Единствената жена в тайната сбирка на помирение седна, сложи си ръцете като първокласничка и започна: - Преди два месеца и половина отработвахме проекта “Движение по паралелна усукана траектория с отразен пулсиращ радиосигнал”. На осмия ден на един от двата сателита излезе от строя част от навигационната програма. Успяхме да се справим с повредата, но сателитът се отдалечи доста от пространството на експеримента. Стабилизирахме го на самостоятелна кръгова орбита, като другият остана на първоначалната си орбита. Дълго, почти цял месец се опитвахме да настроим синхронизиращия блок и на двата обекта. Накрая успяхме и решихме да проверим чрез симулирана атака ефективността на новосъздадената случайно паралелна усукано-стационарна траектория. При анализа на радиообмена се установи, че успоредно на програмната информация, отдалеченият сателит изпраща кодирани съобщения от една почти забравена станция, закотвена на стационарна орбита около Плутон, които прихваща чрез една от антените с блокиран механизъм за насочване. Отгоре на всичко, същите съобщения закъсняват с амплитуда от 0,0001/28 до 0,0001/29 част от секундата в периода на преминаването му през земната сянка. Пропуснахме “закъснението на цикъла” през всички синхронизиращи блокове и на двата сателита: същите резултати. Проверихме безброй пъти цялата техника, и орбиталната, и наземната - техниката бе наред. И когато от “Време-Пространство-Контрол” се визуализира Зоната на Закъснение (Зе-Зе) с диаметъра на Земята, започнахме да поркаме валериан като разгонени котки. Когато стигнахме до хормоналния баланс, решихме да се свържем с вас. - Да, бе - ухили се саркастично американският Шеф - за да направим “Армагедон-2”!!! Желиновский ще е Брус Уилис, а вашата дама ще е дъщеря му!!! А може би той ще я поиска за гадже, а??? Съгласен ли си? - обърна се той към Бушаелмш. - Втората част на идеята ви хич не е лоша - отговори полковникът на подигравката на стария сводник и се напъна да се облее в червенина, но се отказа. - За втората част ние с Портнов ще решим сами - намеси се Клара, сериозно гледайки генерал Райън. - А що се отнася до името на главния герой, то тук познахте. Предлагаме Сейлш Бушаелмш за координатор на съвместната работа. И, много ви моля, не вдигайте така нависоко веждите си, генерал Райън, защото от последния пункт на моя доклад те могат да се залепят на тавана. Но всичко по реда си. Не знам дали ви е известно, че два месеца след като завърши физическия факултет, той - тя погледна Гиганта на физическата мисъл - се яви пред ВАК с дисертационен труд със заглавие “Амплитудно колебание на времето като резултат от взаимодействието на фотоните с различен светлинен източник”. През нарочно направената от докладчика пауза всички гледаха Желиновский с нескрито удивление. Само Нютонът на Съветската физика си гледаше цигарата, пробвайки се да прогони спомените, за миг нахлули в съзнанието му. - За да спася скромността на колегата, ще ви обясня накратко същината на теорията му, която за съжаление не само бе отхвърлена, а и бе квалифицирана като псевдонаучна. Самият автор бе наказан с преразпределение и от Института по физика бе пратен в дълбоката сибирска провинция да произвежда Нобелови лауреати от децата на еленовъдите, тоест от чукчите. И така, според класическата фундаментална физика, светлинният лъч променя скоростта си единствено при притегляне на определен отрязък от него от черна дупка, поради което растоянието от точка “А” до точка “Б” той преминава за по-дълъг период от време. Лемата на Сейлш е, че при сблъскването на равностойни, но различни по произход фотони, се наблюдава амплитудно колебание във времето по принципа на кръговете, получени от хвърлен във водата камък. Само че се получава залепване на кръговете, които се виждат, с огледалното им изображение. И в двата случая скоростта на камъните се забавя от съпротивлението: в първия случай от водата, а във втория - от сблъсъка с друг камък. Появява се амплитуда във времето. В ситуацията, когато се сблъскват два неравностойни фотона