Първоначалните учения

Отмъщението е Мое

Възмездието, обаче, узурпира всяко разглеждане за поправителна справедливост, която има вечна стойност. Дори вярващия е изкушен да прибягва до тези стандарти в определени обстоятелства, за да задоволи човешкото желание за възмездие. В светските законови системи, това може да е единственото средство, което да се разглежда. Обаче, сред Божиите хора, се прилагат различни стандарти. Отмъщението не е целта на божествения съд. Целта винаги е изкупление.

Вечната гледна точка смята, че човека е дух облечен в плът, а плътта ще пострада много неща, включително несправедливости, и накрая ще умре. Целта на духа облечен в плът е да покаже Божията природа дори в ситуации на силна несправедливост, давайки на извършителя на злото възможността да види изявата на Божията природа в онеправдания човек и, по този начин, да му бъде показана по-висшата форма на човешки живот.

Бог Си е присвоил искането на отмъщение сред вярващите, като Си е запазил всичките права за него: „Не си отмъщавайте, приятели мой, но оставете място за Божия гняв“.²³⁹ Нищо не избягва внимателното изследване и крайния съд на Бог, и всичко е съдено чрез Неговите праведни стандарти. Дори и даден въпрос, който вика за обезщетение да остава занемарен дълго време, Божието намерение не е да го пренебрегва, а да изкупи това, което е предадено на изкупление.

Божиите намерения могат да не са явни по време на злодеянията на хората, както беше в случая с Павел и Петър. Праведния съд е задържан от присвоеното отмъщение от страна на Бог.

Божията любов е определена като усърдна, любезна и търпелива.²⁴¹ Той позволява максималната възможност за промяна като позволява на неправедните да показват скритото нечестие в сърцата им, така че ако можеха да се обърнат те щяха да бъдат склонни да направят това.

Страданието, дали ще е поради лошото поведение на някого или в ръцете на нечестивия, позволява на жертвата да покаже характеристиките на Божията любов. Дали човек страда или живее спокоен живот, целият човешки живот се характеризира от неговата краткотрайност.

Както говорихме по-рано, под Първоначалното учение за възкресението на мъртвите, трябва да се разбира, че човешкото тяло е просто жилището за неговия неразрушим дух. Всяко страдание в плътта, от какъвто и да е вид, е предназначено да породи отклик, който показва Божията природа в лицето на неправдата. Всички нараняващи обноски се отнасят единствено до човешкото тяло и са полезни да усъвършенстват отклиците на човешката душа, докато не са способни да въздействат на човешкия дух.

Въпреки че Бог е усърден, любезен и дълго търпелив, Той никога не толерира злото. Самия Бог е благ и милостив към всички, понеже „Той не иска никой да погине, но всички да дойдат до покаяние“.²⁴² Обаче, Божията милост накрая прави път за Неговата справедливост, когато сърцето на човека става достатъчно закоравено, че той се измества отвъд точката на покаяние.

Въпреки че средно статистическия човек не се счита за престъпник, в Божиите очи „всички съгрешиха и отпаднаха от Божията слава“, а „заплатата на греха е смърт, а Божия дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ“.²⁴³ Въпреки че Божията справедливост може да бъде дълго отлагана, и хората могат да се предават прогресивно на „грешен ум“, чрез премахването на ограничението, Бог възнамерява да покаже истинската природа на човешката поквара като последното действие на това да го конфронтира с нуждата от промяна.²⁴⁴

Дори процедурите, които са замислени да спрат лошото поведение на някой брат, до и включително изгонването на неморалния брат, са предназначени да бъдат действия на изкупление.²⁴⁵ Обаче, дори и да е явно, че престъпника е смогнал да избегне последствията на своите незаконни и нечестиви действия, очаква го време на даване на сметка, от която няма избягване: „Ако преднамерено продължаваме да грешим след като сме получили познаването на истината, не остава никаква жертва за греховете, а само едно ужасно очакване на съд и на яростен огън, който ще погълне Божиите врагове“.²⁴⁶

Вечния съд трябва да се разграничава от Божието отмъщение. Вечния съд е Първоначално учение, с което вярващите трябва да станат опитни. Това е част от установената практика на всеки узряващ вярващ. Това е изискване за изравняването на някого с Божията воля по време на живота на човека, и е необходимо условие за определяне на Божиите сезони.

Отмъщението на Бог – което със сигурност ще дойде върху нечестивите и невярващите – е последният указ на Бог върху онези, които живеят в опозиция на Неговата воля и намерение. Характера на този съд е в природата на отмъщението, тъй като Бог накрая маха покварата на греха от творението. Дори ангелите са подчинени на този съд.