Психология на забогатяването
Всички имаме непълна представа за света. Носи създаваме цялостен разказ
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| 2. Всички имаме непълна представа за света. Носи създаваме цялостен разказ, за да запълним празнините Дъщеря мие наоколо година, докато пиша това. Любопитна е към всичко и се учи много бързо. Но понякога си мисля за всички неща, които тя не може да разбере. Тя няма представа защо баща ѝ отивана работа всяка сутрин. Понятия като сметки, бюджети, кариера, повишения и спестявания за пенсиониране са ѝ напълно чужди. Представете си, че се опитвате да ѝ обясните Федералния резерв, кредитните деривати или НАФТА. Невъзможно. Нов нейния свят не е тъмно. Тя не се лута объркано. Дори и само на годинка, тя вече си е създала свой собствен вътрешен разказ затова как работи всичко. Одеялата те топлят, прегръдката на мама те предпазва, а фурмите са вкусни. Всичко, с което се сблъсква, се вписва в един от няколкото десетки мисловни модели, които е усвоила. Когато отида на работа, тя не застива объркана, питайки се какво значи заплата и сметки. Тя има кристално ясно обяснение на ситуацията татко не си играе с мен, а аз исках той да си играе с мен, затова съм тъжна. Макар че знае малко, тя него осъзнава, защото си разказва последователна история затова какво се случва въз основана малкото, което знае. Всички ние, независимо от възрастта си, правим същото. Точно като дъщеря ми, и аз не знам какво не знам. Така че съм също толкова склонен да обяснявам света чрез ограничения набор от мисловни модели, с които разполагам. Подобно на нея, и аз търся най-разбираемите причини за всичко, което срещам. И като нея греша за много от тях, защото знам много по-малко затова как работи светът, отколкото си мисля, че знам. Това важи за темите, основани в най-голяма степенна факти. Да вземем историята. Тя е просто преразказ на неща, които вече са се случили. Би трябвало да е ясна и обективна. Но както пише Б. Х. Лидъл Харт в книгата си Защо не се учим от историята „[Историята] не може да се тълкува без помощта на въображението и интуици- ята. Самото количество доказателства е толкова поразително, че подборът е неиз- бежен. Там, където има селекция, има изкуство. Тези, които четат история, са склонни да търсят това, което им доказва, чеса прави и потвърждава личните им мнения. Те защитават лоялността. Те четат с цел да потвърдят, или да атакуват. Те се противопоставят на неудобната истина, тъй като всеки иска да бъде на стра- ната на ангелите. Точно както започваме войни, за да сложим крайна всички войни Даниел Канеман веднъж ми спомена за историите, които хората си разказват, за да осмислят миналото. Той каза 109 „Погледът назад, способността да обясняваме миналото, ни създава илюзията, че светът е разбираем. Това ни създава илюзията, че светът има смисъл, дори когато няма смисъл. Това е голям проблем, водещ до допускане на грешки в много области Повечето хора, когато се сблъскат с нещо, което не разбират, не осъзнават, чене го разбират, защото могат да дадат обяснение, което има смисъл за тях въз основана собствената им уникална гледна точка и преживявания, колкото и ограничени да са тези преживявания. Всички искаме сложният свят, в който живеем, да има смисъл. Така че ние си разказваме истории, за да запълним празнините, които на практика са слепи петна. Това, което тези истории правят с нас във финансово отношение, може да бъде едновременно завладяващо и ужасяващо. Ако съм сляп за някои страни на това как работи светът, може да разбера напълно погрешно защо фондовата борса се държи по определен начини да придобия твърде силна увереност в способността си да предвидя какво може да стане по-нататък. Една от причините, поради които прогнозирането на фондовия пазари икономиката е толкова трудно, е, чети си единственият човек в света, който смята, че светът работи така, както смяташ ти. Когато вземаш решения по причини, които дори не мога да разбера, мога само да те последвам сляпо в решението, което е подходящо за теб, но пагубно за мен. Както видяхме в глава 16, така се образуват балоните. Да се примириш колко не знаеш, означава да се примириш колко от това, което се случва в света, е извън твоя контрол. А това може да бъде трудно за приемане. Да вземем пазарните прогнози. Ние сме много, много зле с тях. Веднъж изчислих, че ако просто предположиш, че пазарът нараства всяка година с историческата си средна стойност, твоята прогноза ще е