Първа вариант

Не умирай, не умирай татко наш,

/в “не умирай” ударението е на “а”/

В земята, в земята ли баш,

/ударението е на “е”/

У-ю-аш, у-ю-аш,

/ -+-+І+ е на “а”/

Ще ни погребаш, погребаш???.

/ -+І+І+І е на “а”/
Баш-баш, у-ю-аш, баш-баш, у-ю-аш!!!
Не умирай, не умирай татко наш,

Земята, земята ли баш,

/същите ударения/

У-ю-аш, у-ю-аш,

Със нас, със нас, ще наторяш, наторяш???

/ ударението е на “Я”/

- Започваме предситуационно броене! - Желиновски подскочи като опарен от варел врели летящи занзибарски чюшки - Започваме предситуационно броене! - продължаваше да нарежда метален женски глас. Едновременно видя екрана, на който “Зe-Зе”-то доближи Земята до стратосферата и се заопипва помежду краката - “Слава Богу, няма полюция!!!” - и бързо-бързо се зае с функциите на Координатор, прогонвайки заглъхващия спермотозоиден хор: ”Иббати съня!!!! Аман от тапирски ритуали и летящи занзибарски феномени!!! А този погребален песен?!?!?! Направо летящ занзибарски алабаш!!! Пу!” - Хиляда тридесет и едно, хиляда и тридесет, хиляда двайсет и девет, хиляда двайсет и осем ...седемдесет и две, седемдесет и едно, седемдесет, шейсет и девет, шейсет и осем... – “Зе-Зе”-то влизаше в околоземната атмосфера като нож в масло, като брадва на викинг във водата на Темза, като голяма водка в гърлото на Желиновски при сутрешен зверски махмурлук .

Точно пък Желиновски, точно пък сега имаше нужда от максимална доза антимахмурлуково питие, защото свръхотговорното му чуство на Велик Координатор бе атакувано безспирно и от какафонията на различни по сила и тембър гласове на наблюдателите от 28-те обекта: “Без промяна!/1/ Без промяна!/2/ Без промяна!/3/ Без промяна!/4/ Без промяна!/5/ ............... Без промяна!/28/ Без промяна !/1/ Без промяна!/2/ - вървеше, че вървеше докладът за състоянието на Материята, успоредно на стоманения глас на отброителката. Полковник Желиновский бе сигурен, че целият негов екип се усеща вдървен, вкаменен, вчугунен, чакайки критичното “нула” или “промяна” без “без”. Единадесет, десет, девет, ... ... ... четири, три, две, едно, НУЛА!!!!!!!!! “Зе-Зе”-то докосна земята по “графика на Петренко” : точно навреме и точно в определеното място. - “Без промяна!/1/ Без промяна!/2/Без промяна!/3/ ................. Нямаше промяна, никаква промяна, никъде и на нищо и в нищо и сред нищо и за нищо на света, нито в първата секунда, нито в първата минута, нито в първия, ни във втория, ни в третия час.

###########

“Коз-з-з-з-зел!!!” - му върна наум Желиновски.

А какво стана? Нищо. Направо нищо не стана. Точно след завършилата 24-часова агония на Комисията, Закъснението прекъсна за 0,0000003 секунди, после цялата “Зе-Зе” взе, че започна да се отдръпва. Ей така, без всякакви признаци на каквато и да е промяна в каквато и да е сфера на човешката и не-човешката дейност: цялата наличност на земната електроника и техника си работеше както и преди, магнитното поле остана непокътнато така, както и градусите на алкохолните напитки и температурата на земните недра. Абсолютна константа във всичко. Направо да си изядеш цървулите от скука.

- Започвайте да пишете доклада си, генерал Хънтър - нареди Райън на своя заместник - все пак блъскахме като ненормални, макар и да не спечелихме купата в състезанието с духове.

- Доклада ще го оформя аз, ако не възразявате - хвърли спасителен пояс Желиновски на своя пряк шеф.

- Все ми е тая - каза убиецът на бюрократичната инициатива и без да сдържа прозявките си, напусна терена.

Никой от Централната зала не го последва - нямаше плъхове на кораба.

