Пътищата на Христос

Сватбата в Кана.

От тук до кръста се проявява временна творческа връзка на изживяванията между Исус и Мария. Тя действа вдъхновяващо, изживява най-съществените точки на неговия живот и преминава също през духовната промяна.

Ако в съвременната епоха понятието "невяста на Христос" за сестрите от ордените се тълкува само външно, то първоначално то се позовавало на реален вид изживяване.

„Образът" на Христос в човека, както бе споменат вече в главата за кръщенето в река Йордан, се слива с мъжкия аспект на душата (Animus). Под божествено знамение той може да направи „вътрешна сватба" с нашите „женски" дялове от душата. Това може да има преобразяващо алхимично въздействие дори и дълбоко до самите животворни сили и тялото. Образът на Мария може да се свърже по подобен начин с женския аспект на душата (Anima)**.

За мъжете също може да се предполага понякога пътя през Мария респ. през Марии*. И двата пола могат да поемат пътя и през Исус и през Мария или да поемат и двата пътя, тъй като от душата до хормоните няма човек, който да е или би трябвало да остане свързан с определен начин на реагиране и поведение на собствения пол. Има хора, които имат по-добър достъп към единия или към другия път. На края се оповестява вътрешната цялост. В католическата църква е имало почти забравената днес практика на култа към сърцето на Исус и на "чистото сърце на Мария". Това вътрешно развитие не пита например, дали авторът на тази глава е католик, тоест първоначално не външният вид е имал малък допир с Мария, затова пък не е получил и онези предразсъдъци, които са получили много от практикуващите на външния култ към Мария.

Само този, което поеме такъв преобразяващ път, би могъл да поеме "сам" този път без да има, какво да потиска. Но дори и за него/нея това не трябва да бъде само един път; връзката към другия пол би била напълно възможно по своя собствена вътрешна роля, дори още по-съвършено възможна.

Точно във връзка с това се интегрират в личността и онези духовни части, които сме получили от баща си и майка си.

Дълбоко психологичните елементи могат да се свържат изцяло с религиозното преживяване. По друг начин се опитва да направи това Ойген Древерман. Основните религиозни изживявания би трябвало да се появят при по-задълбочено размисляне на едно отделно ниво, от което влияят върху дълбоко психологичните процеси. Днес съществуват тенденции, да се гледа на религиозното търсене като на "един цялостен, търсещ смисъла и преливащ се витален импулс, който се намира в основата на всички хора, виж Хубертус Минарек: "Възможност или граница на свободата", 1977 Но трябва да се прави разлика между неоформения общ спиритуален импулс и един религиозен импулс в по-тесен смисъл на Re-ligio, на обратната респ. новата връзка на човека с божествената първопричина, на "Отеца", което за религиозните християни е възможно благодарение на връзката с Христос.

Бог като най-голямата тайна на света едва ли може да се разкрие чрез ограничаването върху една единствена наука, изживяване или един единствен феномен, които в най-добрия случай разкриват само отделни аспекти, това става само чрез опита да се признаят и погледнат като цяло различните импулси. Досега това се е извършило в много ограничена степен. Ако споменатият алхимичен процес, а и с това общото ползване на лявото и дясното полукълбо (което днес е обект на търсене с много методи) се прекрачи от християните по техен начин с резултат на "креативно обичащо познание", то битките между теологиите ще се превърнат скоро в минало. И тогава би било възможно специализирането върху отделни аспекти, но те ще бъдат признати като такива и не биха претендирали за изключителна валидност. Така допълнението между хората би било справедливо.

Който междувременно би могъл да почувства универсалният принцип на Исус "Обичай ближния си като самия себе си", с течение на времето би могъл да постигне същото сам, а дори и повече. Който се стреми едновременно към тази обич към самия себе си и към ближния, ще забележи, че точно това първо иска да бъде научено. Вътрешното "усъвършенстване" може да облекчи от своя страна тази обич.

Традиционната теология тълкува това събитие като смяна на гръцкия култ към Дионис или като символична връзка на срещата на Израел с Бог ("на 3 ден...", 2. Мойсей 19:16), както и изпреварване на Страстната седмица, в която виното има по-дълбоко значение.

* Докато на Мария, майката на Исус се гледа като на духовна или душевна майка на онези, които искат да имат своето водене, то Мария Магдалена за онези, които я боготворят, е свързана повече със земния живот.
Мария Магдалена (Мария от Магдала) е била жена, която е следвала Исус. Въз основа на традициите голяма част от хората мислят, че тя е била проститутка, която е променила живота си благодарение на Исус. Исус казва обаче: "Тя е обичала много". Но това не означава непременно много секс, а - или поне - способността да обича (изцяло) хора, да им съчувства и да бъде добра към тях. Тя е обичала Исус, тоест тя го е обожавала като мъж и му се е възхищавала като спиритуален (/духовен) водач. В съответствие с мистичната литература (Якоб Лорбер) тя е пречиствала все повече чувствата си към Исус в смисъл на една духовна любов. Така обичта е била нейният път да разбира все повече Исус и Бог.°
(Вероятно подобно на Клара, жената, която е обичала монаха Франц от Асиси / св. Франциско - който първо я отблъсква и после я приема, когато нейната обич се е превърнала в чисто душевна обич. Във връзка с това съществува интересен филм на немски и английски език, не ни е известно, дали съществува и неговата руска версия.)
Има специална традиция, която се отнася до Мария Магдалена: Легендата за "Свещенния Граал": Йозеф от Ариматия и Мария Магдалена и някои други привърженици на Исус са занесли Граала - първоначално блюдото, в което е била събрана кръвта на Исус - в Южна Франция или Англия. Някои чудеса се приписват на този Граал. (Граалът е също така символ на божествената обич).°
Има още някои по-нови спекулации за Мария Магдалена. Напр. идеята, че е имала дете от Исус Христос, което е било изходната точка на по-ранната кралска европейска династия (на мировингите). Никой не може да докаже такива спекулации от модерните, сензационни книги.

** Споменатите понятия "Анима и Анимус" не са въпрос на вяра. Между другото е налице и опитът на много хора, че мъжете и жените, независимо от това, дали са християни или не, имат т. нар. "мъжки и женски" дяловe в психиката си, произхождайки поне отчасти от майката и бащата, където са израснали; които те могат да се научат да интегрират в личността си. Възможно е концепцията на "Анимус и Анима" да не е изцяло идентична с тази реалност, но тя е опит на вникващите в същността психолози, да я разберат в самата ѝ основа.

Въпрос:
Мога ли да оформя с помощта на Бог по-добре отношението си към другия пол?

Назад към съдържанието на тази страница