VI. ЛЕЧЕНИЕ на шизофренията

Днес стремежът е към кратки хоспитализации за острите епизоди на болестта, които се последват от поддържаща терапия вън от болницата. Лечението до голяма степен се определя от формата, стадия и водещия психопатологичен синдром.

В острата фаза на шизофрения приложението на невролептици започва в дози, които трябва да потиснат психотичните изяви и придружаващите нарушения в поведението и афектите. Но невролептиците действат върху позитивната симптоматика (шизофрения от I тип), ако доминират негативните симптоми ползата от тях е много съмнителна. При остри заболявания, протичащи с вътрешна напрегнатост, страх, неспокойствие и психомоторна възбуда се използва халоперидол. За по-бързо намаляване на възбудата и преодоляване на агресивността халоперидолът и мажептилът се комбинират със заглушаващи невролептици, какъвто е хлорпромазинът. Уместна и ефективна е комбинацията на посочените невролептици с диазепам. При по-неблагоприятно протичаща шизофрения, както и при резистентни случаи, се провежда лечение с лепонекс.

Невролептиците и депо-препаратите се използват за т.нар. поддържащо лечение, за предотвратяване на рецидивни психотични епизоди. Всички бързодействащи и с депо ефект невролептици често се съпровождат с т.нар. невролептичен синдром, протичащ най-често с явления на паркинсонизъм, затова успоредно се взема някой от коректорите (напр. паркизан).

Електрошоковата терапия е особено ефективна при някои от видовете шизофрения (общо 6-12 сеанса по 2-3 пъти седмично).

а) ресоциализация. Средата, в която човек живее, емоционалният климат в семейството е изключително важен фактор при шизофренните заболявания. Ако пациентът е живял в среда с високо ниво на критичност спрямо него, ако е бил подложен на глобална критика, отправена не към отделните му постъпки, а към личността му като цяло, то това е добра основа за създаване на емоционално напрежение и изблик на силни емоции (раздразнителност, гняв). В такива семейства не се зачитат границите между отделните членове на семейството - личните решения са предмет на обсъждане от околните. Когато тези характеристики са налице (високо ниво на емоционална експресия в семейството), тогава е много вероятно пациент от такова семейство да има чести рецидиви. Поради това съществуват профилактични програми с просветни елементи, целящи промяна на климата в семейството. Очаква се, че вследствие променения стил на живот в семейството ще се снижи вероятността от поява на нови шизофренни пристъпи.

б) рехабилитация - поддържане на оптимално (не максимално!) ниво на трудова заетост и социална активност на болния.

в) психотерапия.