Пътищата на Христос
Има ли нещо значително в младежките години на Исус?
Изтегляне 2.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Кратка забележка относно спора за "двете момчета - Исус"
- За кръщенето в река Йордан от Йоан Кръстител.
Има ли нещо значително в младежките години на Исус?И на това се приписва отчасти прекалено голямо значение, но този път в някои модерни спиритуални произведения. Библията съобщава само хвалебствията на мъдрия Симеон и учудването на учените към дванадесетгодишния - Лука 2, 29 - 51. Най-автентичното от небиблейските "Детски евангелия", известното само на фрагменти и нови разкази (последните, издадени от издателство "Лорбер", на немски език) „Евангелие на Яков", съдържа все пак съобразни случки и срещи. Но в тях не се среща това, че - според една модерна теза - Исус е научил всичко от есейците или от отчасти от сродната с тях общност на Кумран, според друга теза - в египетските респ. гръцките храмове, според трета в Индия и др. Наистина би било полезно да задействаме креативната си фантазия въз основа на някои допирни точки, ако това не би довело до нови прибързани догми. Така би се създало слабо очертание на Исус, който не се е сблъсквал интензивно само с едно или друго, а с всички съществени течения на тогавашното време и при това е проявил съответно онова, което той е трябвало да прояви от същността си, и което не е нужно да е идентично с онова, за което другите са смятали, че трябва да се научи. Това е основно изживяване, което може да се разбере напълно и е познато на някои. То разкъсва едностранните психологически представи за "оформяне" и поведение. То е типично за ярко изразени индивиди и мистици. И може да се прояви смътно още в най-ранното детство. ... В така нар. "Пето Евангелие" Рудолф Щайнер изобразява една сцена, в която на Исус се открива потресаващата яснота преди кръщенето в река Йордан, че в новото време изолиращият се начин на действие на езотерични ордени като есейците би могъл да бъде контрапродуктивен. Техния стремеж и усърдие към закона - с много физически и етични/духовни инструкции за пречистване - е предпазвал самите тях от негативни влияния, но затова пък толкова повече от това е било засегнато тяхното обкръжение. Поне в по-нататъшния живот на Исус намираме също библейски доказания основен импулс на "съществуването в света, но не извън от него" и на включването на живота в собственото развитие. Към това принадлежи между другото и, че Исус предава някои неща за всички, което преди би било абсолютно поверително; което не се противопоставя на това, че определени учения са били първо предавани на по-добре подготвените ученици. Това се проявява действително като нов исторически елемент спрямо старите, позоваващи се на строга секретност традиции на мистериите. По странен начин подобно нещо се прояви напр. и в новите течения на будизма Махаяна, в който изведнъж силно започна да се подчертава съчувствието с всички същества. Но едва в наше време възможността за достъп към всички спиритуални дълбочини е станала очевидна за всички. Никой не може да твърди, той/тя не е чул/а никога за това. Но тъй като днешната панаирджийска езотерика е още много повърхностна, може да се приеме, че тази тенденция все още не приложена напълно. Ясно е, че напр. практиката за поддържане на тайна от ватиканската библиотека напомня нещо "предхристиянско".°° Назад към съдържанието на тази страница
Тук трябва да бъде споменато и тълкуването на Щайнер относно различните данни за произхода на двете "момчета Исус" при Матей и Лука. Тъй като там никога не е било оспорено, че божествената природа на Христос се е манифестирала само в един човек, ни развеселява как тук интелектът на антропософите и на теолозите се подхлъзва в "главен спор 1 или 2". При това става въпрос за нещо друго, и по-точно за въпроса относно придружаването на Христос и неговото обкръжение от силите на мъдреците, произхождащи от различни култури в процеса на съзряването му в човек. (...) . Тъй като духовните научни предмети могат да бъдат по-многостранни отколкото представянето им в конкретни земни представи, то конкретните данни в литературата не винаги са съвсем точни като такива общи аспекти.°° Назад към съдържанието на тази страница
Първоначалната форма на кръщене с вода не е някакъв символичен акт и не представлява изявление за встъпване към някоя религиозна общност. Потапянето от опитния в това, тук от Йоан Кръстител, е водило почти до удавяне, тоест това е представлявало реално изживяване до краен предел. То е приличало на античното "освещаване" респ "изпробване при освещаване", само че тук възможните физически изживявания не служат на някаква самоцел или не са метод за преодоляване на страха от смъртта, а кръщенето е потвърждавало призива към "покаяние", по-точно преведено към "прелом", а именно към волята на Бога на сътворението, чието "небесно царство" се е "приближило", - Матей 3, Йоан 1. Когато Исус моли да му се направи кръщене, Йоан не се е чувствал в състояние да му помогне занапред, той се съгласява, но не може да контролира самото събитие, а може само да наблюдава, как в Исус се извършва по-голяма промяна, отколкото той е в състояние да предизвика. Ако той е имал възможност да предвещае по-висш вид кръщене през огъня на духа, чрез този, който ще дойде след него, то той вижда сега как "Духът Божий" се спуска над Исус. Християнски езотерици виждат в това истинското "раждане на Христос в Исус", това не изисква обаче намиращата се понякога представа за Исус и Христос като същества, които преди никога не са имали нещо общо помежду си. В общи линии само кръщенето, и особено "духовното кръщене" - понятието се използва по различен начин напр в свободните църкви - може да се смята като началото на едно "ново раждане" на човека - Йоан 3 Обичайното в християнските усилия понятие "възраждане" се избягва тук поради възможното объркване с понятието реинкарнация, това обаче не означава, че в Библията не се появява и въпросът за реинкарнация - напр. Матей 11,14 може да се разгледа по-подробно във връзка с това. Вместо да се стремим да решим теологично-теоретичния спор за характера на кръщенето, нашият интерес би могъл да се насочи към това, какво означава всъщност за човека едно такова "ново раждане". Той е в състояние да започне изцяло наново своя живот от едно намиращо се дълбоко в него ниво на неговата същност, да чувства, да изяснява от един слой на същността си, която се е обърнала към Бог. Бог може да "добие форма" в човека, да направи човека така по-ясно като негово "точно копие", или, както се изразяват мистиците, "Христосовата искра" в сърцето се изпълва с живот и започва да расте в човека. Обгърнатият медитативно с това човек може да види това и в снимката на едно дете, което се развива реално или на дете с майка като снимка на душата. За разлика от създадената при упражненията бегла вътрешна картина тук проличава едно непрекъснато развитие, което отразява вътрешното развитие в човека, което не може да се предизвика своеволно в човека. Това вътрешно дете може по-късно "да порасне" и по-късно ще присъства постоянно съзнателно у нас. При тези, които имат по-слаби имагинативни способности същият този феномен може да се изрази повече чрез чувство или мисловни впечатления или просто чрез промени в живота. Произведения на изкуството като "Сикстинската мадона" са създадени може би от видения и могат по тази причина да бъдат полезни, за да се намери достъп до вътрешни реалности. (...)
