II. Кога се налага да се прави оценка на суицидния риск?

1. Когато пациентът вече е правил суициден опит.

2. Когато има суицидни мисли и пориви (намерения), за които говори. Преход към такива разговори са изявления от рода на "Аз съм безпомощен" и др.

3. Когато пациентът дойде с друг вид оплаквания, но в хода на разговора се появи темата за смъртта, безсилието и т.н.

4. Когато пациентът не говори по темата за самоубийството. И ако терапевтът заговори за това и търси отговор му, той отрича да е имал такива мисли. Но държанието му навява у терапевта съмнения за наличие на суициден риск.