Психология на забогатяването
Как се отнася към спестяванията моето семейство
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Как се отнася към спестяванията моето семейство Чарли Мънгър казва Не възнамерявах да забогатявам. Просто исках да стана независим. Можем да оставим настрана богатството, но личната ми финансова цел винаги е била независимостта. Не ме интересува особено преследването на най-високата доходност или използването на активите миза да живея най-луксозно. И двете ми изглеждат като игри, които хората играят, за да впечатлят приятелите си, и при двете има скрити рискове. Най-вече, просто искам да се събуждам всеки ден с увереността, че семейството ми и аз можем да правим каквото искаме да правим според нашите условия. Всяко финансово решение, което вземаме, се върти около тази цел. Родителите ми преживяха зрелите си години на два етапа в дълбока бедности умерено добре. Баща ми стана лекар, когато беше на 40 години и вече имаше три деца. Получаването на лекарска заплата не промени пестеливия му манталитет, необходим, когато издържаш три гладни деца, докато сив медицинското училище, тъй че родителите ми прекараха добрите си години, живеейки далеч под възможностите си, с висока степенна спестяване. Това им осигуряваше известно ниво на независимост. Баща ми беше лекар в Спешно отделение, една от най-стресиращите професии, които мога да си представя, изискваща болезнено превключване на циркадните ритми между нощната и дневната смяна. След две десетилетия реши, че му е достатъчно, затова спря. Просто напусна. Премина към следващата фаза от живота си. Това ми остана от него. Способността да се събудиш една сутрини да промениш това, което правиш според твоите условия, веднага щом си готов, ми се струва майката на всички финансови цели. За мен независимостта не означава да престанеш да работиш. Означава да вършиш само работа, която харесваш, с хора, които харесваш, тогава, когато искаш, толкова дълго, колкото искаш. За да постигнеш някакво равнище на независимост, не са нужни непременно доходите на лекар. Въпросът е най-вече да контролираш очакванията си ида живееш под възможностите си. Независимостта на всяко равнище на доходи се определя от равнището на спестявания. А след определено равнище на доходите, процентът на спестяванията ти се управлява от способността ти да не допускаш очакванията си за начина на живот да се увеличат стремително. Със съпругата ми се срещнахме в колежа и живяхме заедно години, преди да се оженим. След колежа и двамата постъпихме на първа работа с първоначално заплащане и водехме умерен начин на живот. Съществуват различни начини на животи онова, което е прилично за един човек, може да изглеждана друг като кралски живот или като бедност. Нос нашите доходи си позволявахме, както ни се струваше, приличен апартамент, прилична кола, прилични дрехи, прилична храна. Удобно, но нищо близко до лукса. Въпреки че доходите ни растат повече от десетилетие – моите във финансите, на съпругата ми в здравеопазването – оттогава се придържаме горе-долу към този начин на живот. Така равнището ни на спестявания непрекъснато се повишава. Почти всеки долар в повече отива в спестяванията – нашият фонд за независимост. Сега живеем значително под възможностите си, което говори малко за доходите ни и повече за решението ни да се придържаме към начина сина живот, установен следата ни година. 117 Ако във финансовия план на нашето домакинство има нещо, с което се гордея, то е, че успяхме още на млада възраст да възпрем желанията си за начина на живот да се разрастват. Нашият процентна спестяване е доста висок, но рядко се чувстваме потискащо пестеливи, тъй като желанията низа повече неща не са се засилили особено. Не че нямаме стремежи – и ние обичаме хубавите неща и живеем комфортно. Просто успяхме да спрем разрастването на стремежите си. Този подход няма да работи за всеки, той действа само за нас, защото и двамата го приемаме еднакво – никой от нас неправи компромиси заради другия. Повечето неща, които ни доставят удоволствие – разходките, четенето, подкастите – не струват много, така че рядко се чувстваме ощетени. В редките случаи, когато поставям под въпросни- вата ни на спестяване, се сещам как родителите ми си извоюваха независимост след години голямо спестяване, и бързо се успокоявам. Независимостта е нашата основна цел. Второстепенна полза от поддържането на начин на живот под този, който можеш да си позволиш, е, че така слизаш от психологическата бягаща пътека на надпреварата с околните. Комфортният живот под онова, което можеш да си позволиш, без особено желание за повече, премахва огромния социален натиск, на който се подлагат много хора в съвременния първи свят. Насим Талеб обясни Истинският успех е да се измъкнеш от надпреварата на плъхове, за да модулираш дейностите си така, чеда ти носят спокойствие надуха. Харесва ми тази мисъл. Толкова сме отдадени на стремежа към независимост, че сме правили неща, които нямат много смисъл на хартия. Притежаваме къщата си без ипотека, най-лошото финансово решение, което някога сме вземали, но най-доброто решение запари, което сме вземали. Ипотечните лихвени проценти бяха абсурдно ниски, когато купихме къщата си. Всеки рационален съветник би препоръчал да се възползваш от евтините парии да инвестираш допълнителните си спестявания в активи с по-висока възвръщаемост като акциите. Но нашата цел не е да бъдем студено рационални, а просто психологически разумни. Чувството за независимост, което изпитвам заради притежаването на нашата къща, далеч надхвърля известната финансова печалба, която бих получил, като използвам активите си с евтина ипотека. Избягването на месечните плащания ми действа по-добре от максимизирането на дългосрочната стойностна нашите активи. Караме да се чувствам независим. Не се опитвам да защитавам това решение пред онези, които сочат недостатъците му или пък никога не биха направили същото. На хартия то е незащитимо. Но работи за нас. Харесвани. Това е важното. Добрите решения невинаги са рационални. В някакъв момент трябва да избереш между това да бъдеш щастлив, или да си прав. Също така държим в пари по-висок процент от нашите активи, отколкото биха препоръчали повечето финансови съветници – около 20% от нашите активи извън стойността на къщата ни. Това също е почти незащитимо на хартия и него препоръчвам на други. Точното работи за нас. Правим го, защото парите са кислородът на независимостта и – по-важното – не искаме никога да се окажем принудени да продаваме акциите, които притежаваме. Искаме вероятността да се изправим пред огромни разходи ида се наложи да ликвидираме акции, за да ги покрием, да бъде възможно най-близо до нулата. Може би просто имаме по-ниска търпимост към рисковете от други. 118 Но всичко, научено за личните финанси, ми говори, че всички – без изключение – в крайна сметка се сблъскват с огромен разход, който не са очаквали, а не планират конкретно тези разходи, защото не саги очаквали. Малцината, които знаят подробности за нашите финанси, питат За какво спестявате За къща За яхта За нова кола Не, за нито едно от тях. Спестявам за свят, в който спадовете са по-често срещани, отколкото очакваме. Да не си принуден да продаваш акции, за да покриеш разходи, означава също, че увеличаваш шансовете да позволиш на притежаваните акции да участват в капитализирането за най-дълъг период от време. Чарли Мънгър го изразява добре Първото правило на капитализирането е никога да него прекъсваш излишно. Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|