- Продължавайте да я проследявате тази кучка - командирски се разпореди Желиновски - Петренко да се връща, чакам я при мен във “Виетнамска Сърна”. Тук ще ме замества ... - той огледа бойния отряд електронни войници - Уили-Уили!

Изборът бе направо удар в десятката. Ричард Стейнфилд, на който всички гальовно казваха “Уили-Уили”, беше най-упоритият специалист в компютърните битки. Има си хас, та нали е 28-кратен Олимпийски шампион по класически диванизъм!!!

###################

Вдигаха бутилките си почти в синхрон, но, разбира се, Полковникът бе напред с водката, с депресията, с лютите чюшки в главата си - мозъкът му пареше, пулсираше и се късаше от съзнаването на своята безпомощност. Всъщност те гледаха отдалечаването на “Зе-Зе”-то на монитора, който бе поставен на един стол до облегалката в краката им.

- Аз съм изровила твойта дисертация, аз настоях да бъдеш избран за координатор, като те посочихме на ЦРУ с онази глупава любовна двойка и пелменното послание.

- Хм - хмъкна резилджията, без да помръдне.

- Много те моля да ми кажеш, че не ми се сърдиш за това , че те забърках в тази каша. Иначе ще ми тежи на съвестта.

- Сваляш ли ме? - опита се да флиртува Полковникът.

- Престани.

- И за какво се чустваш така крайно отговорна? Твойте хора, цялата Комисия, действаха съвсем професионално, а маймуните карат самолети само във вицовете.

- Аз, - прекъсна го мацето - не за това се притеснявам, отрицателният резултат също е резултат. Още повече, че цялата случка е такова огромно поле за научни изследвания, че от сега-нататък .....

Тя млъкна и изведнъж се обърна към мъжа до себе си :

- Криво ми е, че разрових много личните ти неща, Сейлш - каза го с мек, търсещ приятелство глас - Искаш ли да знаеш какво е станало с Наталия?

- Не, не ща - не съвсем категорично промормори той, продължавайки да гледа екрана.

Настъпи гробовно мълчание. Спомените се рояха в главата на Желиновский като ноемврийски сняг : Наталия - любов, неговото заминаване в Сибир, вербовката в КГБ, работата му на Балканите и т.н. Те се прескачаха, гонеха се, наслагваха се един върху друг, отстъпвайки място на събитията, свързани с “Зе-Зе”-то, с тази мръсна, гадна Кучка!!!

Когато “Зе-Зе”-то започна да обхваща планетата, Комисията бе вече изпратила в небето цялата ескадрила самолети с най-новата руска и американска навигационна и комуникационна апаратура и най-съвършените уреди за определяне на Времето. Желиновский имаше всички шансове да се изпълни детската му мечта, но Комисията не успя да организира изстрелването на “Шатъл” - ако хората от НАСА научеха за “Зе-Зе”-то, щеше да научи целия свят. Борбата за бюджета не е да отглеждаш въшки на плешива глава, а да отгледаш плешива глава в епруветка. ХХ-31 - чисто военна американска совалка, също не излетя. Имаше смущения в горивната помпа и харчеше гориво 2,87 пъти повече. Нямаше да й стигне резервоарът за връщането. Така че започнаха проучванията с наличните средства само на ведомствата, пряко подчинени на воените. Чюшки !!! Който посочи поне една организация, която да се опре на военния диктат, заслужава пожизнен абонамент за Висшата награда на Величайшата Люлка на Алтруистите. Всякакви там Greenpeace, Redpeace, та дори Blu-Braunpeace не се броят.

###################

ГОЛЯМАТА МЕЧТА НА МАЛКИЯ ЖЕЛИНОВСКИ.

