Психология на развитието
Емоционалната привързаност
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Емоционалната привързаност на бебето към майката или всеки възрастен, който се грижи за него и качеството на тази привързаност е основна в психичното развитие Силната връзка между кърмачето и майката дава на детето усещане за сигурност и защитеност, води до по-високо равнище на развитие на когнитивната компетентност и социалните умения. Най-ранната форма на общуване се нарича ситуационно-личностна, най- съществената нейна черта е удовлетворяване на потребността на детето от доброжелателното внимание на възрастните. Тази форма на общуване доминира през първата половина от живота на бебето (2-6 месеца). Общуването тук се проявява като самостоятелни епизоди на обмена на внимание и интерес, израз на нежност и обич, тя не служи на никакво друго взаимодействие, а е пряко и тясно свързана с емоциите. Разграничават се следните характерни черти на ситуационно-личностната форма на общуване: • способност на децата да реагират на разликите в интензивността на вниманието на възрастния (неговата поява, усмивка, разговор); 92 • невъзможност за възприемане на отрицателните емоции на близките, невъзможност за разграничаване между положителни и отрицателни изрази на възрастния (укор, недоверие); • едно и също отношение на детето към роднини и непознати („положително разпознаване“), разликите се изразяват в степента на удоволствие на децата - когато общувате с близки, те са по-щастливи и е по-вероятно да поемат инициативата, отколкото когато контактуват с непознати. Различните контакти на бебето с възрастния могат условно да бъдат разделени на две групи: реактивни и активни. При реактивна форма детето реагира на въздействието на възрастния, действайки като обект на комуникация. Тази форма включва имитативните действия на детето, които възникват през първите 6 месеца: детето може да имитира движенията на устните, ръцете и вокализацията. Сред различните форми на въздействие на възрастните вербалните стимули предизвикват особено интензивни емоционални реакции у детето. Чувствителността на бебето към речеви стимули е по-висока в сравнение с тактилно-кинестетичните и емоционалните влияния (докосване, усмивка). При активната форма на общуване детето започва да въздейства върху възрастния, като се явява субект на общуване. Появата на възрастен в зрителното поле на дете увеличава цялостната му активност. [122] Активността на детето в общуването нараства през втората половина на първата година от живота, изразявайки се в гласови, емоционални реакции и жестове. На 7-12 месеца жестикулацията, насочена към други хора, се засилва, активността му се увеличава 4 пъти в сравнение с първиате 6 месеца. През втората половина на периода се появява нова форма на общуване – Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|