б) т.нар. тревожен attachment

Различава се от обичайния страх от раздяла, присъщ на всяко малко дете. Изявява се след известен период на добро здраве. При всяка предполагаема или реална раздяла с любимия човек (най-често майка) възниква интензивна тревога с неудържим плач, повръщане, повдигане, главоболие. Детето отказва да ходи на училище, да остане само в къщи, да спи отделно в съседна стая. Изживяват се опасения, че ще се случат големи нещастия на най-близките, а самото то може да бъде откраднато от лоши хора, които ще го убият или настанят в болница. Страхът завладява целия душевен свят. Кошмарни сънища не му дават покой и през нощта.

Обикновено това е дете, гледано от много тревожни хора. Майката е винаги на разположение и не го оставя никога само. Това дете е непрекъснато в присъствието на някой възрастен. То трудно се разделя от близките и изпада в паника, когато остане само. В зряла възраст се наблюдава силен страх от загуба на партньора (обикновено тревожният индивид върви "по петите" на половинката си и се ужасява, ако остане сам, дори и за известно време).

В МКБ-10 горното разстройство не е при разстройствата на социалното функциониране, а при емоционалните разстройства.

В литературата е описан и друг тип разстройство на социалното функциониране (не е предаван на лекция):