Аспекти относно сексуалността, симпатията, чувствеността и любовта

Аспекти относно сексуалността, симпатията, чувствеността и любовта.

Във всеки случай Христос се обръща към човека в неговата същност и възможност за цялост, за усъвършенстване, което само по себе си създава основата за действителната свобода. Той не настоява на по-нататъшното разпадане на и без това силно разпадналите се частични области от човека, тоест и на възторженото наслаждаване на всичко, а повече нейната нова интеграция около "мъдростта на сърцето".

Да обичаш Бог - и ближните - като самия себе си, тоест и самия себе си, тоест онова правило, с която Христос замени логиката на забраните на Стария Завет, описва на първо място едно универсално отношение, което преминава през всичките тези три области и ги свързва (виж Марко 12:33; Йоан 13:34; Галатяни 5:14; Яков 2:8). В това отношение любовта към ближния е нещо по-различно от обикновената инстинктивна грижа за близки и т. н. - но може да включи напълно свободно и самите близки. Въз основа на тази роля на човека като обичаща помощ, навсякъде там, където тя е уместна, то и любовта към самия себе си не е насочена към онази егоистична, а в края на краищата към любовта към себе си - включително и към тялото си като инструмент - чрез който се служи на другите респ. на Бог.

Най-висшата форма на любов е безусловната. Сравни също така и обичта към "враговете", Матей 5, 43-48 - което не означава да се откажем от мъдростта.

В това отношение би трябвало да става ясно, че напр. и съществуващите понякога тези, които приравняват просто сексуалността и любовта или които се опитват да поставят на едно ниво любовта към самия себе си със самоудовлетворението и фантазиите, се намират изключително далече от намерението на Христос. Това което се изобразява повече като вътрешно изолиране на отделни сили и поставя образи между хората и реалните други хора, е една от многото несъвършенства на човека, от която може да се научи нещо, които обаче не могат да бъдат никога цел.

За днешните европейци може да се изживее нещо от трансформирането на сексуалността особено тогава, когато двама човека се доближат духовно и душевно един към друг едва при отделни начинания, като след това те научават да боравят с излъчването на антипатия/симпатия - не на първо място тези, но и тези хора трябва да се вземат под внимание за търсенето на изпълнени със смисъл и навън контакти. Едва по-късно към това би се прибавила и физическото ниво, то не принадлежи автоматично към всяко приятелство или среща. По-същия начин към всяка нова среща не се отнася автоматично и раздялата от досегашния партньор, както това често се случва. По-скоро точно тук е мястото на изпълнена с обич основна нагласа. Силата на сърцето може да привлече и сексуални енергии и те не трябва да изчезнат експлозивно, както това е обичайно днес от културното поддържане на определена форма.

Много от спиритуалните традиции учат вместо потискане и вместо непрекъснато наслаждаване една трансформация на сексуалността, която може да бъде нещо повече от "сублимирането" на Фройд. (...). По-древните източни насоки са имали между другото недостатъка, че те започват точно тук със сексуалността вместо да погледнат през цялото време на целия човек - което в наши дни би могло да спести техники; респ. вместо, както поне днес би било подходящо, да се започне "отгоре", тоест да се започне със запознаването на духовното и душевното ниво. Правилен остава аспектът на източните насоки, че спокойното - не насочено към мъжки или женски оргазми съвместителство може да постепенно да доведе до постигането на съзвучие с цялото същество. И в християнството е имало наченки на тази насока, които днес са изчезнали и трябва да бъдат създадени изцяло отново, подобни знания показват някои наследства на минезенгерите и трубадурите.

Тъй като при сексуалността могат да се извършат подсъзнателни усложнение, като лавиране в опасна ситуация в различните религии тя се свързва с партньорството, с което в последствие може да се борави заедно. Този, който иска да запази този опит в един строг смисъл на брака, може да направи това, ако при предишните приятелства и двамата предварително напълно съзнателно успеят да изяснят, какво искат и какво не искат и се подкрепят взаимно в това.°

Това древно начало, което важи за Исус, до негативното характеризиране на похотливия поглед към напр. партньорката на друг, не би трябвало да изключи непосредствено въодушевената среща на двама чужди човека - която се среща по-често отколкото се смята и не винаги се разбира правилно от засегнатите лица. "Когато двама или трима се събират от мое име, а съм сред тях" (или в друг също правилен превод "в тях"). Това не изисква специално някакво църковно събиране, някаква специална подготовка, а може да стане навсякъде, където "Духът на Христос" събира двама човека по какъвто и да било възможен повод. Да се подхване всичко това от там, където става въпрос за мъж и жена и когато и двамата намират определена симпатия помежду си и при това да се запази напълно ясно съзнание, което е всъщност изходната точка, е може би трудно, но е световна необходимост. При това тук не трябва да става въпрос нито за някаква връзка, нито за нещо сексуално, а те трябва сами да разберат, за какво става въпрос.

Една по-добра предпоставка за подходяща връзка между хората е природосъобразното изследване на собствената индивидуалност включително и на "аурата" респ. на излъчването. Дори и като двойка те си остават отделни индивиди, пълното сливане на двамата в една двойка не е било никога цел на Христос.°

*) Човечеството е сложна мрежа, което ще стане по-ясно в следващите глави.

Назад към съдържанието на тази страница