##################

Червените като диви занзибарски летящи домати, очи на Желиновски уморено гледаха Кучката “Зе-Зе”-то, която вече от 7 часа и 28 минути си “стоеше седнала” (израз - апогей на филологическото дарование на един от балканските езици) на същото място, където я откри екипът на Клара. Младата жена до него бе заспала. Той реши да направи същото. Отиде до тоалетната на автопилот, автопилотично започна да уринира и в този момент чу гласа на Уили-Уили: “Полковник, полковник, тя изчезна!!!“ Опикавайки гащите си, Желиновски хукна към стаята: първо видя изцъкления поглед на Клара, завъртя се, зърна за малко изкривената от ужас гримаса на и.д.-то си, после корема му и картината на монитора заподскача хаотично, докато не изчезна съвсем.

Полковникът се хвърли към лаптопа на нощното шкафче, забарабани по клавиатурата, търсейки визията от видеокамерите в Централната зала, прегледа ги на бърза ръка една по една и се спря на тази с картината на работното място на Стейнфилд. Той лежеше по гръб върху преносим, надуваем диван, прегърнал с две ръце монитора си, от който излизаше гъст сив пушек. Ситуацията веднага се проясни: Уили-Уили вършеше работата си като диванираше, т.е. тренираше с надуваемия уред за предстоящите Панамерикански състезания по любимия си спорт и когато се случи неочакваното изчезване на “Зе-Зе”-то, той подскочи толкова рязко, че обърна върху себе си монитора. Трудно се издържат две любовници наведнъж.

Оставяйки диванистския шампион да се гърчи под безмилостните удари на гузната си съвест, ( Господи! Колко е стандартно!) , Желиновский отвори директорията “Зе-Зе”-то. Стабилитет и Перспективно развитие”. Наистина, “Кучката” я нямаше никаква. Ни следа, ни чушка, ни дявол. Командирът се парализира като от тетанус, от нервно-паралитичен газ, като от ботулизъм. Какъв ти ботулизъм, бе! Та той не се е хранил от дни, а водката не е храна дори за боговете, да не броим офицерите от разузнаването, опознаването и узнаването от втори, осми и четирнайсти род на нелегалностът.

Сейлш Бушаелмш, същият Симеон Желиновский, същият Алекс Портнов се завъртя на въртящото си столче, опря се с двете си ръце в ръба на кревата, надигна дебелия си задник и се насочи към леглото, за да прави компания на Клариса, която пак бе заспала и си похъркваше сладко-сладко.

Спането на ръководната двойка няма да бъде описано. Някой да е наблюдавал някой път спането на някоя царска двойка, тройка или цялата коронясана фамилия?

На седмото позвъняване вдигна слушалката с трепереща ръка:

- Желиновски! Гледай сега да не инфарктясаш - с висша степен на сърказъм нареждаше Оливър Хънтър, - ще ти прочета откъс от днешна статия в “Таймс”: “Вчера екип от обсерваторията Saint-Mole, Ню-Мексико, откри в мъглявината Малката Космическа Пръдня планета с размери досущ като на Земята. От предварителния спектрален анализ се установи наличие на земна атмосфера, вода и точно копие на земния релеф. Проучването на новооткритата планета ще продължи по най-достъпно интензивен начин от екипите на НАСА и Военото Космическо Разузнаване. Засега астрономите не могат да дадат и най-малкото обяснение откъде и как се е появил този обект в зоната на прецизно проученото и картографирано космическо пространство. Професор Крейзибаум заяви, че екипът му..........

Желиновски изтърва слушалката и колабира.

Б-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-!

##############################

Не видя ни ангели, ни светлинни тунели, водещи към рая, към ада, към кръчма, към майна ... Съвземаше се бавно. Главата го цепеше като след препиване със спирачна течност за волски каруци.

Със залитаща походка излезе на терасата, вдигна натежалата си глава към небето, черно като плат на официален фрак, изяден от молците на ситни, светоотражателни точици. Знаеше, че няма да види Новата Земя, но все пак се пулеше, че се пулеше в бездънната бъчва на Космоса. Пак го бе нападнал депресивен романтизъм. Остави се под неговата преса, която със силата на ретроградно просветление го върна 28 години назад.

Цялата фамилия се бе събрала една топла вечер под асмата на тяхната къща, за да го изпрати в Института с нощния влак. Пожеланията за добри оценки, добро здраве, късмет и готини състудентки бяха казани. Всички седяха в пълно мълчание вече 20 минути и изведнъж баба му, фронтовачка, атеистка, хипертоничка и закоравяла мълчаливка, произнесе със заклинателски патос:

.... и звън звъни

И чюшьки зреят.

