Пътищата на Христос

 Тишината в пустинята.

Вътрешно и външно пустинята е израз на уединеността, която дава по-голяма възможност да се осъзнаем и да се свържем по-силно с всеобхващащия Бог. Тази подготовка за всичко останало е неизбежна за всеки сериозен път на религията, на новата връзка с божествената първопричина, дори и тя в никакъв случай да не представлява целия път. На своето ниво на изживяване и Христос преминава през такава фаза, която е нещо повече от също така възможното напр. дневно размисляне.

Църквите, дори и онези, които говорят често за "вътрешен живот" - поставят това напр. като мнима противоположност на външната мирна демонстрация - едва ли се стараят да покажат на човека действително възможния за практикуване път към "вътрешния мир и покой". В богослуженията на повече от 30 различни църкви никъде не можа да се намери достатъчно този елемент на тишината, на тихия вътрешен поглед в себе си, на тихото изчакване след молитвата. Пеене, проповед, молитви, пеене, по възможност и едновременно с това събиране на парични дарения почти без никаква пауза - това е почти копие на суматохата в днешното общество, чрез която хората се отклоняват съзнателно или несъзнателно от неизследвания си вътрешен свят. Едва в последно време с оглед на търсенето на много хора на - независимо каквито и да са - изживявания се забелязва малък напредък в тази насока, напр. поне за някои се организират малко по-различни семинари в края на седмицата или нещо подобно или пък те се ориентират към библейски кръжоци или домашни сбирки. Но дори и там липсва прякото ръководство. Разбира се някои осъзнават, че по-голямата близост до Бог има нужда и от "тихо кътче", а други, че общественото им значение и стойности като самокритичност, толерантност респ. миротворност предпоставят също като изходна точка поне от време на време изолирането от външната активност. Разбира се едва ли би било достатъчно, когато това става само понякога по време на богослужението, но това би могло да бъде подтик да го разпознаем всъщност като непрекъсната, потисната нужда.

Мистикът Якоб Лорбер писа за съвета на Христос към човека по отношение на "краткия път към възраждането", което днес - за да няма недоразумения - може да се окачестви като ново раждане по начина описан в предната глава. Виж също и "За вътрешното слово, гласът на тишината" от издателство Лорбер (на немски език):

Практиката е следната: Ако някой иска да бъде прероден от Христос, то той трябва да разпознае своите грехове - ° тоест всичко, което го дели от Бог - това е нещо друго отколкото той си внушава. След това той трябва да се разкае с дълбоко чувство вътрешно и външно и да се заеме сериозно с този преломен обрат. Освен това той трябва да се заеме с това да прекъсне изцяло със света - тук се имат предвид неговите егоистични заплитания, а не активният живот в него -, След съответното подканващо обръщение "отправете се в спокойствието и израствайте в копнеж и любов към Мен! И след като упражнявате това кратко време, казвам ви, вие ще видите мълнии и ще чуете гръмотевици, но не се плашете и не се страхувайте! Защото сега пристигам Аз при всеки един от вас като съдник в буря, мълния и гръм и след това в мек, лечителен повей като Отец!... Вижте, това е най-краткият и резултатен път към чистото прераждане, в което може да се получи само вечния живот. Всеки друг път трае дълго и е по-несигурен, тъй като има много заблуждаващи пътеки,... който не носи броня на себе си‘ и не е въоръжен отгоре до долу‘, (едва ли) ще стигне до целта."
Възможно е да се молим за пречистване и осветяване от неговия Дух.

Йогите напр. знаят, че хората смятат, че "нямат време". Според своите предписания те имат навика да намалят от няколко часа до половин час или до 11 минути, тоест така, че никой да не може да каже, че няма време за това. Дори и най-краткото време, прекарано в тишина, при което другите мисли, чувства и усещания не се потискат, но само се наблюдават, без да се реагира на тях, има своето въздействие, особено когато то е насочено към Господ. И въпреки това то не замества продължителната тишина. В Източната църква - например в планината Атос - за да се подкрепи концентрацията се използва "Kyrie (вдишване) eleison (издишване) тоест Господи смили се", сравни напр. Крайхауф: Като поклонник в планината Атос (на немски език).

Голямо предизвикателство е също така, напр. да се мълчи по време на строгия, продължаващ около 6 часа дзен-зешин - един вид дзен медитация, практикувана в седнало положение, която се е разпространила и в някои християнски манастири. както и извън часовете за медитация, при ядене с другите. По принцип след около три дена много от неопитните едва издържат, за да въздъхнат на четвъртия ден - подобно на постите - и да разберат ползата от това, което винаги трудно може да се опише с думи.

Тишината създава откровеност. Отношението към Бог предпазва тази откровеност. След медитацията е целесъобразно да се настроим отново към последващите условия, където е понякога по-добре да не сме толкова открити.

Важно би било във всеки случай да пренесем в света нещо от тази тишина, за да се да научим да запазим все по-силно сравнителната яснота на съзнанието. За всеки един от нас това би означавало на първо място, при определени периоди от време по наше чувство, респ. след сложни събития или просто винаги, когато ни е възможно да внесем един момент на успокояваща, концентрираща тишина, тоест да почувстваме смисъла, без да продължим да мислим; да успокоим чувствата си (и да отбележим това, което ще проучим по-нататък) и отделните части от тялото се отпускат един след друг, но разбира се запазвайки съзнанието си като цялостен човек, не в смисъла на вживяване в отделни чувства.

За срещи, работа, съвещания и др. това би означавало да не нареждаме една след друга темите, което е изключително изморително, а да правим помежду им кратки паузи, които от своя страна не трябва да се използват само за разговори и др., а на първо място, за да размислим просто върху дискутираното досега, доколкото това е уместно и възможно и да преработим всичко това и във всеки случай да се настроим на друга тема. Подобно при храненето е целесъобразно да поемем напълно съзнателно отделните ястия. По този начин могат да се намерят много връзки между диетичните аспекти и душевната респ. духовна "храна".

*) Христос е всъщност заглавие. В ранното християнство е имало различни начини на писане на думата "Христос", които представляват различни варианти с различни значения. Най-известният вариант е гръцкият "Христос", което отговаря на еврейското обозначение "Месия" = "Миропомазаният". Но има също така и гръцкия "Хрестос" = Добрия, Светия и по-рядко "Кристос" от гръкото "крисос" = златен (блестящ).