II. ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО

(Виж въпрос 5, т.IV-4) (Уточнение: ПОВЕДЕНИЕТО НА БОЛЕДУВАНЕ означава начините, по които дадени симптоми могат да се възприемат или оценяват различно, както и да послужат за отправна точка за действие (или бездействие). Това е изключително широка дефиниция, която включва всички аспекти на мисленето, емоциите и поведението, свързани със симптоми на болест, независимо от това, дали са налице обективни данни за телесно или психично заболяване. Терминът не означава, че въпросните видове поведение са непременно патологични. Той включва както поведение, за което се приема, че е напълно съответно при дадено заболяване, така и поведение, което е несъответно, защото е в повече или в по-малко, или пък взема необичайна форма. При отделния индивид поведението на боледуване включва както личностови черти, така и състояния. Абнормното поведение на боледуване се отнася до поведение, което се смята за несъответно: хипохондрия, хистерия, себепричинена болест, симулиране или отричане на болест. Определението да се има предвид при въпрос 1!)

Това разстройство е адаптационна реакция на тежък стрес. За възникване на заболяването е задължително наличие на забавен и (или) протрахиран (проточен) отговор спрямо остро или хронично стресово събитие или ситуация. Между началото на първите прояви на стресора (психотравмата) и разстройството понякога съществува седмичен или месечен латентен период. Типично е още многократното повторно преживяване на психичната травма. Нейната репродукция (възпроизвеждане) може да бъде както в будно, така и в сънно състояние. Възниква не само у податливи, но и у стресогенно резистентни личности.

Не всички хора са еднакво уязвими. Определена рискова роля има наследствената или придобита предразположеност и ранимост. За диагнозата е задължително наличието на стресогенно събитие или жизнена промяна, а заболяването се изявява обикновено до един месец от въздействието на причинния момент. Не са изключени суицидни мисли, опити и осъществени самоубийства.