Знамения без злини

Над теб да се реят.

Уби ги. Звънците на старческия й маразъм бръмнаха окончателно.

Както тогава, така и сега, видя в небето прелитащи все наследствени неща: мюстрии, тавани, чюшки, плешивини и водки.

Изплашен да не бъде ударен от летящи камбани, влезе в стаята. Клара все така си спеше дълбоко и безметежно. “Блазе ти!” - завидя й той и безпардонно я ограби, като надигна нейното шише.

“Ский ко ста-а! - мислеше той на хамалски жаргон, за да се отърве от лирично-носталгичното си настроение - Доде от задника на Вселената някой си смешник -фотоапарат, щракна Земята и се оттегли да прояви негатива си на друго място. И то къде?! Няма ли по-подходящи названия, че какво?”

Нямаше никакъв ефект върху скапаното му настроение и затова продължи в същия дух: “Ко ши праим се-а?” Този въпрос се въртеше непрекъснато в съзнанието му, а още повече му се искаше да го зададе на някой скапан началник, който би могъл да му отговори. Знаеше, че просто няма такъв, защото той бе най-големият бос на цялата тази шантава история, не история, а направо чушкология...

Колежката му леко се размърда до него, явно идваше събуждането. Полковникът насочи към нея цялата сила на медиумните си способности и най-нахално се гмурна в нейното събуждащо се съзнание.

“Да предложа ли на Комисията да се обърнем за помощ към НАСА, за да изпратим автоматична космическа станция към “Зе-Зе”-то?” - пламтеше в терзания мозъкът на младата изследователка на близки и далечни космически пространства.

За втори път в живота си Клара бе така затруднена във вземането на адекватно решение. Сети се за първия - умуваха с брат й какво да работи след уволнението му от казармата: би могъл да стане капитан далечно плаване, оператор на биологична единица, демек дояч, дори би могъл да подкара задочни курсове за ръководител на автоматизирано производство на съветски микрокалкулатори, най-големите микрокалкулатори в целия свят. И стана катаджия. И то какъв! Доверяваха му най-отговорните патрулно-транспортни, засекретени операции, за които многократно бе отличаван с грамоти, медали и награди, като турски джапанки с надпис “Supermаn”, одеяло от камилска вълна и, неговата гордост - полицейска свирка, изработена от един затворник - рецидивист - приложник от копитото на китайски носорог или от пенисната кост на сибирски алигатор (никой не знаеше със сигурност). Тази сигнална уредба му бе дарена лично от шефа на областната администрация за 10–годишния му юбилей в редовете на пазителите на мирните селски пътища.

Не беше на почит само пред началниците си, а и най-закоравелите злосторници го ценяха и обичаха с цялото си престъпно сърце.

Клара си спомни само за един от подобните случаи и се просълзи.

От сводките на пчеларите-самодейци стана ясно, че сривът на медодобива на гречков мед се дължи на постоянния тормоз върху пчелите, упражняван от местни и прииждащи фанатици на мотоциклетния спорт, егати спорта! И, така! Представете си голямо руско поле, засято с националното богатство - гречка, от северната страна на което се е разпростряла гъста национална гора, от която пък със скорост около 128 км/час изскача дърт руски рокер, целият облечен в кожи (панталон, яке, каска) в цвета на нов “Харлей Дейвидсън” (разбира се,че е червен) и пере по селското шосе. В храстите, в дълбока засада, се спотайва братът на Клара, който с жертвоготовностът на Путьо Маринов изскача на пътя и с протегната палка заповядва на рокера:”Стой!” Нарушителят на медодобива плавно намалява. Катаджията отива до него, козирува: ”Сержант Пет-рррренко!” Мотоциклетистът, гледайки си все така гордо напред и нависоко, завъртва главата си на 45 градуса към бранителя на селскостопанска продукция, с дясната си ръка приветствено го тупва по рамото с дълбоко-философско съдържание: “Мо-ло-дец!” и отпрашва по гладкия, разтопен от следобедно руско слънце, асфалтов път осма категория.