от различен източник, водните кръгове не се намират в една плоскост, а образуват фуния, обърната с гърлото към лъча с по-ниска скорост на светлината. Така амплитудата на времето се увеличава още повече. Наблизо не се намират черни дупки, така, че тезата на Желиновский може да се окаже вярна, ако не съвсем, то донякъде. За да разберем докъде, ще са необходими щателни изследвания с целия арсенал от технически и научни капацитет и на двете страни. Клара пак направи пауза, но толкова кратка, че да няма допълнителни въпроси - все пак това не беше семинар по теоретична физика в колеж по право. - Днес, в 07.43 Зоната на Закъснението започна да се движи към Земята. Според наши изчисления след 78 часа и 26 минути тя ще навлезе в атмосферата, а след още 17 минути и 11 секунди ще почне да покрива планетата откъм Северна Америка. Естествено, че сред американците настъпи шок. Клара Петренко не беше нито медиум, нито екстрасенс, не беше изкарала курс в Тибетската Академия по окултни науки, магия и безсмъртие, но веждите на генерал Райън, барабар с мустаците му вдигнаха голяма пушилка от тавана на залата, в който се блъснаха с цялата сила на колапса, сопора и шока от чутата новина. Първи се съвзе Желиновский и пое новото си назначение в свои ръце. По-скоро в своето сърце или в някой друг вътрешен орган, защото предните му крайници бяха заети - освен цигарата, държеше вече и малка бутилчица с малцово канадско уиски. - Предлагам да подложим всичките въпроси, мнения и предложения на гласуване, за да не губим време - той огледа един по един всички участници и като получи съгласието им, изразено с кимване на глава, започна да изстрелва въпросите като картечничар, седял в засада месеци наред: - Ще съобщаваме ли за инцидента на президентите, така както си е, или ще им пуснем камуфлажна тема на нашата среща от рода на “Съвместна разработка на противогазова защита срещу влиянието на религиозните секти върху личния състав на конната полиция в условията на далечния космос”? След минута мълчание прозвуча перфектно хорово изпълнение: “Второ!” - Предлагам за мой заместник подполковник Петренко! Мълчание - кимване - съгласие. - Координационният център да е във Fort-Cucumber, Аляска! Мълчание - кимване - съгласие. - Забранявам в интерес на сигурността да се използва израза “Зоната на Закъснението” и дори неговата абревиатура “Зе-Зе-то”! Мълчание - кимване - съгласие. - Нареждам отсега-нататък “Зе-Зе-то” да се нарича “Кучка”, в най-добрия случай “Кучечка”! Мълчание - кимване - съгласие. - Въвеждам 28-ма степен на секретностът! Мълчание - кимване - съгласие. - Обявявам операцията за започната! - Изправи се Генералният Главнокомандващ в стойка “Мирно!” Всички присъстващи незабавно го последваха и залата се стресна от кънтежа на трикратното “Ура-а-а-а!”
7.
Жоджо се вкамени. Той не вярваше на очите си: “Това не е истина! Това е някакъв тапирски парадокс!” Емоционалната му парализа рязко се смени с пристъп на тапирски гняв. Жоджо заблъска с крака земята под себе си, опитвайки се по този начин да прогони зловещото видение или поне да се избави от резкия мирис на Чуа-Чакските прогестерони, от които носът му заприлича на летяща занзибарска тиква. В яда си той не забеляза, че същата трептяща метаморфоза, като това на Чуа-Ча, претърпява и ятото кукумявки-воайори, накацали по клоните, за да се накефят на любимото си тапирско любене; не видя и дъртия пърдящ бухал, професор в Университета по Тапирски Ритуали, спотаен в хралупата на съседното дърво и насочил скрита камера за доклада си пред Висшия Академичен Съвет по Тапирология. Нямаше го наблизо огледалото, за да се види себе си !!! Щеше да получи инсулт, да се хвърли под влака, да скочи от дърво, от 20-етажна сграда, от планински връх!!! И без това, изведнъж, подкосен от изживяната трагедия, Жоджо рухна на земята и предсмъртно се изпразни здравата. В настъпилата сутрешна тишина зазвуча душераздираща надгробна оратория, изпълнена от капела агонизиращи тапирски спермотозоиди: Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|