Първоначалните учения

Основата на мъдростта

Това съвременно християнско послание не изисква значително разбиране на Писанията, нито пък изисква човека, който е спасен да стане зрял Божий син. Общата опитност на църквата изисква само основно познаване на отделни доктринални наблягания на църквата или деноминацията, към която е прикрепен вярващия.

Например, любимите теми на традиционните евангелисти са свързани със спасението, евангелизирането и добрите дела, като доказателство, че са имали преживяване на новорождение; тези с петдесятен или харизматичен произход са склонни да наблягат на темите за вярата, парите, силата и общо взето да се живее най-добрата версия на живота; а историческите деноминации приписват особена важност на традиционните църковни практики и могат да проследят своите корени до важни исторически фигури или събития.

Във всеки случай, религиозните институции и деноминационните групи са избрали лесно поглъщани, ограничени фокуси за сметка на дълбочината на духовното разбиране необходимо, за да се изгради основа за мъдрост в тяхното лидерство и зрялост сред техните хора.

Кризите са склонни да разкриват ограниченията на такива избирателни наблягания. Национални или интернационални бедствия вдъхновяват предвидими отклици. Тези, които наблягат на отиването на Небето веднага свързват такива събития с тяхното очакване за края на века и това да бъдат грабнати. Те често ще правят предсказания около тези теми, и редовно са осмивани в медията за своята глупост.

Други, тези, които наблягат на добрите дела, основно са се предали на това да отговарят на бедствията материално. Те мобилизират ресурсите си като изпращат тимове от помощни работници в пострадалите области, за да практикуват и да показват грижовната природа на техния евангелизъм, но тяхното въздействие не е различно от усилията за помощ извършвани от светските групи. Дали се фокусират на бягство или просто се справят с последиците от бедствията, незрялостта на религиозните лидери относно тяхното разбиране на Писанието, отвъд техните ограничени неотложи приоритети, е очевидно от техните отклици на тези предизвикателства.

Типичния начин, по който тези групи откликват на кризите в живота на отделния вярващ разкрива същото плитко разбиране. Обикновено, те ще предложат едно от двете обяснения. Събитието се тълкува или като атака на Сатана срещу човека (или е провокирано от усилията на човека да разпространява евангелието или просто като опит да се попречи ходенето на човека във вяра) или като Божието неудовлетворение от поведението на човека.

Когато стигнат до извода, че човека е обидил Бога, вярващия е насърчен да открие обидното състояние и да го отстрани. Когато кризата не може да бъде разбрана лесно от гледна точка на някакъв морален провал – или такива неща като невярност в десятъка или посещението на църква – има допускане за скритите мотиви на човека или поведението му. Вярващия е обвиняван за всяко страдание, което трябва да издържа. Тези отклици не предлагат на вярващия обяснение за кризата, основано на твърдата основа на Писанието, нито помагат на човека да разбере възможностите за растеж и промяна, присъщи в тези времена на страдание.

Институционните религиозни модели са основани на нуждата от това институцията да оцелее, без значение от цената за отделния вярващ. Затова, посланията са прости, основни и опростени, лесно консумирани и изграждащи консенсус, така че институцията да оцелее чрез нейния апел към възможно най-големия брой поддръжници. Тези послания представят Божиите пътища като странни и непознаваеми, а Самият Бог може да изглежда своеволен и капризен. Продължаващото непознаване на Бог отстрана на хората служи за инвестиране на институциите в техните ограничени локални акценти. На вярващия не му е предоставено обучение или разбиране за божествения ред, чрез което последователно и точно да определя Божията воля във всяка ситуация, в която се намира, в света или лично в живота му.

Често, вярващите идват до място на поставяне под въпрос на доктрините, практиките и акцентите на религиозната институция, и често са уверявани, че ограниченията, които са забелязали бележат най-далечния размер на истината, която е на разположение за човешките същества.

Хората не трябва да бъдат разубедени от тяхното търсене на истината чрез недоволство от отговорите, които получават от институционните и деноминационните лидери. Лидерите се опитват да се държат за властта вкоренена в институцията, докато хората търсят по-голяма духовност. Религиозния свят е в дълбок вътрешен конфликт, и този вътрешен фокус все повече води към външност неуместна за обществото, като цяло, което все повече оперира отделно от духовните ограничения.

Липсата на зрялост и в лидерите и в хората е причинила тази дилема. Дори в поставянето под въпрос на моделите, които те са оставили, на много вярващи им липсва основата да задават правилните въпроси. Тяхното търсене на истината може да бъде случайно и нефокусирано. Решението е да се изгради основата, предназначена за всеки вярващ, чрез която всеки човек узрява като Божий син.

Основната причина за тази незрялост е систематичното пренебрегване на Писанията, особено на тези свързани с основите за зрялост, описани в Евреи 6:1 и 2. Вярващите, включително лидерите, обикновено са незапознати с Първоначалните учения.