Клара предсъбуждащо избърса сълзите на умиление. Тя бе спокойна за брат си - държеше си хляба в ръцете и свирка в устата момчето, какво му трябва друго? Ами тя? Какви ги забърка-а-а-а-а-а-а-а-а?

Първото, което видя, бе Желиновский, седнал до нея в кревата в позата на екзалтиран дервиш - пушач на опиум. Изпълняваше своя сутрешен обред: в лявата ръка държеше голяма чаша с кафе, в дясната - цигара, а с главата правеше кръгови движения в стил У ШУ, на който бе върл фен-теоретик.

- Какво стана? - поздрави го момичето, като видя, че мониторът не е включен.

Полковникът, улисан в спортните си традиции, извъобще не я чу, не искаше да чува никого.

- Сънувах или наистина “Зе-Зе”-то изчезна? - продължаваше Клара да лази по нервите на Желиновский.

Никакъв отговор.

Със скок на гладна пантера, Клариса скочи от кревата и се насочи към компютъра, но бе спряна с громогласен дресьорски похват:

- Прочети вестника.

Петренко тутакси се закова на място и се заоглежда из стаята, но не го видя никъде.

- Отвори сайта на “Таймс”, - продължаваше ненадминатият Майстор на камшика.

Заместничката на Главния Чушколог на “Зе-Зе”-то се върна към компютъра. Лицето й ставаше от бяло по-бяло със скоростта, с която четеше заглавната статия: ”Открита Земя-2???”. Бе неин ред да припадне, но тя се сдържа, изхлузвайки се на пода по облегалката на кревата. Усети как топла течност потече между краката й - дойде й с 8 дена по-рано. Желиновский се надигна да я види примряла, но я видя менструираща. “Що винаги на мен се случва това менструално преследване!?” - се сети той за преживяванията си с дебелата сервитьорка, а на глас каза:

- Ето я и първата кръв в изследователската ни борба със “Зе-Зе”-то.

Джентълменът Желиновский вдигна кървящия офицер Петренко и на ръце я занесе в банята.

1.С каква цел Някой си е направил труда с преместването?:

- икономическа: извънземни гущери, мислещи сапунени мехури колонизират населението;

- хуманитарна: спасителна мисия на някакви си там Всегалактически миротворци преди някаква си тук глобална общоземна катаклизма, като клизма при остър запек на световния мир;

- научна: удачен експеримент;

- санитарна: да се унищожи Земята като космически екскремент;

- борба с вселенския агностицизъм: отработена рутинна процедура по преместването на цели планети, като разсаждане на разум човешки, олигофрения нечовешка, чюшки люти, че люти;

- забавна: Земята - пешка, Земята - дама, Земята - кобила в партия на Трансгалактическия шах;

- военна: мишена, полигон или буца кал в муцуната на противника?

- политическа: колко остана до президентските избори?

- гастрономическа: някой си е приготвил десерт или ще изпраска земско печено и ще го излапа с голям кеф и греяна мастика.

2.Кой е, все пак, този факир, шаман, телекинезист, мамка му, който с такава лекота взе, че се подигра с цялата наша земна цивилизация!? Не че е кой - знае - каква, но все пак. “Родина, сине, Родина!” – спомни си Желиновский отговора на бащата-червей на малкото червейче от ония патриотичен анекдот.

3.Какво ще става отсега-нататък със Земята-1, Земята-2, а може би те са, сме, още повече? И колко? (Да се провери по каталожните номера в кантората на стопанско-административната дейност при Исус Христос, Аллах, Давид, Кришна и цялата компания.)

4.“Четвърто? Абе, кво ме ентересува изваабще цялата тази шибана работа?” - не на шега се замисли Полковникът. Само той знаеше ответа на тази воняща купчина безотговорни въпроси - някой подмолно и упорито искаше да го вкара в безизходното положение на алкохолен делириум!!! “Не е ли достатъчно това за мене, застаряващия борец за яснота и прозрачност в международните отношения, човешките чувства, планетарните взаимодействия ?”