"Вътрешният" начин на изживяване не е смятан между другото за заместител на молитвата към "външния" Бог. "Останете в мен и аз съм във вас" - Йоан 15 Да се продължи кръщенето във вода дори и след като Исус започна дейността си като учител, или дори след "Духовното кръщене" на събитието по Петдесетница, не е било наложителна необходимост. Дори и при самия Исус то е станала външен израз на съзрялата в него фаза на ново развитие. Ако самото движение на кръстителите поучаваше до този момент "покайте се и оставете да ви кръстят", учениците на Исус учеха след обединяването им с това движение "вярвайте" тоест отворете се за силата на вярата "и оставете да ви кръстят". Това е било между другото признание към привържениците на Кръстителя. Но във всеки случай се е започнало от положителното. И двамата са кръщавали възрастни хора, които са могли да се решат съзнателно на това. Което обаче не трябва да изключва и факта, че би могло да има и един вид благословия за новородените като "право на родения" от 2000 години насам, но е било по-целесъобразно това да се различава от истинското кръщене и от въпроса за принадлежност към определена църква. Така от само себе си биха се разрешили много спорове по този въпрос. Неминуемо изхождайки от съществуващите в древен Израел интерпретации за оповестяването на Месията като цар кръщенето се е изживявало като встъпване в новото царство. Не е имало смисъл да се обяснява по онова време на хората, че не е ставало въпрос за някакво външно изразено държавно царство и не за някаква външно проявена църковна организация, а за общността на онези, които са приемали Бог като Отеца, а самите себе си в душата си като новородения/ата от този Отец син/дъщеря. Тази сигурност, свързана с братското поведение на тези "синове" и "дъщери" помежду им и с човешкия и божий син Исус като по-възрастния брат са образували в основата си ученията , които са били предлагани на човека за допълнително изпълнение. В древен Израел освен старите, недостъпни представи за Бога е имало също и представи за Бог като баща. Но той се е смятал като нещо повече от Баща Абрахам и произхождащия от него народ Само чрез народа Господ е бил баща на отделния човек. В най-добрия случай само отделни хора са могли да достигнат до онова изживяване на Бог като пряк Отец на индивида, който всъщност Исус донесе на всички; на индивид, който знае че в своя земен случай се направлява душевно от влиянието на Господ Бога и че винаги може да се опита да комуникира с Бог; на индивид, който чрез тази връзка с вечния Бог би могъл да предположи извънвременното на своето съществуване. Това става неотменима част на по-нататъшния път на Исус, тук вече е поставено неговото начало. (...) Либералните теолози тълкуват кръщенето на Исус като призвание. За разлика от това в традиционната теология се тематизира и календарното и пророческото вместване в световната история (напр. Лука 3:1-4 както и отношението към Исая 40:3-5 ): в пророчеството става въпрос за спасителното дело на Бог. Към това в немското и английското издание се прибавя откъс от Матей 28, 18-20; със забележки към съвременното кръщене. В наше време кръщенето се извършва в повечето случаи чрез поръсване с вода или чрез потапяне Църквите признават помежду си кръщенето и по този начин християнина във вярващия човек. Свободните църкви наблягат предимно кръщенето да се извърши или съзнателно когато човек е възрастен, или поне да се направи ново кръщене, когато той стане възрастен. Там се отделя голямо значение на по-дълбокото изживяване на кръщаването чрез Духа. (Първоначално действително са били кръщавани възрастни хора. Но това разбира се не е правело невъзможно и децата да получат благословията. Само, че това е имало малко по-друг характер отколкото кръщенето). В кръщенето в първоначалния си смисъл не е присъствала мисълта едновременно с това да бъдеш приет в определено вероизповедание, както това днес се практикува особено от големите църкви. "Кръщавам те в името на Отца и Сина (Исус Христос) и Светия Дух. Амин". Въпрос:
Назад към съдържанието на тази страница
Каталог: print print -> Изложение принтком в периода от 13 до 16 април 2011 г в Международен панаир Пловдив се проведе традиционното изложение ПринтКом print -> Рецензия за труда на Ирена Любчова Димова print -> СВ. Климент охридски българия; 1504 софия print -> Инж. Петър Богданов gsm 0887-313- 853 print -> Рецензия относно дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор” в област на висше образование print -> На дисертационния труд print -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент По професионално направление Филология print -> Задача за търговския пътник, навигация на роботи, задачи за планиране и конструиране (асемблиране) на сложни обекти и др Изтегляне 2.86 Mb. Сподели с приятели:
|