Психология на забогатяването
Трето, напредъкът се случва твърде бавно, за да го забележим, но неуспехите се
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Трето, напредъкът се случва твърде бавно, за да го забележим, но неуспехите се случват твърде бързо, за да ги игнорираме Много трагедии стават за една нощ. Рядко стават чудеса за една нощ. На 5 януари 1889 г. Детройт фрий прес“ отхвърля отдавнашната мечта човек да полети като птица един ден. Самолетите, пише вестникът, изглеждат невъзможни „Най-малкото възможно тегло на летателен апарат, с необходимото гориво и обо- рудване, не може да бъде по-малко от 140–180 кг... но има горна граница на теглото, със сигурност немного по-голяма от 25 кг, отвъд която е невъзможно животно да лети. Природата е достигнала тази граница и не е успяла да я премине и с най-големи усилия.“ Шест месеца по-късно Орвил Райт напуска гимназията, за да помагана брат си, Уил- бърда построи печатница в бараката в задния двор. Това е първото съвместно изобретение на братята. Но не е последното. Ако трябва да направим списък с най-важните изобретения на ХХ век, самолетът ще бъде най-малко сред първите пет, ако не и номер едно. Самолетът променя всичко. Започва световни войни, слага крайна световни войни. Той свързва света, преодолявайки пропастите между градове и селски общности, между океани и страни. Нов историята за стремежа на братя Райт да построят първия самолет, има завладяващ обрат. След като овладяват летенето, изглежда, никой него забелязва. Сякаш никого него интересува. В книгата си от 1952 г. за американската история Фредерик Луис Алън пише „Минават няколко години, преди обществеността да схване какво правят братя Райт. Хората са толкова убедени, че летенето е невъзможно, че повечето от онези, които ги виждат да летят край Дейтън [Охайо] през 1905 г, решават, че видяното трябва да е някакъв трик без значение – донякъде както повечето хора днес биха въз- приели демонстрация, да речем, на телепатия. Едва през май 1908 г. – почти четири години и половина след първия полетна Райт – са изпратени опитни репортери да наблюдават какво правят те, опитни редактори оказват пълно доверие на развълну- ваните телеграми на тези репортери и светът най-сетне се събужда с новината, че полетът на човек е осъществен успешно Дори след като хората се уверяват в чудото на самолета, те го подценяват с години. Най-напред се разглежда главно като въоръжение. После като играчка за богати. След това, може би, се използва за транспортиране на няколко души. Вашингтон пост пише през 1909 г Никога няма да има такова нещо като въздушни товарни кораби. Товарните превози ще продължават да влачат бавно теглото си по търпеливата земя. Първият товарен самолет излита пет месеца по-късно. Сега сравнете бавното, дългогодишно пробуждане, докато станем оптимисти за самолета, с това колко бързо хората обръщат внимание на носителите на песимизъм като корпоративния фалит. Или като голяма война. 102 Или като самолетна катастрофа. Някои от първите споменавания за самолета на Райт са през 1908 г, когато лейтенант Томас Селфридж загива по времена демонстрационен полет. 71 Растежът е движен от капитализирането, което винаги отнема време. Разрушаването е движено от единичните точки на повреди, които могат да се случат за секунди, и загубата на увереност, която може да се случи за миг. По-лесно е да се създаде повествование въз основана песимизма, защото сюжетите обикновено са по-свежи и по-нови. Оптимистичните разкази изискват разглеждане на дълъг отрязък от историята и развитието, които хората са склонни да забравят, и им отнема повече усилия, за да ги обединят. Да вземем напредъка на медицината. Ако разгледаме последната година, няма дави- дим много хубави неща. Няма да е по-добре и с всяко отделно десетилетие. Но погледът към последните 50 години ще разкрие нещо необикновено. Например, коригираната с възрастта смъртност наглава от населението от сърдечни заболявания е спаднала с повече от 70% от 1965 г. насам, според Националния здравен институт процентният спадна смъртността от сърдечни заболявания е достатъчен, за да запази живота наоколо половин милион американци годишно. Представете си население колкото на Ат- ланта, спасено всяка година. Но тъй като този напредък се случва толкова бавно, той привлича по-малко внимание, отколкото бързите, внезапни загуби от тероризъм, самолетни катастрофи или природни бедствия. Може да има урагани като „Катрина“ пет пъти седмично, всяка седмица – представете си колко внимание ще получи това – и жертвите пак няма да надхвърлят броя на животите, съхранени годишно поради спадана сърдечните заболявания през последните 50 години. Същото се отнася и за бизнеса, където са необходими години, за да осъзнаем колко е важен даден продукт или компания, но провалите могат да се случат за една нощ. И за фондовите пазари, където спад от 40%, случил се за шест месеца, ще доведе до разследвания в Конгреса, но печалба от 140%, която се осъществява за шест години, може да остане практически незабелязана. И за кариерата, където изграждането на репутация отнема цял живота един имейл е достатъчен тя да бъде унищожена. Надделява краткото ужилване на песимизма, докато мощният импулсна оптимизма остава незабелязан. Това подчертава важния извод, направен по-рано в тази книга при инвестирането трябва да определите цената на успеха – волатилност и загуби на фона на продължителен растежи да сте готови да я платите. През 2004 г. Ню Йорк таймс“ интервюира Стивън Хокинг 73 , ученият, който е парализирани не може да говори заради неизлечима болест от годишна възраст. Чрез компютъра си Хокинг казвана интервюиращия колко е развълнуван, че книгите му се купуват от обикновените хора. Винаги ли сте толкова весел, питат от Таймс. Очакванията ми бяха сведени до нула, когато бях на 21. Всичко оттогава насетне е подарък, отговаря той. Да очакваш нещата да бъдат страхотни, е сценарий за най-доброто, който изглежда безнадежден. Песимизмът намалява очакванията, заличава разликата между възможни резултати и резултати, при които се чувстваш чудесно. Може би затова той е толкова 71 “Tomas Selfridge”, Wikipedia. 72 Вж. Вижте книгите на Стивън Хокинг на https://4eti.me/ – Б. ред. 103 съблазнителен. Да очакваш нещата да са лоши, е най-добрият начин да бъдеш приятно изненадан, когато не са. А това, по ирония на съдбата, е нещо, за което трябва да бъдеш оптимист. Сега, една кратка история за историите. |