Пътищата на Христос

Възкресението на Лазар.

Пътят в древно египетските мистерии е преминавал напр. от духовно-душевното надолу до силите на физическата воля за живот.

При възкресението на Лазар - Йоан 10,39-11* - се загатва нещо още по-дълбоко. Първоначално някои вероятно второстепенни подробности наподобяват очебийно на онова въпросно египетско познание. То съдържа и едно изживяване, при което човек е прекарал три дена в състояние, което модерните парапсихолози познават като „Out-Of-Body-Experience" тоест като изживяване извън собственото физическо тяло, като в сън, но напълно съзнателно. Тялото е лежало там привидно мъртво. След това човек е имал вътрешната убеденост, че би продължил да съществува като душевно-духовно същество след смъртта. "Йерофантът" е трябвало да внимава тестваното лице да се събуди най-късно след три дена в земното съзнание, в противен случай събуждането не е било възможно повече, след което е започвало разлагането на телесната материя. Точно това ни съобщава и Лазар, след четири дена "той се е вмирисал вече". По-дълбоко до физическата материя е трябвало да действа онази сила, която го е "повикала обратно". Чрез библейската случка се прокарва тенденцията да се демонстрира, че християнският дух може да се разпознае също и даже особено в материалното и във видимото, външно деяние; - тенденция, която можеше да се поеме едва в наши дни отново, след като мистиката на ранните хилядолетия напр. е прониквала първо през духовно-душевните слоеве.

Вероятно подобни изживявания, да се чувстваш извън физическото си тяло, би трябвало да са причина за ученията на всички религии за живота след смъртта, отколкото на философските спекулации, които не отговаряли особено на човешкото състояние на съзнанието през пред-, древната и античната история. Подходящо представяне може да се намери при Жан Гебсер "Произход и настояще". Той различава архаична, магическа и митична степен на съзнание пред тази степен на абстрактното мислене и на интегралното съзнание. Дали са били необходими разривите между тези две степени, е друг въпрос; във всеки случай днес е възможно тяхното преосмисляне. Р. Щайнер набляга също така на несравнимостта на по-древните видове съзнание. Само нотки от това могат да се намерят в различните възрастови степени на отделните подрастващи хора.

Сравнението с античните ритуали на освещаването не трябва между другото да означава, че възкресението на Лазар е било уговорено между всички участващи ритуално действие както и в Египет. В повечето случай Исус е отделил своите деяния в живота от култовите наредби от време - напр. събота, пространствен - напр. храма или зависещ от отделната ситуация вид. Едва от позицията на тази си свобода той е използвал все пак от време на време положително такива обстоятелства напр. празниците по време на Пасхата, храмът,... Днес той може да бъде идол в общуването с някои и други модни тенденции, напр. приемането на астрологични аспекти, "места, вдъхващи сила", обичаи. (Виж също книгите на Марко Погачник : "Пътища за земното лечение", "Земни системи и култът за Христос", ...)°

Във връзка с възкресението на Лазар Исус и образуващото се около него обкръжение се вижда все по-силно навън като едно цяло. Това показва едно разширено съзнание на Исус, което обхваща и кръга на учениците и по този начин прави плодоносна по-голяма социална среда. Сходно разширяване на съзнанието може да се прояви и днес при хора, наследници на Исус, когато те излъчват навън груповата си активност.

Църковният настойник Клеменс от Александрия е притежавал разширена, "тайна" версия на Евангелието на Марко. По негово мнение то е било "спиритуално евангелие, което може да се използва само от тези, които са се намирали в процес на усъвършенстване", служейки на техния "познавателен напредък". Тук е имало места от записките на Марко и Петър, които са съдържали възкресението на Лазар, като те са били пропуснати в Евангелието, предназначено за всеобща употреба. Само Йоан респ. неговите ученици са записали открито такива събития в евангелието. Клеменс представя Христос като "мистагог" респ. "йерофант"(първосвещеник), тоест като този, който - за разлика от древните "мистични култове" - ни в въвел респ. посветил в новите мистерии (тайни на вярата). (сравни Проф. Мортон Смит, "The Secret Gospel...", което междувременно беше причина да се направят съмнителни изводи.).

Въпрос:
Мога ли да предугадя, че Бог помага да се премине през живота и смъртта, както и деня и нощта? 

Назад към съдържанието на тази страница