V. ЕТИОЛОГИЯ на шизофренията

2. Фактори на средата.

В момента е почти сигурно доказано, че прекарана перинатална травма (родови усложнения), свързана с недостиг на кислород (разширен размер на вентрикулите), увеличава риска от шизофренно заболяване, но само ако човек има генетична предразположеност. Други изследвания са свързани с опитите да се открие невро-дефект в перинаталното развитие на мозъка, настъпващ около 6-ия месец от бременността.

3. Психологични теории.

Хората, които могат да се разболеят от шизофрения се различават по отношение податливостта си към различните влияния от средата - те не са в състояние да преработват информацията по същия начин, както го правят другите хора (не образуват лесно гещалти, не възприемат цялостно ситуацията, не интегрират сетивната информация). Това говори за наличие на патологично реагиране от страна на някои мозъчни системи (лимбичната), водещо до абнормни нива на араузъл. При шизофрениците е установено абнормно състояние на активация (араузъл), което се свързва с поведението на затваряне в себе си и оттегляне от социално общуване. Това е вероятно поради неспособността на болния да подреди заливащо го количество противоречиви стимули. Защото всеки човек, за да се самосъхрани, трябва да структурира ситуацията по начин, който му позволява да отсее част от стимулите (важните от маловажните). В противен случай настъпва когнитивна дезорганизация и се стига до налудни настроения. Намаляване на активацията се постига чрез лекарствена терапия.