поточна, отколкото ако следваш средногодишните прогнози на двайсетте най-добри пазарни стратези от големите банки на Уолстрийт. Способността ни да предсказваме рецесии не е много по-развита. А тъй като големите събития изникват от нищото, прогнозите могат да донесат повече вреда, отколкото полза, създавайки илюзия за предсказуемост в свят, в който повечето резултати зависят от непредвидими събития. Карл Ричардс пише Рискът е това, което остава, когато мислите, че сте помислили за всичко Хората го знаят. Не съм срещал инвеститор, който наистина да смята, че пазарните прогнози като цяло са точни или полезни. Но все още има огромно търсене на прогнози както в медиите, така и от финансовите съветници. Защо Психологът Филип Тетлок пише Имаме нужда да вярваме, че живеем в предсказуем, контролируем свят, затова се обръщаме към авторитетни хора, които обещават да задоволят тази нужда. Удовлетворяване на нуждае чудесен израз. Желанието да вярваш, че контролираш нещо, е емоционален сърбеж, който трябва да бъде почесана неаналитичен проблем, който да бъде изчислени решен. Илюзията за контрол е по-убедителна от реалността на несигурността. Така че ние се придържаме към истории за резултати, които са под наш контрол. Част от това е свързано с объркване на полетата на прецизност с полетата на несигурност. Космическата сонда на НАСА Ню хърайзънс“ премина покрай Плутон преди две години. Разстоянието от около 4,83 милиарда километра е изминато за девет години и 110 половина. Според НАСА пътуването е отнело около минута по-малко от предвиденото, когато сондата е изстреляна през януари 2006 г.“ 79 Помислете затова. При неизпитвано дотогава десетгодишно пътуване прогнозата на НАСА е с точност 99,99998%. Все едно да прогнозираш пътуване от Ню Йорк до Бостън ида бъдеш точен до четири милионни от секундата. Но астрофизиката е поле на прецизност. Не се влияе от капризите на човешкото поведение и емоции като финансите. Бизнесът, икономиката и инвестициите са полета на несигурност, преобладаващо задвижвани от решения, които не могат да бъдат обяснени лесно с чисти формули като пътуването до Плутон. Но ние отчаяно искаме да бъдат като пътуването до Плутон, защото представата за инженера от НАСА, който контролира 99,99998% от резултата, е красива и успокояваща. Толкова успокояваща, че се изкушаваме да си разказваме истории колко голям контрол имаме над други части от живота си, например парите. Канеман представя така пътя на тези истории • Когато планираме, ние се фокусираме върху това, което искаме да правим и можем да правим, пренебрегвайки плановете и уменията на другите, чиито решения могат да повлияят на нашите резултати. • Както при обяснението наминалото, така и при предсказването на бъдещето, ние се фокусираме върху причинноследствената роля на уменията, а пренебрегваме ролята на късмета. • Фокусираме се върху онова, което знаем и пренебрегваме онова, което не знаем, което ни прави прекалено уверени в нашите възгледи. Канеман описва как това влияе на бизнеса „Имал съм възможност да задам на основатели и на участници в иновативни стар- тъпи въпроса до каква степен резултатът от вашите усилия ще зависи от това, ко- ето правите във вашата фирма Това очевидно е лесен въпрос, отговорът идваше бързо и никога небе по-малък от 80%. Дори когато не са сигурни, че ще успеят, тези смели хора смятат, че съдбата име почти изцяло в собствените им ръце. Със сигур- ност грешат резултатите на стартъпите зависят както от постиженията на кон- курентите, така и от промените на пазара, освен от собствените им усилия. Въпреки това, предприемачите естествено се фокусират върху това, което знаят най-добре – своите планове и действия и най-непосредствените заплахи и възможности като на- личието на финансиране. Те знаят по-малко засвоите конкуренти и затова е естест- вено да си представят бъдеще, в което конкуренцията играе малка роля Всички го правим до известна степен. И като дъщеря ми, това не ни притеснява никак. Ние не се лутаме наоколо слепи и объркани. Трябва да си представяме, че светът, в който действаме, има смисъл въз основана онова, което знаем. Би било твърде трудно да станеш от леглото сутрин, ако се чувстваш по друг начин. Но кръжили извънземният над Земята Същият онзи, който е уверен, че е наясно какво се случва въз основана видяното, но се оказва, че изцяло греши, защото не може да знае историите в главите на всички останали. Е, той е като всички нас. 79 Вж. https://www.nasa.gov/ |