Учебно-професионалната дейност

197
 осъзнаване на необходимостта от общо и професионално обучение за пълно самоопределение и самореализация;
 обща ориентация в света на професионалния труд;
 изтъкване на далечна професионална цел (мечта);
 съгласуване на мечтите с други важни житейски цели (семейни, лични, финансови, свободно време);
 познаване на избраните цели;
 познаване на вътрешните препятствия, които усложняват постигането на избрана цел и т.н. [21, с. 228-229]
Професионалното самоопределяне обикновено се разделя на няколко етапа:
1. Етапът на фантазията продължава до 11 години. По това време децата си представят какви искат да бъдат, независимо от реалните нужди, способности, обучение, възможност да получат работа по тази специалност и други реалистични съображения. Детето на този етап все още не знае как да свързва целите и средствата, мечтите му все още не са прераснали в житейски планове, то се отличава с малко диференцирана представа за професиите.
2. Хипотетичният етап продължава от 11 до 17 години и е разделен на четири периода:
 период на интерес (11-12 години), когато децата правят своя избор, ръководени главно от своите склонности и интереси („Обичам да гледам исторически филми или да чета исторически книги - ще стана историк“);
 период на способностите (13-14 години), през който подрастващите научават повече за изискванията на тази професия, за различни начини на обучение и подготовка, те обаче базират избора си преди всичко на своите способности („Най-добър съм по математика в класа - ще стана математик“);
 период за оценка (15-16 години), когато младите хора се опитват да
„изпробват“ определени професии, да ги прилагат към собствените си интереси и ценности, да сравняват изискванията на тази специалност с техните ценностни ориентации и реални възможности;
 преходен период (около 17 години), през който преходът от хипотетичен подход за избора на професия към реалистичен е под натиск от училището, връстниците, родителите и други обстоятелства.

198 3. Реалистичният етап (от 17 и повече години), в който подрастващите се опитват да вземат окончателно решение - да изберат професия. Този етап е разделен на три периода:
 периодът на проучване (17–18 години), когато се полагат активни усилия за придобиване на по-задълбочени знания и разбиране;
 периодът на кристализация (19-21 години), през който диапазона на избора е значително стеснен и се определя основната посока на бъдещата активност;
 период на специализация (над 21 години), когато общият избор се определя от избора на конкретна тясна специализация.
Последователността, естеството и хронологията на етапите могат да бъдат различни. Някои хора могат да направят своя избор в много млада възраст, други дълго време (понякога никога) не могат да свържат своите интереси и способности с изискванията на професията, с възможността да си намерят работа, продължавайки да сменят професиите, дори като възрастни. Освен това професионалното самоопределение не завършва с избора на първата професия. [118]
Има много фактори, които влияят върху избора на професия на юношите: мнението на родители, връстници и учители, пол, културни очаквания, интелигентност, индивидуални способности и интереси, мотивация и личностен фактори (самочувствие, ниво на претенции и др.), ниво на информираност, материално възнаграждение и морално удовлетворение, социално-икономическия статус и престиж, национални и семейни традиции и др.
От гледна точка на редица изследователи процесите на професионално (кой да бъде?) и личностно (какъв да бъде?) самоопределение вървят паралелно, неизбежно се пресичат. Съществува мнение, че истинското професионално самоопределение е възможно само във връзка с личностното самоопределение, което предхожда професионалното и е негова основа. Изборът на професия е личен, екзистенциален избор, за който повечето юноши все още не са готови. В същото време в обществото има нагласа, че юношите формиращи житейските си планове, поставящи си професионални и житейски цели, не само имат достатъчно ясна позиция за ценностите, но и са изучили собствените си способности. Тъй като много ученици не са готови за подобно сравнение, изборът на професия се осъществява от тях по психологически незрял начин. Това се случва или под влияние на случайни външни обстоятелства, или под влияние на приятели, или по предложение на родителите. [64]

199
Основни грешки на юношите при избора на професия:
 отъждествяване на професия с училищен предмет;
 ориентация към мнението на случайни хора;
 избора на професия според външното впечатление от нея;
 изборът на професия заради приятелите;
 недостатъчно отчитане на своите способности;
 прехвърляне на отношението към човека върху отношението към неговата професия;
 подбор единствено въз основа на престижа;
 избор въпреки, напук на нещо или някого;
 игнориране на медицински противопоказания;
 липса на резервни варианти.[47]
В такива случаи на юношата му остава възможността да реши в бъдеще в процеса на професионално развитие, тъй като професионалното самоопределение е сложен и продължителен процес. Много хора успешно правят това, защото във всяка професия може да се намери начини за реализация на различни ценности и склонности.
Ако това не се случи, човекът трябва или да намери сили в себе си, за да промени професията си, или през целия си живот да се оплаква от съдбата. Именно поради тези причини се счита за полезно, когато младият човек има възможност да тества силите и възможностите си в няколко области на дейността, вместо да се спира на първия избор.

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: