"Светият плам" (и аспекти относно емоциите)**

"Светият плам" (и аспекти относно емоциите)**.

В това отношение може да възникне въпросът за общуването на човека с емоционалните чувства. Тъй като не всеки/всяка поддържа емоции на такова ниво като Исус, който е живял непрекъснато в "положително потрепване пред Бог" и съчувствие с хората около себе си и чието усърдие се е дължало на съзнателно добронамерение. При нормалните хора почти всички емоции са първо смесени с проблематични подсъзнателни механизми за дразнене и реагиране – които от биографична гледна точка са различни и се проявяват по различно силен начин, но в основната си структура си приличат много. Дори и без да се задоволяваме с тълкуванията на другите и да улавяме все повече подобни механизми от собствените ни реакции и да ги погледнем и в края на краищата да се справим с тях респ. да ги дадем на Бог, е дълъг учебен процес.

Въпреки, че ние се сблъскваме с психиката, тук не са особено подходящи обичайните психологически методи на анализ и терапия за тези, които търсят Бог и истината.
Там, където все още се срещат едностранчивите начини на тълкуване психичните проблеми да се ограничат само върху сексуалността и събитията от ранното детство и там където като "причина" на слабост оставаме така като "обосновка", вместо да наблегнем както Ерих Фром на способността на човека да се развива, то психологията би могла да стане тук пречка по пътя на духовното развитие. Там където психологията, тоест "познаването на човешката душа", стимулира обръщането към душевните процеси и там, където в душата - което е рядко - се вижда нещо повече от химично-електрическата функция на мозъка, нейното изследване би могло да представлява и полезна връзка. Тя би се развила по-добре, ако би имала готовност да проследи познанията респ. твърденията на алтернативните психологически насоки. Няма никаква полза от стремежа да се преосмислят като цяло цели проблемни комплекси по обикновения начин. По-ефективно би било да се търсят първо отделни начини на подобни изживявания като при това съвсем съзнателно се прави разлика, дали става въпрос "за гредата в собственото око" или "за тресчицата в окото на брат си"(Матей 7, 1-5) и кой е отговорен за това. Някои християнски школи биха наблегнали повече на първото, тъй като е по-трудно и трябва първо да се учи да се гледа на собствените проблематични дела и защото те могат сами да бъдат коригирани; едновременно с духовния аспект църковната изповед има и в такъв смисъл терапевтичен ефект. В психологичната практика на преден план би стояла повече другата перспектива като жертва. Най-накрая ще стане ясно, че малко или много и двете страни вземат някакво участие. Напр. източните спиритуални учения биха наблегнали на връзката с двете като източник на "кармата"/съдбата.

Там където става въпрос за премахване на последствията от тежки преживявания през деня, би могла да помогне и подкрепения от Р. Щайнер метод: преглед на целия ден като при това се започва с всичко от вечерта и се проследява обратно до сутринта. След това става много по-лесно да се върнем обратно в действителността.

Също така е възможно да си направим един вид "огледало на душата" с качествата, които желаем да подобрим и към които се стремим и да го поглеждаме непрекъснато, това е една изпитана практика от мистичната сфера.

Прогресът в душевната сфера допринасят и напр. за подобряване на разговора между повече хора. Многото предразсъдъци и прибързани оценки намаляват до такава степен, че човек става за самия себе си по-прозрачен и може да отдели излишния баласт. Значението, което Исус придава на "не-съденето" и на това, "което идва от устата", не е морална претенция, която не може да бъде изпълнена, а молба да се започне с този процес на учене.°°(Това предполага вместо да се спори по-нататък, първо да се оттеглим на спокойствие и да поговорим спокойно един с друг. Виж също и главата "Тишината в пустинята").

В това отношение има европейски школи, които могат да включат под друго име елементи като известните в йога центрове на нервите и съзнанието - хакри (антропософия, универсален живот и др.) Такива опити не са автоматично "нехристиянски", както това бе предполагано от страна на църквата, а тези центрове в човека бяха познати и на християнските теософи на Средновековието.(Йохан Георг Гихтел), и между другото могат да се разпознаят като реалните налични енергийни структури във всеки човек, така както и познаването на особено в Китай известните точки за акупунктура не са автоматично "таоистки" - тъй като те отдавна могат вече да бъдат доказани с измервателни уреди и от известно време и по хистологичен начин в тъканта на човека.

За по-подробна информация виж също и допълнителната страница "Основи на етичните стойности".

**) „Пламът" в този смисъл трябва да се различава от „Усърдието без осъзнаване" (Римляни 10,1-3).

Въпрос:
Мога ли да преосмисля по-съзнателно моите емоции?

За спасителната проповед° (с аспекти за разума).

Дори и от гледна точка на изследване на съзнанието може да се види, че спасителната проповед е отправена предимно към хора, за които съзнанието е нещо повече от човешка аналитика на разума и за които животът не свършва като се погледне отвъд собствените граници. "Духовно бедните", тоест тези които "знаят, че не знаят нищо (или малко)" и са отворени към постоянното релативиране, че Бог знае повече от тях и че може да ги научи на още много неща са "благословени", "небесното царство е тяхно". Това отношение може да се окаже като постоянна силна тласкаща към развитие сила, повече от всяко едно становище, смятано от човека за "умно".

"Тези, които носят страданието със себе си" не трябва да носят само собствената си съдба - и да преосмислят така своята част от състоянието на цялото, вместо лекомислено да пренебрегват всичко - Някои носят и тежко бреме със себе си, което засяга всички техни връзки с лицата, с които живеят, и в края на краищата съдбата на народите и човечеството. Вместо държавници днес това са често основни, базисни движения, и кой им дава необходимото съчувствие, кой се моли за тях, вместо да го прави само силните, известните и икономически силните?

"Кротките" са най-явно доброволно кротките и благите (тоест не само страхливи). Те "ще притежават земното царство" и под тяхно ръководство то може да се запази и да се развие.

"Тези, които са гладни и жадни за справедливост": - не завист, а честно търсене на справедливостта за себе си и за другите отваря човека "нагоре", получават рано или късно отговор, макар и не винаги това, което са си представяли. "Милосърдните" носят съвсем явно доброволно своите събратя и създания нагоре и често също се носят от Бог.

"Тези, които са с чисто сърце" и които са разпознали и са премахнали духовните си очила респ. предразсъдъци, ще погледнат Бог. Това е по-обхватното значение на думата "Не съдете".

"Миролюбивите", тоест създаващи мира, по смисъла на миротворието на Франц от Асиси, остават също така другите да видят, че тук действа по-друга от онези сили, които иначе определят живота. Те се "наричат синовете (и дъщерите) на Бога".

"Преследваните заради справедливостта (/почтеността)" и "заради мене", тоест клеветени и преследвани заради Исус, също се благославят, и така е било многократно вътрешното им състояние, докато външния вид на тяхната същност е страдала. Това не означава, че страданието би било самостоятелна цел.

Тяхната роля като "сол на земята" и "светлина на земята" трябва да изпълняват засегнатите от това. Точно в тази глава Исус се позовава на "законите" и пророците на Стария съюз. Той се захваща многократно с това, което е било правилно преди неговото време, прави го полезно по свой си начин за едно ново време, където не самите закони, а техният източник би могъл да изпъкне на преден фон и където всеки човек може да създаде отново вътрешните си житейски принципи.

Който "се стреми към божието царство", на него ще се "падне" всичко останало. И тук е видно , че нивото на мислене на разума не трябва да се разруши, но трябва да се отвори, за да може да се приеме и това, което произлиза от онази висша спиритуална логика. Но тук не става въпрос за това, че земните принуди трябва просто да се напуснат в полза на наслаждаването в отделни спиритуални състояния на съзнанието. По-висшите разбирания трябва да бъдат конфронтирани със земното съзнание и живота, докато светът се преобрази. Яснотата се запазва или възниква едва, когато по отношение на определени въпроси човек се намира на скалата от незнанието през спекулацията, предположението, теорията, убеждението до знанието, а това е важна основа за развитие. Това представлява разлика напр. в сравнение с онзи чист стремеж към блаженство, както това може да се намери в някои стари спиритуални насоки.°

Този вид по-висше мислене в спасителната проповед (виж следващата глава) е насочен и според съдържанието си на първо място към хората, които не искат да я използват само за въвеждане на нов ред на тяхната индивидуална духовна дейност. Самият път се ориентира на първо място към индивидуалния живот, където може да се търси партньор или "ближния" както това бе описано в главата "Кръщене" и "Тишината в пустинята". На това ниво се създават особено отношения между мъжа и жената и едновременно с това се протягат пипалата към допълнителни духовни взаимодействия между повече хора. Това бе описано в главите "Сватба в Кана" и ".... любов". Тук при спасителната проповед се залага на това духовно и етично ниво и се отваря едновременност това за обширната духовна насока, което би могло да образува една общност от връзките между хората. Образно това прилича на съотношението от звука до интервала до тризвучието до гамите - към целостта.°

В теологията бе анализирана връзката с твърденията в Стария завет: напр. Псалм 1 и Еремия 17:7 и сл. Според 4 Мойсей 12:3 във връзка с Матей 11:20 Исус е бил смятан за Новия Мойсей. Въз основа на пророчествата в Захария 9:9 и сл. "...и владението Му ще бъде от море до море" е споменато световно значение на оповестеното царство Божие. Едва ли може да се пренебрегне фактът, че в спасителната си молитва той многократно променя в нещо ново законите от Стария завет: "...но аз ви казвам...". Тоест той не говори като равините, тълкуващи писанията, а от съзнанието на божественото послание. Точно това пророческо и месийско качество бе оспорвано при онези, които произхождаха от Стария завет.