“Стига толкова!!!” - си нареди Желиновский. Стана, отвори вратата и излезе.

####################

Когато не го намери в стаята, на балкона и дори под кревата, Клара отначало се учуди много, но после се успокои с това, че въпреки безброй пъти проученото досие, в никакъв случай не би могла да придобие пълна представа за човека. За човека Желиновски, този вечен емигрант в собствената си душа.

Отвори минибара, дълго се взира в малките бутилчици и накрая си избра една с черен етикет. С чаша в ръка излезе на терасата и се заоглежда наоколо. Малката английска ливадка пред хотела преминаваше в малка горичка от ниски, но гъсти нито храсти, нито дървета. Не можа да ги познае, а и никога не се бе интересувала от лесовъдство и храстолюбство. Обърна се към прозореца, за да оправи разрошената си от лекия ветрец коса и в последния момент с периферното си зрение ясно видя точка червена светлина, плъзнала се по гърдите й. Строполи се на секундата на пода, порязвайки си ръката с парче стъкло от строшената чаша. Със скоростта на водна змия се плъзна в стаята, скри се зад дебелата външна стена и зачака да се сгромоляса стъклото на прозореца. Минаха няколко минути. Нищо. Свали ръцете си от главата и погледна невярващо джама. Цял бе. Завъртя главата да види дупките от куршумите на отсрещната стена, влезли през отворената балконска врата и се вцепени окончателно. Червената точка с бясна скорост рисуваше експресионистични светлинни картини по бялата стена. Спря се на едно място, постоя няколко секунди и тромаво заисписа някакви символи. “БУМ-БУМ” - разгада посланието Клара, но сърцеблъсканицата й не намаля. Стоя така няколко минути и зяпа същите светлинни ефекти пак и пак. Накрая се престраши и пълзешком се придвижи към отворената врата. С леко надигната глава погледна към гората през процепа между парапета и плочата на терасата. Нито за миг не й бе минало през ум, че ще види такова нещо. На тревата пред сградата стояха две хлапета на по 6-7 години, едното от които държеше в ръцете си лазерно фенерче и с детска съсредоточеност го насочваше към стаята на подполковник Петренко.

С дълбока въздишка - смесица от облегчение, яд от фалшивата тревога и необуздано желание да накъса ушите на лъжеснайперистите, остави главата си да падне на пода. Обаче тя се удари в дясната й ръка и чак тогава Клара забеляза кървящата рана.

Докато си правеше превръзка от скъсан чаршаф, тя здраво псуваше Желиновский, който “така подло ме изостави”. “Досега нито един мъж, нито един колега не ми е погаждал такива мръсни номера!” - самосъжаляваше се жената-учен, жената-военен, жената-жена. Затвори вратата, дръпна пердетата, настани се в кревата, този път с бутилка бяло вино, и пусна телевизора без звук.

Наблюдаваше без интерес млада репортерка, застанала пред някаква футуристична сграда. Чак когато позна, че това е централата на НАСА, усили звука.

“ ... тигането на членовете на Междуправителственния Комитет до 20 минути. Още веднъж ще повторя списъците на учените, избрани от правителствата на САЩ и Руската Федерация, които ще се занимават с космическия феномен, за който вече ви съобщавахме няколко пъти. От страна на американците ще участват: Председател - Оливър Хънтър, доктор на физико-математическите науки, завеждащ...

“ Виж ти …!?” - опули се Петренко.

“ ... лабораторията “Спектрален анализ на новооткритите небесни обекти” ...

Клара изпревари репортерката и започна да чете списъка от дясната страна на екрана, пропускайки титлите и длъжностите:

... Вlum Federblum …

… Feder Blumfeder …

… Alita Sweetmaker …

… Roy Greenaxe …

… Idle Talker …

… Yok Ability …

… Gas Pikalli …

… Marsha Marshall …

Желиновский го нямаше. “Може би в нашия списък?” - с тревожна надежда помисли астрофизичката Клариса Евстигнеевна Петренко и с напрежение на родилни контракции зачака руския списък.

... Ibobov/Ибобов ...